Търсене в този блог

4.01.2014 г.

Време е да преосмислим Маркс

 

 

В редица германски университети се организират семинари за съвместно четене на "Капиталът", защото мнозина смятат, че идеологът на комунизма трябва да бъде преосмислен и преоткрит в ерата на глобалната криза

 

През февруари 1976 г. най-голямата аудитория на университета във Фрайбург е препълнена. Новият бунтарски месия на Западна Германия ще изнесе реч и всички го очакват с нетърпение. Името му е Руди Дучке. След атентата срещу него от консервативен младеж през 1968 г. Дучке отново се връща на политическата сцена и обикаля германските градове. Поводът е книгата му, в която се опитва да противопостави Маркс на Ленин, или казано иначе: социализма на реалния социализъм. Тезата му не е особено оригинална - в СССР властва нещо като азиатски социализъм, който твърде много напомня на царизма и деспотизма. Всъщност Русия не е била готова за социализма. Дучке не можа да преглътне факта, че именно в тази азиатско-социалистическа форма на диктатура марксизмът можа да хване корени. Че учението на Маркс бе така грешно разтълкувано.

Наскоро в Хумболтовия университет в Берлин се проведе голяма конференция, посветена на марксизма. Под надслов "Да преосмислим Маркс" участниците се опитаха да преоткрият трудовете на философа, около чието име през последните най-малко две десетилетия настъпи сякаш пълна тишина. Защо пък не, се пита наблюдателят на в. "Ди Велт" Екхард Фур. Преди няколко години отново се заговори за Карл Маркс, а след избухването на световната финансова криза тезите му сякаш пак станаха актуални. Може дори да се каже, че 20 години след краха на "реалния социализъм" в Европа и особено след икономическата криза може би дори е време текстовете на Маркс да бъдат проучени обективно или най-малкото без идеологическите наслоения на комунистическата власт. Самият Маркс не е оставил "строителен план" за изграждането на социализма или пък комунизма и със сигурност би бил един от най-яростните критици на догматизацията, която сполетя творчеството му след неговата смърт. Неговите историческо-политически анализи са от днешна гледна точка журналистика от висока класа и дори литература. Маркс видя, прозря и проумя капиталистическата глобализация много преди това словосъчетание да съществува изобщо.

Тълкуванията на Карл Маркс винаги са крайно идеологизирани

Но встрани от радикалните оценки и доктринерските табута става дума за творчество, което се нуждае от нов прочит, апелира от своя страна анализаторът Ролф Хосфелд. Никоя фигура от подобен ранг не е била до такава степен идеологизирана като Карл Маркс. Поради тази причина творчеството му трябва да бъде прочетено, така да се каже, на трезва глава. Без идеологиите на предишни епохи. "Това не означава да се търси нов път към комунизма", категоричен е Хосфелд. Според него и без това няма особени възможности да се дебатира за бъдещи пътища, водещи към комунизма, защото той, както си го представя Карл Маркс, не е възможен без диктатура като държавно управление. От икономическа гледна точка той също не може да бъде алтернатива на капитализма, макар че и последният безспорно е застрашен от постоянни кризи и сривове. Визията на Маркс за общество, свободно от диктата на пазара, се оказа чиста илюзия, да не се каже утопия. Тази визия е нецялостна и непродуктивна. Това го знаеше твърде неприятният като излъчване, но много интелигентен Валтер Улбрихт, който през 60-те години на миналия век настояваше за въвеждането на повече пазарни механизми в бившата комунистическа Германия - ГДР. Китайците отдавна осъзнаха тази нужда, поради което страната изживява невиждан досега икономически бум. Но дали Маркс трябва да бъде отречен като философ поради всичко това? Това вече е съвсем друг въпрос. Маркс е съвременник на индустриалната революция, на зараждащото се работническо движение, чийто голям теоретик той става. Нереалните му представи за

общество извън пазарните механизми

не означават, че голяма част от критиките му към модерния свят не са верни. Според канадския философ Чарлс Тейлър неговият най-важен научен принос се съдържа в определението му за капитализма, който той характеризира като най-иновативния и съзидателен обществен ред за онова време, но същевременно и като най-разрушителния. Маркс обаче е трябвало да спре до там, смята Тейлър, вместо да се опитва да решава проблеми, които явно не са решими. Поне засега. Карл Маркс обаче е вярвал, че всеки проблем може да бъде преодолян и тъкмо в това е грешката му. Друга негова заблуда е увереността, че капитализмът е нещо крехко, което едва ли ще оцелее дълго като обществен строй.

Друга тенденция на финансовата криза в капиталистическите общества напоследък е, че субкултурата сякаш преоткрива комунизма. Една от звездите на тази сцена е словенският философ Славой Жижек, който смесва марксизма, попкултурата и психоанализата, пише "Дойче веле". 20 години след края на експеримента, наречен "комунистически строй", и след избухването на световната финансова криза, която за малко да доведе до колапс на капиталистическото статукво, изглeжда сякаш се заражда една нова потребност. Става дума не толкова за нова лява политика, колкото за нова лява теория. Колкото по-притискащи стават практическите проблеми, толкова по-уморена е сякаш демокрацията ни, а колкото по-неконтролируеми са банките, толкова по-абстрактно звучи търсенето на истината. За сметка на това пък сякаш философията става по-интересна. Тя няма това влияние върху масите и обществото като цяло, както бе в края на 1960-те години, пише Карл Хайнц Борер за сп. "Меркур". Въпреки това обаче мисленето през последните десетилетия се промени, философията в голяма степен се превърна в културна критика - по-смешна и литературна, по примера на големите французи като Дельоз, Фуко или Барт, но също така и по примера на съвременния философ Петер Слотердайк. Въпросната нова лява теория следва да бъде винаги секси, забавна, провокативна и лесна за цитиране. Тя трябва да се възприема леко като някое рок парче. Всичко това го има у Славой Жижек. Може дори да се каже, че той сякаш изобрети наново тази професия, но също така и че деградира ценното в нея с помощта на около 200 свои доклади и публични лекции. На колегите, които цени, нерядко обяснява, че могат да се чувстват големи късметлии, защото ако той беше на власт, всички те до един биха отишли в някой Гулаг.

Повечето му "колеги" обаче са единодушни, че нито един от тематизираните в творчеството на Карл Маркс проблеми на нашето време не е получил решението си и до днес. Разрушителните тенденции на капитализма се забелязват особено в наши дни. Маркс е от философите, които трябва да бъдат прочетени отново и преоткрити, но абстрахирайки се от крайните му последователи и противници. Неговият комунизъм отиде в историята. Философските му възгледи обаче и днес привличат вниманието.

 

 

 

Източник: вестник „Сега”,  09 юни 2011 г.

 

 

По материали от чуждия печат

Няма коментари:

Публикуване на коментар