Търсене в този блог

28.07.2013 г.

Капиталистическата мрежа, която управлява света - Анди Коглан, Дебора Маккензи

 

Резюме: Статията от авторитетното списание „Ню сайънтист” е за научно изследване на свързаността на големите компании в световната икономика (статията е от бр. 2835, октомври 2011 г.).
Оказва се, че ядро от 1318 компании контролира пазарна мрежа, в която постъпват 60% от приходите в световната икономика. А по-малко от 1% от големи компании в тази мрежа, владеят и контролират към 40% от богатството в нея. Това дава храна на любителите на теорията на конспирацията, но всъщност учени казват, че групиранeто на компаниите в бизнеса наподобява структурите, които се образуват в природата от животински и растителни видове. Резултатите от изследването ще помогнат да се вникне в икономическата стабилност и да се влияе на пазара при кризи.

На фона на разрастващите  се протести в света науката вероятно ще потвърди най-лошите страхове на протестиращите. Анализ на връзките между 43 000 международни корпорации разкрива относително малка група компании, главно банки, с несъразмерно голяма власт върху световната икономика.
Изводите на изследването предизвикаха известна критика, но според анализатори на сложни системи, чието мнение „Ню Сайънтист” потърси, то представлява уникално по рода си усилие да се „разплете” контрола в световната икономика. Според тях задълбочаването на анализа може да помогне за изнамиране на начини за стабилизиране на световния капитализъм.
За нюйоркското движение „Окупирай Уолстрийт” и протестиращите навсякъде по света идеята, че малцина банкери контролират голям дял от световната икономика може и да не изглежда като новина. Но изследването на тримата теоретици на сложни системи към Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих е първото, което излиза от рамките на идеологията и разкрива емпирично подобна мрежа от власт. То съчетава използваната отдавна математика за моделиране на естествени системи с подробни корпоративни данни, за да очертае собствеността в международните корпорации в света.
„Реалността е толкова  сложна, че трябва да се отдалечим от

догмата, било тя теория на конспирацията или свободния пазар

- казва Джеймс Глатфелдер - Анализът ни се основава върху реалността.”

Предишни изследвания  показват, че няколко международни корпорации притежават големи дялове от световната икономика, но те се състоят от ограничен брой компании и избягват непряката собственост, така че не може да се каже как това влияе върху световната икономика – дали я прави по-стабилна или по-нестабилна например.
Екипът от Цюрих обаче го направи. От базата данни “Orbis 2007″, която включва 37 милиона компании и инвеститори по целия свят, анализаторите изваждат всичките 43 060 международни корпорации и дяловата собственост, която ги свързват. После конструират модел кои компании контролират други компании чрез мрежа от дялова собственост и го съчетават с оперативните приходи на всяка компания, за да очертаят строежа на икономическата власт.

Трудът, който ще бъде публикуван в пълния си вид в PLoS One (б. р. - научно списание), разкрива ядро от 1318 компании с взаимосвързана собственост (виж илюстрацията). Всяка от тези 1318 компании имала връзка с две или повече други компании, средно били свързани с още 20-тина. Освен това въпреки че представлявали 20 % от световните оперативни приходи, излизало, че 1318-те компании колективно притежават чрез дяловите си участия повечето от световните големи блу чип и производствени компании – „истинската” икономика – представляваща още 60 % от световните приходи.

Когато екипът продължил  да разплита мрежата от собственост, открил, че в повечето случаи тя води обратно до

„суперобединение” от 147 още по-здраво взаимосвързани компании

– цялата собственост се държала от членове на суперобединението, което контролирало 40 % от общото богатство на мрежата. „Всъщност, по-малко от 1 % от компаниите можели да контролират 40 % от цялата мрежа”, казва Глатфелдер. Повечето били финансови институции. В Топ 20 влизали банките „Барклис”, „Джей Пи Морган” и „Голдман Сакс Груп”.

Според експерта по макроикономика Джон Дрифил от Лондонския университет  стойността на анализа е не толкова в това, че се вижда как малък брой хора контролират световната икономика, а по-скоро вникването в самата икономическа стабилност.

Концентрацията на власт  сама по себе си не е нито добро, нито лошо нещо, казва екипът от Цюрих, но взаимовръзките на ядрото могат да бъдат. Както светът научи през 2008 година подобни мрежи са нестабилни. „Ако някоя (компания) преживее срив”, казва Глатфелдер, „той се разпространява”.

„Тревожно е да се види колко  взаимосвързани са нещата в действителност”, съгласен е Джордж Суджихара от Института по океанография в Ла Хоя, Калифорния, експерт по сложни системи и съветник на „Дойче Банк”.
Янир Бар-Ям, директор на Института  по сложни системи в Нова Англия предупреждава, че според анализа предполагаемата собственост е равнозначна на контрол, което не винаги е вярно. Повечето акции от компаниите се държат от фондови мениджъри, които може да контролират, а може и да не контролират това, което притежаваните от тях компании вършат в действителност. Според него въздействието на това върху поведението на системата изисква допълнителен анализ.

Най-важното е, че като разкрива строежа на световната икономическа власт, анализът може да помогне за нейното стабилизиране. Намирайки уязвимите аспекти на системата, икономистите могат да предложат мерки, с които да попречат на бъдещи сривове да се разпростират в цялата икономика. Според Глатфелдер може да се нуждаем от


глобални антитръстови закони,

които в момента съществуват само на национално ниво, за да ограничат прекаленото вътрешно обвързване на международните корпорации. Суджихара казва, че анализът предлага едно възможно решение: компаниите трябва да бъдат облагани с данък за прекалено взаимообвързване, за да се намали този риск.
Едно обаче не съответства с някои от твърденията на протестиращите: суперобединението едва ли е умишлен резултат от конспирация с цел световно господство. „Подобни структури се срещат често в природата”, казва Суджихара.
Новодошлите във всяка  мрежа се свързват предимно с високопоставени  членове. Международните корпорации купуват  дялове една от друга, водени от бизнес интереси, не заради световно господство. Както се окрупнява взаимообвързаността, така и богатството, казва Дан Браха от Института по сложни системи в Нова Англия: по същите модели парите текат към обвързаните на най-високо ниво членове. Изследването от Цюрих според Суджихара „е убедително доказателство, че простите правила, по които се управляват международните корпорации, водят до спонтанното възникване на силно взаимообрвързани групи.” Или както казва Браха „Твърдените на „Окупирай Уолстрийт”, че 1 % от хората притежават по-голяма част от богатството, отразява логична фаза от самоорганизираща се икономика.”
Затова суперобединението може да не е в резултат на конспирация. Истинският въпрос според екипа от Цюрих е дали то може да упражнява концентрирана политическа власт. Дрифил смята, че 147 са прекалено много, за да има тайно споразумение. Браха предполага, че се конкурират на пазара, но действат единно при наличие на общ интерес. Такъв общ интерес може да бъде съпротивата на промени в структурата на мрежата.

——————–
 

Статия от списание „Ню сайънтист”

Източник: E-vestnik.bg   Превод: Анна Христова

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар