ЕДНО ОТ ОСНОВНИТЕ УСЛОВИЯ ЗА УСПЕХА НА БОЛШЕВИКИТЕ – В.И.Ленин

 

 

/ Глава ІІ от книгата „Левичарството” – детската болест на комунизма”/

 

Навярно сега вече почти всеки вижда, че болшевиките не биха се задържали на власт не 2 1/2 години, а 2 1/2 месеца без най-строга, наистина желязна дисциплина в нашата партия, без най-пълната и беззаветната й поддръжка от цялата маса на работническата класа, т.е. от всичко мислещо, честно, самоотвержено, влиятелно в нея, способно да води след себе си или да увлича изостаналите слоеве.

Диктатурата на пролетариата е най-беззаветна и най-безпощадна война на новата класа срещу по-могъщия враг, срещу буржоазията, съпротивата на която е удесеторена от нейното събаряне (макар и в една страна) и могъществото на която се състои не само в силата на международния капитал, в силата и здравината на международните връзки на буржоазията, но и в силата на навика, в силата на дребното производство. Защото, за съжаление, дребно производство е останало по света още твърде и твърде много, а дребното производство ражда капитализъм и буржоазия постоянно, всекидневно, всекичасно, стихийно и в масов мащаб. По всички тези причини диктатурата на пролетариата е необходима и победата над буржоазията е невъзможна без дълга, упорита, отчаяна война не на живот, а на смърт – война, която изисква самообладание, дисциплина, твърдост, непреклонност и единство на волята.

Повтарям, опитът на победоносната диктатура на пролетариата в Русия нагледно показа на ония, които не умеят да мислят или на които не се е случвала да размислят по дадения въпрос, че безусловната централизация и най-строгата дисциплина на пролетариата са едно от основните условия за победата над буржоазията.

Често спират дотук, но съвсем недостатъчно размишляват какво значи това, при какви условия е възможно това? Не следва ли приветствените възгласи по адрес на съветската власт и болшевиките по-често да се придружават от най-сериозен анализ на причините – защо болшевиките можаха да изработят необходимата за революционния пролетариат дисциплина ?

Болшевизмът, като течение на политическата мисъл и като политическа партия, съществува от 1903 година. Само историята на болшевизма през целия период на неговото съществуване може да обясни задоволително защо той можа да изработи и запази при най-трудни условия желязната дисциплина, необходима за победата на пролетариата.

И преди всичко възниква въпросът: с какво се поддържа дисциплината в революционната партия на пролетариата, с какво тя се проверява, с какво се усилва? Първо, със съзнателността на пролетарския авангард и неговата преданост към революцията, с неговата издръжливост, самопожертвувателност, героизъм. Второ, с неговото умение да се свърже, да се сближи, до известна степен, ако искате, да се слее с най-широката маса на трудещите се, на първо място с пролетарската, но също и с непролетарската трудеща се маса. Трето, с правилността на политическото ръководство, осъществявано от тоя авангард, с правилността на неговата политическа стратегия и тактика, при условие най-широките маси от собствения си опит да се убедят в тази правилност. Без тия условия не е осъществима дисциплина в революционна партия, действително способна да бъде партия на прогресивната класа, на която предстои да събори буржоазията и да преустрои цялото общество. Без тия условия опитите за създаване дисциплина се превръщат неминуемо в празна работа, във фраза, в кълчене. А от друга страна, тия условия не могат да възникнат изведнъж. Те се изработват само с дълъг труд, с тежък опит; тяхното изработване се улеснява от правилната революционна теория, която, от своя страна, не е догма, а се създава окончателно само в тясна връзка с практиката на действително масовото и действително революционно движение.

Ако болшевизмът можа да изработи и успешно да осъществи в 1917-1920 година, при невиждано тежки условия, най-строга централизация и желязна дисциплина, причината за това лежи просто в редица исторически особености на Русия.

От една страна, болшевизмът възникна в 1903 година върху най-солидна основа –марксистката теория. А правилността на тази – и само на тази – революционна теория се доказа не само от световния опит на целия XIX век, но и особено от опита на лутанията и люшканията, на грешките и разочарованията на революционната мисъл в Русия. В течение на близо половин век, приблизително от 40-те до 90-те години на миналия век, прогресивната мисъл в Русия под гнета на невиждания, див и реакционен царизъм жадно търсеше правилната революционна теория, следейки с чудно усърдие и щателност всяка „последна дума” на Европа и Америка в тази област. Русия чрез своята полувековна история на нечувани мъки и жертви, на невиждан революционен героизъм, на невероятна енергия и беззаветност на търсенията, обучение, изпитване на практика, разочарования, проверка, съпоставяне опита на Европа действително изстрада марксизма като единствено правилна революционна теория. Благодарение на наложеното от царизма емигрантство революционна Русия притежаваше във втората половина на XIX век такова богатство от интернационални връзки, такава превъзходна осведоменост относно световните форми и теории на революционното движение, както нито една страна в света.

От друга страна, болшевизмът, възникнал върху тази гранитна теоретическа база, премина петнадесетгодишна (1903—1917) практическа история, която по богатство на опита няма равна на себе си в света. Защото през тия 15 години нито в една страна не бе преживяно, дори и приблизително, толкова много в смисъл на революционен опит, бързина и разнообразие в сменяването на различни форми на движението, легално и нелегално, мирно и бурно, подмолно и открито, във форма на кръжоци и масово, парламентско и терористическо. Нито в една страна не бе концентрирано в такъв кратък промеждутък от време такова богатство от форми, оттенъци, методи на борба на всички класи на съвременното общество, при това на борба, която, поради назадничавостта на страната и тежкия гнет на царизма, особено бързо узряваше, особено жадно и успешно усвояваше съответната „последна дума” на американския и европейския политически опит.