Търсене в този блог

28.05.2013 г.

Дребната буржоазия в работническата партия - Гаврил Георгиев

     Както казахме миналия път, от начина, по който една партийна организация приема партийни членове, може най-добре да се съди доколко тая организация е полезна за партията. Ние видяхме, че тоя въпрос далеч не е тъй маловажен, както може да се покаже на пръв поглед. Няма по-лесно средство да се тласне партията в крив път от безразборното приемане в нейните редове хора, не­достатъчно подготвени да разбират нейните цели и за­дачи. Ако една организация не постъпва така, очевидно тя не само не е полезна, но тя просто работи против ин­тересите на партията, защото, като дава възможност да нахлуват в партията неподготвени хора, тя подкопава нейните основи. Ясно е, че в една социалдемократическа партия не могат да бъдат членове несоциалдемократи. А оттука следва, че всеки, който иска да стане партиен член, трябва не само да „признава", но и да разбира ос­новните начала на партията и да работи за осъществя­ването на социалистическия идеал.

     Това е началото, от което ние трябва да се ръководим, когато приемаме членове в партията, и него аз се опитах да изтъкна миналия път. Но сега ние трябва да отидем по-нататък и да видим по-отблизо какви практически по­следствия ще има за партията, ако ние наистина се при­държаме в това начало. Първото и най-важно послед­ствие ще бъде това, че като престанем безразборно да приемаме членове, ние ще престанем и безразборно да апелираме към разни „производителни слоеве", а ще се вгледаме повече в нашата деятелност и ще я насочваме, преди всичко, между наемните работници. И наистина, ако ние имаме винаги предвид да приемаме за членове само хора, които разбират нашите основни начала и се въодушевяват от социалистическия идеал, то логически ние идваме до мисълта, че трябва да работим именно в оная обществена среда, в която партията черпи своите сили. Ако за нас е важно, щото партията да се състои само от социалдемократи, то ние, естествено, ще ги по­търсим там, отдето социалната демокрация, преди всичко, набира своите ратници, а именно в работническата класа. Социалдемократическата партия е класовата партия на пролетариата и крайната наша цел е крайната цел на борбата, която води пролетариатът. Затова социалисти­ческите идеи най-лесно и добре се възприемат от наемните работници, затова, най-сетне, и когато в една социалисти­ческа партия работите вървят правилно, мнозинството от нейните членове са наемни работници.

    Но тъй ли е с българската социалдемократическа пар­тия? И упражняван ли е от нашите организации потреб­ният контрол, когато са се приемали членове в партията?

    На тоя въпрос нека оставим да отговори преди всичко партийната статистика. Ето какви данни намираме ние в отчета на Централния комитет пред Търновския кон­грес.

     Към края на миналата партийна година партията е броила 2 467 члена, от които наемни работници 989, или 39%, самостоятелни (занаятчии и селски стопани) 893, или 36%, и разни професии 592, или 23%. Вече от тия цифри се получава едно не особено радостно впечатление за настоящето на партията, защото от тях се вижда, че в една работническа партия  60% от нейните членове не са работници или поне не са работници на физическия труд. Дребните стопани в нея са почти толкова, колкото и работниците, а отгоре на това има още и 23% адво­кати, учители, студенти, чиновници! Но това са само общи цифри. Ако ние се вгледаме в състава на отделните организации, там ще намерим още по-интересни данни. Да приведем няколко от тях. През четвъртото тримесечие на миналата партийна година габровската организация е броила 9 работника, 17 самостоятелни и 6 интелигентни;  провадийската — 9 р., 11 сам.; свищовската — 3 р. и 9 сам., станимашката — 7 р. и 13 сам.; търновската — 7 р. и 15 сам.; преславската — 1 р. и 11 сам.; новозагорска­та—4 р., 24 сам. и 18 интел.; врачанската — 5 р., 27 сам. и 28 интел.;  дупнишката — 5 р., 9 сам. и 31 интел.; ха­сковската — 25 р„ 58 сам. и 23 интел.; казанлъшката — 26 р., 87 сам. и 21 интел. И така нататък. Само няколко  организации имаме ние, в които отношенията между на­емни и самостоятелни са обратни. Русенската организа­ция е броила 52 работника и само 2 сам.; сливенската — 122 раб. и 55 сам., софийската — 144 раб., 27 сам. и 92 разни (чиновници, учители и др.) и варненската — 47 раб., 2 сам. и 18 разни.

    И при това трябва да забележим, че тия данни са от края на миналата година, т. е. след известната резолюция в Плевенския конгрес, която съветваше да се съсредо­точава партийната деятелност главно между наемните ра­ботници. Тази резолюция безспорно е оказала своето вли­яние върху състава на отделните организации. А през по­миналите години сигурно дребностопанският и интелигент­ският елементи си били съразмерно още по-многобройни в нашата партия. Но за нас е достатъчно поучително и това, което ние намираме в края на миналата година.

     Горните цифри са повече от убедителни. Те ясно по­казват колко уместна беше поменатата резолюция на Пле­венския конгрес, против която някои от партийните дру­гари бяха тъй енергично се опълчили, защото била из­лишна. Но тия цифри ние нямахме на ръка в Плевен, за да подкрепим още повече резолюцията, тия цифри са събрани едва от миналогодишния Централен комитет, т. е. след Плевенския конгрес.

    Всеки, вярвам, ще се съгласи с нас, че това състояние на партията, при което в нея преобладава непролетариатският елемент, е ненормално, неестествено. Преди всичко, то ясно показва къде именно е била насочена досегаш­ната наша деятелност — тя е била не само „широка", но и свободна от всяка планомерност. Очевидно, ако в партията преобладават интелигенти и дребни стопани, то е затова именно, защото между тях само ние сме и работили досега, та сме ги печелили за партията. От дру­га страна, ясно е защо делегатите на някои организации, като врачанската напр., защищават на конгресите „широ­ката" деятелност; защото при един състав само от 5 ра­ботника, а 27 сам. и 28 интел. организацията е принудена да върви по пътя на „широката" деятелност. Но това не е всичко. Тия 60% от непролетариатски елемент в пар­тията показват, че днес за днес решающия глас в партия­та имат другари, които по положение излизат из дребната буржоазия. Но ако тия 60% не са пропити достатъчно от  пролетариатския дух, ако те не са проникнати от социалистическите идеи, не рискува ли партията и фактически да тръгне по пътя на дребната буржоазия?

    Разбира се, аз съм далеч от мисълта да казвам, че дру­гарите от непролетариатски среди са вече тръгнали в та­къв път, но известно е, че за социалистическата подготов­ка на членовете си голяма част от нашите организации са направили много малко. Главната мисъл обаче, която ние искаме да изтъкнем тука, е именно тази, че ако бол­шинството на партийните членове не са работници, това се дължи на досегашната наша деятелност, и ако ние и занапред продължаваме да работим така, то партията наистина рискува да отиде в крив път.

    Ако ние продължаваме да приемаме за партийни чле­нове недостатъчно подготвени социалисти, то в партията лесно могат да вземат връх елементи главно из дребната буржоазия, които, естествено, ще се стремят към времен­ни успехи. Истина е, че интелигенти и дребни стопани, които влизат в партията, ще се въодушевяват, както и ние, от социалистическия идеал. Но те могат да спомагат за успехите на социализма само дотолкова, доколкото главната сила в партията съставлява класосъзнателният пролетариат, защото само под неговото знаме интелиген­цията и дребната буржоазия могат да бъдат революцион­ни. Интелигенцията може да бъде много полезна на со­циалистическата партия, като възпитава и ръководи про­летариата, развива в него класовото съзнание и го прави още по-подготвен да води своята борба. Но ако тая съща интелигенция и дребните стопани станат болшинство в пар­тията, то в последната вече няма оная обществена сила — пролетариат, която да ги сдържа и упътва, от своя стра­на, в пътя на социализма. Непролетариатските елемен­ти тогава са предоставени сами на себе си и неизбеж­но тръгват по наклонената плоскост на своите близки ин­тереси. Какви са тия интереси, това всеки знае. Интели­генцията, по самото си положение, има интерес от нале­жащи реформи, които да й дадат работа като държавни чиновници и ръководители на индустрията; също така и дребните стопани искат още сега известни реформи, които да ги закрепват; понеже интересът е винаги по-силен, то и непролетариатските елементи, оставени сами на себе си, естествено ще отиват нататък, накъдето ги тласкат интересите им, т. е. към буржоазната демокрация. Тази е опасността, от която се заплашва партията, ако продъл­жава, както досега, да работи преимуществено в дребнобуржоазни среди.

    Най-сигурното средство обаче, за да избегнем тая опас­ност, е да не се приемат безразборно членове в партията. Ако ние искаме партията да си остане социалдемократи­ческа, то ние, естествено, ще почнем да работим главно между наемните работници, които именно и съставляват нашата бойна сила, защото без пролетариат няма соци­алдемократическа партия.

    Накрая трябва да забележа, че може би в тая статия са изказани и някои горчиви истини, но ние не трябва да се стряскаме от тях, защото само като изтъкваме истинското положение на работите, ние можем да попра­вим нашите слаби страни. Освен това ние трябва сами да си кажем истината, за да не ни я кажат нашите          про­тивници.

 

Работнически вестник", год. VI. бр. 5. 17 октомври 1902 г.   Подпис: Г. Г.

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар