Търсене в този блог

14.02.2015 г.

ЗА ДЪРЖАВАТА – В.И.Ленин

 

 


ЛЕКЦИЯ, ЧЕТЕНА В СВЕРДЛОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, 11 ЮЛИ 1919 г.


Другари, предмет на днешната ни беседа според плана, който е приет у вас и който ми бе съобщен, е въпросът за държавата. Не знам доколко сте вече запознати с този въпрос. Ако не се лъжа, вашите курсове току-що са открити и вие за пръв път имате случая да пристъпите системно към този въпрос. Ако това е така, твърде възможно е в първата лекция по този труден въпрос да не успея да постигна достатъчна яснота в изложението и в разбирането му от много от слушателите. И ако се окаже така, аз ви моля да не се смущавате от това, защото въпросът за държавата е един от най-сложните, най-трудните и едва ли не най-много заплетените от буржоазните учени, писатели и философи. Затова никога не трябва да се очаква, че би било възможно в една кратка беседа отведнъж да се достигне до пълно изясняване на този въпрос. Ще трябва след първата беседа по тоя въпрос да си отбележите неразбраните или неясни места, за да се върнем към тях втори, трети и четвърти път, да допълним и да доизясним впоследствие онова, което е останало неразбрано както от четенето, така и от отделните лекции и беседи. Надявам се, че ще имаме възможност да се съберем още един път и тогава ще можем да разменим мисли по всички допълнителни въпроси и да проверим какво е останало най-неясно. Надявам се също така, че в допълнение на беседите и лекциите вие ще посветите известно време на четене поне на някои от най-важните произведения на Маркс и Енгелс. Няма съмнение, че в литературния указател и в учебните помагала, които са предоставени на учащите се от съветската и партийната школа и библиотеката, която имате – несъмнено е, че вие ще намерите тези главни произведения и макар че все пак в първия момент някой може би ще се изплаши от трудността на изложението, трябва отново да предупредя, че от това не бива да се смущавате, че неясното от първото четене ще стане ясно при повторното четене, или когато пристъпите към въпроса по-късно от малко по-друга страна, защото – още един път повтарям – въпросът е толкова сложен и така заплетен от буржоазните учени и писатели, че всеки, който иска сериозно да го обмисли и да го усвои самостоятелно, трябва да пристъпва към него няколко пъти, да се връща към него отново и отново, да го обмисля от разни страни, за да достигне до ясното му и твърдо разбиране. А да се връщате към този въпрос за вас ще бъде толкова по-лесно, защото това е такъв основен, такъв коренен въпрос на цялата политика, че не само в такова бурно, революционно време като сега преживяваното от нас, но и в най-мирни времена вие във всеки вестник по всеки икономически или политически въпрос винаги ще се натъквате на въпроса: какво е държавата, каква е същността й, какво е значението й и какво е отношението на нашата партия, партията, която се бори за събарянето на капитализма, партията на комунистите, какво е нейното отношение към държавата – всеки ден по тоя или по оня повод вие ще се връщате към този въпрос. И най-важното е в резултат на вашите четения, на беседите и лекциите, които ще чуете за държавата, вие да придобиете умението да пристъпвате към този въпрос самостоятелно, тъй като вие ще се срещате с него по най-различни поводи, по всеки дребен въпрос, в най-неочаквани съчетания в разговори и в спорове с противниците. Само тогава, когато се научите самостоятелно да се ориентирате по този въпрос – само тогава вие можете да се смятате достатъчно твърди в убежденията си и ще можете достатъчно успешно да ги защищавате пред когото и да било и когато и да било.

След тия малки бележки аз ще мина към самия въпрос, какво е държавата, как е възникнала тя и какво трябва да бъде в основата си отношението към държавата на партията на работническата класа, която се бори за пълното събаряне на капитализма – на партията на комунистите.

Казах вече, че едва ли ще се намери друг въпрос толкова заплетен умишлено и неумишлено от представителите на буржоазната наука, философия, юриспруденция, политическа икономия и публицистика както въпросът за държавата. Твърде често и досега смесват тоя въпрос с религиозните въпроси, много често не само представителите на религиозните учения (от тях е напълно естествено да се очаква това), но и хора, които се смятат свободни от религиозни предразсъдъци, смесват специалния въпрос за държавата с въпросите за религията и се опитват да построят – много често сложно, с идеен философски подход и обосноваване – учение, че държавата е нещо божествено, нещо свръхестествено, че това е някаква сила, с която е живяло човечеството и която дава на хората или има да даде, която носи със себе си нещо не от човека, а дадено му отвън, че това е сила от божествен произход. И трябва да се каже, че това учение е така тясно свързано е интересите на експлоататорските класи – помешчиците и капиталистите, – така служи на интересите им, така дълбоко е просмукало всички привички, всички възгледи, цялата наука на господа буржоазните представители, че с остатъците му вие ще се срещате на всяка стъпка, дори във възгледа за държавата на меншевиките и есерите, които с негодуване отричат мисълта, че те се намират в зависимост от религиозните предразсъдъци, и са уверени, че могат да гледат трезво на държавата. Този въпрос е така заплетен и усложнен, защото той (като отстъпва в това отношение само на основите на икономическата наука) засяга интересите на господстващите класи повече, отколкото който и да бил друг въпрос. Учението за държавата служи за оправдание на обществените привилегии, за оправдание на съществуването на експлоатацията, за оправдание на съществуването на капитализма – ето защо най-голяма грешка е да се очаква по този въпрос безпристрастие, да се пристъпва към него така, като че хората, които претендират за научност, могат да ви дадат тук гледището на чистата наука. По въпроса за държавата, в учението на държавата, в теорията за държавата, когато се запознаете с въпроса и вникнете достатъчно в него, винаги ще видите борбата на различните класи помежду им, борба, която се отразява или намира израз в борбата на възгледите за държавата, в оценката на ролята и значението на държавата.

За да пристъпим към въпроса най-научно трябва да хвърлим макар и бегъл исторически поглед върху това как е възникнала държавата и как тя се е развивала. Най-надеждното при разглеждането на даден въпрос на обществената наука и най-необходимото, за да придобием действително навик правилно да пристъпваме към такъв въпрос и да не допуснем да се загубим в масата от дреболии или в грамадното разнообразие от борещи се мнения най-важното, за да пристъпим към такъв въпрос от научна гледна точка – това е да не забравяме основната историческа връзка, да разглеждаме всеки въпрос от гледна точка на това, как известно явление е възникнало в историята, какви главни етапи е преминало в своето развитие това явление и от гледна точка на това негово развитие да видим в какво даденото нещо се е превърнало сега.

Аз се надявам, че по въпроса за държавата вие ще се запознаете със съчинението на Енгелс „Произход на семейството, частната собственост и държавата". Това е едно от основните съчинения на съвременния социализъм, към всяка фраза на което можем да се отнесем с доверие, с доверието, че всяка фраза е казана не наслуки, а е написана въз основа на грамаден исторически и политически материал. Няма съмнение, че в това съчинение не всички части са еднакво достъпно и ясно изложени: някои от тях предполагат читател, който притежава вече известни исторически и икономически познания. Но пак ще кажа: не трябва да се смущавате, ако това произведение при прочитането му не бъде разбрано изведнъж. Това никога почти не става нито с един човек. Но като се връщате към него впоследствие, когато у вас се пробуди интересът, вие ще достигнете до това, да почнете да го разбирате в по-голямата му част, ако не напълно. Напомням за тази книга, защото тя дава в казаното отношение правилния подход към въпроса. Тя започва с исторически очерк за възникването на държавата.

За да пристъпим правилно към този въпрос, както и към всеки въпрос – например към въпроса за възникването на капитализма, на експлоатацията между хората, към социализма, към това, как се е появил социализмът, какви условия са го породили, – към всеки такъв въпрос може солидно, с увереност да се пристъпи само като се хвърли исторически поглед върху цялото му развитие. По този въпрос преди всичко трябва да се обърне внимание на това, че държавата не винаги е съществувала. Било е време, когато не е имало държава. Тя се появява там и тогава, гдето и когато се появява делене на обществото на класи, когато се появяват експлоататори и експлоатирани.

До времето, когато е възникнала първата форма на експлоатация на човек от човека, първата форма на класово деление – робовладелци и роби, – дотогава е съществувало още патриархалното или, както понякога го наричат, клановото семейство (клан – коляно, род, когато хората са живеели на родове, колена), и в бита на много първобитни народи следите на тия първобитни времена са останали достатъчно определено, и ако вземете каквото и да е съчинение върху първобитната култура, винаги ще се натъкнете на повече или по-малко определени описания указания и възпоминания за това, че е имало време повече или по-малко прилично на първобитен комунизъм, когато не е съществувало разделение на обществото на робовладелци и роби. И тогава не е имало държава, не е имало специален апарат за системно прилагане на насилие и за подчиняване хората на насилието. Такъв именно апарат се нарича държава.

В първобитното общество, когато хората са живеели в неголеми родове, намирайки се още на най-ниските стъпала на своето развитие, в състояние, близко до дивачеството; в епохата, от която няколко хилядолетия отделят съвременното цивилизовано човечество – в онова време не се забелязват още признаци на съществуване на държавата. Ние виждаме господство на обичаите, авторитета, уважението, властта, с която са се ползвали старейшините на рода виждаме, че такава власт се е признавала понякога на жените – положението на жената тогава не е приличало на сегашното й безправно, потиснато положение, – но никъде не виждаме особена категория хора, които да се отделят, за да управляват другите, и които за интересите, за целите на управлението системно, постоянно да владеят известен апарат за принуждение, апарат за насилие, какъвто са в настоящо време, както вие всички разбирате, въоръжените войскови отреди, затворите и другите средства за подчиняване чуждата воля на насилието – това, което съставлява същността на държавата.

Ако оставим настрана така наречените религиозни учения, извъртанията, философските построения, разнообразните мнения, които буржоазните учени създават, и потърсим истинската същност на работата, ще видим, че държавата се свежда именно до такъв излъчен от човешкото общество апарат за управление. Когато се появява такава специална група хора, която е заета именно само с това – да управлява – и която за управлението се нуждае от специален апарат за принуда, за подчиняване чуждата воля на насилието – от затвори, от специални групи хора, от войска и пр., – тогава се появява държавата.

Но било е време, когато държавата не е съществувала, когато общата връзка, самото общество, дисциплината, разпределението на труда са се поддържали по силата на привичката, традициите, авторитета или уважението, с което са се ползвали старейшините на рода или жените, които в онова време често са заемали не само равноправно положение с мъжете, но дори нерядко и по-високо, и когато не е имало особена категория хора – специалисти в управляването. Историята показва, че държавата като специален апарат за принуждение на хората е възникнала само там и тогава, където и когато се е появявало разделение на обществото на класи – значи разделение на такива групи от хора, едни от които могат постоянно да си присвояват труда на другите, където един експлоатира другиго.

И това делене на обществото на класи в историята трябва да имаме ясно пред очи винаги като основен факт. Развитието на всички човешки общества в течение на хилядолетия във всички без изключение страни ни показва общата закономерност, правилност, последователност на това развитие, което върви така: най-напред ние имаме общество без класи – първоначално патриархално, първобитно общество, в което не е имало аристократи; след това общество, основано на робството – робовладелско общество. През него е преминала цялата съвременна цивилизована Европа – робството е господствало напълно преди 2000 години. През него е минало грамадното мнозинство от народите в другите части на света. В най-слабо развитите народи и сега още са останали следи от робството и напр. в Африка институти на робството ще намерите и сега. Робовладелци и роби – това е първото голямо делене на класи. Първата група е владеела не само всички средства за производство – земята, оръдията, колкото слаби, примитивни и да са били тогава, – но тя е владеела и хората. Тази група се е наричала робовладелци, а ония, които са се трудели и предоставяли труда си на другите, се наричали роби.

След тази форма е последвала в историята друга форма – крепостното право. Робството в грамадното мнозинство страни се е превърнало в своето развитие в крепостно право. Основното делене на обществото е било: крепостници-помешчици и крепостни селяни. Формата на отношенията между хората се изменила. Робовладелците смятали робите за своя собственост, законът утвърждавал това схващане и разглеждал робите като вещ, която изцяло принадлежи на робовладелеца. По отношение на крепостния селянин класовото потисничество, зависимостта останали, но крепостникът-помешчик не се смятал собственик на селянина като вещ, а имал само право върху труда му и право да го принуждава да отбива известна повинност. На практика, както всички знаете, крепостното право, особено в Русия, където то се държа най-дълго и прие най-груби форми, с нищо не се е различавало от робството.

По-нататък – в крепостното общество с развитието на търговията, със създаването на световния пазар, с развитието на паричното обръщение възниква нова класа – класата на капиталистите. От стоката, от размяната на стоките, от възникването на властта на парите възниква властта на капитала. В течение на XVIII век, по-вярно – от края на XVIII век и в течение на XIX век, се извършват революции в целия свят. Крепостничеството бива изтикано от всички страни на Западна Европа. Най-късно това става в Русия. В Русия в 1861 година също настъпва преврат, последица от който е сменяването на една обществена форма с друга – крепостничеството бива сменено от капитализма, при което деленето на класи е останало останали са различни, следи и отживелици на крепостното право, но в основата си класовото делене е получило друга форма.

Собствениците на капитала, собствениците на земята, собствениците на фабриките и заводите са представлявали и представляват във всички капиталистически държави нищожно малцинство от населението, което малцинство се разпорежда напълно с целия народен труд и значи държи в свое разпореждане, гнет и експлоатация цялата маса трудещи се, мнозинството от които са пролетарии, наемни работници, които получават в процеса на производството средства за живот само от продажбата на работните си ръце, на работната си сила. Селяните, разпокъсани и потиснати още от времето на крепостничеството, с преминаването към капитализма се превръщаха една част (мнозинството) в пролетарии, друга част (малцинството) – в заможни селяни, които сами наемаха работници и представляваха селска буржоазия.

Този основен факт – преминаването на обществото от първобитните форми на робството към крепостничеството и, най-сетне, към капитализма – вие трябва винаги да имате предвид, защото само като помните този основен факт, само като поставяте в тази основна рамка всички политически учения, вие ще сте в състояние да оцените правилно тези учения и да разберете за какво се отнасят те, защото всеки един от тези крупни периоди от човешката история – робовладелският, крепостническият и капиталистическият – обхваща десетки и стотици векове и представлява такава маса от политически форми, разнообразни политически учения, мнения, революции, че ориентирането в цялата тази извънредно голяма пъстрота и грамадно разнообразие – особено разнообразието на политическите, философските и други учения на буржоазните учени и политици – е възможно само в случай че се държим здраво, като за основна ръководна нишка за това делене на обществото на класи, за изменение  формите на класовото господство и от тази гледна точка се ориентираме във всички обществени въпроси – икономически, политически, духовни, религиозни и т. н.

Ако вие разгледате държавата от гледна точка на това основно делене, ще видите, че преди да се е разделило обществото на класи, както вече казах, не е съществувала и държавата. Но с възникването и затвърдяването на общественото делене на класи, с възникването на класовото общество възниква и се затвърдява държавата. В историята на човечеството има десетки и стотици страни, които са преживели и преживяват сега робството, крепостничеството и капитализма. Във всяка от тях, въпреки грамадните исторически промени, които са ставали, въпреки всички политически перипетии и всички революции, които са били свързани с това развитие на човечеството, с преминаването от робството през крепостничеството към капитализма и към днешната световна борба против капитализма – вие винаги ще видите възникването на държавата. Тя винаги е била известен апарат, който се е отделял от обществото и се е състоял от група хора, които са се занимавали само с това или почти само с това, или главно с това – да управляват. Хората се делят на управляеми и на специалисти по управлението, на такива, които се издигат над обществото и които се наричат управници, представители на държавата. Този апарат, тази група от хора, които управляват другите, винаги има в ръцете си известен апарат за принуждение, физическа сила – все едно дали това насилие над хората се изразява в първобитната тояга, или – в епохата на робството – в по-усъвършенстван тип въоръжение, или в огнестрелното оръжие, което се е появило в средните векове, или, най-сетне, в съвременното, което в XX век е достигнало до технически чудеса и е основано напълно върху последните придобивки на съвременната техника. Методите на насилието са се променяли, но винаги при съществуването на държавата е съществувала във всяко общество група лица, които са управлявали, които са командвали, господствали и за да държат властта, са имали в ръцете си апарат за физическо принуждение, апарат за насилие, такова въоръжение, което е съответствало на техническото равнище на всяка епоха. И като се вглеждаме в тези общи явления и си задаваме въпроса, защо държавата не е съществувала, когато не е имало класи, когато не е имало експлоататори и експлоатирани, и защо тя е възникнала, когато са възникнали класите – само така намираме определен отговор на въпроса за същността на държавата и нейното значение.

Държавата е машина за поддържане господството на една класа над друга. Когато в обществото не е имало класи, когато хората преди епохата на робството са работили в първобитните условия на по-голямо равенство, в условията на още съвсем ниска производителност на труда, когато първобитният човек е добивал с труд средствата, необходими за най-грубо първобитно съществуване, тогава не е възниквала и не е могла да възникне и особена група от хора, специално определени да управляват и господстващи над цялото останало общество. Само когато се е появила първата форма на делене обществото на класи, когато се е появило робството, когато е било възможно за известна класа хора, съсредоточили се върху най-грубите форми на земеделски труд, да произвеждат някакъв излишък, когато този излишък не е бил абсолютно необходим за най-мизерното съществуване на роба и е попадал в ръцете на робовладелеца, когато по този начин се е закрепило съществуването на тази класа на робовладелците и за да се закрепи то, необходимо е било да се появи държавата.

И тя се е появила – робовладелската държава – апаратът, който е давал в ръцете на робовладелците власт, възможност да управляват всички роби. И обществото, и държавата тогава са били много по-малки, отколкото сега, разполагали са с несравнено по-слаб апарат за връзка – тогава не са съществували днешните съобщителни средства. Планините, реките и моретата са били неимоверно по-големи пречки, отколкото сега и образуването на държавата е ставало в много по-тесни географски граници. Технически слабият държавен апарат е обслужвал държавата, която се е простирала в сравнително тесни граници и тесен кръг на действия. Но все пак е имало апарат, който е принуждавал робите да живеят в робство, който е държал една част от обществото в принуждение, в угнетение от страна на друга. Принуждаването на една преобладаваща част от обществото към системна работа в полза на друга е невъзможно без постоянен апарат за принуждение. Докато не са съществували класи – не е съществувал и такъв апарат. Когато са се появили класи, навсякъде и винаги заедно с растежа и затвърдяването на това делене се я появявал и специален институт – държавата. Формите на държавата са били извънредно разнообразни. В робовладелските времена в най-напредналите, културните и цивилизовани страни на онова време, например в древна Гърция и Рим, които изцяло са почивали върху робството, ние имаме вече разнообразни форми на държава. Тогава вече възниква разликата между монархия и република, между аристокрация и демокрация. Монархията – като власт на един, републиката – като отсъствие на каквато и да било неизборна власт; аристокрацията – като власт на сравнително незначително малцинство, демокрацията – като власт на народа (демокрация в буквален превод от гръцки именно значи: власт на народа). Всички тия различия са се появили в епохата на робството. Въпреки тия различия, държавата в робовладелската епоха е била робовладелска държава, все едно дали е била монархия или република – аристократическа или демократическа.

Във всеки курс по стара история, във всяка лекция по тоя предмет вие ще чуете за борбата, която се е водила между монархическите и републиканските държави, но основното е било това, че робите не са били смятани за хора; не само не са били смятани за граждани, но и за хора. Римският закон ги разглеждал като вещ. Законът за убийството, да не говоря вече за другите закони за защита на човешката личност, не се отнасял до робите. Той защищавал само робовладелците като единствено признавани тогава за пълноправни граждани. Установявала ли се е монархия, това е била робовладелска монархия, установявала ли се е република – това е била робовладелска република. В тях робовладелците се ползвали с всички права, а робите според закона били вещ и над тях не само е могло да се упражнява всякакво насилие, но и убийството на роб не се смятало за престъпление. Робовладелските републики се отличавали по вътрешната си организация: имало е аристократически и демократически републики. В аристократическата република малък брой привилегировани вземали участие в изборите, в демократическата – вземали участие всички, но все пак всички робовладелци, всички освен робите. Това основно обстоятелство трябва да се има предвид, защото то повече от всичко хвърля светлина върху въпроса за държавата и показва ясно същността на държавата.

Държавата е машина за потискане на една класа от друга, машина, за да се държат в подчинение на една класа други подчинени класи. Формата на тази машина бива различна. В робовладелската държава имаме монархия, аристократическа република или дори демократическа република. В действителност формите на управлението са бивали извънредно разнообразни, но същността е оставала една и съща: робите не са имали никакви права и оставали потисната класа, те не са били признавани за хора. Същото виждаме и в крепостната държава.

Изменението на формата на експлоатацията е превръщало робовладелската държава в крепостническа. Това е имало грамадно значение. В робовладелското общество е съществувало пълно безправие на роба, той не е бил признаван за човек; в крепостническото – прикрепеност на селянина към земята. Основният признак на крепостното право е този, че селяните (а тогава селяните са били мнозинство, градското население е било крайно слабо развито) се смятали прикрепени към земята – оттук е произлязло и самото понятие крепостно право. Селянинът е могъл да работи за себе си определено число дни върху участъка, който му е давал помешчикът; другата част дни крепостният селянин е работил за господаря. Същността на класовото общество си оставала: обществото се крепяло на класовата експлоатация. Пълноправни могли да бъдат само помешчиците, селяните са били смятани за безправни. Тяхното положение на практика се различавало много слабо от положението на робите в робовладелската държава. Но все пак за тяхното освобождение, за освобождението на селяните, се откривал по-широк път, тъй като крепостният селянин не се смятал пряка собственост на помешчика. Той е можел да прекарва част от времето си върху своя участък, можел е, тъй да се каже, до известна степен да принадлежи на себе си, и крепостното право – при по-широката възможност за развитие на размяната, на търговските връзки – все повече и повече се разлагало и все повече се разширявал кръгът на освобождаване на селяните. Крепостното общество винаги е било по-сложно, отколкото робовладелското общество. В него е съществувал значителен елемент от развитие на търговията и промишлеността, което е водело още в онова време към капитализъм. В средните векове крепостното право е преобладавало. И тук държавните форми са били разнообразни, и тук имаме и монархия, и република, макар много по-слабо изразена, но винаги за господстващи са били признавани единствено само помешчиците-крепостници. Крепостните селяни били напълно изключени от областта на каквито и да било политически права.

И при робството, и при крепостното право господството на незначително малцинство от хората над грамадното им мнозинство не е могло да мине без принуждение. Цялата история е пълна с непрекъснати опити на потиснатите класи да отхвърлят потисничеството. Историята на робството познава войни за освобождение от робството, които са продължавали много десетилетия. Между другото, името „спартакисти", което е взето сега от комунистите в Германия – от тази единствена германска партия, която действително се бори против игото на капитализма, – това име е взето от тях, защото Спартак е бил един от най-забележителните герои на едно от най-големите въстания на робите преди около две хиляди години. В течение на редица години всемогъщата наглед Римска империя, изцяло основана върху робството, е изпитвала сътресения и удари от грамадното въстание на робите, които се въоръжили и събрали под предводителството на Спартак, като образували грамадна армия. В края на краищата те били разбити, хванати и подложени от робовладелците на мъчения. Тези граждански войни преминават през цялата история на съществуването на класовото общество. Аз току-що приведох примера на най-голямата от тези граждански войни в епохата на робовладелството. Цялата епоха на крепостното право също така е изпълнена с постоянни въстания на селяните. В Германия например в средните векове борбата между двете класи, помешчиците и крепостните селяни, достигнала широки размери и се превърнала в гражданска война на селяните срещу помешчиците. Всички вие знаете примери на подобни многократни въстания на селяните против помешчиците-крепостници и в Русия.

За да удържи своето господство, за да запази своята власт, помешчикът е трябвало да има апарат, който да постави в негово подчинение грамаден брой хора, да ги подчини на известни закони, правила – и всички тия закони са се свеждали в основата си към едно – да удържат властта на помешчика над крепостния селянин. Това именно е била крепостническата държава, която в Русия например или в съвсем изостаналите азиатски страни, където крепостничеството и досега господства – по форма тя се е отличавала – била е или републиканска, или монархическа. Когато държавата е била монархическа – признавала се е властта на едного; когато тя е била републиканска – признавало се е повече или по-малко участието на изборни лица от помешчическото общество – това в крепостническото общество. В крепостническото общество съществува такова делене на класи, при което грамадното мнозинство – крепостното селячество – се намира в пълна зависимост от нищожното малцинство – помешчиците, които владеят земята.

Развитието на търговията, развитието на стокообмена довежда до обособяването на нова класа – капиталистите. Капиталът възниква в края на средните векове, когато световната търговия след откриването на Америка достига грамадно развитие, когато се увеличава количеството на скъпоценните метали, когато среброто и златото стават средство за размяна, когато паричното обръщение дава възможност грамадни богатства да се намират в едни ръце. Среброто и златото се признават като богатство в целия свят. Икономическите сили на помешчическата класа упадат и се развива силата на новата класа – представителите на капитала. Обществото се преустроява по такъв начин, че всички граждани стават наглед равни, отпада предишното делене на робовладелци и роби, всички се смятат равни пред законите, независимо от това, кой какъв капитал владее – дали притежава земя като частна собственост, или е бедняк, който има само работни ръце, – всички са равни пред законите. Законът еднакво защищава всички, пази собствеността, у когото я има, от посегателства върху нея от страна на масата, която, нямайки собственост, нямайки нищо освен ръцете си, постепенно обеднява, разорява се и се превръща в пролетарии. Такова е капиталистическото общество.

Не мога да се спирам подробно върху това. Към тоя въпрос вие ще се върнете отново, когато ще се говори за програмата на партията – там вие ще чуете характеристиката на капиталистическото общество. Това общество излиза против крепостничеството, против старото крепостно право с лозунга за свобода. Но това е свобода за оня, който владее собствеността. И когато крепостното право бива разрушено, което става в края на XVIII – началото на XIX век, – в Русия това стана по-късно от другите страни, в 1861 г. – тогава крепостната държава бива заменена от капиталистическата държава, която провъзгласява за свой лозунг всенародната свобода, която казва, че изразява волята на целия народ, отрича, че е класова държава, и тук между социалистите, които се борят за свободата на целия народ, и капиталистическата държава се развива борба, която доведе днес до създаването на Съветската социалистическа република и която обхваща целия свят.

За да се разбере борбата, започната срещу световния капитал, за да се разбере същността на капиталистическата държава, трябва да се помни, че капиталистическата държава, като въставаше срещу крепостничеството, отиваше на бой с лозунга за свобода. Оценяването на крепостното право означаваше за представителите на капиталистическата държава свобода и им оказваше услуга Дотолкова, доколкото крепостното право се разрушаваше и селяните получиха възможност да владеят като пълна собственост онази земя, която са придобили чрез откуп или частично – чрез оброка, – на това държавата не обръщаше внимание: тя пазеше собствеността, по какъвто и път да е възникнала, тъй като тя почиваше върху частната собственост. Селяните се превръщаха в частни собственици във всички съвременни цивилизовани държави. Държавата пазеше частната собственост и там, където помешчикът продаваше част от земята на селянина, тя го възнаграждаваше чрез откупа, чрез продажбата за пари. Държавата като че заявяваше: ние ще запазим напълно частната собственост – и й оказваше всестранна поддръжка и застъпничество. Държавата признаваше тази собственост на всеки търговец, промишленик и фабрикант. И това общество, основано върху частната собственост, върху властта на капитала, върху пълното подчинение на всички безимотни работнически и трудещи се селски маси – това общество се обявяваше за господстващо на основание на свободата. Борейки се против крепостното право, то обяви собствеността за свободна и особено се гордееше с това, че държавата била престанала да бъде класова.

При това държавата, както и по-рано си оставаше машина, която помага на капиталистите да държат в подчинение бедното селячество и работническата класа, но no външност тя бе свободна. Тя въвежда всеобщо избирателно право, заявява чрез устата на своите поборници, проповедници, учени и философи, че тя не е класова държава. Дори сега, когато срещу нея е започнала борбата на Съветските социалистически републики, обвиняват ни, че сме нарушители на свободата, че строим държава, основана на принуждението, на потискането на едни от други, а те представляват всенародна демократична държава. Ето този въпрос – за държавата – днес, когато започва социалистическата революция в целия свят и тъкмо във време на победата на революцията в някои страни, когато борбата със световния капитал се е особено изострила, – въпросът за държавата е придобил най-голямо значение и е станал, може да се каже, най-болният въпрос, фокусът на всички политически въпроси и на всички политически спорове на днешно време.

Която и партия да вземем в Русия или в която и да било по-цивилизована страна – почти всички политически спорове, различия, мнения се въртят в тоя момент около понятието за държавата. Дали държавата в капиталистическите страни, в демократичните републики – особено от рода на такива като Швейцария или Америка, – в най-свободните демократични републики, е израз на народната воля, резултат на общонародното решение, израз на националната воля и т. н. – или пък държавата е машина, с която капиталистите от тия страни поддържат своята власт над работническата класа и селяните? Това е основният въпрос, около който се въртят в тоя момент политическите спорове, в целия свят. Какво се говори за болшевизма? Буржоазната преса хули болшевиките. Вие няма да намерите нито един вестник, който да не повтори изтърканото обвинение против болшевиките – че били нарушители на народовластието. Ако нашите меншевики и социалисти-революционери в наивността си (а може би и не от наивност или може би това е такава наивност, за която се казва, че е по-лоша от грабежа) мислят, че са откриватели и изобретатели на обвинението против болшевиките в нарушаване свободата и народовластието, те се заблуждават по най-смешен начин. Днес няма нито един от най-богатите вестници на най-богатите страни, които харчат десетки милиони за разпространението на тези вестници и в десетки милиони екземпляра сеят буржоазната лъжа и империалистическата политика – няма нито един от тези вестници, който не би повторил тези основни доводи и обвинения против болшевизма: че Америка, Англия, Швейцария са напреднали държави, основани върху народовластието, а болшевишката република е държава на разбойници, че тя не познава свободата и че болшевиките са нарушители на идеята за народовластието и дори са стигнали дотам, че са разгонили Учредителното събрание. Тези страшни обвинения срещу болшевиките се повтарят в целия свят. Тези обвинения ни довеждат напълно до въпроса: какво е държавата? За да разберем тези обвинения, за да се ориентираме в тях и да се отнесем напълно съзнателно към тях, и то да се ориентираме не само по дочутото оттук-оттам, а да имаме твърдо мнение, трябва ясно да разберем какво е държавата. Имаме пред себе си всякакви капиталистически държави и всички ония учения в тяхна защита, които се създадоха преди войната. За да пристъпим правилно към разрешаването на въпроса, трябва да се отнесем критически към всички тия учения и възгледи.

Аз вече ви посочих в помощ съчинението на Енгелс „Произход на семейството, частната собственост и държавата". Тук именно се казва, че всяка държава, в която съществува частна собственост върху земята и върху средствата за производство, гдето господства капиталът, колкото и демократическа да е, тя е капиталистическа държава, тя е машина в ръцете на капиталистите, за да държат в подчинение работническата класа и бедните селяни. А всеобщото избирателно право, Учредителното събрание, парламентът – това е само форма, своего рода полица, която никак не изменя по същество работата.

Формата на държавната власт може да бъде различна: капиталът проявява силата си по един начин там, където има една форма, и по друг – където има друга форма, но по същество властта си остава в ръцете на капитала: безразлично дали има цензово или друго право, дали има демократична република, и дори колкото тя е по-демократична, толкова по-грубо, по-цинично е това господство на капитализма. Една от най-демократичните републики в света са Северноамериканските съединени щати – и никъде така, както в тази страна (който е бил там след 1905 г., той навярно има представа за това), никъде властта на капитала, властта на шепата милиардери над цялото общество не се е проявявала така грубо, с такъв открит подкуп както в Америка. Капиталът, щом веднъж съществува, господства над цялото общество, и никаква демократична република, никакво избирателно право не изменят същността на работата.

Демократическата република и всеобщото избирателно право в сравнение с крепостническия строй представляват грамаден прогрес: те дадоха възможност на пролетариата да постигне обединението, сплотеността, които съществуват в него, да образува стройните, дисциплинирани редици, които водят системна борба с капитала. Нищо подобно дори приблизително не е съществувало у крепостния селянин, да не говорим вече за робите. Робите, както знаем, са въставали, вдигали са бунтове, откривали са граждански войни, но никога не са могли да създадат съзнателно мнозинство, партии, ръководещи борбата, не са могли да разберат ясно към каква цел се стремят и дори в най-революционните моменти от историята винаги са се оказвали пионки в ръцете на господстващите класи. Буржоазната република, парламентът, всеобщото избирателно право – всичко това от гледна точка на световното развитие на обществото представлява грамаден прогрес. Човечеството е вървяло към капитализма, и само капитализмът, благодарение на градската култура, даде възможност на потиснатата класа на пролетариите да се осъзнае и да създаде световното работническо движение, милионите работници, които са организирани в целия свят в партии – ония социалистически партии, които съзнателно ръководят борбата на масите. Без парламентаризма, без изборността това развитие на работническата класа би било невъзможно. Ето защо всичко това е получило такова голямо значение в очите на най-широките маси хора. Ето защо преломът изглежда така труден. Не само съзнателните лицемери, учени и попове поддържат и защищават тази буржоазна лъжа, че държавата е свободна и е призвана да защищава интересите на всички, но това правят и маса хора, които искрено повтарят старите предразсъдъци и които не могат да разберат прехода от старото капиталистическо общество към социализма. Не само хората, които се намират в пряка зависимост от буржоазията, не само ония, които се намират под гнета на капитала или които са подкупени от този капитал (в служба на капитала се намират маса учени, художници, попове и т. н. от всякакъв вид), но и хората, които просто се намират под влиянието на предразсъдъците за буржоазна свобода – всичко това се опълчи в целия свят срещу болшевизма заради това, че при своето основаване Съветската република отхвърли тази буржоазна лъжа и открито заяви: вие наричате своята държава свободна, а всъщност, докато има частна собственост, вашата държава, макар и да е демократична република, не е нищо друго освен машина в ръцете на капиталистите за потискане на работниците и колкото е по-свободна държавата, толкова по-ясно е изразено това. Пример за това са Швейцария в Европа и Съединените щати в Америка. Никъде капиталът не господства така цинично и безпощадно и никъде това не се вижда с такава яснота както именно в тия страни, макар това да са демократични републики, колкото и изящно да са разкрасени и въпреки всички приказки за трудова демокрация, за равенство на всички граждани. Всъщност в Швейцария и Америка господства капиталът и всички опити на работниците да получат някакво сериозно подобрение на своето положение се посрещат веднага с гражданска война. В тези страни има по-малко войници, постоянна войска – в Швейцария съществува милиция и всеки швейцарец има пушка у дома си, в Америка до последно време нямаше постоянна войска – и затова, когато избухне стачка, буржоазията се въоръжава, наема войници и потушава стачката и никъде това потушаване на работническото движение не става с такава безпощадна свирепост както в Швейцария и Америка, и никъде капиталът няма такова силно влияние в парламента както именно тук. Силата на капитала е всичко, борсата е всичко, а парламентът, изборите – това са марионетки, кукли ... Но колкото се отива по-нататък, толкова повече се проясняват очите на работниците и толкова по-широко се разпространява идеята за съветска власт, особено след кървавата касапница, която току-що преживяхме. Все по-ясна става за работническата класа необходимостта от безпощадна борба против капиталистите.

Под каквито и форми да се прикрива републиката – нека това да е най-демократичната република, – ако тя е буржоазна, ако в нея е останала частната собственост върху земята, заводите и фабриките и частният капитал държи в наемно робство цялото общество, т.е. ако в нея не се извършва онова, за което се говори в програмата на нашата партия и в Съветската конституция, то тази държава е машина, за да бъдат потискани едни от други. И ние ще вземем тази машина в ръцете на онази класа, която трябва да събори властта на капитала. Ние ще отхвърлим всички стари предразсъдъци, че държавата е всеобщо равенство – това е лъжа: докато има експлоатация, не може да има равенство. Помешчикът не може да бъде равен на работника, гладният – на сития. Машината, която се нарича държава, пред която хората спират със суеверна почит и вярват на старите приказки, че това е общонародна власт – пролетариатът отхвърля тази машина и казва: това е буржоазна лъжа. Ние отнехме тази машина от капиталистите, взехме я в свои ръце. С тази машина или цепеница ние ще разбием всяка експлоатация и когато в света не остане възможност да се експлоатира, не останат собственици на земя, собственици на фабрики, не бъде така, че едни да се пресищат, а други да гладуват – едва тогава, когато не останат възможности за това, ние ще захвърлим тази машина. Тогава няма да има държава, няма да има експлоатация. Ето гледището на нашата комунистическа партия. Надявам се, че в следващите лекции ние ще се върнем към този въпрос – и не един път.

 


За пръв път напечатано на 18 януари 1929 г. във вестник „Правда“, бр. 15

 

 




 

Няма коментари:

Публикуване на коментар