Марксистите признават, за разлика от анархистите, борбата за реформи, т. е. за такива подобрения в положението на трудещите се, които оставят властта както преди в ръцете на господстващата класа. Но заедно с това марксистите водят най-решителна борба против реформистите, които пряко или косвено ограничават стремежите и дейността на работническата класа с реформи. Реформизмът е буржоазна заблуда на работниците, които всякога ще си останат наемни роби, въпреки отделни подобрения – докато съществува господството на капитала.
Либералната буржоазия, като дава с едната ръка реформи, с другата ръка всякога си ги взима обратно, обезсилва ги, използва ги, за да заробва работниците, за да ги разделя на отделни групи, за да увековечава наемното робство на трудещите се. Затова реформизмът, дори тогава, когато той е напълно искрен, се превръща в действителност в оръжие за буржоазно развращаване и обезсилване на работниците. Опитът във всички страни показва, че работниците всякога са били измамвани, когато се доверяват на реформистите.
Напротив, ако работниците са усвоили учението на Маркс, т. е. съзнали са неизбежността на наемното робство, докато се запазва господството на капитала, те не ще позволят да бъдат измамени от никакви буржоазни реформи. Разбирайки, че при запазването на капитализма реформите не могат да бъдат нито трайни, нито сериозни, работниците се борят за подобрения и използват подобренията, за да продължат ощe по-упорито да се борят против наемното робство. Реформистите се стараят с подаяния да разделят и измамят работниците, да ги отклонят от тяхната класова борба, Работниците, съзнали лъжливостта на реформизма, използват реформите, за да развиват и разширяват своята класова борба.
Колкото по-силно е влиянието на реформистите над работниците, толкова по-безсилни са работниците, толкова по-зависими са те от буржоазията, толкова по-леко е на буржоазията посредством разни машинации да обезсилва реформите, Колкото е по-самостоятелно и по-дълбоко, по-широко по цели работническото движение, колкото по-освободено е то от ограничеността на реформизма, толкова по-добре се удава на работниците да затвърдяват и използват отделните подобрения
Реформисти има във всички страни, защото буржоазията навсякъде се старае по един или друг начин да разврати работниците и ги превърне в доволни роби, които се отказват от мисълта за премахване на робството! В Русия реформисти са ликвидаторите, които се отказват от нашето минало, за да приспят работниците с мечти за нова, открита, легална партия. Неотдавна, принудени от „Северная Правда", петербургските ликвидатори започнаха да се защищават от обвинението в реформизъм. На техните разсъждения трябва внимателно да се спрем, за да изясним ясно извънредно важния въпрос.
Ние не сме реформисти писаха петербургските ликвидатори, – защото ние не сме казвали, че реформите са всичко, че крайната цел е нищо; ние казвахме: движение към крайната цел; ние казвахме: чрез борбата за реформи към пълнота на поставените задачи.
Да видим съответства ли тази защита на истината.
Първи факт. Ликвидаторът Седов, обобщавайки изказванията на всички ликвидатори, писа, че от „трите кита", изтъквани от марксистите, два не са подходящи сега за агитация. Той изоставяше 8-часовия работен ден, който теоретически е осъществим като реформа. Той отстраняваше или отдалечаваше именно онова, което излиза извън рамките на реформата. Следователно той изпадаше в най-явен опортюнизъм, провеждайки тъкмо онази политика, която е изразена от формулата, че крайната цел е нищо. Това именно е реформизъм, когато „крайната цел" (макар и по отношение на демократизма) отстраняват по-надалеч от агитацията.
Втори факт. Прословутата августовска (миналогодишната) конференция на ликвидаторите също така отлага за по-надалеч – за особен случай – нереформистките искания, вместо да ги придвижи по-близко, в самата сърцевина на агитацията.
Трети факт. Като отричат и омаловажават „старото", като се отказват от него, ликвидаторите с това се ограничават с реформизъм. В съвременната обстановка връзката на реформизма с отказването от „старото" е очевидна.
Четвърти факт. Икономическото движение на работниците предизвиква гняв и нападки от страна на ликвидаторите („хазарт", „махане с ръце" и пр., и пр.), щом като то се свързва с лозунги, излизащи извън границите на реформизма
И какво получаваме в резултат? На думи ликвидаторите отхвърлят принципния реформизъм, на дело го провеждат по всички линии. От една страна, ни уверяват, че за тях реформите съвсем не са всичко – а, от друга страна, всяко излизане на практика на марксистите извън границите на реформизма предизвиква или нападки, или пренебрежително отношение от страна на ликвидаторите.
При това събитията във всички области на работническото движение ни показват, че марксистите не само не изостават, а напротив – вървят явно начело в практическото използване на реформите и борбата за реформи. Вземете изборите за Думата в работническата курия – речите на депутатите в Думата и извън Думата, постановката на работническите вестници, използването на застрахователните реформи, съюза на металиците, като най-голям професионален съюз, и т. н. – навсякъде вие виждате надмощието на марксистите-работници над ликвидаторите в областта на непосредствената, най-близката, „делничната" работа по агитацията, организирането, борбата за реформи и тяхното използване.
Марксистите неуморно работят, без да изпускат нито една „възможност" за реформи и за тяхното използуване, като не порицават, а поддържат, грижливо развиват всяко излизане извън границите на реформизма и в пропагандата, и в агитацията, и в икономическото масово действие и т. н. А отдалечилите се от марксизма ликвидатори със своите нападки срещу самото съществувание на марксисткото цяло, със своето рушене на марксистката дисциплина, със своето проповядване на реформизъм и либерална работническа политика само дезорганизират работническото движение.
Освен това не трябва да се забравя, че в Русия реформизмът се проявява още в особена форма, именно в отъждествяване основните условия на политическата обстановка в съвременна Русия и в съвременна Европа. От гледище на либерала такова отъждествяване е законно, защото либералът вярва и изповядва, че „у нас има, слава богу, конституция". Либералът изразява интересите на буржоазията, когато защищава схващането, че след 17 октомври всяко излизане на демокрацията извън границите на реформизма било безумие, престъпление, грях и т. н.
Но именно тези буржоазни схващания се провеждат на дело от нашите ликвидатори, които постоянно и систематически „пренасят" в Русия (на книга) и „откритата партия", и „борбата за легалност" и др.т. С други думи, те, подобно на либералите, проповядват пренасянето на европейската конституция в Русия без онзи своеобразен път, който на Запад доведе до създаването на конституциите и до тяхното затвърдяване в течение на поколения, понякога дори в течение на векове. Ликвидаторите и либералите искат, както се казва, да измият кожата, без да я потапят във водата.
В Европа реформизмът означава на дело отказване от марксизма и подменяването му с буржоазната „социална политика". У нас реформизмът на ликвидаторите означава не само това, а още и разрушаване на марксистката организация и отказване от демократическите задачи на работническата класа, подменяването им с либерална работническа политика.
„Правда Труда”, бр.2, 12 септември 1913г.
В.И.Ленин, Съч. т. 19, Бълг. ред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар