Недоволството в Турция и Бразилия са доказателството, че недоволството невинаги избухва в най-изостаналите страни, а там, където е постигнато известно ниво на благосъстояние, констатира словенският философ Славой Жижек.
Доскоро страни като Турция и Бразилия бяха известни с бурното си икономическо развитие. И тогава се случи нещо неочаквано: започнаха протестите на площад "Таксим". Всеки знае, че там не ставаше дума за това, дали паркът Гези да се превърне в търговски център или не. В обществото се беше насъбрало дълбоко недоволство. Подобно беше положението в Бразилия, където протестите се възпламениха от незначителното повишаване на цените на обществения транспорт. Само че демонстрациите продължиха и дълго след като тези повишения бяха отменени. Тогава срещу какво са насочени протестите в действителност, пита Жижек в статия, публикувана на страниците на седмичника "Ди Цайт".
На първо място е особено важно, протестите в Турция да не се ограничават само до съпротивата на светското общество срещу ислямския авторитаризъм. Оста, около която се въртеше всичко, беше връзката между авторитарния ислямизъм с пазарно-икономическото овладяване на общественото пространство. Тази връзка прави протестите в Турция особено интересни, заключава философът. Демонстрантите там интуитивно са усетили, че свободата на пазара и религиозният фундаментализъм взаимно се изключват. А фактът, че сега те се движат "ръка за ръка", е сигурен белег за това, че "вечният брак" между демокрацията и капитализма е на път да бъде разтрогнат.
Трябва нова демокрация
Разбира се, протестиращите не са обединени от някаква единна обща цел. Но онова, което множеството изпитва, е чувството на неудовлетворение и недоволство, които играят ролята на обединяваща спойка за отделните им интереси. Журналистите и интелектуалците в самата Турция изпитват трудности да интерпретират протестите. Срещу какво всъщност е цялата борба? Срещу корумпираните местни власти? Срещу авторитарния ислямистки режим? Срещу приватизирането на общественото пространство?
Тук обаче трябва да припомним за старото марксистко понятие за тоталността. В този случай става дума за тоталността на глобалния капитализъм. Онова, което обединява различните протестни движения, са съответните реакции на капиталистическото глобализиране. Нито едно от движенията не може да бъде редуцирано до отделна тема. Всичките те са специфична комбинация на /най-малко/ две теми: от една страна това е някаква повече или по-малко радикална икономическа тема - например борбата срещу корупцията и неефективността и отявления антикапитализъм. От друга страна става дума за политико-идеологическа тема, простираща се от искания за повече демокрация, та чак до искания за реформа на многопартийната система.
Не се ли отнасяше същото и до движението "Окупирай Уолстрийт"? И то обединяваше два основни мотива: първо: недоволството от капитализма като система, и второ: съзнанието, че институционализираната форма на представителна, многопартийна демокрация вече не е в състояние да сложи бариера на ексцесите на капитализма. Или казано по друг начин: има нужда от нова демокрация. Само защото истинската причина за протестите се корени в глобализирания капитализъм, не означава обаче, че единственото възможно решение е в неговото отменяне. Въпросът обаче е в това, как да се предприеме следващата стъпка на реформи и промени, без да се изпадне в тоталитарни изкушения. Или казано другояче: Как човек да постигне повече от Мандела, без да се превърне в Мугабе?
От Дойче Веле - 06.07.2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар