ФРИДРИХ ЕНГЕЛС
София, 25. XI. 1920 г.
Едно знаменателно съвпадение! Стогодишнината от рождението на Фр. Енгелс, на 28 ноември 1920 г., съвпада тъкмо с началото на епохата, за която Маркс и Енгелс през най-голямата част от своя живот работиха, за подготвянето на която вложиха всичките си сили, таланти и гения, в настъпването на която те бяха дълбоко убедени и дори я очакваха като неизбежна. Това беше епохата на великото въстание на пролетариата, на пролетарската революция. Те не бяха честити да я видят със собствените си очи. Но днес техният дух се радва, тържествува. Спомнюването и празнуването стогодишнината от рождението на Фр. Енгелса, това е спомнюване и празнуване великите заслуги към пролетарската революция на едного от великите основатели на революционния социализъм, на научния комунизъм. И тъкмо днес това спомнюване и празнуване има своето особено значение.
Фридрих Енгелс не само през живота на Маркса, но и след неговата смърт постоянно твърдеше, че в делото на изграждането теорията на научния комунизъм всичко се дължело на Маркса. Той често казваше, че без Маркса „те", т. е. той, Фр. Енгелс, нищо не биха направили. Фактите обаче говореха и говорят съвсем друго. Преди всичко този факт, че още през живота им, макар Енгелс да повтаряше своето, в социалистическата литература, в делото на изграждането теорията на научния социализъм, на научния комунизъм, винаги наред с Маркса вървеше и Енгелс, винаги казваха Маркс-Енгелсовото учение — този факт говори истината, а именно, че Енгелс наравно с Маркса е заслужил името основател на комунистическата теория и велик учител на пролетариата. Прочее, Енгелс сам трябваше да направи една отстъпка от първоначалното си твърдение. По-сетне той в едно писмо казва: „Маркс е гений, а ние сме само таланти".
Няма съмнение, че Маркс е един гений. Това признаха и негови противници след излизането на първия том от неговия труд — „Капиталът". И наистина, само един гений можеше да направи критиката на буржоазната политическа икономия и да разкрие тайната на капиталистическото производство чрез теорията на ценността, тъй както това направи Маркс в своя труд — „Капиталът". Теорията за ценността и в свръзка с нея теорията за принадената ценност като източник на капиталистическото натрупване и концентрацията и централизацията на капиталистическото производство; от друга страна, теорията на първоначалното натрупване на капиталите, която обяснява произхода на първоначалния капитал като просто ограбване на народите чрез насилието и мошеничеството — тези теории са наистина гениални открития на Маркса в областта на политическата икономия; те дадоха на борещия се пролетариат научни оръжия за борба против капитализма и неговите апологети, възхвалители и защитници. Маркс при това показа и вътрешните противоречия на капиталистическото производство, които го водят към неизбежна катастрофа, към експроприация на експроприаторите, което днес и се извършва.
Очевидно е, че Фридрих Енгелс не можеше да не се прекланя пред гения на Маркс. Маркс за него, както и за всички, които познават неговите съчинения и дейност, беше и си оставаше един гениален ум, и той, Фридрих Енгелс, пред тоя гений можеше да си позволи да се издигне само до един талант. Обаче за нас Фридрих Енгелс е такъв един голям талант, че можем смело да го наречем в известни области гений на пролетарската революция. Като оставим настрана факта, че преди да станат марксисти, Карл Маркс и Фридрих Енгелс заедно изработваха новите си възгледи — както в неиздадената им критика на следхегеловската философия, с която „очистиха съвестта си" от предишните си възгледи, както и в издадената по-сетне книга „Светото семейство" против Бруно Бауера и компания, в която за пръв път Маркс и Енгелс изложиха новите си възгледи и особено знаменитото им задружно произведение „Манифест на комунистическата партия", в основата на който легна Енгелсовият проект на въпроси и отговори — като оставим това настрана, което само по себе си говори за най-близко умствено сходство между двамата основатели на научния комунизъм, ние имаме ред самостоятелни гениални произведения на Енгелса.
Едно от първите самостоятелни произведения на Енгелса е това, писано от него в 1844 г. под името „Очерки на една критика на политическата икономия".
Маркс нарича тия очерки „гениални очерки" и ги цитира в „Капиталът". В тези очерки Енгелс пръв прокарва зачатъците на научния социализъм. В тях Енгелс, като изтъква противоречията в буржоазната политическа икономия, без обаче да може да ги разреши, извлича ги из същинския им източник, из частната собственост. С това Енгелс пръв открива пътя на политическата икономия към социализма. Разбира се, Енгелс тогава не можеше да прокара този път. Обаче той още тогава в своите очерки отбелязва най-важните точки, които го посочваха. Върху това Франц Меринг прибавя: „Неговите разсъждения относно обезчовечаващото действие на капиталистическата конкуренция, теорията на народонаселението на Малтуса, все повече възрастващата треска на капиталистическото производство, търговските кризи, законът за работната плата, успехите на знанията, които при господството на частната собственост от средствата за освобождение на човечеството стават средство за всезасилващото се поробване на работническата класа — във всички тези разсъждения се заключават плодовитите зачатъци на съвременния научен социализъм, откъм страна на икономическото му съдържание, и тези зачатъци бяха пръв път положени от Енгелса".
В 1845 г. Фридрих Енгелс издаде другото си самостоятелно и знаменито произведение: „Положението на работническата класа в Англия". Това произведение на Енгелса се явява първо по научния комунизъм. В него Енгелс изтъква, че никоя друга класа, освен работническата класа, не може да освободи човечеството от мизерията, която създаде капитализмът. Енгелс описва положението на работническата класа в Англия, най-развитата тогава капиталистическа страна, не от филантропически съображения, а за да изтъкне характера на капиталистическия начин на производството и на великата историческа роля на работническата класа. Тук Енгелс изтъква, че научният комунизъм е израз на борбата на пролетариата за своето и на човечеството освобождение, и по такъв начин Енгелс се обявява против утопическия социализъм и комунизъм и против тяхната метода на изложение положението на работническата класа. Маркс често цитира и това произведение на Енгелса. В „Капиталът" Маркс казва за него: „Колко дълбоко схвана Енгелс духа на капиталистическия начин на производството, показват Factory Reports, Reports on Mines и т. н., които се появиха от 1845 година насам, и колко сполучливо рисува положението в неговите подробности, по-казва едно повърхно сравнение на неговата книга с публикуваните 18-20 години по-късна официални работи на Childern Enploiement Comunistion.
Когато Енгелс писа горните две произведения, беше още много млад: на 24—25-годишна възраст. Но Маркс в тоя талантлив младеж намери още тогава своя съмишленик, с когото заедно изработиха своята теория на научния комунизъм и за развитието и прокарването в живота установиха едно забележително разделение на труда, което трая до гроб. Додето Маркс се занимаваше с главния си труд — „Капиталът", и приложението на тяхното учение към обясняването на историческите събития, Енгелс трябваше да защитава тяхното комунистическо учение от нападките на противниците, които се нахвърляха върху него с всичката си злоба. Енгелс беше един превъзходен полемик с широки познания по философията, историята, естествознанието и математиката, той използваше полемиката не само да отбива нападките, но главно научнопопулярно да развива комунистическото учение и неговите философски основания. В това отношение Енгелс ни даде две философски произведения от най-висока стойност. Думата ми е за „Лудвиг Фойербах" и „Анти-Дюринг", в които Енгелс развива основите на диалектическия материализъм — научната метода на комунизма за изследване. Тук Енгелс изпъква като първостепенен познавач на философията. Ако в първото Енгелс в една ясна форма излага едни от основите на научния комунизъм — битието определя мисленето, а не мисленето битието, отношението на духа и материята и същността на диалектическия материализъм и метафизиката — извънредно важни за разбирането и на човешката история; във второто произведение — Анти-Дюринг, или Превратът, извършен от г. Дюринга в науката — Енгелс се спира на диалектическото развитие в природата и човешката история и доказва нагледно, че то се извърши със скокове, с революции. По такъв начин Енгелс доказа неизбежността и на пролетарската революция, и съкруши в основата крайно повърхностните философски метафизически построения на приват-доцента Дюринг, който при това минаваше в Германия между младото поколение главно за социалист, и даде на пролетариата нови остри оръжия за борба с буржоазните заблудители.
В защита на Маркс-Енгелсовото комунистическо учение Енгелс даде много ценни статии, разхвърлени в разни вестници и списания, някои от които по-сетне излязоха в отделни брошури. Ще споменем между другите брошурата му: Жилищният въпрос, която и днес представлява единственото научно произведение по тоя въпрос в капиталистическото общество. Но в днешно време най-голям интерес за нас представляват полемическите статии на Енгелса с анархистите тогава, в които Енгелс изтъква несъстоятелните им възгледи върху революцията, държавата и властничеството на комунистите от Маркс-Енгелсовия лагер. Върху тия въпроси нашите четци ще намерят указания в книжката на Ленин: „Държавата и революцията", и в нашето списание „Ново време" от миналата година. Тези статии, както и Марксовите по същия въпрос, които бяха съвсем забравени от теоретиците на социализма, или по-вярно на социалопортюнизма до войната, днес потвърждават напълно всичко това, което издигна пролетарската революция в Русия и което се явява лозунг на целия събуден пролетариат в света.
Фридрих Енгелс към края на живота си ни даде и други нови научни оръжия в забележителното си произведение: „Произход на семейството, частната собственост и държавата". Повод да напише тази книга даде на Енгелса произведението на американския социолог Морган: „Първобитното общество". В това произведение Морган съвсем самостоятелно и едновременно дохожда до същите изводи, до които бяха дошли Маркс и Енгелс от изследването на капиталистическото общество. Енгелс използува изследването на Моргана, за да изтъкне нагледно, че държавата не е съществувала винаги, че тя се явява заедно с появяването на частната собственост и създадените от това човешки отношения, но която заедно с изчезването на последните ще умре. По такъв начин Енгелс, с данните от изследването на Моргана, даде още едно съкрушително опровержение на буржоазните твърдения, че държавата и собствеността са вечни основи на човешкото общество, и на анархистическите твърдения, че комунистите били властници, защото били за държавата, като вечен институт в човешкото общество.
Ние ще свършим тия редове, като припомним други две брошури на Фридрих Енгелса, които за днешното време са извънредно ценни по заключението, което се прави в тях. Думата ни е за брошурата му: „Sociales aus Russland”, която се явява и един отговор на руските анархисти, които поддържаха, че комунистическата революция в Русия е невъзможна. Енгелс, както и Маркс, по повод излизането на 1 том от „Капитала“ на руски език, като изхождаше от това, че в Русия беше запазено на много места комуналното общо владение на земята и задругите, наричани артели, считаше за възможна една комунистическа революция. Нещо повече: той, като се осланяше на революционните движения тогава в Русия, очакваше тази революция и предсказваше, че тя може да се яви авангарда на общоевропейската революция. И, както сме свидетели, днес това напълно се сбъдна. В Русия не само стана възможна пролетарската революция, но днес тя наистина се явява авангарда на всесветската революция, която идва, която не може да не дойде. От друга страна, думата ми е за брошурата: „Външната политика на руското царство", писана в 1890 год., в която Енгелс с предвидливостта на гения най-точно предвидя Общоевропейската война и социалната революция в Русия.
Дали Енгелс е един гений или само един талант, както той сам скромно се изразяваше за себе си, не е важно толкова. Но че Енгелс е дал много гениални работи, е казал много гениални мисли и упътвания за борещия се пролетариат и за тържеството на комунистическата революция, в това не може да има никакво съмнение. Затова казахме в началото на тази статия, че е знаменателно съвпадението на празнуването стогодишнината от неговото рождение. Енгелсовата памят, наред с Марксовата, заслужава нашите най-искрени, най-признателни сърдечни почитания и увековечаване. Днес, когато като бесни от всички страни контрареволюционерите се нахвърлят върху комунистическата революция, поддържани от вчерашни почитатели на Енгелса и Маркса, техни последователи уж, днес социалпредатели — днес толкова по-голям е избликът на комунистическите борци в целия свят в своята признателност към великите учители, сами неуклонни и смели борци през целия си живот за тържеството на комунизма. В техните научни трудове и в тяхната практическа революционна дейност днес ние имаме необходимите оръжия за победоносна борба против всички врагове на тяхното велико дело, на комунизма.
Прочее, най-добре ще изразим почитта си към тяхната памет, ако ние неуклонно и предано работим в техния дух.
Сп. „Ново време", год. XX,
кн. 6, ноември 1920 г.
Без подпис
Няма коментари:
Публикуване на коментар