В едно свое писмо от 1873 г. Енгелс съобщава на Маркс, че е решил да напише философски труд върху диалектиката на природата. По това време Енгелс започва да работи върху предварителните бележки за труда си, а през 1875—1876 г. окончателно подготвя обширния «Увод» към книгата.
След завършването на «Анти-Дюринг» през юни 1878 г. Енгелс започва отново работа върху «Диалектика на природата». На 23 ноември 1882 г. той пише на Маркс, че скоро ще завърши този си ръкопис.
На 14 март 1883 г. умира Карл Маркс. Енгелс е принуден да спре работата си върху книгата, за да се заеме с «по-неотложни задължения». «Аз имам дълга — пише той в предговора към второто издание на «Анти-Дюринг» — да подготвя за печат останалите от Маркс ръкописи, а това е много по-важно от всичко друго». Освен това след смъртта на Маркс Енгелс поема цялата работа по ръководството на световното революционно работническо и социалистическо движение. По тия причини той не успява да подготви изцяло своя труд за печат.
След смъртта на Енгелс (5 август 1895 г.) ръкописът на «Диалектика на природата» заедно с други негови ръкописи попада в ръцете на някои от лидерите на германските опортюнисти в социалдемокрацията, и по-специално у Бернщайн. Ръководството на ГСДП обявило ръкописа на «Диалектика на природата» за «остарял», «негоден за печат» и цели три десетилетия той останал непубликуван. Едва след като ръкописът е издирен и дешифриран от съветската историческа наука, той е публикуван в Москва през 1925 г. на немски език паралелно с руския превод. Оттогава насам «Диалектика на природата» е претърпява редица издания в Съветския съюз и в други страни
Излизането на това забележително произведение в Съветската страна не остава незабелязано в България. Откъси от него се поместват в прогресивни вестници, списания и книги. През 1925 г. в сп. «Нов път», кн. 13 е отпечатана статията «Ролята на труда в еволюцията на човека от маймуната». А през 1927 г. във в. «Наковалня», бр. 94 и 95 излиза статията «Естествознанието в света на духовете», преведена от видния наш философ-марксист Тодор Павлов.
В отделно цялостно издание на български език «Диалектика на природата» излиза за пръв път в 1931 г. под редакцията на Тодор Самодумов като номер на третата серия на библиотека «Народна просвета» издавана по указание на БКП. По причини от цензурен характер името на преводача не е посочено. Това първо издание на книгата излиза в 2000 бройки.
При изключително трудните условия за разпространение на марксистко-ленинската литература по онова време издаването на този Енгелсов труд е истински подвиг за партията. Трябва да отбележим също, че България е една от страните, в които най-рано е преведено и издадено това важно философско произведение.
Това издание изиграва голяма роля за марксистката просвета на партийните и прогресивните кадри на българската интелигенция. То им служи като вярно оръжие в тяхната борба против фашисткото мракобесие чак до освобождението на страната от фашизма.
През 1950 и 1956 г. издателството на БКП подготвя и пуска две издания на « Диалектика на природата» в превод на Иван Георгиев в тираж 30 000 бройки за първото и 5000 бройки за второто издание. Трето издание на този забележителен философски труд на Енгелс в България е от 1971 г. В него се възпроизвежда онова разположение на материала в «Диалектика на природата», което е прието в руското издание от 1941 г. Значително попълненият и разширен научно-справочен апарат се дава в съответствие с 20-и том на второто издание на Съчиненията на К. Маркс и Ф. Енгелс (Москва, 1961).
От Издателството на БКП
«Диалектика на природата» е едно от главните произведения на Ф. Енгелс; в него е направено диалектикоматериалистическо обобщение на най-важните постижения на природните науки от средата на XIX век, осъществено е по-нататъшното развитие на материалистическата диалектика и са подложени на критика метафизическите и идеалистическите концепции в природознанието.
В продължение на редица десетилетия на XIX век развитието на капиталистическия начин на производство, на неговите производителни сили стимулира бурното развитие на техниката и природознанието, особено на онези раздели на последното, които повече или по-малко непосредствено са свързани с нуждите на производството.
Началото и особено средата на XIX век бяха ознаменувани от редица забележителни открития и постижения в математиката, астрономията, физиката, химията и биологията. Установяваха се нови факти и закони, създаваха се нови хипотези и теории, възникваха нови отрасли на науката.
Най-важните етапи на това триумфално шествие на природните науки бяха, както показа Енгелс, три велики открития: клетъчната теория, законът за запазване и превръщане на енергията и дарвинизмът. През 1838—4839 г. М. Я- Шлайден и Т. Шван установиха тъждеството на растителната и животинската клетка, доказаха, че клетката е основната структурна единица на организма и създадоха цялостна клетъчна теория за строежа на организмите; с това беше доказано единството на целия органичен свят. През 1842—1847 г. Р. Майер, Дж. П. Джоул, У. Р. Гров, Л. А. Колдинг и X. Хелмхолц откриха и обосноваха закона за запазването и превръщането на енергията; по такъв начин цялата природа беше представена като непрекъснат процес на превръщането на една форма на универсалното движение на материята в друга. През 1859 г. излезе основният труд на Ч. Дарвин «За произхода на видовете чрез естествен подбор», който завърши развитието на еволюционните идеи за цяло столетие и стана фундамент на цялата съвременна биология. Философското значение на тези открития се състоеше в това, че те в най-концентриран вид разкриваха диалектическия характер на природните процеси. От средата на XIX век развитието на природознанието придоби характер на истинска революция. Но то се усложняваше от противоречието между диалектическата същност на новия природонаучен материал и метафизическия метод, който господства сред природоизследователите.
Необходимо беше философски да се обобщят най-важните постижения на природознанието от втората третина на XIX век и да се развие диалектикоматериалистическото разбиране за природата.
Тъй като Маркс бил изцяло погълнат от работата си над своя главен труд «Капиталът», то Енгелс се заема да разреши тези нови теоретически задачи, поставени от целия ход на развитието на природните науки. Той получава практическа възможност за това, след като се освобождава от работата си в манчестерската фирма и се преселва в Лондон. Но във връзка с Френско-пруската война, Парижката комуна и дейността си в Интернационала Енгелс едва в началото на 1873 г. можал да отдели голямо внимание на теоретическите изследвания.
Интересът на Маркс и Енгелс към проблемите на природознанието не е нито случаен, нито временен. Още от юношеското писмо на Маркс, в което той говори за своите занимания по природознание, чак до последните години от своя живот, когато Маркс пише самостоятелни трудове по математика, може да се проследи как се разширяват и задълбочават неговите природонаучни занятия. Аналогична еволюция може да се наблюдава и у Енгелс.
Създавайки цялостен мироглед, основоположниците на марксизма не само критически преработиха постиженията на предшестващите ги философия, политическа икономия, социалистически и комунистически учения — те неизбежно трябваше да обобщят и основните постижения на съвременното им природознание, тъй като без това бе невъзможно на материализма да се придаде нова, диалектическа форма. «Маркс и аз — пише Енгелс в предговора към второто издание на «Анти-Дюринг» — бяхме едва ли не единствените, които спасихме съзнателната диалектика, като я изтръгнахме от немската идеалистическа философия и я приложихме в материалистическото разбиране на природата и историята. Но за едно диалектическо и заедно с това материалистическо разбиране на природата е необходимо да се знаят математиката и природознанието.»
Висока оценка на ролята на природните науки в познанието на света, а следователно и на тяхното значение за изработване на научен мироглед дава Маркс, когато в подготвителните работи към «Капиталът», отнасящи се към 1863 г., той отбелязва, че природознанието «образува основата на всяко знание».
И Маркс, и Енгелс проявяват в еднаква степен дълбок интерес към природните науки. Но между тях съществува своеобразно разпределение на труда. Маркс по-основно познавал математиката, а също историята на техниката и агрохимията; същевременно се занимава с физика, химия, биология, геология, анатомия и физиология; за разлика от Енгелс той повече изучава математиката и приложното природознание. Енгелс по-задълбочено познавал физиката и биологията; същевременно той се занимава с математика, астрономия, химия, анатомия и физиология; за разлика от Маркс той повече изучавал теоретическото природознание.
Още в трудовете на Маркс и Енгелс, отнасящи се до периода на зараждането на марксизма, т. е. до 1848 г., има многобройни факти, свидетелстващи за тяхното сериозно внимание към развитието и постиженията на природознанието и техниката. Но през този период Маркс и Енгелс още не са пристъпили към специални занимания с природните науки.
Маркс за пръв път започва такива занимания през 1851 г., когато възобновява своите изследвания в областта на политическата икономия и с цел задълбочено да изучи технологията и агрономията започва специално да се занимава с историята на техниката и агрохимията. По-късно резултатите от тези занимания биват използвани в главата за машините в първи том на «Капиталът» и при разработването на теорията за поземлената рента в трети том на «Капиталът». През 50-те години и Енгелс започва да се занимава с отделни проблеми на природните науки.
Пристъпвайки непосредствено към написването на първия вариант на бъдещия труд «Капиталът», Маркс стига до извода, че трябва специално да се заеме с математика. От 1858 г. започват неговите занимания по алгебра, след това по аналитична геометрия, диференциално и интегрално смятане. Впоследствие тези занимания придобиват самостоятелно значение. В същото време Енгелс започва да изучава физика и физиология с цел да използва постиженията на тези науки и по-специално клетъчната теория и учението за превръщането на енергията, за по-нататъшното развитие на диалектиката. Като мощен стимул за изучаването на природознанието от Маркс и Енгелс послужила появата в края на 1859 г. на основния труд на Дарвин. Енгелс прочита книгата на Дарвин още в първите дни след появяването й. Маркс, прочитайки я в края на 1860 г., в писмо до Енгелс дава класическо определение на значението, което има за марксизма великото откритие на Дарвин: «Тази книга дава природоисторическа основа на нашите възгледи» (виж писмото на К. Маркс до Ф. Енгелс от 19 декември 1860 г.). През следващите години кръгът на природонаучните интереси на Маркс и Енгелс значително се разширява. Те изучават биология, анатомия, физиология, астрономия, физика, химия и други науки.
Най-важният етап в природонаучните занимания на Маркс и Енгелс започва през 1873 г. и продължава до смъртта на Маркс през 1883 г. През този период Маркс и Енгелс, продължавайки да разширяват и задълбочават своите природонаучни изследвания, пристъпват към създаването на самостоятелни трудове. Маркс създава най-важната част от своите математически ръкописи, в която си поставя за задача диалектически да обоснове диференциалното смятане. Но решаваща роля в природонаучната област през този период принадлежи на трудовете на Енгелс — на неговата «Диалектика на природата».
Така че «Диалектика на природата» е резултат от дългогодишните задълбочени занимания на Енгелс с природните науки. Първоначално Енгелс има намерение да изложи резултатите от своите изследвания във формата на полемично произведение, насочено срещу вулгарния материалист Л. Бюхнер. Този план се отнася приблизително към януари 1873 г. По-късно Енгелс стига до мисълта, че е необходимо да си постави по-всеобхватна задача. Грандиозният замисъл на «Диалектика на природата» е изложен в писмото, което Енгелс изпраща на 30 май 1873 г. от Лондон до Маркс в Манчестър. Маркс показва това писмо на забележителния природоизследовател К. Шорлемер. Ръкописът на писмото съдържа бележки на Шорлемер, в които той изцяло одобрява основните идеи на замисъла на Енгелс. През следващите години Енгелс извършва огромна работа по набелязания план, но не успява изцяло да осъществи своя замисъл.
Материалите, отнасящи се до «Диалектика на природата», са написани през периода от 1873 до 1886 г. За това време Енгелс проучва обширна литература по най-важните въпроси на природознанието и написва 10 повече или по-малко готови статии и глави и над 150 бележки и фрагмента.
В работата на Енгелс над «Диалектика на природата» има два главни периода: от замисъла на това произведение до началото на работата над «Анти-Дюринг» (май 1873—май 1876 г.) и от завършването на работата над «Анти-Дюринг» до смъртта на Маркс (юли 1878 — март 1883 г.). През първия период Енгелс се занимава предимно със събиране на материал, написва по-голяма част от фрагментите и «Увод». През втория период Енгелс разработва конкретен план на бъдещото произведение, написва значителна част от фрагментите и почти всички глави. След смъртта на Маркс Енгелс, изцяло погълнат от работата по завършването на публикацията на «Капиталът» и от ръководството на международното работническо движение, вече няма възможност системно да се занимава с природознание и фактически е принуден да прекрати работата над своето произведение. «Диалектика на природата» остава незавършена. Но в редица свои трудове от последния период той използва както резултатите от своите предишни изследвания, така и новите данни на природознанието.
Задачата, която Енгелс си поставя, когато работи над «Диалектика на природата», е формулирана в предговора към второто издание на «Анти-Дюринг»: «... аз исках и в частното да се убедя в оная истина, която в общото не пораждаше у мене никакви съмнения, а именно, че в природата през хаоса на безбройните изменения си пробиват път същите диалектически закони на движението, които господстват и в историята над привидната случайност на събитията», «и най-сетне, моята задача не можеше да бъде да измислям и внасям в природата диалектическите закони, а да ги издиря в нея и да ги изведа от нея». Следователно задачата се състои в това, да се разкрие обективната диалектика в природата, а по този начин да се обоснове необходимостта от съзнателна материалистическа диалектика в природознанието, да се изгонят от него идеализмът, метафизиката и агностицизмът, а също и вулгарният материализъм, да се направи диалектикоматериалистическо обобщение на най-важните резултати от развитието на природознанието и по този начин да се обоснове всеобщността на основните закони на материалистическата диалектика.
За тази цел Енгелс мобилизира огромен фактически материал. Той използва около 100 труда на най-видните природоизследователи, в това число: по математика — книгата на Ш. Босю, по астрономия — на И. Г. Медлер и А. Секи, по физика — на Р. Майер, X. Хелмхолц, У. Р. Гров, У. Томсън, Р. Клаузиус, К. Максуел, Г. Видеман и Т. Томсън, по химия — на А. Науман, X. Е. Роско и К. Шорлемер, по биология — на Ч. Дарвин, Е. Хекел, Г. А. Никълсън; списанието «Nature» («Природа»). За съжаление, поради редица обстоятелства Енгелс не можал да използва такива по-малко известни тогава, но исторически не по-маловажни изследвания като трудовете на Ломоносов, Лобачевски, Риман, Бутлеров, трудовете на Максуел по теорията на електромагнитното поле.
Независимо от това, че «Диалектика на природата» остава незавършена и отделните й части имат характер на предварителни скици и откъслечни бележки, това произведение представлява единно цяло, обединено от общи основни идеи и единен строен план.
В «Диалектика на природата» на базата на обширен материал от историята на природознанието, особено периода от епохата на Възраждането до средата на XIX век, Енгелс показва, че развитието на природознанието е обусловено в крайна сметка от нуждите на практиката, на производството. За пръв път в историята на марксизма Енгелс всестранно изследва тук въпроса за взаимоотношението между философията и природознанието, показва тяхната неразривна връзка и доказва, че «в природознанието, благодарение на собственото му развитие, метафизическата концепция е станала невъзможна», че «възвръщането към диалектиката се извършва несъзнателно и поради това противоречиво и бавно», че диалектиката, освободена от Хегеловия мистицизъм, «става абсолютна необходимост за природознанието» и поставя пред природоизследователите задачата съзнателно да овладеят диалектическия метод.
Енгелс развива основните положения на диалектическия материализъм за материята и движението, пространството и времето; конкретизира определението на диалектиката, формулира трите основни закона на диалектиката и изтъква, че «диалектическите закони са действителните закони на развитието на природата, следователно важат и за теоретическото природознание».
Централната идея на «Диалектика на природата» е класификацията на формите на движение на материята и съответно класификацията на науките, изучаващи тези форми на движение. Низшата форма на движение е обикновеното преместване, висшата — мисленето. Основните форми, изучавани от природните науки, са: механичното, физическото, химическото и биологичното движение. Всяка по-низша форма на движението чрез диалектически скок преминава в по-висша форма на движението. Всяка по-висша форма на движението съдържа в себе си като подчинен момент по-низша форма, но не се свежда до нея. Въз основа на това учение за формите на движение на материята Енгелс изгражда диалектикоматериалистическата класификация на природните науки, където всяка от науките «анализира отделна форма на движение или редица свързани помежду си и преминаващи една в друга форми на движение».
Опирайки се на тази основна идея, Енгелс последователно разглежда диалектическото съдържание на математиката, механиката, физиката, химията и биологията. При това в математиката той отделя специално внимание на привидната априорност на математическите абстракции, в астрономията — на проблема за произхода и развитието на слънчевата система, във физиката — на учението за превръщането на енергията, в химията — на проблема за атомистиката, в биологията — на проблема за произхода и същността на живота, клетъчната теория, дарвинизма. Преход от природознанието към историята на обществото представлява разработената от Енгелс тук трудова теория за произхода на човека.
Разглеждайки всички тези проблеми, Енгелс не се ограничава с простата констатация на едно или друго природонаучно откритите, а прилагайки диалектикоматериалистическия метод, по новому интерпретира най-важните постижения на природознанието. Така например, като говори за значението на откритието на Р. Майер и на другите учени, установили закона за запазване на енергията, Енгелс подчертава, че специфично новото в това откритие е именно формулировката на абсолютния закон на природата: всяка форма на движение е способна и е принудена да се превръща във всякаква друга форма на движение. Енгелс обогатява разбирането на закона за запазване на енергията, като създава тезата, че енергията е неунищожима не само в количествено, но и в качествено отношение, че в безкрайната вселена нито една от формите на движение, превръщайки се в други форми на движение, не може съвършено да изчезне като такава. Или говорейки за световноисторическото значение на откритието на Дарвин, Енгелс същевременно сочи, че Дарвин не разглежда причините за изменението на организмите, критикува едностранчивата представа, абсолютизираща «борбата за съществуване», подчертава ролята на средата в развитието на организмите и ролята на обмяната на веществата като тяхна определяща функция.
Прилагайки диалектикоматериалистическия метод, Енгелс решава редица проблеми на съвременното му природознание, набелязва пътищата за по-нататъшното развитие на науката и предугажда някои от по-късните й постижения. Така например Енгелс решава въпроса за двояката мярка на движението; анализирайки противоречията на съвременното му учение за електричеството, той предугади теорията за електролитната дисоциация.
За разлика от повечето учени — негови съвременници — Енгелс защитава и развива мисълта за сложността на атомите: «Атомите съвсем не се смятат за нещо просто или изобщо за най-малките известни частици на материята». Енгелс гениално предвижда съществуването на частиците, аналогични на математически безкрайно малките величини от различен порядък. Съвременното учение за строежа на материята потвърди и продължава да потвърждава възгледите на Енгелс за сложността на атома и неговата неизчерпаемост. По същия начин, развивайки разбирането за материята като единство на привличането и отблъскването, Енгелс посочва принципната възможност за съществуването на такъв вид материя, която, казано на езика на съвременната физика, не притежава маса на покой, което беше потвърдено от откритията през XX век.
В «Диалектика на природата» Енгелс за пръв път формулира своето определение на живота. «Животът е начин на съществуване на белтъчните тела». Това определение е изходна точка в изследването на въпроса за произхода и същността на живота.
Една от най-големите заслуги на Енгелс е разработването на трудовата теория за антропогенезиса. В блестящия очерк «Ролята на труда при превръщането на маймуната в човек» Енгелс с ненадминато майсторство изяснява решаващата роля на труда, на производството на оръдия при формирането на физическия тип на човека и при образуването на човешкото общество, показвайки как от маймуноподобните прадеди в резултат на продължителен исторически процес се е развило качествено различно от тях същество — човекът.
Във всички отрасли на науката Енгелс подкрепя, издига на първо място и развива по-нататък прогресивните възгледи и теории. По-специално той високо оценява научния подвиг на великия руски учен Д. И. Менделеев, създал периодичната система на химическите елементи. Заедно с това Енгелс решително се бори с онези представи, които вече не съответстват на най-новите постижения на науката и спират по-нататъшния прогрес на изследването. Така например той подлага на задълбочена критика хипотезата на Р. Клаузиус—У. Томсън— Й. Лошмид за така наречената «топлинна смърт» на вселената. Енгелс посочва, че тази модна хипотеза противоречи на правилно разбрания закон за запазването и превръщането на енергията. Принципните положения на Енгелс за неунищожимостта на движението не само в количествен, но и в качествен смисъл и във връзка с това за невъзможността на «топлинна смърт» на вселената набелязаха пътя, по който тръгна по-нататъшното развитие на прогресивното природознание.
Разкривайки диалектиката на природата, Енгелс в целия си труд води непримирима борба против различните анти-научни тенденции сред представителите на природознанието — против вулгарния материализъм, метафизиката, идеализма и агностицизма, против едностранчивия емпиризъм и механицизма, спиритизма и други влияния на религиозната идеология.
От само себе си се разбира, че за изминалите десетилетия на буржоазното и революционното развитие на всички природни науки отделни части на «Диалектика на природата» и преди всичко фактическият материал, на който се опира Енгелс, не са могли да не остареят. Остаряла е например космогоничната хипотеза на Кант—Лаплас, от която изхожда Енгелс. Окончателно е отхвърлена механичната хипотеза за етера. Установено е, че скоростта на електрическия ток не може да превишава скоростта на светлината. Но всичко това не засяга същността на «Диалектика на природата». Общата методология и общата концепция на тази книга запазват и ще запазят своето непреходно значение.
Главното в «Диалектика на природата» е нейният метод, материалистическата диалектика. Енгелс с необикновена сила показва тук ролята на теоретичното мислене, ролята на метода в познанието на света. «Презрението към диалектиката не остава безнаказано», защото без теоретично мислене «не могат да се турят във взаимна връзка два природни факта или да се разбере съществуващата между тях връзка», а диалектиката именно е «единственият метод на мислене, който в най-голяма степен съответства на сегашното стъпало на развитието на природознанието».
В «Диалектика на природата» по-пълно, отколкото в другите произведения на основоположниците на марксизма, са разработени такива проблеми и категории на диалектиката като причинност, необходимост и случайност, класификация на формите на съждение, съотношение между индукция и дедукция, ролята на хипотезата като форма на развитието на природознанието и много други.
Дори и в незавършен вид това гениално произведение поразява с богатството и дълбочината на своето теоретическо съдържание. «Диалектика на природата» представлява нов етап в развитието на диалектическия материализъм. Тук Енгелс съществено е развил материализма и диалектиката и е набелязал пътя за решаването на основните проблеми на съвременното му природознание.
Енгелс не успява да завърши «Диалектика на природата» и да я публикува. Но някои положения от «Диалектика на природата» стават известни на читателя още през последната четвърт на XIX век благодарение на това, че Енгелс ги използва в редица свои публикувани произведения, и преди всичко в такива като «Анти-Дюринг», «Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия» и увода към английското издание на «Развитието на социализма от утопия в наука».
Идеите на «Диалектика на природата» получиха по-нататъшно развитие в гениалния труд на В. И. Ленин «Материализъм и емпириокритицизъм», където беше направено философско, обобщение на огромния природонаучен материал, натрупан към началото на XX век. По-нататък тези идеи бяха развити във «Философски тетрадки» на Ленин и в неговата програмна статия «За значението на войнстващия материализъм». Ленин не е бил запознат с «Диалектика на природата», но опирайки се на създадения от Маркс и Енгелс диалектически материализъм, по редица принципни въпроси той стига до същите изводи и развива по-нататък онези положения, които Енгелс е формулирал в «Диалектика на природата».
Развитието на природознанието през XX век потвърди и обогати създаденото от Маркс и Енгелс диалектикоматериалистическо разбиране на природата. В областта на физиката откритията на Планк—Бор—дьо Брой са природонаучно обоснование на диалектическото положение за единството на прекъснатостта и непрекъснатостта на материята. Теорията на Айнщайн за относителността конкретизира тезите на Енгелс за материята, движението, пространството и времето. Съвременната теория на елементарните частици блестящо оправдава концепциите на Енгелс и Ленин за неизчерпаемостта на атома и електрона. Със същия успех се потвърдиха изводите на диалектическия материализъм и в областта на биологията. Чрез кибернетиката и много нововъзникнали отрасли на природознанието, такива като физическата химия, биохимията, геофизиката, космическата биология и други изцяло се потвърди и се потвърждава предсказанието на Енгелс, че именно на границата между различните науки трябва да се очакват най-големите постижения.
Такива са резултатите от историческата проверка на марксистката методология — диалектикоматериалистическия метод. Изминалите години показаха цялата дълбочина на мисълта на Енгелс и Ленин за необходимостта от съюз между философията и природознанието, между философите и природоизследователите. И бъдещето в още по-голяма степен ще разкрие значението на тази необходимост.
Теоретическото съдържание на «Диалектика на природата» се потвърди от целия ход на историята в продължение на цял век и непрекъснато се обогатява от най-новите постижения на науката и техниката. Безсмъртните идеи на този гениален труд на Енгелс и занапред ще осветяват пътищата за развитие на науката в епохата на атомната енергия, кибернетичните машини, овладяването на закономерностите на живата природа, усвояването на космическото пространство.
* * *
Материалите на «Диалектика на природата» са стигнали до нас във вид на четири свитъка, по които Енгелс малко преди смъртта си е разпределил всички статии и бележки, отнасящи се до това произведение. На тези свитъци Енгелс е дал следните заглавия: 1) «Диалектика и природознание», 2) «Изследване на природата и диалектика», 3) «Диалектика на природата» и 4) «Математика и природознание. Различни бележки». От тези четири свитъка само два (вторият и третият) имат съставените от Енгелс заглавия, даващи съдържащите се в свитъка материали. Благодарение на тези заглавия ние точно знаем какви материали Енгелс отнася към втори и трети свитък и в каква последователност ги е разположил в тези свитъци. Що се отнася до първи и четвърти свитък, ние не сме уверени, че отделните листове лежат в тях именно там, където ги е сложил Енгелс.
Първият свитък («Диалектика и природознание») се състои от две части: 1) от бележки, написани на единадесет номерирани от Енгелс двойни листа, върху всеки от които има заглавие «Диалектика на природата»; тези бележки, отделени една от друга с разединителни черти, се отнасят към периода 1873— 1876 г. и са написани хронологически в такава последователност, в каквато са разположени в номерираните листове на ръкописа; 2) от двадесет неномерирани листа, всеки от които съдържа една по-дълга или по няколко по-кратки бележки, отделени една от друга с разединителни черти; само много малко от тези бележки съдържат данни, позволяващи да се определи времето на тяхното написване.
Вторият свитък («Изследване на природата и диалектика») съдържа три големи бележки: «За първообразите на математически безкрайното в действителния свят», «За «механическото разбиране на природата» и «За неспособността на Негели да познае безкрайното»; «Стар предговор към «Анти-Дюринг». За диалектиката», статията «Ролята на труда при превръщането на маймуната в човек» и големият фрагмент «Пропуснато от «Фойербах»». От даденото от Енгелс заглавие на този свитък се вижда, че първоначално в него са влизали още две статии: «Основни форми на движението» и «Природознанието в света на духовете». Но след това Енгелс е зачертал в заглавието на втория свитък заглавията на тези две статии и ги е пренесъл в третия свитък, където е поместил отделните съставни части на своя незавършен труд.
Третият свитък («Диалектика на природата») съдържа шест най-обработени статии: «Основни форми на движението», «Мярка на движението. — Работа», «Електричество», «Природознанието в света на духовете», «Увод» и «Приливно триене».
Четвъртият свитък «Математика и природознание. Различни бележки» се състои от две незавършени глави — «Диалектика» и «Топлина»; от осемнадесет неномерирани листа, всеки от които съдържа една по-дълга или няколко по-кратки бележки, отделени една от друга с разединителни черти; от няколко листчета с математически изчисления. Между бележките на четвърти свитък се намират две скици на плана на «Диалектика на природата». Датите на написването на бележките от този свитък могат да се установят само в редки случаи.
Подробни указатели за съдържанието на свитъците и хронологията на написването на главите и фрагментите на «Диалектика на природата» са дадени в края на пълното издание.
Запознаването със съдържанието на четирите свитъка на «Диалектика на природата» показва, че освен главите и предварителните скици, написани специално за «Диалектика на природата», Енгелс е включил в тях още няколко такива ръкописа, които първоначално не са били предназначени за нея. Това са: «Стар предговор към «Анти-Дюринг»», двете «Бележки» към «Анти-Дюринг» («За първообразите на математически безкрайното в действителния свят» и «За «механическото» разбиране на природата»), «Пропуснато от «Фойербах»», «Ролята на труда при превръщането на маймуната в човек» и «Природознанието в света на духовете».
В пълното издание на «Диалектика на природата» е включено всичко, което се съдържа в четирите свитъка на Енгелс, с изключение на листчетата с откъслечните математически изчисления, които не са съпроводени с пояснителен текст, и следните бележки, които по своето съдържание явно не се отнасят към «Диалектика на природата»: 1) Първоначална скица на «Увод» към «Анти-Дюринг» (за съвременния социализъм), 2) откъс за робството, 3) извадки от книгата на Ш. Фурие «Новият стопански и социетарен свят» (тези три бележки се отнасят за подготвителните работи към «Анти-Дюринг») и 4) малка записка с бележка от Енгелс за отрицателното отношение на немския химик Ф. Паули към трудовата теория на стойността.
Взета в тези предели, «Диалектика на природата» се състои от 10 статии и глави, 169 бележки и фрагмента и 2 скици на плана — всичко от 181 съставни части.
Целият този материал е разположен в пълното издание тематично, в съответствие с основните линии на плана на Енгелс, както те са набелязани в двете достигнали до нас скици на плана на «Диалектика на природата». Двете скици се дават в самото начало на «Диалектика на природата». Едната от тях — по-подробна и обхващаща целия труд на Енгелс — е написана по всяка вероятност през август 1878 г.; другата - обхващаща само част от целия труд, е написана примерно през 1880 г. Наличният материал на «Диалектика на природата», над който Енгелс работи е прекъсване в продължение на цели тринадесет години (1873— 1886 г. ), не съвпада напълно с набелязаните точки на общия план и затова не е възможно буквално излагане на схемата на плана от 1878 г. във всички детайли. Но основното съдържание на ръкописа и основните линии на плана на «Диалектика на природата» напълно си съответстват. Именно поради това скиците на плана са положени в основата на разположението на материала. При това е извършено набелязаното от самия Енгелс (при групирането по свитъци) разграничение между повече или по-малко отделните глави, от една страна, и подготвителните бележки, от друга. По такъв начин книгата е разделена на две части: 1) статии и глави и 2) бележки и фрагменти. Във всяка от тези две части материалът е разположен по една и съща ръководна схема според основните линии на плана на Енгелс.
Тези основни линии на плана на Енгелс набелязват следната последователност на частите: а) исторически увод, б) общи въпроси на материалистическата диалектика, в) класификация на науките, г) съображения относно диалектическото съдържание на отделните науки, д) разглеждане на някои актуални методологически проблеми на природознанието, е) преход към обществените науки. Енгелс почти не е разработил предпоследната част.
Основните линии на плана определят следното разположение на статиите и главите на «Диалектика на природата», съставляващи първата половина на книгата:
1) Увод (написан през 1875—1876 г.);
2) Стар предговор към «Анти-Дюринг». За диалектиката (май—юни 1878 г.);
3) Природознанието в света на духовете (началото на 1878 г.);
4) Диалектика (края на 1879 г.);
5) Основни форми на движението (1880—1881 г.);
6) Мярка на движението. — Работа (1880—1881 г.);
7) Приливно триене (1880—1881);
8) Топлина (април 1881—ноември 1882 г.);
9) Електричество (1882 година);
10) Ролята на труда при превръщането на маймуната в човек (юни 1876 г.).
По отношение на всички тези статии и глави тематическият ред в основни линии съвпада с хронологическия. Изключение прави статията за «Ролята на труда», която образува прехода от природните науки към обществените науки. Статията «Природознанието в света на духовете» съвсем не се споменава в скиците на плана на Енгелс. По всяка вероятност Енгелс първоначално е предполагал да я отпечата отделно в някакво списание и едва по-късно я е включил в състава на «Диалектика на природата». Тук тя е поставена в раздела на статиите и главите на трето място, тъй като подобно на двете предишни има общо методологично значение и по своята основна идея (необходимостта от теоретическо мислене за емпирическото природознание) доста се доближава до «Стар предговор към «Анти-Дюринг»».
Що се отнася до черновите на плановете, бележките и фрагментите, които съставляват втората половина на книгата, то съпоставянето на наличния материал със скиците на плана на Енгелс води до разпределението на този материал по следния ред:
1) Из историята на науката;
2) Природознание и философия;
3) Диалектика;
4) Форми на движението на материята. Класификация на науките;
5) Математика;
6) Механика и астрономия;
7) Физика;
8) Химия;
9) Биология.
Ако съпоставим тези фрагменти със заглавията на десетте статии и глави на «Диалектика на природата», ще открием почти пълно съответствие между реда на разположението на статиите и реда на разположението на фрагментите. На първата статия на «Диалектика на природата» съответства първи отдел на фрагментите. На втората и третата статия съответства втори отдел на фрагментите. На четвъртата статия съответства трети отдел на фрагментите. На петата статия съответства четвърти отдел на фрагментите. Шестата и седмата статия съответства на шестия отдел на фрагментите. Осмата и деветата статия съответстват на седмия отдел на фрагментите. Десетата статия няма съответстващ й отдел от фрагменти.
В отделните рубрики фрагментите са разположени също по тематическия принцип. Отначало се дават фрагментите, посветени на по-общите въпроси, а след това фрагментите, отнасящи се към по-частните въпроси. В раздела «Из историята на науката» фрагментите са разположени в историческа последователност: от зараждането на науките у най-древните народи до съвременниците на Енгелс. В раздела «Диалектика» отначало се дават бележките, посветени на общите въпроси на диалектиката и на основните закони на диалектиката, а след това бележките, отнасящи се до така наречената субективна диалектика. Всеки раздел завършва по възможност с такива фрагменти, които служат като преход към следващия раздел.
Докато е бил жив Енгелс, материалите, отнасящи се до «Диалектика на природата», не са били публикувани. След неговата смърт ръкописът в продължение на тридесет години е лежал в архивите на германската социалдемокрация и са били публикувани само две статии, включени от него в състава на «Диалектика на природата»: «Ролята на труда при превръщането на маймуната в човек» — през 1896 г. в списание «Neue Zeit» и «Природознанието в света на духовете» — през 1898 г. в годишника «Illustrirter Neue Welt-Kalender». «Диалектика на природата» е публикувана изцяло за пръв път в СССР през 1925 г. на немски език паралелно с руския превод («Архив Маркса и Знгельса», книга втора). Впоследствие книгата на Енгелс неведнъж е преиздавана. При това се е уточнявала разшифровката на ръкописа, подобрявал се е преводът, усъвършенствала се е системата на разположението на материала. Най-важните от тези последвали издания са: изданието на езика на оригинала през 1935 г. (Магх—Engels Gesamtausgabe. F.Engels, «Herrn Eugen Duhring Umwalzung der Wissenschaft. Dialektik der Natur» Sonderausgabe. Moskau - Leningrad, 1935) и руското издание от 1941 г., според което са направени многобройни издания в различни страни.
Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС
Няма коментари:
Публикуване на коментар