Ленин - геният на теорията и практиката на революционна промяна

Основен доклад от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил

 

Навършват се 145 г. от рождението на Ленин - човекът, който изигра важна роля в историята на света. Той оказа огромно влияние върху хода на събитията на ХХ век и остава в спомените на хората като един от най-талантливите и последователни борци за интересите на трудещите се, като човек с висока интелектуална, духовна и нравствена  култура.

Владимир Илич Улянов – Ленин е велик философ, теоретик на марксизма и основоположник на ленинизма, блестящ политик и практик- новатор, революционер и публицист с остро перо, основател, водач и идеолог на болшевишката партия, ръководител на Октомврийската революция от 1917 г. и първата в света държава на работниците и селяните – СССР, идеолог и създател на Третия Комунистически интернационал. Една от най-влиятелните личности на 20 – ти век. 

Ленин е най-активният ръководител на великия процес на съе­диняване на марксизма с масовото работническо дви­жение в Русия, защото разбира какви гигантски сили се крият в зароди­лото се масово работническо движение в Русия.

Ленин смята че политическата роля на руския пролетариат ще бъде много по-голяма в сравнение с  неговата численост, с неговия процент от общия брой на населението на страната и за да бъде извършена револю­цията, съвсем не е задължително пролетариатът да представлява мнозинство от населението. По такъв начин, прилагайки творчески марксизма към новите усло­вия, Ленин опровергава мъртвите шаблонни социалде­мократически догми, откъснати от живота  и  измисле­ните от водачите на II Интернационал и от меншевишките опортюнисти схеми.

Като разви творчески изказаните от Маркс в 1856 г. мисли за възможността пролетарската революция да се съедини със „селска война", Ленин направи извънредно важно теоретическо и политическо откритие: той доказа, че съюзът на революционния пролетариат с трудещите се селяни е главното  условие за победата на демократическата и  социалистическата революция. Този съюз, представлявайки огромното мнозинство от населението в страната, увеличава неизмеримо политическата роля на пролета­риата. Владимир Илич издига на преден план ключовата идея за съюз между работническата класа и селя­ните още в началото на своята революционна дейност, в първите си произведения. Тази  велика идея става един от най-важните принципи на стратегията и так­тиката на комунистическата партия, на Лениновата теория за социалистическата революция.

Още в пър­вите си произведения Ленин обоснова идеята за ръко­водната роля,  за хегемонията на пролетариата в демо­кратичния прелом, като доказва, че без тази хегемо­ния са невъзможни решителната победа на народа над самодържавието й бързото прерастване от демократи­ческа революция в социалистическа. Ленин смята, че след победата на социалистическата революция висш принцип на диктатурата на пролетариата е под­държането и укрепването с всички средства съюза на работническата класа и селяните. Неотклонното спаз­ване на този принцип ще осигури възможност на ра­ботническата класа да задържи здраво държавната власт и да запази ръководната си роля в изграждането на новото общество.

Животът на Ленин е неделим от живота и борбата и а Комунистическата партия още от самото й зараж­дане. Ленин става организаторът и вождът на револю­ционната марксистка партия на руския пролетариат. Той ясно вижда какви големи възможности ще се открият за победа на революцията в Русия, ако работ­ническото движение се възглавява от добре организи­ран авангард на пролетариата, от революционна марк­систка партия.  И та­кава организация, такъв революционен марксистки авангард на работническата класа — в лицето на Болшевишката партия — беше създаден под ръководството на Ленин. Възглавявана от Ленин, Болшевишката пар­тия  доведе работническата класа в Русия до победата на Великата социалистическа революция, даде й в ръцете управлението на първата в света социалистическа дър­жава и  откри на човечеството не са­мо теоретически, но и практически пътя към социализ­ма.

Една от големите заслуги на Ленин се състои в това, че още в периода на създаването и утвърждаването на болшевишката партия той разкрива цялата опасност от меншевишките разбирания за организация, стратегия и тактика още в онзи момент и повежда яростна атака против организационната разпуснатост на меншевиките. Защото се касае за съществуването на партията, за живота и смъртта на партията.
Да се създаде общоруски политически вестник като център за събиране на партийните сили, да се организират здрави партийни кадри по места, да се съберат тези кадри чрез вестника и да се сплотят в общоруска боева партия с рязко означени граници, с ясна програма, твърда тактика и единна воля – ето какъв план развива Ленин в своите знаменити книги: „Какво да се прави", „Крачка напред, две назад".  Победата на този план поставя основата на  сплотена и закалена партия с вътрешно единство и поразителна сплотеност.  

 Ленин  продължи творчески развитието на марксистката революционна теория във всичките и части, съобразно условията на новата историческа епоха – епохата на империализма и пролетарските революции, епохата на преминаване на човечеството към социалистически преобразования. В книгата си "Империализмът като най-висшият стадий на капитализма", той всестранно анализира  икономическата и политическата същност на империализма.

Валидността на ленинските формулировки ние наблюдаваме и днес в контекста на глобализацията, когато международните корпорации диктуват своите условия на останалата част от света, включително и в България.

За първи път в историята на марксизма Ленин разработва въпроса за особеностите  на буржоазно-демократичната революция в епохата на империализма, нейните движещи сили и перспективи. Той показва, че пролетариатът е заинтересован  от пълната победа на буржоазната революция, защото нейната основна задача е да се премахнат остатъците от крепостничеството, да се свали  царското правителство, да се извоюват демократични свободи и  защото тя приближава и улеснява борбата за социализъм.

Владимир Илич формулира и постановката за прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа. Буржоазно-демократичната и социалистическата революция Ленин разглежда като две звена на една и съща верига,  като единен революционен процес, извършвани при хегемонията на пролетариата. Лениновата теория за прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа  бе убедително потвърдена през 1917 г.

Водейки непримирима борба против отстъпленията от революционната същност на марксизма, от класовите позиции на пролетариата, против ревизионизма и реформизма , Ленин същевременно страстно се бори против опитите да бъде превърнат марксизма в сбор от сухи, закостенели формули, откъснати от живота и от практиката. Марксизмът не е догма, а ръководство за действие – обича да повтаря  Владимир Илич и цялата му теоретическа и организаторска дейност е живо потвърждение на тази мисъл. Всичките му произведения са проникнати от творческото разбиране на марксизма като вечно живо, развиващо се учение и ръководство за действие, което изисква вярност към принципите, но не признава никакви шаблони и догми.

„Марксизмът изисква от нас най-точна, обективно проверима преценка и съобразяване със съотношението на класите и с конкретните особености на всеки исто­рически момент — изтъква Ленин. — Ние, болшеви­ките, винаги сме се старали да бъдем верни на това из­искване, безусловно задължително от гледище на всяко научно обосноваване на политиката."

Изключително голям е приносът  на Ленин в  теорията на социалистическата революция. Той  доказва научно, че през периода на империализма капитализмът изобщо е узрял за преминаване към социализъм и е подготвил обективните предпоставки за това. Открива се възможността веригата на световния империализъм за се скъса в най- слабото и звено.

Тезата за възможността от победата на социалистическата революция и на социализма първоначално в няколко или дори в една отделно взета страна е една от най-важните негови идеи. Условието за това е социалните противоречия особено да са се изострили и задълбочили, да е налице пролетариат, способен да разреши тези противоречия, воля да се предприемат  решителни  революционни действия и марксистка партия, способна да поведе пролетариата на щурм срещу капитализма. Впоследствие тази позиция бе потвърдена от победата на Октомврийската революция и последващото образуване на първата в света държава на работниците и селяните - СССР.

С особена сила геният на Ленин, като теоретик и практик в преобразуването на обществото  върху основата на марксизма, се появява през първите години на съветската власт.  Тогава настъпват  най-трудните години в живота на младата съветска република. Гражданската война, интервенцията на  войските на чуждите държави, безпрецедентната икономическа разруха, острия  дефицит на кадри - всичко това изисква едно невероятно усилие. През тези години, когато той оглавява държавата, Владимир Илич извършена огромна практическа работа.  

Проявявайки се като голям мислител и визионер Ленин никога не изпада във фантазьорство, не се откъсва от реалността. И в това сложно време продължава да анализира, отчитайки всички обрати на икономическия и политически живот.  Достатъчно е само да се припомни как в икономическата сфера е извървян пътя от военния комунизъм до новата икономическа политика /НЕП/. Ленин неуморно насочва партията към усърдна, ежедневна практическа работа по изграждането на  новото общество. В страната се създават нов държавен апарат, армия, милиция и други органи,  призвани да обезпечат  коренните социално-икономически преобразования и националната безопасност, да защитят младата република от враждебното империалистическо обкръжение. В тези трудни години  Ленин се занимава не само с неотложните текущи задачи, но отправя поглед в бъдещето на Русия. Той ясно обосновава необходимостта от провеждане в близките години три  революционните преобразувания в областта на промишлеността, селското стопанство и в областта на културата. Ето това е ленинския комплексен  подход  за модернизацията на обществото. Особено значима става разработката по инициатива на Ленин на плана ГОЕЛРО за развитие на  електрификацията. Този план гарантира енергийната обезпеченост на икономиката и дава възможност да се формира специфична програма за стопанското развитие на икономическите райони на страната.

Две хиляди години философите обясняваха света, Ленин е първият, който се зае да го променя. Той предвиди  всичко - и в областта на изграждането на държавата и обществото, и в областта на партийното строителство,  и разбира се, в областта на икономическите  преобразования. В обстановка  на  враждебно капиталистическо обкръжение, което няма аналози, Ленин и неговото правителство предприемат  социалистическата трансформация на Русия в условията на пълна разруха.

От първите стъпки за изграждане на  новото общество, Ленин обявява, че социализмът е немислима без съвременна техника и модерна технология, без планомерна държавна организация, подчиняваща  десетки милиони хора  най-строго  да спазват на единен стандарт и ред в производството и разпределението. Ленин настоятелно прокарва идеята, че основното влияние и въздействие върху международната революция съветска република може и трябва да бъде в състояние да осигури чрез   своята икономическа държавна политика. На този фронт ние трябва да спечелим победа постепенно - не може да бъде бързо - но чрез стабилен напредък нагоре и напред - казва Ленин.

За разлика от повечето днешни ръководители, доверяващи се в "невидимата ръка на пазара", Ленин  придава първостепенно внимание на планомерното развитие.  Невероятно, но факт, още в първата програма на РСДРП приета с участието на Ленин на Втория конгрес  през 1903 г., като едно от основните положения  на социалната революция е издигната задачата за провеждане на планомерна организация на общественото производство за обезпечаване благосъстоянието и всестранно развитие на всички членове на обществото. И това става 14 г. преди победата на ВОСР.

Както в областта на държавното и партийно строителство, така и в установяването на плановото управление на икономиката на младата съветска република всичко трябва да започне от нулата.

Вкарвайки Русия в Първата световна война, царският режим още в края на 1914 г. изразходва всички свои бюджетни резерви.    Увеличава се икономическата разруха, намалява  обема на търговията и в същото време рязко се увеличава печатане и предлагане на пари без покритие. Рязко спада производството, силно обезценената рубла предизвиква силна инфлация.

След Октомврийската революция при Совнаркома е създадена "Специална комисия за намаляване на публичните разходи" (с декрет на Съвета на народните комисари от 20 февруари 1918 г.). Нейната  задача е определена от VI конгрес на партията - незабавно преустановяване на по-нататъшното издаване на книжните пари, отказ от плащане на външния и вътрешен държавен  дълг,  трансформация на цялата данъчна система чрез въвеждане на данък върху доходите и имуществото, данък върху печалбите от собственост и др. Въпреки това, прилагането на тези мерки е  забавено поради избухването на Гражданската война, която изостря още повече бедственото положение в икономиката.

Преходът към мирно социалистическото строителство започва в изключително трудна ситуация, причинена от империалистическата война, интервенцията и белогвардейската контрареволюцията. Общото ниво на производство на Русия е върнато по различни показатели на нивото приблизително около 50 години назад, унищожени са  много железопътни линии и мостове, повечето от локомотивите и около една четвърт от всички коли са дефектни. Оборотът на железниците намалява петкратно. Парите са обезценени неимоверно. Земеделската продукция е  две трети от преди войната. Икономическата ситуация изглежда почти безнадеждно. По изразът на Ленин, страната е като човек, пребит до смърт.

Страната не разполага с достатъчно гориво и метал, има остър недостиг на храни и други стоки. Икономическата разруха, страданията, трудностите и лишенията, причинени от войната  пораждат  "недоволство не само голяма част от селяните, но и работниците." Ето в такива свръхкризисни икономически и социални условия  трябва да започне мирно икономическо развитие.

Ленин е трябвало да намери пътят за изход от тази трудна кризисна ситуация. Акцентът е поставен върху публичната, държавна собственост, плановата икономика и индустриализация, както и в  укрепване на съюза между работническата класа и селяните. Ленинският антикризисен план намира своето отражение в редица партийни документи, включително и в решенията на Х конгрес на партията през март 1921 г.

Още не завършила Гражданската война и на 2 декември 1920 г. се открива VIII Всеруски конгрес на Съветите, който утвърждава държавния план за електрификация на Русия ( ГОЕЛРО). Ленин разкрива огромното значение на електрификацията в строителството на социализма и комунизма и провъзгласява: "Комунизмът – това е съветска власт плюс електрификация на цялата страна"

Планът ГОЕЛРО е  първият в историята опит за дългосрочно стратегическо планиране. Много от задачите на плана са изпълнени и дори предсрочно. Както е добре известно, неговото значение излиза  далеч извън рамките на един отрасъл, той става първият дългосрочен перспективен план в държавата, заложил основите на планомерното  развитие в бъдещето. Ленин нарича планът ГОЕЛРО втората програма на партията. През февруари 1921 г. Ленин подписва указ за създаването на централен орган за планиране - Държавната планова комисия, а Кржижановский става първият и председател. Образуването на Държавната планова комисия, както и процеса на социалистическото планиране, се провежда под прякото ръководство на Ленин. В писмо до Кржижановский  от 25.02. 1921 г. Ленин както винаги стегнато  и ясно дава препоръки по формирането на апарата, изхождайки от първостепенната роля на кадрите: "Вашата задача е да издирите, намерите и  поставите да работят способни организатори  и  администратори ... "

Мислите на Ленин са насочени непрестанно по всички  основни направления на стопанското и политическо  ръководство на страната. Той старателно прониква дълбоко в същността на всеки въпрос. Какъв късмет за Русия - да има държавен глава и ръководител от такава величина в тези трудни години.     

Ленин насочва  Държавния комитет по планиране  за работа по най-неотложните и спешни въпроси -  ликвидиране разрухата и осигуряване храна, гориво и транспорт.  Един от първите стопански планове, разработени от Държавния комитет по планиране в 1921-22 г. е планът за продоволствието. Това е продиктувано от условията на този исторически период.

Изпълнението на плана за електрификация се провежда  при трудни обстоятелства през периода на „военния комунизъм”.  Такова название получава вътрешната политика на съветската държава през 1918-1921 г. по време на Гражданската война. Основните елементи на тази политиката на „военния комунизъм” са свързани с премахването на частните банки, национализацията на индустрията,  въвеждане монопол върху външната търговия, трудова повинност.

На 21 март 1921 г. по идея на Ленин и под негово ръководство на X конгрес на ВКП (б) взема решение за прехода от политиката на „военния комунизъм” към новата икономическа политика (НЕП). В сърцевината  на НЕП  са идеите на  Ленин и дискусиите относно теорията за възпроизводството и парите, принципите на ценообразуване, финансите и кредита.

Разработвайки проблемите на  НЕП, Ленин подчертава решаващо значение на  индустриализацията, основана на електрификацията на страната за победата на социализма, тоест  за  единството на основните цели на НЕП и плана ГОЕЛРО.  Същността на този подход е да се промени последователността на решаване на проблемите на изграждането на основите на социалистическата икономика: първо, че е необходимо да се съживи селското стопанство и малките предприятия; след това да се възстанови и развие мащабна индустрия; да се подготви  и осъществи социалистическо преустройство на селското стопанство; като по този начин се създаде на материално-техническата база на социализма.

Основното съдържание на НЕП  се явява замяната на данъка излишък в натура, използване механизмите на пазара и различните форми на собственост, привличане на чуждестранни капитали под формата на концесии, провеждане на парична реформа (1922-1924 ), в резултат на което на рублата да стане конвертируема. Държавата запазва своето управление на икономиката, прилагайки директивни  и косвени методи за държавно регулиране.

Благодарение на НЕП за кратко време е възстановена националната икономика и  започва нейното преустройство по социалистически път.   Нарастват темповете на възстановяване на промишлеността.  В началото на съветския период, на Запад никой дори не може да си представи, че Русия може да се възстанови за толкова кратко време на основите на социалистическата система.

НЕП допуска  развитието на известни капиталистическите елементи  при запазване на управлението на икономиката в ръцете на болшевишката власт. Целта е да осигури подем на производителните сили на основата на растежа при съчетаването на социалистически и капиталистически елементи, за постигане преобразования от една смесена икономика към социалистическа на основана на индустриализация на страната и коопериране в областта на земеделието. Днес подобна икономическа политика се прилага успешно в Китай, превръщайки го за кратко време в суперсила и показвайки на света превъзходството на социализма.

С научна обоснованост  Ленин пророчески заявява на конгреса на партията: От НЕП-овска Русия ще направим социалистическа Русия. И този негов пророчески завет, както и други, са успешно претворени в живота. НЕП се увенчава с историческа победа. Още в края на първата петилетка (1929-1932) е създаден фундамента на социалистическата икономика при развитие на мощна тежката промишленост и колективното земеделие. Социалистическата собственост се превръща в доминираща в промишлеността, селското стопанство и транспорта. Основният въпрос  "Кой кого ?" е решен в полза на социализма.

Силата на съветската система, изградена по модела на Ленин и болшевишката партия е проверена от тестове на Великата отечествена война. Именно  Съветския съюз изпита цялата мощ на хитлеровата военна машина, удържа с безпримерен героизъм и спечели.

Колкото по-далеч в историята отиват първите години на съветската власт, толкова повече те будят възхищение с цялото многообразие на решените задачи и техните съзидателни резултати. Сега за съжаление в резултат на хищническата приватизация и в Русия и у нас е унищожен създадения огромен материален потенциал. Ликвидира се обществената собственост в материалната сфера. Мощната национална икономика понесе значителен удар – загубена е голяма част промишленото  производството и икономиката на селските райони. Тъжно е, че както и у нас, Русия преживя деиндустриализация  и се превърна в износител основно на суровини.

Значителна част от руската индустрия и финанси в един период преминаха под контрола на едрия капитал. Лъвският пай от крупната собственост е прехвърлен в офшорни фирми. Изтичането на капитали в чужбина има характер на национален бедствие. За последните  20 години от Русия са изнесени по някои оценки около два трилиона долара.    

Руската промишленост днес се нуждае от реална модернизация, защото амортизацията на дълготрайните материални активи е, според различни оценки, между 50%  и 70%.

Позната картина. И Русия се превърна в пазар за стоките на глобалните монополи. В страната се внасят около 60% от хранителните продукти. В сегмента на битова техника, електроника и внос на високотехнологични съоръжения до 90%. От 2000 г. до 2010 г. вносът в Русия на месо, млякото и млечните продукти са се увеличили с 3 пъти, на  лекарства - 8 пъти, на машини и инструменти - повече от 27 пъти, дори на цимент – 21 пъти.

Ситуацията се влошава и от присъединяването на Русия към Световната търговска организация. Така се създават сериозни проблеми за животновъдството, автомобилната, леката и хранително-вкусовата промишленост и други отрасли.

Руското общество бързо се раздели на бедни и богати. Появиха се крупни олигарси, които завладяха около 70 % от собствеността в страната. Престъпността и корупцията добиха широки размери. Сериозни удари претърпяха образованието, здравеопазването, културата и социалната система. Значително са повишени тарифите за природен газ, за електричество и топлоенергия. Обикновените хора, както и у нас живеят трудно.

 Реставрацията на капитализма и там, както при нас, даде своите резултати. Затова и там значителна част от населението застава на позицията за запазване и възстановяване на правата и гаранциите, решенията на социалните проблеми, които имаха през социалистическия период.

Отказът от социализма в наше време, грешките и предателствата, несъобразяването с интересите на трудовия народ знаем до къде води. Но заедно с това е добре да си припомним лениновата мисъл, че революцията и социализма може да претърпи временно поражение, временно отстъпление, но въпреки това векторът в развитието на обществото никой не може да измени или отмени.

Бъдещето ще бъде на социализма.

 

 

 

Честването в Кюстендил - 2015 година