Търсене в този блог

20.01.2014 г.

Владимир Илич Улянов - Ленин (22.04.1870 - 21.01.1924)

Владимир Илич Улянов (Ленин) е роден на 10 (22) април 1870 год. в град Симбирск  (сега Уляновск), разположен на брега на великата руска река Волга. Детството и юношеството на Владимир Илич минават в градовете Симбирск, Казан и Самара( сега Куйбишев), на широките простори на Волга.

Дядото на Ленин – Н.В.Улянов – бил руски крепостен селянин от Нижниновгородска губерния. През 1791 год. той се премества в Астраханска губерния, а след това в гр. Астрахан, където бил зачислен към еснафското съсловие и умира в голяма бедност. Бащата на Ленин – Иля Николаевич Улянов – от ранни години живее в несгоди и лишения. Само благодарение на помощта на по-големия си брат, на упорития си труд и на големите си способности той успява да получи висше образование.

Майката на Ленин – Мария Александровна – е родена и възпитана в лекарско семейство. Тя получава домашно образование, владее няколко чужди езика, добре познава художествената литература и много обича музиката. Умна, спокойна и приветлива, тя всецяло се посветява на децата си.

Семейство Улянови имало шест деца: Ана, Александър, Владимир, Олга, Димитрий и Мария. Родителите се стараят да им дадат разностранно образование и да ги възпитат като трудолюбиви, честни и скромни хора. Не случайно всички деца на Улянови стават революционери.

Към петата си година Володя се научава да чете, а деветгодишен постъпва в първи клас на Симбирската гимназия. Той се учи с голямо желание, отличава се с изключителни способности и сериозно отношение към учението, преминава от един клас в друг с най-високи награди.

Владимир Улянов чете много и добре познава произведенията на великите руски писатели: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Некрасов, Толстой. Особено го увлича романът на Чернишевски „Какво да се прави?”.

Характерът и възгледите на младия Ленин се оформят под влияние на семейното възпитание, на прогресивната руска литература, както и на околния живот.. По онова време в Русия бързо се развива капитализмът, растат фабриките и заводите с машинна техника и с хиляди работници. Но все още има и много остатъци от крепосничеството. Капиталистическата експлоатация се съчетава с крепосническия гнет, което прави положението на трудещите се в града и селото крайно тежко. Произволът на царското правителство, потисничеството на помешчиците и капиталистите, мизерията и безправието на работниците и селяните събуждат у юношата омраза към потисниците и съчувствие към потиснатите. Силно влияние оказва върху Ленин по-големият му брат Александър, който се отличавал с твърда воля и високи морални принципи.

Още като юноша Володя преживява тежки изпитания. В1886 год. скоропостижно умира баща му. Не успяло семейството да се оправи от едно нещастие, и ето че го сполетява нова беда. През март 1887 год. в Петербург арестуват Александър Улянов в Шлиселбургската крепост. Екзекутирането на брат му разтърсва Владимир и затвърдява решението му да посвети живота си на революционната борба. Младият Улянов смята, че да се води борба против самодържавието чрез убийства на отделни представители на царската власт и на самия цар е погрешно и не постига целта.

И Владимир Улянов започва да търси друг път за освобождение на трудещите се. Готвейки се за революционна дейност, юношата се интересува особено много от обществените науки и се стреми да ги изучи задълбочено. Завършил гимназия със златен медал, през август 1887 год. той постъпва в юридическия факлутет на Казанския университет.

В университета младият Улянов завързва връзки с прогресивните, революционно настроени студенти. В началото на декември 1887 год. за активно участие в едно студентско събрание го изключват от университета и го арестуват. Така седемнадесетгодишният юноша Ленин тръгва по пътя на революционната борба против царското самодържавие.

Интернират Владимир Илич в село Кокушкино, Казанска губерния (днес село Ленино).От този момент той е поставен под полицейско наблюдение. В малкото глухо селце Ленин много чете, попълвайки самостоятелно образованието си. След една година му разрешават да се върне в Казан. Владимир Илич се опитва да постъпи отново в университета и поисква разрешение да замине за чужбина, за да продължи образованието си. Но царските власти му отказват – те са вписали Улянов в списъка „неблагонадежните”.

По онова време в Казан съществуват няколко нелегални революционни кръжока. Техен организатор е един от първите руски революционери-марксисти Н.Е.Федосеев. Владимир Илич се запознава с участниците в тези кръжоци и влиза в един от тях.

Владимир Улянов започва да изучава задълбочено марксизма – революционно учение, наречено така по името на основателя му Карл Маркс. Маркс и неговият приятел Фридрих Енгелс са отдали целия си живот за освобождението на работническата класа и на всички трудещи се от властта на капитала. В средата на XIX век те създадоха науката за законите, по които се развива обществото, и посочиха пътищата за неговото революционно преустройство.

По времето, когато Ленин влиза в революционното движение, марксиската идеология е завоювала господствуващо положение в западноевропейското работническо движение и е започнала да се разпространява в Русия.

Именно в марксизма младият Улянов вижда идейното оръжие, с овладяването на което руският пролетариат ще успее да се освободи и да постигне победа на социалистическия строй. Той изучава задълбочено главния труд на К. Маркс – „Капиталът”

През май 1889 год. Владимир Илич се премества заедно със семейството си от Казан в Самарска губерния, където прекарва четири години и половина. Лете семейството живее в един чифлик близо до село Алакаевка, а на есен се прибира в Самара. Владимир Илич продължава да изучава усилено произведенията на Маркс и Енгелс, занимава се с изучаване на чужди езици, особено на немски език. Той превежда от немски един от най-важните програмни трудове на Маркс и Енгелс – „Манифест на Комунистическата партия”

След като царското правителство разгромява тайната организация „Народна воля”,

по-голямата част от народниците се отказват от революционната борба. Те започват да проповядват примирение със самодържавието. За разлика от предишните, революционните народници, които се борели срещу царизма, народниците от 90-те години не само не се борели против самодържавието, но дори му служели. Започват да наричат тези народници, загубили всяка революционност както във възгледите си, така и в своите действия, либерални. Ленин се бори решително против тях.В горещи спорове и беседи Ленин доказва, че тяхната теория е несъстоятелна и противоречи на живота.

Владимир Илич работи упорито над образованието си. Той умее да съчетава учението с почивката; увлича се от гимнастика, разходки, музика, пеене и шахмат. Също така много обича шегите и смеха, като заразява всички със своята жизнерадост и весела юношеска закачливост.

За година и половина Владимир Илич изучава самостоятелно цялата университетска програма, предвидена за четиригодишния курс. През 1891 год. той успява да издържи блестящо изпитите в юридическия факлутет при Петербургския университет и получава диплом първа степен. От 1892 год. той започва да защитава дела в Самарския окръжен съд. Неговите доверители са главно бедните селяни. Но не адвокатската работа поглъща вниманието на Ленин. Цялата му енергия и сили са насочени към изучаването на марксизма, към подготвянето му за активна революционна дейност.

През 1892 год. Ленин организира в Самара първия марксистки кръжок, членовете на който изучават произведенията на Маркс и Енгелс и активно пропагандират марксизма. Владимир Илич непосредствено наблюдава живота на руското село. Той често беседва със селяните, разпитва ги за условията, при които живеят. Там той написва статията „Новите стопански движения в селския живот” – това е първият от запазилите се научни трудове на Ленин. В нея е показано проникването на капитализма в селското стопанство на Русия и разделянето на селяните на бедни, средни и кулаци.

Дейността на Ленин не се ограничава само в Самара, той установява връзки с марксисти от редица градове в Поволжието.

Годините, прекарани в Самара, имат огромно значение за по-нататъшната дейност на Ленин. През този период той трупа сили, за да излезе на широкия път на революционната борба. Там окончателно се оформят неговите марксистки, комунистически убеждения. Ленин става верен продължител на великото дело и учение на Маркс и Енгелс. Но провинциална Самара е тясна за революционната му дейност. Той се стреми към големия промишлен център, където са съсредоточени огромни пролетарски маси и има повече възможности за разгръщане на революционна дейност. През август 1893 год. Ленин се премества в Петербург.

 

ВОЖД НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ ПРОЛЕТАРИАТ В РУСИЯ

 

По онова време Петербург е столица на Русия и един от най-важните центрове на работническото движение. Там има нелегални кръжоци, чиито участници изучават и пропагандират учението на Маркс и Енгелс сред напредничавите работници. Владимир Илич се включва в един от тези кръжоци и поради изключителните му организаторски способности правят Ленин признат ръководител на петербургските марксисти.

Дейността на Ленин в Петрбург съвпада с началото на подема на масовото работническо движение. През 90-те години на XIX век в Русия се извършва промишлен подем: възникват нови фабрики и заводи, работническата класа бързо нараства и все по-решително се вдига на борба срещу капиталистите. За да може пролетариатът да изпълни историческата си роля му е нужна самостоятелна работническа революционна партия и Ленин поставя пред петербургските марксисти задачата да създадат такава партия.

Главна пречка за утвърждаването на марксизма и за създаването на работническа партия е либералното народничество. През лятото на 1894 г Владимир Илич написва книгата си „Какво представляват „приятелите на народа” и как воюват те против социалдемократите?” В нея той критикува всестранно теоретическите възгледи на народниците, доказва колко погрешни са те.

Владимир Илич развива великата идея за съюз на работническата класа със селяните, без което е невъзможно да бъдат съборени царизмът, помешчиците и буржоазията, да се установи власт на работническата класа и да се създаде ново, комунистическо общество.

Книгата му се печата и разпространява тайно в малък брой екземпляри. Под названието „жълтички тетрадки” този труд на Ленин се предавал от ръка на ръка и предизвиквал оживени спорове и вълнуващи отзвуци. Четели го в Петербург, Москва, Нижни Новгород, Владимир, Киев , Рига и други градове.Снего били запознати и членовете на групата „Освобождение на труда”. След излизането на тази книга Владимир Илич става все по-популярен и признат авторитет сред марксистите.

Ленин се залавя с жар за работа по изграждането на революционната марксистка партия. Той установява връзки с прогресивните работници от най-големите заводи. Това са прекрасни представители на руската работническа класа,които изграждат партията под ръководството на Ленин. Ленин грижливо създава и възпитава кадри от работниците революционери, организатори на пролетарската партия.

В 1894 год. Владимир Илич се запознава с Надежда Константиновна Крупская, учителка във вечерното неделно работническо училище зад Невската застава. Общата работа сдружава Владимир Илич и Надежда Крупская. Много нейни ученици влизат в кръжоците, ръководени от Ленин.

Петербургските марксисти развивали пропагандна дейност в малки кръжоци. Ленин пръв поставя задачата да се премине към агитация сред широките маси. В това отношение голяма роля изиграват неговите брошури и позиви, които са достъпни и за най-неподготвените читатели.

През пролетта на 1895 год. по поръчение на петербургските марксисти Ленин заминава за чужбина, за да установи връзка с групата „Освобождение на труда” и да се запознае със западноевропейското работническо движение.

В Швейцария Владимир Илич се среща с членовете на групата „Освобождение на труда” и се споразумява с тях да издадат заедно един сборник статии, озаглавен „Работник”.

От Швейцария Ленин заминава за Париж и Берлин. След като се завръща от чужбина, без да се отбива в Петербург, Ленин посещава Вилно, Москва и Орехово-Зуево, където установява връзки с местните социалдемократи.

В началото на септември 1895 год. Ленин се завръща в Петербург, където обединява марксистките кръжоци в една обща политическа организация която е наречена „Съюз за борба за освобождение на работническата класа”. „Съюзът за борба” е първият зародиш на революционната марксистка партия в Русия, които започва да свързва идеите на научния социализъм с работническото движение. В това е неговото велико историческо значение.

Дейността на „Съюз за борба” дава тласък за развитието на революционното движение в цяла Русия и по такъв начин улеснява създаването на марксистка партия на работническата класа в страната.

Царското правителство следи дейността на „Съюза” и му нанася тежък удар. В началото на декември 1895 год. са арестувани значителна част от неговите дейци начело с Ленин. Полицията залавя и подготвения от тях брой 1 на вестник „Рабочее дело”. Така завършва опитът на руските социалдемократи да основат нелегален работнически вестник.

Владимир Илич е хвърлен в Петербургския затвор.. Той прекарва повече от 14 месеца в единична килия, но и зад решетките на затвора не прекратява революционната си дейност. Там той започва да работи над голямото си произведение „Развитието на капитализма в Русия”.

В Петербург Ленин се оформя като организатор и вожд на работническата класа.Той дава теоретична обосновка на пътищата на революционното движение и подготвя почвата за създаване на пролетарска партия в Русия.

 

НА ЗАТОЧЕНИЕ В СИБИР

 

На 13 фефруари 1897 год. Ленин е осъден на три години заточение в Източен Сибир. Така царските власти се разправят с Ленин за неговата революционна дейност.

През май 1897 год. Ленин пристига в село Шушенско, Минусински окръг, Енисейска губерния, където му е определено да прекара заточението си. По онова време това е едно затънтено сибирско село – на стотици километри от железопътната линия.

След една година в Шушенско пристига Надежда Крупская. Тя също е арестувана по делото срещу петербургския „Съюз за борба”. Като годеница на Ленин й разрешават да прекара заточението си в Шушенско. Тук става сватбата им; Надежда Крупская става жена на Владимир Илич и до края на живота му е негов близък другар, съратник и верен помощник.

През време на заточението си Ленин разработва проектопрограмата на партията и написва над тридесет проиведения. Там Ленин завършва и труда си „Развитието на капитализма в Русия” Книгата излиза през 1899 год. и представлява непосредствено продължение на „Капиталът” от Маркс.

От Надежда Крупская Владимир Илич научава, че през 1898 год. в Минск се е състоял I конгрес на РСДРП, който провъзгласил основаването на Руската социалдемократическа работническа партия. В манифеста, приет от конгреса, открито се говори за целите на партията. Ленин изразява своята солидарност с основните положения на манифеста. Но конгресът не успява да обедини разпокъсаните марксистки кръжоци и организации. Не са приети нито програма, нито устав на партията, а избраният на конгреса Централен комитет скоро след това е арестуван.

На заточението у Ленин съзрява планът за създаване на революционна марксистка партия. При жестоката реакция на самодържавието партията трябвало да се изгражда в дълбока нелегалност.

След като изтича срокът на заточението, сутринта на 29 януари 1900 год. Владимир Илич заедно със семейството си напуска Шушенско. Предстои им дълъг път: трябва да изминат около 300 версти с коне. Въпреки силния студ пътуват денем и нощем. Ленин бърза да се включи по-скоро в активна революционна работа на свобода.

Царското правителство забранява на Ленин да живее в столицата и в промишлените центрове на Русия. За да бъде по-близо до Петербург, той решава да се засели в Псков.

 

ЗА НОВ ТИП МАРКСИСТКА ПАРТИЯ

 

Щом се отскубва на свобода, Ленин с увлечение пристъпва към осъществяване на замисленото дело. Цялата 1900 година минава в напрегната работа по организирането на общоруски политически вестник. Тогава поради полицейските преследвания в Русия е почти невъзможно да се основе революционен вестник и затова Ленин решава да го издава в чужбина.

През май 1900 год. при едно от тайните му посещения в Петербург го арестуват, но скоро след това го освобождават. Оставането му в Русия става опасно. Царизмът вижда в Ленин своя най-силен враг и предлагат той да бъде убит.

С големи усилия Ленин успява да се измъкне в чужбина. На 16 юли 1900 год. той заминава за Германия. Започва първата му емиграция, която продължава повече от пет години. Взема се решение общоруският революционен вестник да бъде наречен „Исрка”. През декември същата година е подготвен първият брой на „Искра”. Излизането на вестника изиграва огромна роля в създаването на революционното движение в страната.

От края на 1901 год. Владимир Илич започва да подписва някои от своите произведения с името Ленин. Ленин е взел за основа на своя псевдоним името на могъщата сибирска река Лена.

През 1902 год. излиза Лениновата книга „Какво да се прави?”. Това е забележително произведение, изиграло огромна роля в създаването на партията. В него Ленин подробно излага и обосновава плана за изграждане на пролетарска марксистка партия. Ленин мисли да създаде съвсем друга, действително революционна пролетарска партия, способна да организира и да поведе работническата класа в Русия на щурм срещу царското самодържавие и капитализма.

Придавайки голямо значение на организирането на сплотена централизирана партия, Ленин разработва план за нейното изграждане. Той смята, че партията трябва да се състои от две части: от тесен кръг професионални революционери – хора, посветили се изцяло на революцията, и от широка мрежа местни партийни организации, по-голям брой юленове на партията.

За разясняване на партийната програма пред селяните Ленин написва през пролетта на 1903 год. брошурата „Към селската беднота”. В нея той обяснява просто и достъпно към какво се стреми работническата партия и защо на бедните селяни е нужен съюз с работниците.

В началото на 1902 год. полицейските агенти попадат в следите на „Искра”. Налага се да се напусне Мюнхен, тъй като по-нататъшното оставане там е опасно. За ново седалище на вестника редакцията избира Лондон. През април 1902 год. Ленин пристига там.

През пролетта на 1903 год. Ленин се прехвърля от Лондон в Женева, където е преместено печатането на „Искра”. Ленин наема със семейството си малка къщичка в едно предградие на Женева.

През юли 1903 год. се открива II конгрес на РСДРП. Първоначално конгресът е свикан в Брюксел, но след това поради преследването от страна на белгийската полиция заседанията му продължават в Лондон. Продължително и бурно се обсъжда на конгреса проектът за програма на партията. С мнозинство на гласовете конгресът утвърждава революционната програма, подготвена от редакцията на „Искра”. Тогава това е единствената в света партийна програма, в която борбата за диктатура на пролетариата се поставя като основна задача на пролетарската партия.

Вторият конгрес на РСДРП е повратен пункт не само в руското, но и в световното работническо движение. Неговото историческо значение се състои в това, че той създава пролетарска партия от нов тип – ленинската Болшевишка партия.

С възникването на Болшевишката партия се появява могъща сила, способна да вдигне работническата класа и всички трудещи се в Русия за събаряне властта на помешчиците и капиталистите и за изграждане на социализма. Болшевишката партия, организирана от Ленин и неговите привърженици, става образец за всички комунистически и работнически партии.

След II конгрес положението в самата партия се усложнява. Меншевиките заемат мястото на разгромените „икономисти” и продължават тяхната опортюнистическа линия. Оттогава започва дългогодишна, ожесточена, упорита борба между болшевиките и меншевиките. Меншевиките се стремят да насочат партията по пътя на опортюнизма. Като завладяват централният орган на партията – вестник „Искра”, те повеждат от неговите страници борба против Ленин, против болшевиките, против решенията на II конгрес. Става наложително да се даде решително сражение на меншевиките, да се разясни цялата опасност от меншевизма за партията, за революционното движение в Русия. Това именно прави Ленин в книгата си „Крачка напред, две крачки назад”, която излиза през май 1904 год.

През лятото на 1904 год. , болшевиките повеждат борба за свикване на III конгрес на партията. Това се налага от извънредната обстановка в Русия: назрява революция. Необходимостта да се свика нов конгрес се диктува и от положението в самата партия. Трябва да се сложи край на разколническата дейност на меншевиките, които провалят решенията на II конгрес и разстройват партийната работа.

 

                        ПЪРВИЯТ ЩУРМ СРЕЩУ ЦАРИЗМА

 

В чужбина Ленин внимателно следи развитието на революционното движение в Русия. Дълго преди да започне революцията, той предвижда нейното наближаване. И ето тя наближава. На 9 януари 1905 год. в Петербург по заповед на царя стрелят срещу работниците, които отиват с миролюбиви намерения при него с жените и децата си, за да му разкажат за своите нужди. Това кърваво злодеяние на царя предизвиква възмущение и гняв сред народа. Надвечер в работническите райони на града започват да се издигат барикади. Събитията в столицата раздвижват цялата страна. Ленин ги окачествява като начало на революцията. Той настоява упорито да се свика незабавно нов партиен конгрес и енергично работи за подготовката му.

III конгрес на РСДРП се свиква през април 1905 год. в Лондон. Той е първият болшевишки конгрес. Меншевиките отказват да присъстват на него, макар да са поканени. Те свикват в Женева своя конференция. Това е явно разколническа стъпка.

На конгреса се разглеждат всички основни въпроси на усилващата се революция. Ленин е избран за председател на конгреса и ръководи непосредствено работата му. Решенията на конгреса въоръжават партията с конкретен план за действия, определят пътищата и средствата за по-нататъшния развой на революцията. Още на първия пленум на ЦК Ленин е утвърден за редактор на централния орган на партията – вестник „Пролетарий”.

След конгреса Ленин се завръща в Женева. За значението на конгреса и неговите решения Ленин пише в книгата „ Две тактики на социалдемокрацията в демократическата революция”, която излиза през 1905 година.

За Ленин става все по-трудно да ръководи от чужбина революционното движение. Той се стреми към Русия. В началото на ноември 1905 год. Ленин пристига в Петербург и започва да ръководи партията и революционната борба непосредствено на самото място.

Връхна точка на революцията е Декемврийското въоръжено въстание в Москва. В продължение на 9 дни няколко хиляди въоръжени работници водят героична борба с полицаите и с царските войски, изпратени от Петербург. Ленин дава висока оценка на Декемврийското въоръжено въстание – като незабравим героичен подвиг на руските работници.

За да се води по-успешна борба за победа на революцията, много членове на партията – работници – поискват тя да се обедини, за което е необходимо да се свика нов конгрес. В началото на април 1906 год. Ленин заминава за Швеция, за Стокхолм, за да участва в IV (Обединителен) конгрес на РСДРП. Конгресът се открива на 10 април в помещението на Народния дом, предоставено от шведските социалдемократи.

Конгресът взема решение за вливане на националните социалдемократически партии в Русия в състава на единната РСДРП. Веднага след конгреса Владимир Илич развива кипяща дейност. След като с упорита борба успява да сплоти партийните организации около болшевиките, Ленин поставя задачата да бъде свикан нов партиен конгрес и усилено се готви за него. През февруари 1907 год. той пише проекторезолюциите за V конгрес на РСДРП. В края на април 1907 год. Владимир Илич заминава за Лондон, където се провежда V конгрес на РСДРП. Ленин ръководи работата на конгреса, изнася доклад по главния въпрос на дневния ред – за отношението към буржоазните партии. Конгресът приема Лениновата резолюция за отношението към буржоазните партии.

В началото на юни 1907 год. Ленин се завръща от Лондон в Русия и се установява във Финландия. По онова време става очевидно, че революцията е претърпяла поражение. Царското правителство преминава в настъпление; започват тежки години на реакция.

Специалният отдел на Петербургското губернско жандармерийско управление поисква от началника на петербургската тайна полиция сведения за Ленин и предлага да се повдигне въпрос за предаването му от Финландия. Царските шпиони търсят навсякъде вожда на работническата класа. Ленин е принуден да се премести във вътрешността на Финландия. Но и тук за него става опасно. Затова болшевишкият център взема решение Ленин да се прехвърли в чужбина.

Първата руска революция, продължила две и половина години, претърпява поражение. Но тя прави пробив в самодържавния строй на Русия, открива периода на революционните битки от епохата на империализма и оказва огромно влияние върху развитието на освободителното движение в целия свят. През годините на революцията особено чрко се проявява талантът на Ленин като вожд, гениален теоретик, бележит организатор и ръководител на трудещите се маси.

 

 

БОРБАТА НА ПАРТИЯТА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА РЕАКЦИЯТА

 

През януари 1908 год. Ленин отново се връща в Швейцария, в Женева. Тежко му е да напусне революционната Русия и да се върне в чужбина, в този тих град.

Всички мисли на Ленин са свързани с руската революция. Нейното поражение не сломява волята му за борба. С нова сила и енергия той се заема с партийна работа, с подготовката на нова революция. Той е твърдо убеден, че поражението на пролетариата в първата руска революция е само временно и че неговата победа над самодържавието е неизбежна.

Като пристига в Женева, Владимир Илич веднага се заема да възобнови издаването на вестник „Пролетарий”. През онези години този вестник е фактически централен орган на болшевиките.

В края на 1908 год. вестник „Пролетарий” започва да излиза в Париж, който по това време е център на руската емиграция. Във връзка с това Ленин и Надежда Крупская се преместват също там. Условията, при които Ленин живее в Париж, са много тежки.

Наскоро след пристигането на Ленин в Париж там се свиква V общоруска конференция на РСДРП, на която най-големите партийни организации са представени от болшевиките. Конференцията преминава под знака на борбата против ликвидаторството и отзовизма. Ленин изнася главния доклад. В духа на неговия доклад се вземат решения, от които партията се ръководи в цялата си дейност през периода на реакцията. Конференцията става повратна точка в развитието на работническото движение в Русия след поражението на революцията и означава голяма победа за болшевиките.

През април 1908 год. Ленин пристига в Италия, на остров Капри, за да се срещне с Горки по негова молба. Ленин дълго беседва с Горки за Русия. Беседите с Ленин оказват голямо влияние върху Горки, помагат му да се освободи от погрешните си възгледи.

През юни 1909 год. на съвещание на разширената редакция на „Пролетарий” Ленин се обявява решително против отзовистите. Той показва каква вреда нанасят те на работническото движение и на единството на партията.

През годините на реакцията Владимир Илич се занимава много с аграрния въпрос, т.е. с въпроса за поземлените отношения в Русия. Той разяснява, че земята трябва да принадлежи на държавата (след събарянето на царизма), която ще я предаде на селяните за безвъзмезно ползване.

Ленин възглавява борбата против опортюнизма в международното работническо движение и прави много за организирането и сплотяването на революционните сили. Той участва активно в конгресите на II Интернационал – международното обединение на социалистическите партии, пише статии и изнася доклади за международното работническо движение.

През есента на 1910 год. Ленин заминава за Стокхолм, за да се срещне с майка си, която на бил виждал от три години. В желанието си да се срещне със сина си Мария Александровна, въпреки, че по това време била на 75 години, решава да замине за чужбина. Той е внимателен и грижлив към нея както винаги. В Стокхолм Мария Александровна за пръв път чува реч на сина си на едно събрание на болшевишката група. В деня, когато майка му заминава, той я изпраща до пристанището, но не може да се качи на парахода, който принадлежал на руска компания – можело да го арестуват. Тогава той вижда майка си за последно, тя умира през 1916 год.

В края на септември Владимир Илич се завръща в Париж. 

 

ПРЕЗ ПЕРИОДА НА НОВИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОДЕМ

 

През пролетта на 1911 год. Владимир Илич организира партийна школа в градчето Лонжумо, недалеч от Париж. Слушатели са работници – нелегални дейци от големите партийни организации.

Във връзка със засилването на работническото движение в Русия и с изострянето на борбата срещу ликвидаторството се чувства особена необходимост от укрепване на партийните организации и подобряване на тяхната работа. Възниква въпросът за неотложно свикване на партийна конференция. Ленин, болшевиките вземат мерки за нейното свикване. По предложение на Ленин се взема решение партийната конференция да се състои в Чехословакия. Вначалото на 1912 год. Ленин заминава от Париж за Прага. В Народния дом, в помещението на чешкия социалдемократически вестник, се провежда строго конспиративно общоруска конференция, която влиза в историята под името Пражка конференция. Пражката конференция изиграва извънредно важна роля в изграждането на Болшевишката партия, на партията от нов тип; тя има значение на партиен конгрес.

През пролетта на 1912 год. по инициатива на питерските работници, горещо подкрепена от Ленин, се създава легалният болшевишки всекидневник „Правда”. Първият брой на „Правда” излиза в Петербург на 22 април.

За да бъде по-близко до Русия, Ленин се премества от Париж в Полша, в град Краков. Тук той живее повече от две години до началото на Първата световна война, зиме – в Краков, лете – в село Поронин. За укрепването на партията и нейното единство голяма роля имат решенията на съвещанията на ЦК с партийните работници –  Краковското и Поронинското съвещание - състояли се през 1913 год. под ръководството на В.И.Ленин.

През пролетта на 1913 год. здравето на Надежда Крупская се влошава. Те заминават от Краков за село Поронин. Но там заравословното състояние на Надежда Крупская не се подобрява. Налага се през лятото да заминат да я лекуват в Швейцария, в Берн. В края на юли Владимир Илич и Надежда Крупская се завръщат в Поронин.

Революционното движение в Русия се развива все по-широко. През първата половина на 1914 год. стачкуват около един и половина милиона работници. Икономическите стачки се преплитат с политически. Страната върви към нова революция. Болшевиките се готвят за нов партиен конгрес. Те обаче не успяват да го свикат – попречват им световната империалистическа война.

 

ВЯРНОСТ КЪМ ПРОЛЕТАРСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ

 

Империалистическата война започва през лятото на 1914 година. Тя заварва Ленин в Поронин. Още от първия ден на войната той се обявява решително против нея. Скоро по един лъжлив донос Владимир Илич е арестуван от австрийските власти и обвинен в шпионаж в полза на царското правителство. Над Ленин надвисва смъртна опасност: можело да го разстрелят. В защита на Ленин се обявяват прогресивни обществени дейци в Полша и Австрия, които доказват, че обвинението е неоснователно. След като държат Ленин в затвора около две седмици, австрийските военни власти били принудени да го освободят.

Ленин смята за необходимо да продължи прекъснатата поради арестуването му работа по ръководенето на революционната борба на пролетариата против царизма и империалистическата война. Но в Австрия – страна, която участва във войната – това е извънредно трудно. Ето защо той си издействува разрешение да замине за Швейцария. Там най-напред в Берн, а след това в Цюрих, той живее до 27 март 1917 год.

В първите редици на международния пролетариат, който се бори против войната, вървят революционните руски работници, ръководени от партията на болшевиките. Поражението по фронтовете на войната, разрухата и гладът показват, че царизмът е гнил и неспособен да управлява страната. Недоволството от политиката на царизма се засилва във всички слоеве на населението. Ленин ясно вижда и предсказва, че в Русия наближава революция. И наистина тя скоро започва.

Първи се вдигат петроградските работници. В деня на годишнината от Кървавата неделя, на 9 януари 1917 год. в Петроград става голяма антивоенна демонстрация. Такива демонстрации стават също в Москва, Баку и Нижни Новгород. От тогава революционните акции на работниците по цяла Русия започват да се засилват от ден на ден.

Царското правителство се опитва с помоща на войските да смаже разрастващата се революция, но вече не е в състояние да направи това. Войниците се присъединяват към въстаналите работници и заедно с тях се обявяват против царизма. Сбъдва се предсказанието на Ленин. Работниците и селяните, възглавявани от истински революционна марксистка партия, побеждават. Самодържавието, което векове наред потискало народите в Русия, е съборено. Революционният почин на петроградските работници и войници е подкрепен от работниците и войниците в Москва и други градове. Те свалят царските чиновници, разрушават монархическият строй. В Русия побеждава буржоазнодемократическата революция.

Трудещите се в Русия очакват с голямо нетърпение завръщането на своя вожд. Но временното правителство му създава всевъзможни пречки. То разпраща до своите представители в чужбина „черни списъци”, в които имало имената на Ленин и на други болшевики, и не им разрешава да се върнат в родината. След близо десетгодишно изгнание, през нощта на 3 април 1917 год. Владимир Илич пристига в Петроград. Революционна Русия посреща своя велик вожд с най-голяма радост и ликуване. Под бурните ръкопляскания и приветствия на посрещачите Ленин се покачва на очакващия го брониран автомобил и се обръща към работниците, войниците и матросите с пламенен призив да се борят за нова, социалистическа революция, за съветска власт.

 

ВОЖД НА ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

 

След пристигането си в Петроград Ленин развива кипяща дейност. На 4 април, на събрание на болшевиките, Владимир Илич прочита тезисите за задачите на революционния пролетариат, които влизат в историята под името „Априлски тезиси”. Те изиграват решаваща роля за определяне правилната линия на партията в новата историческа обстановка. В тях Ленин излага конкретен и ясен план за преминаване от буржоазнодемократическата революция, дала властта в ръцете на буржоазията, към социалистическата революция, която трябва да предаде властта в ръцете на работническата класа и бедните селяни.

Владимир Илич предлага да се свика конгрес на партията, партията да се преименува в комунистическа, да се преразгледа партийната програма, която по това време до голяма степен е изпълнена: главната й цел – събарянето на царизма – е постигната. Той поставя като практическа задача на болшевиките и на всички революционни марксисти създаването на III  Комунистически интернационал.

„Априлските тезиси” на Ленин са извънредно важен програмен документ, осветил пътя на революционната борба на руския пролетариат в новите исторически условия.

Ленин възглавява Централния комитет на партията, Редакцията на „Правда”, работата на Петроградската болшевишка организация. Под негово ръководство се провежда Петроградската общоградска и VII (Априлска)общоруска конференция на РСДРП. Това е първата легална конференция на болшевиките в Русия.

Ленин ясно предвижда наближаването на социалистическата революция и подготвя партията за нея. Създават се отряди на Червената гвардия. Работниците си набавят оръжие и се учат да си служат с него.

През август като огняр на локомотив Ленин се прехвърля във Финландия. През този период Ленин написва статията „Застрашаващата катастрофа и как да се борим с нея”

В средата на септември, все още принуден да се укрива във Финландия, Ленин изпраща до ЦК, до Петроградския и Московския комитет на партията две исторически писма: „Болшевиките трябва да вземат властта” и „Марксизмът и въстанието”, в които обосновава необходимостта от незабавна практическа подготовка за въоръжено въстание.

На 7 октомври Ленин пристига нелегално от Виборг в Петроград, за да ръководи непосредствено въстанието. Същият ден той се обръща с писмо до градската конференция на болшевиките. На 8 октомври в писмо до участниците в конгреса на Съветите от Северната област той подчертава, че е настъпил моментът за решителни действия,  и че „забавянето е равносилно на смърт”.

На 10 октомври въпросът за въоръженото въстание се обсъжда на заседание на Централния комитет на партията. Владимир Илич изнася доклад, в който доказва, че е назрял моментът пролетариатът и бедните селяни да вземат властта в свои ръце.

На 16 октомври Ленин отново изнася доклад на разширено заседание на ЦК с представители на работническите организации. Той решително настоява незабавно да се започне въстание.

Владимир Илич решително настоява въоръженото въстание да започне преди откриването на II конгрес на Съветите, свикването на който е определено за 25 октомври и по този начин да се изпреварят контрареволюционните сили, които се готвят да нанесат в този ден решителен удар на революцията.

Стараейки се да предварят въстанието на революционните сили, контрареволюционерите нападат първи. Но партията е на стража.

Рано сутринта, когато временното правителство се опитва да спре централния орган на партията – „Рабочий Путь”, по нареждане на Военно-революционния център четвеногвардейци и войници вземат под своя защита помещението на вестника и организират охраната на Смолни, където се намира щабът на въстанието.

Като получава съобщение, че правителството възнамерява да вдигне мостовете на Нева, с което да разедини революционните сили на работниците и да се разправи с тях, Ленин решава да отиде в Смолни. Късно вечерта на 24 октомври, с риск на живота си, Ленин пристига в Смолни и непосредствено възглавява ръководството на въстанието.

Въстанието протича стегнато, по всички правила на военното изкуство, в пълно съответствие с указанията на Ленин.

На 25 октомври (7 ноември) призори телефонната станция, телеграфът, радиостанцията, мостовете на Нева, гарите и най-важните учреждения в столицата са завзети от въстаналите работници, войници и матроси.

Сутринта Военно-революционният комитет при Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати издава написаното от Ленин обръщение ”Към гражданите наРусия!”. В него  се известява, че Временното правителство е свалено, властта е преминала в ръцете на Съветите, делото, за което се е борил народът, е осигурено. През деня, в 2 часа и 30 минути, се открива историческото заседание на Петроградския съвет. Ленин произнася пламенна реч за победата на социалистическата революция, за задачите на съветската власт и изразява увереността си, че социализмът в Русия ще победи.

През нощта на 25 срещу 26 октомври Ленин дава указание за незабавно завземане на Зимния дворец, където се намирали министрите от Временното правителство. Като сигнал за атакуването на Зимния дворец послужва историческият изстрел от крайцера „Аврора”. Революционните части с щурм завземат Зимния дворец. Пада последната опора на буржоазното правителство.

Така партията на болшевиките, възгласявана от В.И.Ленин, доведе народа на Русия до велика победа. Тази революция беше истински народна. Тя ликвидира завинаги буржоазния строй в Русия и за пръв път в историята на човечеството установи диктатура на пролетариата, създаде държавата на работниците и селяните, тя сложи начало на революционното преустройство на страната – изграждането на ново, социалистическо общество.

С победата на Великата октомврийска революция започва нова страница в историята на човечеството – епохата на разпадане на империализма и възтържествуване на социализма и комунизма.    

 

ОСНОВАТЕЛ НА ПЪРВАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВА В СВЕТА

 

На 25 октомври (7 ноември) вечерта в Смолни се открива II конгрес на Съветите. От всички краища на страната са пристигнали много делегати. Конгресът тържествено провъзгласява преминаването на цялата власт в ръцете на Съветите. Това е велико историческо събитие. По предложение на Ленин конгресът приема Декрет за мира, по най-парливия въпрос, който вълнува многомилионните маси работници и селяни.

Вторият конгрес на Съветите избира Общоруски централен изпълнителен комитет на Съветите на работническите и войнишките депутати (ВЦИК) и образува правителството – Съвета на народните комисари. За председател на Съвета е избран В.И.Ленин. Създава се първото в света работническо селско правителство начело с  Ленин.

Съветското правителство се намира в Смолни. Там денонощно кипи напрегната работа. Оттам се изпращат указания и директиви, там се стичали хора от всички краища на страната. За късо време в страната са извършени коренни политически и икономически преобразования.

Всички органи на съветската държава, народните комисариати се създават под непосредственото ръководство на Ленин.

Положението в страната е много тежко. Пред партията и правителството възниква въпросът: какво да правят – да се съгласят ли с тежките условия за мир, или да продължат войната? Ленин предлага да бъде подписан мирен договор.

Положението в партията е много тежко. Ленин преживява всичко това. Въпросът за сключването на мир става толкова остър и важен, че ЦК решава да свика партиен конгрес. На 6 март 1918 год. в Петроград се открива VII конгрес на партията. Това е първият партиен конгрес след победата на Великата октомврийска революция.

По доклад на Ленин конгресът приема написаната от него резолюция за преименуване на партията. От този конгрес нататък тя започва да се нарича Руска комунистическа партия (болшевики)

На 11 март 1918 год. правителството се премества в Москва, която става столица на съветската държава. Съветът на народните комисари и Общоруският централен изпълнителен комитет се настаняват в Кремъл. Там се установява и Ленин.

През юли 1918 год. V конгрес на Съветите приема Конституция на Руската република, в която са утвърдени законодателно завоеванията на социалистическата революция.

 

НАЧЕЛО НА ОТБРАНАТА НА СЪВЕТСКАТА СТРАНА

 

Мирният отдих не трае дълго.Чуждите империалисти и съборените буржоазия и помешчиците не искат да се помирят с победата на работниците и селяните в Русия. През пролетта на 1918 год. американски, английски и френски войски завземат Мурманск. Във Владивосток се стоварват японски, английски, а след това и американски войници. Така империалистите започват война против страната на Съветите, като се стремят да задушат с въоръжена сила току-що възникналата социалистическа държава. С помощта на чуждите интервенти съборените помешчици и капиталисти разпалват гражданска война.

Комунистическата партия и съветският народ се вдигат да защитят с гърдите си републиката. Именно в нейна защита Ленин вижда висшия интернационален дълг на съветската страна към световното революционно движение.

През годините на чуждата военна интервенция и гражданската война дейността на Ленин е била много трудна и напрегната. Под неговото непосредствено ръководство се разработват плановете за военните действия, а в боевете възмъжава Червената армия. Ленин вниква във всички основни въпроси по организацията на отбраната на страната.

Ленин гори в работата си, не жали силите си. Единствената му почивка са разходките из Кремъл.

По нареждане и със средства на империалистите вътрешната контрареволюция организира заговори против съветското правителство, подготвя убийството на Ленин и на неговите съратници. На 30 август 1918 год. есерката Каплан извършва злодейско нападение срещу Ленин у го ранява тежко, като стреля в упор с револвер. Куршумите, с които стреля Каплан, били отровни. Пренасят ранения Ленин в Кремъл, в квартирата му; лекарите дежурят денонощно край него. Над живота на Ленин надвисва смъртна опасност.

Партията и цялата страна следят с дълбока тревога здравословното състояние на своя вожд. Огромна е радостта на народа, когато Владимир Илич започва да се въстановява. Едва оздравял след раняването, Ленин продължава да ръководи партията и страната.

В разгара на борбата против чуждите интервенти и вътрешната контрареволюция се свиква VIII конгрес на партията. Конгресът се открива на 18 март 1919 год. в деня на Парижката комуна. Онова, за което бяха мечтали, за което се бяха борили комунарите, е извършено от руския пролетариат.

Отдавайки всичките си сили за укрепването на съветската власт, за борбата против чуждите интервенти и белогвардейците, за комунистическото възпитание на масите, Ленин използва огромния революционен опит на руската работническа класа, на Болшевишката партия, революционната теория, разработена от него при новите условия, за подпомагане на международното работническо движение, за организиране на Комунистически интернационал. През втората половина на 1918 год. в редица страни – Германия, Австрия, Финландия, Унгария, Полша – се създават комунистически партии. През януари 1919 год. Ленин се обръща към работниците от Европа и Америка с призив да основат III Интернационал. През март 1919 год. в Москва се свиква първият конгрес на Третия Комунистически интернационал. Работата на конгреса се ръководи от Ленин.

През 1920 год. съветският народ е принуден да отблъсква нов натиск на империалистите. Този път против републиката на Съветите се вдигат полските панове и буржоазията, зад гърба на които стоят английските и американските империалисти. И този път планът на империалистите да задушат съветска Русия претърпява крах. През есента същата година се проваля походът и на последното им протеже – барон Врагел. Социализмът спечелва първата решаваща битка против силите на капиталистическия свят.

Гражданската война завършва със световноисторическата победа на съветския народ.

 

ВДЪХНОВИТЕЛ И ОРГАНИЗАТОР НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО СТРОИТЕЛСТВО

 

Комунистическата партия начело с Ленин умело и безстрашно превежда съветския народ през всички трудности на гражданската война. Но по пътя на мирното стопанско строителство възникват нови гигантски трудности. Империалистите не успяват да унищожат Съветската република с военна сила, но така разоряват съветската страна, че сполучват наполовина да решат своята задача. Промишлеността и селското стопанство са напълно разорени.

Враговете на новия строй използват недоволството на селяните. Те започват да ги подучват да се вдигат против съветската власт. На редица места те успяват да вдигнат кулашки бунтове, към които се присъединяват и част от средните селяни. През март 1921 год. избухва контрареволюционен метеж в Кронщат.

Втози опасен за страната момент мъдростта на Ленин се проявява с нова сила. Вождът на партията и народа смело предлага да се направи решителен завой в икономическата политика на партията и съветската държава. Разработената от Ленин нова икономическа политика представлява развитие на плана за създаване основите на социалистическата икономика.

Новата икономическа политика на комунистическата партия и на съветската държава е единствено правилна в преходния период от капитализма към социализма.

През 1921 год. се свиква X конгрес на Болшевишката партия, той взема решения по основните въпроси на политическия и стопанския живот на страната. Работата му се ръководи от Ленин. Конгресът приема предложението на Ленин да се премине към нова икономическа политика.

Ленин активно участва в разработването на съветското законодателство, бори се за спазване на революционната законност.

Ленин познава както никой друг добре държавните и партийните кадри. Той цени в тях предаността към комунизма, дълбокото познаване на работата, твърдостта в провеждането на партийната линия и същевременно гъвкавостта и внимателността към хората.

Напрегнатият труд и тежкото раняване през 1918 год. (един от куршумите още не бил отстранен) подкопават здравето на Владимир Илич. От зимата на 1921 год. нататък по настояване на лекарите той е принуден често да прекъсва работата, да се лекува и да почива. През 1922 год. здравето му сериозно се влошава. Но въпреки болестта Ленин всекидневно се занимава с държавните работи.

През лятото Ленин се премества в Горки, недалеч от Москва. Вкрая на май той получава остър пристъп на болестта си. След като здравето му се подобрява донякъде, в средата на юли Владимир Илич възобновява деловата си преписка и поисква да му изпращат книги.

През октомври Ленин се завръща на работа. Той председателства Съвета на народните комисари, участва в работата на ЦК на партията, произнася речи.

През декември 1922 год. започва нов силен пристъп на болестта на Владимир Илич. През януари-февруари 1923 год. той се чувства малко по-добре.

Непреклонната воля, съзнанието за отговорността, която носи, грижата за бъдещето на родината, за по-нататъшното развитие на съветската страна дават сили на Ленин да преодолее страданията, предизвикани от болестта, и да извърши онова, което като че ли надхвърла границите на човешките възможности – само за месец и половина, въпреки тежката болест, да създаде редица забележителни произведения.

Владимир Илич притежава прекрасни качества: скромност, простота, отзивчивост. Той не търпи похвали и славословия по свой адрес.

Вначалото на март 1923 год. здравето на Ленин рязко се влошава. През май той отново се премества в Горки. Към средата на лятото настъпва известно подобрение.

На 21 януари 1924 год. в 18 часа и 50 минути , Владимир Илич Ленин умира от кръвоизлив в мозъка.

През нощта на 21 срещу 22 януари се свиква пленум на ЦК. ЦК на партията се обръща към народа с възвание, в което казва:”Умря човекът, под боевото ръководство на когото нашата партия, обвита в барутен дим, издигна с властна ръка червеното знаме на Октомври по цялата страна, смаза съпротивата на враговете и затвърди господството на трудещите се в бившата царска Русия. Умря основателят на Комунистическият интернационал, вождът на световния комунизъм, любовта и гордостта на международния пролетариат, знамето на потиснатия Изток, ръководителят на работническата диктатура в Русия”.

Източник:  http://www.chavdar.ru/  

Няма коментари:

Публикуване на коментар