Търсене в този блог

28.05.2013 г.

В крив път - статия на Гаврил Георгиев

     На два-три пъти ние загатнахме в миналите статии, че при слаби организации и когато ние безразборно при­емаме членове, партията се заплашва от израждане. Сега не е зле да се поспрем повече върху тая мисъл и да видим как именно при тия условия партията се заплашва от из­раждане, как тя рискува да отиде в крив път.

     Преди всичко нека кажем още няколко думи върху на­шето отношение към дребната буржоазия. За един соци­алдемократ е несъмнено, че дребната буржоазия не е на­шата естествена среда и не от нея главно ние черпим на­шите бойни сили. Нашата партия е партия на пролетари­ата, и то на класосъзнателния, на социалистическия про­летариат. Ще рече, когато един дребен собственик става член на социалистическата партия, той иде при нас не за да закрепва дребните занаяти, които безвъзвратно изчез­ват под ударите на капитала, а в името на пролетарския идеал — социализиране средствата на производството. За­това именно и от дребната буржоазия при нас идат, обик­новено отделни единици, които се издигнали по-високо от своята класа и са разбрали нейното истинско положе­ние. Само отделни единици, а класата на дребните стопа­ни като такава си остава винаги враждебна нам. Но ко­гато ние забелязваме обратното, а именно хора из дреб­ната буржоазия да идват масово при нас, това може да се обясни само по два начина: или класосъзнателният пролетариат в лицето на своята партия е станал дотолко­ва силен, щото е почнал да упражнява силно влияние върху умовете на всички други обществени елементи, кои­то изпитват въпиющите неправди на буржоазното обще­ство, или пък самата социалистическа партия е притъпила своя класов пролетарски характер и е прислязла до рав­нището на дребната буржоазия. Първият случай се отна­ся за страни с развито капиталистическо производство и напреднало работническо движение, а при втория партия­та вече не е революционно-социалистическа, но реформа­торска, или партия на широката деятелност. Има обаче.и едно трето, средно положение, когато класовата пролетар­ска партия още не е достатъчно закрепнала, а към нея поч­ват да прииждат масово дребнобуржоазни елементи.. Не­зависимо от всичко друго само това прииждане за опитно­то око на един социалдемократ е верен признак, че парти­ята почва да се отбива от своя път, че нейните особено­сти като пролетарска партия почват да се замъгляват и тя почва да се приближава към дребната буржоазия. От­тук именно тя тръгва в крив път, в това се състои нейното постепенно израждане и ако в такъв момент всички убе­дени социалдемократи не се стреснат, ако те не се заловят здраво да противодействат на вредните течения в пар­тията, то, естествено, започналият се процес на израждане ще стигне до своя край и партията ще се превърне в яв­но буржоазна, демократическа или, в най-добрия случай, в радикал-социалистическа партия, в която названието социалистическа служи само за етикет.

    Докато партията е малочислена, то тя има още доста­тъчно жизнени сили, за да противодейства на дребно- буржоазните влияния. Но ако прииждането на дребнобуржоазните елементи в нашите редове продължава да бъде все по-голямо от онова на наемните работници, то проле­тарският елемент, като управляющ фактор в партията, все повече губи своето влияние. Партията наистина става по-многочислена, ала това, което ние печелим по брой, ние губим качествено. Така дребнобуржоазните елементи ста­ват фактическата сила в нашата партия, а при това усло­вие до превръщането й в управляюща сила има само една стъпка. Дребните стопани в една социалистическа партия могат да бъдат добри социалисти — зависи от това, до­колко те са усвоили и прегърнали социалистическите идеи; ала макар и социалисти, по положение те са все пак дребни стопани и, следователно, те никога не престават да се намират под влиянието на своите интереси като та­кива. Затова от момента, когато те се почувствуват като преобладающа сила в партията, когато вече няма друга сила, именно работническата, която да ги сдържа в границите на пролетарската партия, тогава, без дори да съзнават, дребностопанските елементи неизбежно отиват натам, надето ги тласкат техните интереси, а заедно с това повличат и партията след себе си. Понеже липсва проле­тариат, който да ги сдържа в името на своите класови ин­тереси, то те използуват влиянието и значението, които социалистическата партия вече е добила в обществото, за да ги нагодят за целите и стремежите на дребната буржо­азия. Социалистическата партия става буржоазнодемократическа партия, а сетне, при известни условия, може да отиде още по-нататък и да стане обикновена либерална партия.

    Такъв е естественият ход на развитието на една со­циалистическа партия, в която дребнобуржоазните еле­менти продължават да взимат връх. Ако последните след­ват да растат в ущърб на работническия елемент, това представлява една постоянна опасност за партията.

    Но независимо от това, дали в една социалистическа партия има повече дребни стопани или наемни работници, неподготовката на членовете й вече сама по себе предста­влява една опасност за бъдещето на партията. Не трябва да забравяме, че не само дребните стопани под влиянието на своите интереси клонят към буржоазните партии, но и самите наемни работници, докато не са съзнали своите класови интереси, се намират под влиянието на тая съща дребна буржоазия. Предразсъдъците, понятията и идеали­те на последната пълнят главите и на наемните работни­ци и затова ние виждаме, че доколкото работниците участвуват в политическите борби, в своето болшинство те вървят като опашка подир разни „реформаторски" и „прогресивни" буржоазни партии. Така постъпват работ­ници, които още не са влезли в нашите редове. Но ако един работник, който е вече станал член на социалистическата партия, не е достатъчно проникнат от социалистическите идеи, то не намира ли се и той под влиянието на ония съ­щи предразсъдъци и понятия, които господстват в дреб­ната буржоазия ?  Несъмнено такъв един работник може само да усилва влиянието, което дребностопанските еле­менти могат да имат в партията, и, следователно, да уско­ри нейното израждане.

    Социалистическата подготовка на всеки партиен член е необходима не само за да води правилно или да спомага на нашата агитация и пропаганда, но и за това, за да па­зи знамето и пролетарския характер на партията и да противодейства на вредните влияния, които могат да се явят в нейните редове. Партията е едно действующо тяло и затова тя винаги трябва да взема свое положение към важните обществени и политически въпроси, които всеки ден изпъкват. На всяко важно обществено явление или събитие тя трябва да даде своето социалистическо обясне­ние и съобразно с това да поведе своята агитация и про­паганда. Ала може ли това обяснение да се разбере от един партиен член, който още не е запознат с основните на­чала на социализма? Явно е, че такъв член пред всеки ва­жен въпрос ще се намира в недоумение и може да възпри­еме онова обяснение, което повече отговаря на неговите дребнобуржоазни понятия, отколкото правилното социа­листическо обяснение, а това необходимо ще се отрази и на неговата практическа деятелност, която ще тласка партията в крив път. Поражда се например въпрос в пар­тията, къде трябва да бъде центърът на нашата деятел­ност, в селата или градовете? Ако искаме да печелим са­мо избиратели и временни политически успехи, ние ще предпочетем деятелността в селата; но ако имаме предвид, че нашата задача е да развиваме класовото съзнание на пролетариата и да го организираме в името на крайната наша цел, то ще съсредоточим нашата деятелност в гра­довете. В първия случай ние вървим по наклонената плос­кост на буржоазния демократизъм, а във втория — туря­ме здрави основи на социалистическата партия. Същото е и по македонския въпрос. Ако ние се увличаме от фра­зеологията на българските великопатриоти за „освобож­дението на роба", ние ще свършим с това, че вместо да си гледаме нашата работа, ще тръгнем да основаваме македонски дружества. Коя страна ще вземе един партиен член, когато се разискват тия и много други въпроси? Ако той не е запознат с принципите, от които изхожда соци­алистическата критика, не може да схване и задачите, ко­ито се налагат от партията при всеки такъв въпрос, и, есте­ствено, ще държи оная страна, която по-малко отговаря на интересите на партията.

    Ако неподготвените членове съставляват само отделни единици в партията, от това още няма опасност; от разис­кванията в партията те ще се учат и постепенно ще се из­дигнат до разбирането на нейните основи. Ала ако такива членове са много, а още повече болшинство, то работата  взема съвсем други край. Партия без убедени социалисти може да бъде тласкана по всички посоки. Всеки демагог, който би се промъкнал в такава партия, може да намери благоприятна почва за своята демагогия. Всяко дребнобуржоазно течение може да хване в нея корен, ако голя­мата част на нейните членове не могат да си дадат ясна сметка кое по даден въпрос е социалистическо и кое — не. Във всички тия случаи партията сигурно отива към израждане.

    Най-сетне, при неподготвени членове същата участ очак­ва партията и тогава, когато даже не се заплашва от враждебни ней течения. Когато болшинството от члено­вете на една социалдемократическа организация познават социализма само от дочуване и случайни прочитания, за тях не е ясно и какво трябва да правят те като социалисти, те не са в състояние да използуват моментите в нашия жи­вот за социалистическа пропаганда, нито пък достатъчно съзнават ползата от такава пропаганда. Такава органи­зация се осъжда не само на бездеятелност, но и като не знае как да оползотвори своите сили, става поле на ка­раници, на лични разправии, което фактически е вече едно израждане.

    Ето как, прочее, от всяка страна погледнато, една со­циалистическа партия неизбежно отива в крив път, когато нейните членове не са проникнати от нейните идеи и не са разбрали какви си нейните близки и далечни задачи. Та­кава партия няма защо да бъде „унищожавана" от ней­ните многобройни противници, в такава партия калето се превзема отвътре.

    За да избегне такава участ, партията трябва добре да се вгледа в своето истинско положение. Преди всичко, та­кава партия трябва да тури край на безразборното при­емане на членове. Една социалистическа партия няма нужда от много, но неподготвени членове, защото такива членове не са една надеждна войска. С безразборното им приемане тя, вместо да се оправи и усили, само увеличава неразборията, която и без туй съществува в нейните ре­дове. Неразборията обаче няма да престане и със строгия контрол спроти приемането на нови членове. Едновре­менно с това необходимо е партията да се предаде на си­стематическа работа чрез беседи и други за социалисти­ческата подготовка на своите стари членове. Само като върви по тоя път, тя може здраво да дълбае под основите на сегашната обществена наредба, за да рухне последната един ден и над нейните развалини да се издигне новото, социалистическото общество.

 

„Работнически вестник", год. VI, бр. 6, 24 октомври 1902 г. Подпис: Г.Г. 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар