Маркс и Енгелс живяха и твориха в предреволюционен период , когато нямаше още развит империализъм, в периода на подготвяне пролетариата за революцията, в периода, когато пролетарската революция не беше още непосредствена практическа неизбежност. Според Маркс същността на движението на историята е развитие на производителните сили и производствените отношения на обществото, за да се премине на определен етап към по-прогресивна система – обществото на комунизма.
Ленин живя и работи в периода на по-напреднал капитализъм преминаващ в етап на империализъм, в периода на разгръщащата се пролетарска революция. През 1916 г. той публикува книгата си „Империализмът – висш и последен стадий на капитализма“, в която обоснова характеристиката на епохата на империализма и на пролетарските революции. Империализмът по анализа на Ленин е капиталистическо общество с диктат на финансовия капитал, което довежда до загниване на самата система на капитализма и до революционното му отстраняване от историческата сцена.
Някои обикновено изтъкват крайно боевият и крайно революционният характер на ленинизма. Това е съвършено правилно. Но тази особеност на ленинизма се обяснява с две причини:
първо, с това, че ленинизмът произлиза от пролетарската революция, чийто отпечатък той не може да не носи върху себе си;
второ, с това, че той израства и закрепва в схватки с опортюнизма на I I Интернационал, борбата против който е необходимо предварително условие за успешната борба против капитализма.
Не трябва да се забравя, че между Маркс и Енгелс, от една страна, и Ленин, от друга, лежи цял период на пълно господство на опортюнизма на I I Интернационал, безпощадната борба против който не можеше да не бъде една от най-важните задачи на ленинизма. Ленин действително възроди революционното съдържание на марксизма, погребано от опортюнистите на I I Интернационал.
В наши дни може би трябва да се отбележи теорията и книгата на Даниел Бел „Настъпващото постиндустриално общество“
Можем да споменем и идеята на Имануел Уолърстейн за бифуркацията на съвременната епоха /синоним на дестабилизация на социалната или икономическата система, на раздвояване, на непредсказуемост/ и постановката му, че появата на нова или нови системи е предстояща.
Има, разбира се, и други автори, включително у нас, които се занимават с анализа на тези ключови проблеми. Полезно в това отношение е да се прочете написаното от проф. Васил Проданов.
Теоретическа теза на Александър Лилов е, че след 70-те години на ХХ век светът навлиза в нова историческа епоха, като нейната същност са радикални слединдустриални промени, трансформации във всички области на обществото и разгръщане на информационната епоха.
Нашата крайна цел си остава преодоляване на капитализма, въпреки че съветският модел на социализма претърпя крах.
Съвременното световно обществено мнение вече е оформило постановката, че е възможна една по-добра от капитализма обществена система. Това беше и логото на световния социален форум.
На първо място, историческата практика показва, че са възможни различни модели на преминаване към социализма.
Марксовият модел предвижда естествен исторически начин на преминаване, т.е. обществото достига такава степен на развитие, когато се започва не изграждане на социалистическо общество, а преминаване към социалистическо общество. Маркс никога на употребява термините „строителство“ на социализма или „изграждане“ на социализма. В неговите книги се говори за „възникване“, „преминаване“, „поява“ на социализма.
По-късно се появи Лениновият модел на преминаване към социализъм в неразвити или слаборазвити капиталистически страни. В този модел става дума не за ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ, а за ИЗГРАЖДАНЕ НА социалистическо общество в икономиката и в другите области. Същността на този модел е да се осигури ускорено догонващо развитие на производителните сили, което по презумпция е работа на капиталистическото развитие. В това се заключава смисълът на Лениновото положение, че е необходимо цялостно преразглеждане на нашето разбиране за социализма – той бе осъзнал, че без развитието на производителните сили до нивото на най-напредналите капиталистически страни не може да става дума за преминаване към социализъм.
Именно такова ускорено догонване в развитието на производителните сили до нивото на най-напредналите страни, при мощна социална регулираща роля на държавата, наблюдаваме днес в Китай. Именно затова там се появяват богати и свръхбогати китайци, но паралелно намаляват и започват да изчезват стотици милиони бедни, а главната задача на реформите за дълъг период от време /до 2949 г./ е постигането на средна заможност за всичките милиард и 300 милиона граждани на Китайската народна република. Фантастична цел !!!
Може да се предположи появата на разнообразни модели на социализма през ХХІ век. Не само на социална, но и на цивилизационна, териториална или друга основа, например латиноамерикански, европейски или други модели.
Социалистите и комунистите трябва да уважават развитието на историята такова, каквото то реално е, в неговото действително многообразие, а не да се опитват, както ставаше, да командват историята, да я напъхват в предварително създадени мисловни схеми. Висшият закон на общественото развитие е самата способност на обществената система да се развива, т.е. иманентността на развитието на неравновесните системи.
Няма никакво основание да се иска развитието на Китай да повтори или да е идентично с развитието например на САЩ или на някоя друга западна страна, както и обратно. Всички страни и цивилизации са в постоянен контакт и диалог, тяхното развитие е все повече взаимносвързано и взаимнозависимо, но не е подчинено и йерархиризирано едно към друго.
Главното предвиждане за ХХІ век е, че това ще бъде век на разнообразно по моделите си развитие: от индустриален и информационен тип, от социалистически и капиталистически вид, от напреднали и изоставащи страни, региони и цивилизации.
Социализмът има бъдеще. Можем ли да си представим утрешния свят без милиард и триста милионния социалистически Китай ? Социализмът се обновява, модернизира се, за да предложи по-добри решения на проблемите, породени от новите реалности и предизвикателства.
Вече стана дума, че Ленин още в началото на миналия век направи обобщението: „НИЕ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ КОРЕННО РАЗБИРАНЕТО СИ ЗА СОЦИАЛИЗМА.“ И което е още по-важно – въведе НЕП (Нова икономическа политика) „сериозно и задълго“, както той се изразява. В наше време модернизацията на социализма е реализация на това Лениново проникновение. Тя, модернизацията, е новото разбиране за социализма в новите условия.
Погрешно е да се натиква това ново разбиране в каквито и да било предварителни абстрактни схеми. Този филм вече сме го гледали и прескъпо заплатили. Но два-три урока от краха на съветския модел трябва да бъдат ясно артикулирани.
Първият урок – постсъветските модели на социализма трябва да дадат тласък и простор за развитието на производителните сили до нивото и отвъд нивото на най-напредналите страни в света. Докато това не стане, историята няма да включи зелен светофар за преодоляване на капитализма и преминаване към социализма. Това означава:
• В напредналите страни социалистите да предложат по-добри алтернативи за устойчиво развитие на икономиката и за осигуряване на по-добро качество на живот на хората, свръхактуален въпрос за Европа например.
• В развиващите се страни социалистите да разработят догонващи стратегии за ускорено достигане на напредналите страни и за решително издигане на жизненото равнище на всички граждани.
• В изоставащите страни социалистите да предложат визии и стратегии за преодоляване на изоставането и бедността.
Великата глобална революция, която е двигателят на настъпващата нова информационна епоха, прави напълно реалистична такава историческа перспектива. Разбира се, осъществяването й е процес, изпълнен с гигантски трудности, но примерът на Китай показва, че този процес е възможен, ако има силни партии и крупни пасионарни исторически личности. /страстно преследващи целите с готовност за свръхнапрежение/
Вторият урок – реализирането на стратегиите за догонващо развитие е продължителен и сложен процес. В него действат и неадекватни с природата на социализма механизми и инструменти. Това не е въпрос на политически избор, а е обективен процес. Не може да допускаш частна собственост и да не допускаш забогатяване. Не може да имаш пазарна икономика и да елиминираш основни пазарни принципи. Разбира се, регулиращата функция на държавата внася повече справедливост в обществото. Но в преходния период се наблюдава симбиоза между социалистически и капиталистически форми на развитие.
Всъщност, ако хвърлим поглед върху цялото историческо развитие, приемствеността и конвергенцията са атрибутивни белези на историческите процеси.
Не трябва да се шокираме от появата на такива симбиозни или конвергентни форми. Те са част от механизмите на догонващото развитие на производителните сили в страни с победила социалистическа политическа революция, но с недостатъчно развити капиталистически икономики. Преходните периоди не са „чисти“ социалистически периоди, а реализират и недоведени докрай капиталистически процеси на развитие.
Изобщо, грубо, но ясно казано, конвергенцията не е идеологическа диверсия на капитализма срещу социализма, а форма на историческото развитие – новото се съдържа в лоното на старото.
Изводът: Социализмът има бъдеще. Но предстои много работа на историята и на социалистическото движение за фундаменталното обновление на сегашния социализъм и за появата на моделите на социализма на новата информационна епоха.
Материал от честването на 145 години от рождението на Владимир Илич Ленин на 28 април 2015 г. в Кюстендил
Няма коментари:
Публикуване на коментар