Какъв светилник на ума угасна,
какво сърце престана да тупти! 2
На 5 август нов стил (24 юли) 1895 г. в Лондон почина Фридрих Енгелс. След своя приятел Карл Маркс (умрял и 1883 г.) Енгелс беше най-забележителният учен и учител на съвременния пролетариат в целия цивилизован свят. Откакто съдбата събира Карл Маркс и Фридрих Енгелс, житейският труд на двамата приятели става тяхно общо дело. Ето защо, за да се разбере какво е направил Фридрих Енгелс за пролетариата, трябва да бъде ясно значението на учението и дейността на Маркс в развитието на съвременното работническо движение. Маркс и Енгелс първи посочиха, че работническата класа с нейните искания е необходим продукт на съвременната икономическа системи, която заедно с буржоазията неизбежно създава и организира пролетариата; те посочиха, че не доброжелателните опити на отделни благородни личности, а класовата борба на организирания пролетариат ще избави човечеството от потискащите го сега бедствия. В научните си трудове Маркс и Енгелс първи разясниха, че социализмът не е измислица на мечтатели, а крайна цел и необходим резултат от развитието на производителните сили в съвременното общество. Цялата писана история досега е била история на класовата борба, на сменянето на господството и на победите на едни обществени класи над други. И това ще продължава, докато не изчезнат основите на класовата борба и на класовото господство — частната собственост и хаотичното обществено производство. Интересите на пролетариата налагат да бъдат унищожени тези основи и затова против тях трябва да бъде насочена съзнателната класова борба на организираните работници. А всяка класова борба е политическа борба.
Тези възгледи на Маркс и Енгелс сега са усвоени от целия борещ се за своето освобождение пролетариат, но когато двамата приятели през 40-те години са участвали в социалистическата литература и обществените движения на своето време, тези възгледи са били съвсем нови. Тогава е имало голям брой талантливи и бездарни, честни и нечестни хора, които, увличайки се от борбата за политическа свобода, от борбата против самодържавието на царете, полицията и поповете, не са виждали противоположността между интересите на буржоазията и пролетариата. Тези хора не са допускали дори мисълта, че работниците трябва да действат като самостоятелна обществена сила. От друга страна, имало е много мечтатели, понякога гениални, които са мислили, че е достатъчно само да се убедят управниците и господстващите класи в несправедливостта на съвременния обществен строй и тогава лесно ще се установят на земята мир и всеобщо благополучие. Те са мечтаели за социализъм без борба. Най-после почти всички тогавашни социалисти и изобщо приятелите на работническата класа са виждали в пролетариата само язва и с ужас са гледали как заедно с растежа на промишлеността расте и тази язва. Поради това всички те са мислели как да спрат развитието на промишлеността и пролетариата, как да спрат «колелото на историята». В противоположност на общия страх от развитието на пролетариата Маркс и Енгелс са възлагали всичките си надежди на непрекъснатото нарастване на пролетариата. Колкото повече са пролетариите, толкова по-голяма е тяхната сила като революционна класа, толкова по-близък и по-възможен е социализмът. С няколко думи заслугите на Маркс и Енгелс към работническата класа могат да се определят така: те научиха работническата класа да се самоопознае и самоосъзнае и замениха мечтите с науката.
Ето защо името и животът на Енгелс трябва да се знаят от всеки работник, ето защо в нашия сборник, целта на който — както и на всички наши издания — е да буди класовото самосъзнание сред руските работници, ние трябва да дадем очерк за живота и дейността на Фридрих Енгелс, един от двамата велики учители на съвременния пролетариат.
Енгелс е роден в 1820 г. в гр. Бармен, в Рейнската провинция на пруското кралство. Баща му бил фабрикант. В 1838 г. семейни причини заставят Енгелс, без да завърши гимназията, да постъпи като служител в една бременска търговска къща. Но търговските работи не попречват на Енгелс да работи над своето научно и политическо образование. Още като гимназист той намразва самодържавието и произвола на чиновниците. Философските му занимания го отвеждат още по-далече. По онова време в немската философия господства учението на Хегел и Енгелс става негов последовател. Макар самият Хегел да бил поклонник на самодържавието на пруската държава, на която той служел като професор в Берлинския университет, учението на Хегел е революционно. Вярата на Хегел в човешкия разум и неговите права и основната теза на Хегеловата философия, че в света се извършва постоянен процес на изменение и развитие, довеждат онези от учениците на берлинския философ, които не са искали да се примиряват с действителността, до мисълта, че и борбата с действителността, борбата със съществуващата неправда и мируващото зло се корени в световния закон за вечното развитие. Щом всичко се развива, щом едни институции се заменят с други, защо тогава ще продължават да съществуват вечно самодържавието на пруския крал или на руския цар, обогатяването на едно нищожно малцинство за сметка на огромното мнозинство, господството на буржоазията над народа? Философията на Хегел говори за развитието на духа и на идеите, тя е идеалистическа. Тя извежда развитието на природата, на човека и човешките, обществените отношения от развитието на духа. Маркс и Енгелс, запазвайки мисълта на Хегел за вечния процес на развитие, отхвърлиха предвзетия идеалистически възглед; като се обърнаха към живота, те видяха, че не развитието на духа обяснява развитието на природата, а обратно - духът трябва да се обясни с природата, с материята...( Маркс и Енгелс неведнъж подчертават, че за умственото си развитие много дължат на великите немски философи и по-специално на Хегел. «Без немската философия — казва Енгелс — нямаше да има и научен социализъм.»).
В противоположност на Хегел и другите хегелианци Маркс и Енгелс са материалисти. Като погледнаха на света и човечеството материалистически, те видяха, че както в основата на всички природни явления стоят материални причини, така и развитието на човешкото общество се обуславя от развитието на материалните, производителните сили. От развитието на производителните сили зависят отношенията, в които влизат хората помежду си при производството на предметите, необходими за задоволяване на човешките потребности. И в тези отношения се крие обяснението на всички явления в обществения живот, на човешките стремежи, идеи и закони. Развитието на производителните сили създава обществени отношения, опиращи се на частната собственост, но днес виждаме , как същото това развитие на производителните сили отнема собствеността от мнозинството и я съсредоточава в ръцете на едно нищожно малцинство. То унищожава собствеността, основата на съвременния обществен строй, самото се стреми към същата цел, която са си поставили социалистите. Социалистите трябва само да разберат коя обществена сила поради своето положение в съвременното общество е заинтересувана да се осъществи социализмът и да помогнат на тази сила да осъзнае собствените си интереси и историческата си задача. Такава сила е пролетариатът. С него Енгелс се запознава в Англия, в центъра на английската промишленост — Манчестър, където той се преселва в 1842 г. и постъпва на работа в търговската къща, единият от акционерите на която бил баща му. Тук Енгелс не стои само във фабричната кантора — той обикаля мръсните квартали, където се приютявали работниците, и със собствените си очи вижда тяхната мизерия и злочестини. Но той не се задоволява само с личните си наблюдения; прочита всичко писано дотогава за положението на английската работническа класа и проучва най-грижливо всички достъпни за него официални документи. Плод на тези проучвания и наблюдения е излязлата в 1845 г. книга: «Положението на работническата класа в Англия». Споменахме вече каква е главната заслуга на Енгелс като автор на «Положението на работническата класа в Англия». И преди Енгелс доста много автори са описвали страданията на пролетариата и са посочвали необходимостта да му се помогне. Енгелс беше първият, който каза, че пролетариатът е не само страдаща класа; че тъкмо позорното икономическо положение, в което се намира пролетариатът, го тласка неудържимо напред и го заставя да се бори за окончателното си освобождение. А борещият се пролетариат ще си помогне сам. Политическото движение на работническата класа неизбежно ще доведе работниците до съзнанието, че за тях няма друг изход освен социализма. От друга страна, социализмът ще се превърне в сила само тогава, когато стане цел на политическата борба на работническата класа. Ето тези са основните мисли в книгата на Енгелс за положението на работническата класа в Англия — мисли, които днес са усвоени от целия мислещ и борещ се пролетариат, но които тогава са били съвсем нови. Тези мисли са изложени в една увлекателно написана книга, изпълнена с най-достоверни и потресаващи картини на бедствията на английския пролетариат. Тази книга е била страшно обвинение срещу капитализма и буржоазията. Впечатлението от нея било много силно. Навсякъде започнали да се позовават на книгата на Енгелс като на най-добрата картина на положението на съвременния пролетариат. И наистина, нито преди, нито след 1845 г. не се е появявало нито едно толкова ярко и правдиво описание на бедствията на работническата класа.
Социалист Енгелс става едва в Англия. В Манчестър той установява връзка с дейците на тогавашното английско работническо движение и започва да пише в английските социалистически издания. В 1844 г., на връщане в Германия, той се запознава в Париж, където се отбива, с Маркс, с когото вече бил започнал да си кореспондира. В Париж, под влияние на френските социалисти и френския живот, Маркс също е станал социалист. Тук двамата приятели написват заедно книгата: «Светото семейство, или критика на критическата критика». В тази книга, излязла една година преди «Положението на работническата класа в Англия» и написана в по-голямата й част от Маркс, са поставени основите на революционно–материалистическия социализъм, главните мисли на който изложихме по-горе. «Светото семейство» е шеговито прозвище на философите братя Бауер и техните последователи. Тези господа проповядвали такава критика, която стои над всякаква действителност, над партиите и политиката, която отрича всякаква практическа дейност и само «критически» съзерцава околния свят и ставащите в него събития. Господа Бауер съдят от високо за пролетариата като за некритична маса. Маркс и Енгелс въстават решително против това глупаво и вредно направление. В името на действителната човешка личност — на работника, тъпкан от господстващите класи и от държавата — те искат не съзерцание, а борба за по-добро устройство на обществото. Силата, способна да води такава борба и заинтересувана от нея, те виждат, разбира се, в пролетариата. Още преди «Светото семейство» Енгелс отпечатва в «Немско-френско списание» на Маркс и Руге «Критически очерци по политическа икономия», в които разглежда от гледна точка на социализма основните явления в съвременната икономическа система като неизбежни последици от господството на частната собственост. Общуването с Енгелс безспорно допринесло Маркс да реши да се заеме с политическата икономия — науката, в която неговите трудове извършиха цял преврат.
Времето от 1845 до 1847 г. Енгелс прекарва в Брюксел и Париж, като съчетава научните занимания с практическата дейност сред немските работници в Брюксел и Париж. Тук Енгелс и Маркс влизат във връзка с тайния немски «Съюз на комунистите», който им възлага да изложат основните принципи на създадения от тях социализъм. Така възниква знаменитият «Манифест на Комунистическата партия» на Маркс и Енгелс, отпечатан в 1848 година. Тази малка книжка струва колкото цели томове: с нейния дух живее и действа и до днес целият организиран и борещ се пролетариат в цивилизования свят.
Революцията от 1848 г., която избухва най-напред във Франция, а след това се разпространява и в другите западноевропейски страни, връща Маркс и Енгелс в родината. Тук, в Рейнска Прусия, те застават начело на демократичния «Нов Рейнски Вестник», който излиза в Кьолн. Двамата приятели са душата на всички революционно-демократични стремежи в Рейнска Прусия. Те отстояват до последна възможност интересите на народа и свободата от реакционните сили. Последните, както е известно, успяват да надвият. «Нов Рейнски Вестник» е забранен, Маркс, който през време на емигрантския си живот загубва правото на пруско поданство, е екстерниран, а Енгелс взема участие във въоръженото народно въстание, сражава се в три битки за свободата и след поражението на въстаниците избягва през Швейцария в Лондон.
Там се преселва и Маркс. Скоро Енгелс отново става търговски служещ, а после и акционер в същата търговска къща в Манчестър, в която работил през 40-те години. До 1870 г. той живее в Манчестър, а Маркс — в Лондон, но това не им пречело да се намират в най-живо духовна общуване: те си пишат писма почти всеки ден. В тези писма приятелите обменят възгледи и знания и продължават заедно да разработват научния социализъм. В 1870 г. Енгелс се премества в Лондон и техният съвместен духовен живот, изпълнен с напрегната работа, продължава до 1883 г., когато умира Маркс. Плод на тази работа — от страна на Маркс — е «Капиталът», най-великото политико-икономическо произведение на нашия век, а отстрана на Енгелс — редица големи и малки съчинения. Маркс работи над анализа на сложните явления в капиталистическото стопанство. Енгелс в много леко написани, често пъти полемични трудове осветлява най-общите научни въпроси и различни явления от миналото и настоящето — в духа на материалистическото разбиране на историята и икономическата теория на Маркс. От тези трудове на Енгелс ще споменем: полемичното съчинение против Дюринг (Това е много съдържателна и поучителна книга, тук са разгледани основните въпроси, в, областта на философията, природознанието и обществените науки), «Произход на семейството, частната собственост и държавата» (преведено на руски език, издадено в С.-Петербург, 3-то издание, 1895 г.), «Лудвиг Фойербах» (руски превод с бележки на Г. Плеханов, Женева, 1892 г.), статия за външната политика на руското правителство (преведена на руски език в женевския «Социал-Демократ», кн. 1 и 2), забележителните статии по жилищния въпрос и, най-после, двете малки, но много ценни статии за икономическото развитие на Русия («Фридрих Енгелс за Русия», преведени на руски език от В. И. Засулич, Женева, 1894 г.).
Маркс умира, без да успее да обработи окончателно своя колосален труд за капитала…Този труд обаче е бил готов в чернова и ето че Енгелс след смъртта на приятеля си се заема с тежкия труд да обработи и издаде II и III том на «Капиталът». През 1885 г. той издава II, през 1894 г. — III том (IV том не успява да обработи). Огромна работа е била нужна над тези два тома. Австрийският социалдемократ Адлер с право отбелязва, че с издаването на II и III том на «Капиталът» Енгелс е издигнал на своя гениален приятел величествен паметник, върху който неволно е издълбал с неизгладими черти и собственото си име. Наистина, тези два тома на «Капиталът» са труд и на двамата: на Маркс и Енгелс. Стари предания разказват най-различни трогателни примери на дружба. Европейският пролетариат може да каже, че неговата наука е създадена от двама учени и борци, отношенията между които надминават и най-трогателните легенди на древните за човешката дружба. Енгелс всякога — и, общо взето, напълно справедливо — поставя себе си след Маркс. «При Маркс — пише той на един стар приятел — аз свирех втора цигулка.» Любовта му към живия Маркс и благоговението му пред паметта на умрелия са били безгранични. Този суров борец и строг мислител е имал дълбоко любеща душа.
След движението от 1848—1849 г. Маркс и Енгелс в изгнание се занимават не само с наука. През 1864 г. Маркс създава «Международно работническо дружество» и ръководи това дружество в продължение на цяло десетилетие. Живо участие в неговите работи взема и Енгелс. Дейността на «Международното дружество», съединяващо, според замисъла на Маркс, пролетариите от всички страни, има огромно значение за развитието на работническото движение. Но и след разтурянето през 70-те години на «Международното дружество» обединяващата роля на Маркс и Енгелс не се прекратява. Напротив, може да се каже, че тяхното значение като духовни ръководители на работническото движение постоянно растяло, защото непрестанно растяло и самото движение. След смъртта на Маркс Енгелс продължава сам да бъде съветник и ръководител на европейските социалисти. Към него еднакво се обръщат за съвети и указания и немските социалисти, силата на които, въпреки правителствените преследвания, бързо и непрекъснато се е увеличавала, и представители на изостаналите страни — напр. испанци, румънци, руснаци, които е трябвало да обмислят и преценяват своите първи крачки. Те всички черпели от богатата съкровищница на знания и опит на стария Енгелс.
Маркс и Енгелс, които знаели руски език и четели руски книги, се интересували живо от Русия, следели със съчувствие руското революционно движение и поддържали връзки с руските революционери. И двамата станали социалисти от демократи и демократичното чувство на омраза към политическия произвол у тях било извънредно силно. Това непосредствено политическо чувство заедно с дълбокото теоретично разбиране на връзката на политическия произвол с икономическото потисничество, както и богатият житейски опит направили Маркс и Енгелс необикновено чувствителни именно в политическо отношение. Поради това героичната борба на малобройната групичка руски революционери с могъщото царско правителство намира в душите на тези изпитани революционери най-съчувствен отзвук. Напротив, домогването заради мними икономически облаги да бъдат отклонявани руските социалисти от най-непосредствената и най-важната задача — извоюването на политическа свобода — естествено им изглеждало подозрително и дори открито са го смятали за измяна на великото дело на социалната революция. «Освобождението на пролетариата трябва да бъде негово собствено дело» — ето какво учат постоянно Маркс и Енгелс. А за да може да се бори за икономическото си освобождение, пролетариатът трябва да си извоюва известни политически права. Освен това и Маркс, и Енгелс ясно са виждали, че политическата революция в Русия ще има огромно значение и за западноевропейското работническо движение. Самодържавна Русия винаги е била опора на цялата европейска реакция. Необикновено изгодното международно положение, в което беше поставена Русия от войната през 1870 г., посяла за дълго време раздор между Германия и франция, разбира се, само засилва значението на самодържавна Русия като реакционна сила. Единствено свободна Русия, която няма да има нужда нито да потиска поляци, финландци, немци, арменци и други малки народи, нито постоянно да насъсква Франция и Германия една срещу друга, ще даде възможност на съвременна Европа свободно да си отдъхне от военните тежести, ще отслаби всички реакционни елементи в Европа и ще увеличи силата на европейската работническа класа. Ето защо Енгелс и заради успехите на работническото движение на Запад горещо желаеше да се установи политическа свобода в Русия. В негово лице руските революционери загубиха свой най-добър приятел.
Вечна памет на Фридрих Енгелс, великия борец и учител на пролетариата!
Пояснения:
- Статията-некролог «Фридрих Енгелс» е написана от Ленин през есента на 1895 г. (тогава той е само на 25 години) и е отпечатана в «Работник», № 1—2, излязъл не по-рано от март 1896 година.
- Думите, дадени като епиграф към статията «Фридрих Енгелс», са взети от В. И. Ленин от стихотворението на Н. А. Некрасов «В памет на Добролюбов».
- Печата се по том 2 от Събрани съчинения на В.И.Ленин, Партиздат, София,1979 г.
Пояснения:
Няма коментари:
Публикуване на коментар