Капитализмът ни погубва - Джоузеф Стиглиц

 

Неравенството затри американската мечта. Растящото неравенство, породено от политическа система, облагодетелстваща богатите, води до по-нисък растеж в САЩ, смята Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц

Капитализмът ни погубва, убеден е той. А един германски публицист му отговаря косвено с думите, че капитализмът няма алтернатива. И затова трябва да му се подчиним, пише Дойче веле.

Знаменитият американски икономист Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат и бивш главен икономист на Световната банка, едва ли може да бъде наречен антикапиталист. И все пак последната му книга "Цената на неравенството" е точно това - пламенно обвинение срещу сегашния американски капитализъм.

Стиглиц разчиства сметки с неолибералната политика в Америка през последните 30 години. Политика, разделила страната, навредила на икономическото развитие и увредила демокрацията. Политика, от която печелят само свръхбогатите.

„Съединените щати работиха здраво за да създадат американската мечта, но днес тя е мит“, пише Нобеловият лауреат за Financial Times. Според него неравенството в Америка е на най-високата си точка за близо век, като пропастта между средната класа и богатите се разширява. „САЩ се възприемаха в миналото като страна на средната класа, но това вече не е вярно“, посочва Стиглиц. „Днес бъдещето на децата ни зависи повече от доходите на родителите им, отколкото това е така в европейските или други развити държави.“

 Според статистически доклад неравенството в доходите на домакинствата в САЩ е нараснало с 18% от 1967 г. насам, макар тенденцията да се е забавила през последните години.

Америка вероятно е изправена пред революционни трусове, подобни на тези в арабските страни. От началото на 80-те години насам доходите на американските работници не са се повишавали, докато доходите на най-богатите американци са се утроили. Над една трета от общото национално богатство е в ръцете на най-заможните, а те всъщност представляват едва 1 процент от американците.

Неравното разпределение на благосъстоянието има опустошителни социални последици. Над милион и половина американци живеят с по-малко от 2 долара на ден; над два милиона са зад решетките; процентът на детската смъртност е почти толкова висок, колкото в развиващите се страни.

Неравенството погубва американската мечта, Съединените щати вече не са страната на неограничените възможности. Добро образование и възможности за професионална реализация имат само тези, които не се числят към съсловието на социално слабите. Равните шансове за всички отдавна са минало, твърди Стиглиц.

За обедняването на мнозинството и подкопаването на средното съсловие не е виновно пазарното стопанство само по себе си, гласи тезата на Стиглиц. Виновна е променената политика, която позволява на едни да трупат богатства за сметка на други. Свръхбогатите, пише авторът, не създават ценности, не облагородяват обществото, но се обогатяват за сметка на същото това общество.

Стиглиц смята, че различните регулации, особено тези във финансовия сектор допринасят за неравенството. ”Финансовите регулации позволяват хищническо кредитиране и порочни практики, свързани с кредитните карти, като прехвърлят средства от дъното към върха. Това правят и законите за фалита, които дават предимство на дериватите”, посочва той.

 Икономистът твърди, че американците все повече са били карани да смятат, че голямото неравенство в доходите е резултат от по-бърз растеж, но този избор е некоректен, тъй като щатската икономика е растяла по-бързо в десетилетията след Втората световна война, когато неравенството е било по-малко, отколкото след 1980 година.

 Западните страни с най-стабилни икономики, каквито са скандинавските, имат най-ниска степен на неравенство, отбелязва Стиглиц.

 ”Учебниците ни казват, че може да имаме повече равенство в обществото само за сметка на растежа и ефективността, но по-внимателният анализ показва, че всъщност плащаме висока цена за неравенството понеже то допринася за социална, икономическа и политическа нестабилност, а оттук и за по-нисък растеж”, обяснява Нобелистът.

Според него за предотвратяване на задълбочаващото се неравенство САЩ трябва да преустановят орязването на разходите за държавно образование и другите програми, които разширяват възможностите за бедните и средната класа. ”Стъпки в правилната посока са подкрепата на президента Барак Обама за тези инициативи и „Правилото Бъфет”, което призовава най-богатите да плащат поне такъв дял от доходите си като данъци, колкото и по-бедните”, смята Стиглиц.

Икономистът критикува предложенията на републиканците за удължаване на данъчните облекчения относно капиталовите печалби от времето на президента Буш-младши. Някои икономисти обаче, както и демократи, обявиха подкрепата си за тях.

„Страната ни е изправена пред избор - ако продължава по старому, както през последните десетилетия, липсата на възможности (за широки слоеве от населението) ще доведе до по-голямо разделение в обществото, белязано от по-нисък растеж и по-голяма нестабилност”, предупреждава Джоузеф Стиглиц.

Новата книга на Джоузеф Стиглиц “Цената на неравенството” е единственият най-всеобхватен контрааргумент както на неолиберализма на демократите, така и на теорията “лесе-фер” (от френски laissez-faire – естествен икономически ред, който се поддържа автоматично) на републиканците.

И докато авторитетни икономисти с най-различни възгледи – от десноцентристи до левоцентристи – описват мрачното  настояще като резултат от привидно необуздаеми явления – глобализация и автоматизация, самовъзпроизвеждаща се върхушка, изградена върху “меритократична” (основана на заслуги) конкуренция, предизвикания от дългове крах от 2008 година – Стиглиц се разграничава от тях с предизвикателното си отхвърляне на такива понятия за неизбежност.

Той се стреми да промени фразеологията на дебатите.

Стиглиц твърди, че не неконтролируемата технологична и социална промяна е създала двупластово общество, а упражняването на политическа власт от интереси, свързани с пари, влияе върху законодателните и регулаторните процеси.

“Макар че в основата може да има икономически сили“, пише той “политиката е оформила пазара, и го е оформила по начини, които дават предимство на върхушката за сметка на останалите“.

Стиглиц обаче подчертава, че политиката подлежи на промяна.

Късно е да отхвърляме капитализма и да търсим алтернативи, смята друг един, не тъй известен автор. Германският социолог и публицист Волфганг Порт е озаглавил книгата си "Капитализъм Forever". При капитализма има само един печеливш и това е капиталът, а губещите неизменно са хората, пише Порт. Съвсем според уроците на марксизма. Само че с добавката към това заключение авторът вече се отдалечава от тях: "Очевидно на хората така им харесва. И това не може да се промени."

Любопитното в случая е, че един бивш марксист, какъвто е Порт, проповядва примирение с капитализма. Еволюционно капитализмът е победил - и точка. Всяка съпротива срещу него е безполезна. Аргументът? - "Човекът намира в капитализма своето осъществяване, приемайки основното му правило - и то точно защото това правило е тъй примитивно: Прави онова, което ти носи печалба, иначе си загубен!".

Полемиката на автора е насочена срещу онези, които виждат в сегашната криза шанс за премахване на капитализма, вещаят скорошния му край и говорят за ренесанс на марксистката обществена критика. Порт дотолкова се увлича в тази полемика, че текстът му зазвучава на места почти комично: "Марксизмът е приспивателно, той е успокоително хапче и бездействена терапия".

   

 

 

По материали на чуждия печат

Джоузeф Стиглиц е нобелов лауреат и професор по икономика в Колумбийския университет.