Търсене в този блог

14.02.2015 г.

НАСЪЩНИТЕ ЗАДАЧИ НА НАШЕТО ДВИЖЕНИЕ - В.И.Ленин

 

 

Руската социалдемокрация неведнъж вече е заявявала, че събарянето на самодържавието, извоюването на политическа свобода трябва да бъде най-близката задача на руската работническа партия. Това заявяваха преди повече от 15 години представителите на руската социалдемокрация, членовете на групата „Освобождение на труда", това заявиха преди две и половина години и представителите на руските социалдемократически организации, които през пролетта на 1898 година основаха Руската социалдемократическа работническа партия. Но въпреки тези многократни изказвания, въпросът за политическите задачи на социалдемокрацията в Русия отново излиза в днешно време на преден план. Мнозина представители на нашето движение изразяват съмнение в правилността на посоченото разрешение на въпроса. Казват, че преобладаващо значение има икономическата борба, изместват на втори план политическите задачи на пролетариата, стесняват и ограничават тези задачи, дори заявяват, че разговорите за създаването на самостоятелна работническа партия в Русия са просто повторение на чужди думи, че работникът трябва да води само икономическа борба, като политиката предостави на интелигенцията в съюз с либералите. Това последното провъзгласяване на новия символ на вярата (прословутото „Credo") се свежда вече направо до признаването на руския пролетариат за непълнолетен и до пълното отричане на социалдемократическата програма. А „Рабочая Мисль" (особено в „Отдельное приложение") се изказа всъщност в същия смисъл. Руската социалдемокрация преживява период на колебание, период на съмнение, достигащи до самоотрицание. От една страна, работническото движение се откъсва от социализма: работниците биват подпомагани в тяхната икономическа борба, но съвсем не им се разясняват при това или недостатъчно им се разясняват политическите цели и политическите задачи на общото движение като цяло. От друга страна, социализмът се откъсва от работническото движение: руските социалисти пак започват все повече и повече да говорят, че интелигенцията трябва сама да води борбата срещу правителството, защото работниците се ограничават само с икономическа борба.

Три вида обстоятелства подготвиха по наше мнение почвата за тези печални явления. Първо, в началото на своята дейност руските социалдемократи се ограничаваха само с кръжочна пропагандистка работа. Преминавайки към агитация сред масите, ние не винаги можехме да се предпазим да не изпаднем в другата крайност. Второ, в началото на нашата дейност ние често пъти трябваше да отстояваме своето право на съществуване в борба срещу иародоволците, които под „политика" разбираха дейност, откъсната от работническото движение, които ограничаваха политиката само до съзаклятническа борба. Отхвърляйки такава една политика, социалдемократите изпадаха в крайност, като изместваха на втори план политиката изобщо. Трето, действайки разединено в малки местни работнически кръжоци, социалдемократите недостатъчно обръщаха внимание върху необходимостта от организирането на една революционна партия, която да обедини цялата дейност на местните групи и да даде възможност да се сложи правилно революционната работа. А преобладаването на разединената дейност, естествено, е свързано с преобладаването на икономическата борба.

Всички тези обстоятелства породиха увлечение към едната страна на движението. „Икономическото" направление (доколкото тук може да се говори за „направление") се опита да издигне тази ограниченост в особена теория, опита се да се възползва за тази цел от модната бернщайниада, от модната „критика на марксизма", която прокарва старите буржоазни идеи под ново знаме. Самите тези опити породиха опасност от отслабване на връзката между руското работническо движение и руската социалдемокрация като преден борец за политическа свобода. И най-насъщната задача на нашето движение се състои в укрепването на тази връзка.

Социалдемокрацията е съединение на работническото движение със социализма; нейната задача не е да служи пасивно на работническото движение във всеки негов отделен стадий, а да представлява интересите на общото движение като цяло, да сочи на това движение неговата крайна цел, неговите политически задачи, да пази неговата политическа и идейна самостоятелност. Откъснато от социалдемокрацията, работническото движение се изражда и по необходимост изпада в буржоазност: като води само икономическа борба, работническата класа губи своята политическа самостоятелност, превръща се в опашка на другите партии, изменя на великия завет: „освобождението на работниците трябва да бъде дело на самите работници". Във всички страни е имало такъв период, когато работническото движение и социализмът са съществували отделно и са вървели по отделни пътища – и въз всички страни тази откъснатост е довеждала до отслабването на социализма и на работническото движение; във всички страни само съединяването на социализма с работническото движение е създавало здрава основа и за единия, и за другото. Но във всяка страна това съединяване на социализма с работническото движение се е създавало исторически, изработвало се е по свой начин, в зависимост от условията на страната и на епохата. В Русия необходимостта от съединяване на социализма с работническото движение е провъзгласена теоретически вече отдавна, но практически това съединяване се създава едва сега. Процесът на това създаване е един твърде труден процес и няма нищо особено чудно в това, че той се съпровожда от разни колебания и съмнения.

Но каква е поуката за нас от миналото?

Историята на целия руски социализъм доведе до това, че неговата най-насъщна задача се оказа борбата срещу самодържавното правителство, извоюването на политическа свобода; нашето социалистическо движение се концентрира, тъй да се каже, върху борбата срещу самодържавието. От друга страна, историята показа, че в Русия откъснатостта на социалистическата мисъл от челните представители на трудещите се класи е много по-голяма отколкото в другите страни и че при тази откъснатост руското революционно движение е осъдено на безсилие. Оттук произтича от само себе си оная задача, която руската социалдемокрация е призвана да осъществи: да внедри социалистическите идеи и политическо самосъзнание в пролетарската маса и да организира една революционна партия, свързана неразривно със стихийното работническо движение. В това отношение вече е много направено от руската социалдемокрация; но още повече предстои да се направи. С растежа на движението полето на дейност за социалдемокрацията става все по-широко, нейната работа става все по-разностранна, все по-голям брой дейци на движението съсредоточават своите сили върху осъществяването на различни отделни задачи, които възникват от всекидневните нужди на пропагандата и агитацията. Това явление е съвсем законно и неизбежно, но то налага да се обръща особено внимание върху това, частните задачи и отделните методи на борба да не се въздигнат в нещо самозадоволяващо се, подготвителната работа да не се въздигне до степен на главна и единствена работа.

Нашата главна и основна задача е да съдействаме за политическото развитие и политическото организиране на работническата класа. Всеки, който измества тази задача на втори план, който не подчинява на нея всички частни задачи и отделни методи на борба, застава на погрешен път и нанася сериозна вреда на движението. А тя бива измествана, първо, от ония, които зоват революционерите на борба срещу правителството с помощта на отделни заговорнически кръжоци, откъснати от работническото движение. Тази задача бива измествана, второ, от ония, които ограничават съдържанието и размаха на политическата пропаганда, агитация и организация, които смятат за възможно и уместно да гощават работниците с „политика" само в изключителни моменти от техния живот, само в тържествени случаи, които твърде грижливо разменят политическата борба против самодържавието срещу искането за отделни отстъпки от самодържавието и недостатъчно се грижат тези искания за отделни отстъпки да се превърнат в систематическа и неотклонна борба на революционната работническа партия против самодържавието.

„Организирайте се!" – повтаря на работниците в разни акорди вестник „Рабочая Мисль", повтарят и всички привърженици на „икономическото" направление. И ние, естествено, изцяло се присъединяваме към този повик, но непременно ще добавим: организирайте се не само в дружества за взаимопомощ, в стачни каси и работнически кръжоци, но се организирайте и в политическа партия, организирайте се за решителна борба срещу самодържавното правителство и срещу цялото капиталистическо общество. Без такава организация пролетариатът не е способен да се издигне до съзнателна класова борба, без такава организация работническото движение е осъдено на безсилие и само с каси, кръжоци и дружества за взаимопомощ работническата класа никога не ще успее да изпълни възложената й велика историческа задача: да освободи себе си и целия руски народ от политическото и икономическо робство. Нито една класа в историята не е постигала господство, ако не е издигала свои политически вождове, свои челни представители, способни да организират движението и да го ръководят. И руската работническа класа доказа вече, че е способна да издигне такива хора: широко разлялата се борба на руските работници през последните 5-6 години показа каква маса от революционни сили се таи в работническата класа, как най-отчаяните правителствени преследвания не намаляват, а увеличават броя на работниците, които се стремят към социализъм, към политическо съзнание и към политическа борба. Конгресът на нашите другари в 1898 г. вярно постави задачата и не повтори чужди думи, не изрази само едно увлечение на „интелигенти" ... И ние трябва решително да се заемем с изпълнението на тия задачи, като поставим на пръв план въпроса за програмата, организацията и тактиката на партията. Ние вече казахме как гледаме на основните положения на нашата програма, а тук, разбира се, не му е мястото да развиваме подробно тези положения. Ние възнамеряваме в най-близките броеве да посветим редица статии на организационните въпроси. Това са едни от най-болните наши въпроси. В това отношение ние сме изостанали много от старите дейци на руското революционно движение; трябва искрено да признаем този недостатък и да насочим силите си към подобряване на нашата конспиративна работа, към систематическа пропаганда на правилата на конспирацията, на начините за заблуждаване на жандармите и за заобикаляне на полицейската мрежа. Трябва да се подготвят хора, които да посветят на революцията не само свободните си вечери, а целия си живот, да се подготви организация, достатъчно голяма, за да може да се проведе в нея строго разделение на труда между разните видове наша дейност. Най-сетне, що се отнася до въпросите на тактиката, ще се ограничим тук със следното: социалдемокрацията не се обвързва, не ограничава дейността си с някакъв предварително намислен план или метод на политическа борба – тя признава всички средства на борба, стига те да отговарят на наличните сили на партията и да дават възможност за постигане на най-големи резултати, възможни при дадени условия. При една здраво организирана партия отделната стачка може да се превърне в политическа демонстрация, в политическа победа над правителството. При една здраво организирана партия въстанието в една отделна местност може да се разрасне в победоносна революция. Трябва да помним, че борбата срещу правителството за отделни искания, за изтръгването на отделни отстъпки представлява само отделни сблъсквания с неприятеля, малки схватки на предните позиции, че решителната схватка е още предстояща. Пред нас стои непокътната неприятелската крепост, от която се сипят върху нас облаци снаряди и куршуми, отнасящи най-добрите борци. Ние трябва да превземем тази крепост и ние ще я превземем, ако съединим всичките сили на пробуждащия се пролетариат с всичките сили на руските революционери в една партия, която ще притегли към себе си всичко, което е здраво и честно в Русия. И само тогава ще се сбъдне великото пророчество на руския работник-революционер Петър Алексеев: „Ще се вдигне мускулестата ръка на милионите хора на труда и яремът на деспотизма, ограден от войнишки щикове, ще се разлети на прах!"

 

 

Напечатано през декември 1900 г. във вестник „Искра" бр. 1

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар