Търсене в този блог

13.02.2015 г.

Един либерален професор за равенството – В.И. Ленин

 

 


 

  Господин либералният професор Туган-Барановски е предприел поход против социализма. Този път той е пристъпил към въпроса не откъм политическо-икономическа страна, а откъм страната на общите разсъждения за равенството (може би тези разсъждения са се сторили на професора по-подходящи за религиозно-философските събеседвания, в които той е участвал?).

„Ако вземем социализма – провъзгласява г-н Туган – не като икономическа теория, а като житейски идеал, той, без съмнение, е свързан с идеала за равенството, но равенството е понятие, което … не се извежда от опита и разума.”

Това е разсъждението на либералния учен, който повтаря невероятно изтъркани и овехтели доводи: значи опитът и разумът доказват явно, че хората не са равни, а социализмът основава идеала си върху равенството. Значи социализмът, видите ли, е глупост, той противоречи на опита и разума и така нататък!

Г-н Туган повтаря стария похват на реакционерите: отначало да се изопачи социализмът, като му се припише някаква глупост, а след това да се опровергава победоносно тази глупотевина! Когато казват, че опитът и разумът доказват, че хората не са равни, под равенство разбират равенство на способностите или еднаквост на физическите сили и душевните способности на хората.

От само себе си се разбира, че в този смисъл хората не са равни. Нито един разумен човек и нито един социалист не забравя това. Само че такова равенство няма нищо общо със социализма. Ако г-н Туган изобщо не може да мисли, във всеки случай той може да чете и като вземе известното произведение на един от основателите на научния социализъм, Фридрих Енгелс, против Дюринг, г-н Туган би могъл да прочете там специалното разяснение, под равенство в икономическата област е глупаво да се подразбира друго нещо освен премахване на класите. Но когато господа професорите се залавят да опровергават социализма, не знаеш на какво повече да се учудваш – дали на тъпотията им или на невежеството им, или на недобросъвестността им.

Ще трябва да се започва от а, бе, щом имаш работа с г-н Туган.

Под равенство социалдемократите разбират в политическата област равноправие, а в икономическата област, както вече се спомена, премахване на класите. А за установяване на човешко равенство в смисъл на равенство на силите и способностите (телесни и душевни) социалистите и не помислят.

Равноправието е искане за еднакви политически права за всички граждани на държавата, които са навършили известна възраст и не страдат нито от обикновено, нито от либерално-професорско слабоумие. Това искане е предявено за пръв път съвсем не от социалистите, не и от пролетариата, а от буржоазията.

За този факт свидетелства общоизвестният исторически опит на всички страни в света и г-н Туган лесно би могъл да научи, ако не се позоваваше на „опита” изключително за да заблуждава студентите и работниците, за да угоди на властниците с „унищожаването” на социализма.

Буржоазията провъзгласи искането за равенство на правата на всички граждани в борбата със средновековните, феодалните, крепостническите, съсловните привилегии. В Русия например за разлика от Америка, от Швейцария и т.н. и досега се запазват привилегиите на дворянското съсловие в целия политически живот – и при изборите за Държавен съвет, и при изборите за Думата, и в местното управление, и по отношение на данъците, и в много, много други неща.

Дори най-недосетливият и неразвит човек може да схване, че отделните хора, които спадат към дворянското съсловие, не са равни помежду си и хората, които спадат към „данъкоплатното”, „ простото”, „низшето” или „непривилегированото” селско съсловие. Но всички дворяни са равни по правата си, а всички селяни по безправието си.

Разбира ли сега г-н ученият и либерален професор Туган разликата между равенството в смисъл на равноправие и равенството в смисъл на равенство на силите и способностите?

Да преминем сега към равенството в икономически смисъл. В Съединените американски щати, както и в другите напреднали държави, няма средновековни привилегии. Всички граждани са равни в смисъл на политически права. Но равни ли са те по положението си в общественото производство?

Не, г-н Туган, не са равни. Едни владеят земята, фабриките, капиталите и живеят за сметка на незаплатения труд на работниците; – такива са незначително малцинство. Другите, а именно огромната маса от населението, нямат каквито и да било средства за производство и живеят само от продаването на работната си сила; това са пролетариите.

Дворяни в Съединените американски щати няма, а буржоата и пролетариите имат равни политически права. Но те не са равни по класовото си положение; едните, класата на капиталистите, владеят средствата за производство и живеят за сметка на незаплатения труд на работниците; другите, класата на наемните работници, на пролетариите, нямат средства за производство и живеят от продаването на работната си сила на пазара.

Да се премахнат класите – това значи всички граждани да се поставят в еднакво отношение към средствата за производство на цялото общество, това значи – всички граждани да имат еднакъв достъп да работят с обществените средства за производство, на обществената земя, в обществените фабрики и така нататък.

Това разяснение какво е социализъм беше необходимо, за да бъде просветен ученият либерален професор г-н Туган, който може би, като се понапъне, сега ще разбере, че е глупаво да се очаква равенство на силите и способностите на хората в социалистическото общество.

Накратко: когато социалистите говорят за равенство, под това те разбират винаги общественото равенство, равенството на общественото положение, а в никакъв случай не равенство на физическите и душевните способности на отделните личности.

Може би читателят ще запита с недоумение: как е възможно ученият либерален професор да забрави тези азбучни истини, известни на всекиго от което и да било излагане на възгледите на социализма? Отговорът е прост: личните особености на съвременните професори са такива, че сред тях може да се срещнат дори рядко тъпи хора като Туган. Но общественото положение на професорите в буржоазното общество е такова, че на тази длъжност се допускат само онези, които продават науката да служи на интересите на капитала, само онези, които се съгласяват да говорят против социалистите най-невероятни глупости, най-безсъвестни нелепости и дивотии. Буржоазията ще прости на професорите всичко това, само и само те да се занимават с „унищожаването” на социализма.

 

 

Ленин – „Путь правды”, №33, 11 март 1914 г.

 





 

Няма коментари:

Публикуване на коментар