Ликвидаторът А. Ермански в „Наша заря” се нахвърля с извънредно изобилие от сърдити думи срещу критиката, която правя на неговото (на Гушка) гледище по въпроса за политическата роля на едрата търговско-промишлена буржоазия („Просвещение”, кн.5-7).
Г-н Ермански със заядливи нападки и припомняне на стари „обиди” (включително „обидата”, нанесена на г-н Дан и К˚, които безуспешно се опитаха да разцепят с.д. организация в Санкт-Петербург през 1907 г.) се мъчи да замаже действителната същност на въпроса.
Но ние все пак не ще позволим на г-н Ермански да замаже същността на сегашния спор с припомняне на незаслужени обиди и поражения на ликвидаторите. Защото сегашният спор се отнася до твърде важен принципен въпрос, който постоянно възниква отново и отново по хиляди различни поводи.
Това е именно въпросът за либералното фалшифициране на марксизма, за подменянето на марксисткото, революционното схващане за класовата борба с либералното схващане. Тази идейна основа на всички спорове на марксистите с ликвидаторите ние не ще се уморим да разясняваме.
Г-н Ермански пише:
„Марксистът” Илин никак не е съгласен да види в дейността на промишлените организации класова борба „в общонационален (отчасти даже интернационален) мащаб”, както аз (Ермански) я характеризирах в своята статия. Защо? Защото тук „липсва основният признак на общонационалното и общодържавното: устройството на държавната власт”” … („Наша заря”, с.55).
Ето изложението на същността на въпроса, дадено от същия А. Ермански, който прави всичко възможно, за да заобиколи тази същност! Колкото и да ме обвинява в изопачаване на неговите схващания и във всички смъртни грехове, както и да го усуква, спасявайки се даже „под сянката” на спомените за разцеплението от 1907 г., истината не може да скрие.
И така, моята теза е ясна: основният признак на общонационалното е устройството на държавната власт.
Вие не споделяте това схващане, мой сърдити противнико. Според вас това не е единственото марксистко схващане.
А защо тогава не го кажете открито? Защото на невярното схващане не противопоставите правилното? Ако смятате само за марксизъм в кавички твърдението, че основен признак на общонационалното е устройството на държавната власт, защо тогава не опровергаете моята грешка и не изложите ясно, точно, без извъртания вашето разбиране на марксизма?
Отговорът на тези въпроси ще стане ясен на читателя, ако след приведените разсъждения на г-н А. Ермански цитираме следващите непосредствено подир тях:
„ Илин иска руската едра буржоазия другояче да води своята класова борба, да се стреми непременно към изменение на целия държавен строй. Илин иска, но буржоазията не иска – и за това е виновен, разбира се, „ликвидаторът” Ермански, който „подменя разбирането на класовата борба в Марксовия смисъл с либералното разбиране на класовата борба”.”
Ето ви изцяло тирадата на г-н Ермански, която дава възможност да видим извъртащия ликвидатор на местопрестъплението.
Извъртането е налице.
Правилно ли съм посочил „основния признак” на общонационалното или не?
Самият г-н Ермански е принуден да признае, че съм посочил именно същността на въпроса.
И г-н Ермански се изплъзва от отговор, чувствайки, че се е заплел!
Отминавайки въпроса за правилността или неправилността на посочения от мен основен признак „заплелият се” г-н Ермански прескача направо към въпроса, какво „искат” Илин и буржоазията. Но колкото и да са смели, колкото и да са отчаяни скоковете на г-н Ермански, с тях той няма да скрие, че се е заплел.
Какво общо има тук „искането”, драги ми опоненте, щом спорът се води за разбирането на класовата борба?! Вие сам сте принуден да признаете, че ви обвинявам в подменяне на марксисткото разбиране с либералното разбиране и че соча „основния признак” на марксисткото разбиране, включващо в общонационалната класова борба устройството на държавната власт.
Г-н А. Ермански е сърдит, но толкова несръчен полемист, че той със собствения си пример нагледно поясни връзката на ликвидаторството изобщо и по-конкретно на неговите, на Ермански, грешки с либералното разбиране на класовата борба!
Въпросът за класовата борба е един от основните въпроси на марксизма. Затова именно заслужава да се спрем по-подробно върху разбирането на класовата борба.
Всяка класова борба е борба политическа. Известно е, че опортюнистите, поробени от идеите на либерализма, разбираха превратно тези дълбоки слова на Маркс и се мъчеха да ги тълкуват изопачено. Към опортюнистите принадлежаха например „икономистите” – по-големи братя на ликвидаторите. „Икономистите” мислеха, че всяко сблъскване между класите е вече политическа борба. Затова „икономистите” смятаха за „класова борба” борбата за едно петаче повече, като не желаеха да видят по-високата, развита общонационална класова борба за политика. Следователно „икономистите” признаваха зачатъчната класова борба, без да я признават в развит вид. С други думи, „икономистите” признаваха в класовата борба само онова, което беше най-търпимо от гледище на либералната буржоазия, като се отказваха да отидат по-нататък от либералите, отказаха се да признаят по-високата, за либералите неприемлива, класова борба. С това „икономистите” се превръщаха в либерални работнически политици. С това „икономистите” се отказваха от марксисткото, революционното разбиране на класовата борба.
По-нататък. Не е достатъчно, че класовата борба става истинска, последователна, развита само тогава, когато обхваща областта на политиката. И в политиката можеш да се ограничиш с дребни подробности, а можеш да задълбаеш и да стигнеш до основното. Марксизмът смята класовата борба за напълно развита, „общонационална” едва когато тя не само обхваща политиката, но и в политиката се залавя с най-същественото: устройството на държавната власт.
Обратно, когато работническото движение е укрепнало до известна степен, либерализмът не се решава вече да отрича класовата борба, но се стреми да стесни, да ореже, да кастрира понятието класова борба. Либерализмът е готов да признае класовата борба и в областта на политиката, но при едно условие – в нейната област да не влиза устройството на държавната власт. Не е трудно да се разбере какви класови интереси на буржоазията предизвикват това либерално изопачаване на понятието класова борба.
И ето, когато г-н Ермански, преразказвайки съчинението на умерения и акуратен чиновник Гушка, се солидаризира с него, без да забелязва (или не желаейки да види?) либералното кастриране на понятието класова борба, аз посочих на г-н Ермански този негов коренен теоретически и общопринципен грях. Г-н А. Ермански започна да се сърди и да ругае, да усуква и да извърта, понеже не е в състояние да опровергае моето твърдение.
При това г-н А. Ермански се оказа толкова несръчен полемист, че той особено нагледно се разобличи сам. „Илин иска, но буржоазията не иска”, пише той. Сега ние знаем какви особености на пролетарското ( на марксизма ) и на буржоазното ( на либерализма ) гледище пораждат тези различия в „искането”.
Буржоазията „иска” да окастри класовата борба, да изопачи и стесни нейната същност, да притъпи острието и. Пролетариатът „иска” тази лъжа да бъде разобличена. Марксистът иска от онзи, който се заема да говори от името на марксизма за класовата борба на буржоазията, да различава ограничеността, и то користната ограниченост на буржоазното разбиране на класовата борба, а не само да сочи цифри, не само да се възхищава от „големите” цифри. Либералът „иска” да се оценяват буржоазията и нейната класова борба така, че да се премълчава за нейната ограниченост, да се премълчава за това, че в тази борба не е включено „основното” и най-същественото.
Г-н А. Ермански се заплете, защото разсъждава като либерал за интересите, но безидейно и безкритично приведени от г-н Гушка цифри. Ясно е, че когато това беше разобличено, на г-н А. Ермански не му оставаше нищо друго, освен да ругае и да извърта.
Да продължим цитата от статията на г-н А. Ермански оттам, където прекъснахме:
„Ясно е, че в действителност тук единствен Илин подменя изучаването на действителното положение на нещата със своите квалификации и при това (!) с шаблонната мярка по ученическите образци от историята на Великата френска революция.”
Г-н А. Ермански така се е объркал, че сам се „погубва” все по-безпощадно! Той не забелязва до каква степен тази сърдита нападка срещу „шаблоните” на Великата френска революция разобличава и разголва неговите либерални възгледи!
Мили г-н Ермански, разберете най-после ( колкото и да е трудно това за един ликвидатор), че е невъзможно „да изучаваш действителното положение на нещата”, без да квалифицираш, без да го оценяваш като марксист или като либерал, или като реакционер и т. н.!
„Проучването” на добрия чиновник Гушка, вие, г-н Ермански, квалифицирахте и квалифицирате като либерал, а аз като марксист. Това е същината: Като се спирате в своя критически анализ пред прага на въпроса за устройството на държавната власт, вие доказвате либералната ограниченост на вашето разбиране за класовата борба.
Именно това трябваше да се докаже.
Вашата нападка срещу „шаблона” на Великата френска революция ви издава напълно. Защото всеки ще разбере, че тук работата не е в шаблона и във френския образец – например стачки в широк мащаб тогава, в условията на „шаблона и образеца”, не е имало и не е могло да има, особено пък политически.
Работата е там, че като станахте ликвидатор, вие се отучихте да прилагате революционното гледище при оценката на обществените събития. Ето къде е истината!
Маркс съвсем не ограничаваше своята мисъл с „шаблони и образци” от края на XVIII век, а винаги прилагаше революционното гледище, като оценяваше ( „квалифицираше”, ако ви се нрави повече „учената” дума, дълбоко, като разкриваше винаги дали тя засяга „основното”, като бичуваше винаги безпощадно всяка боязливост на мисълта, всяко прикриване на недоразвитата, кастрирана, користно изопачена класова борба.
В края на XVIII век класовата борба ни показа как тя става политическа, как достига до действително „общонационални” форми. Оттогава и капитализмът, и пролетариатът претърпяха гигантско развитие. „Шаблоните” на старото не ще спрат никого да изучава например новите форми на борбата, отчасти вече отбелязани от мен по-горе.
Но гледището на марксиста винаги ще изисква задълбочена, а не повърхностна „оценка”, винаги ще разкрива ограничеността на либералните изопачения, недомлъвки и страхливо прикриване.
Приветстваме г-н А. Ермански за това, че самоотвержено и прекрасно ни обясни как ликвидаторите подменят марксисткото разбиране на класовата борба с явления от революционни позиции.
Т.23, стр.227-232
Публикувана в „Просвещение”; № 5; май 1913 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар