През м. март 1902 г., излиза от печат книгата на В. И. Ленин „Какво да се прави ? Наболели въпроси на нашето движение" — едно от най-значителните негови произведения. Тази книга изиграва изключителна роля в борбата за революционна марксистка партия на работническата класа в Русия, в победата на ленинско-искристкото направление в комитетите и организациите на РСДРП, а след това, през 1903 г., на нейния II конгрес.
* * *
Главната причина за написването на книгата е необходимостта да се преодолее така нареченият „трети период" в развитието на руската социалдемокрация, период на разпокъсаност, последвал след възникването и първоначалното развитие на социалдемокрацията. Това е моментът, когато се търси отговор на въпроса, какво да се прави по-нататък, кой е пътят, по който да се насочи руското революционно движение? Ленин показва единствено правилния път — създаването на бойна организация на пролетариата, негов преден отряд, партия от нов тип, непримирима към опортюнизма, свободна от груповщина и фракционност, партия — политически ръководител на работническата класа, организатор и вожд на революционната борба против самодържавието и капитализма.
Борбата за изграждане на пролетарска партия от нов тип се води в условията на бързо разпространяващия се в световен мащаб опортюнизъм в работническото движение в лицето на бернщайнианството, което опошлява марксизма (в различни разновидности: икономисти в Русия, общоделци в България, трейдюнисти в Англия и пр.). Опортюнистите отричат теорията за класовата борба, отхвърлят идеята за диктатура на пролетариата и необходимостта от борба и социална революция за постигане на главната цел, което на дело води до превръщането на социалдемокрацията от партия на социалната революция в демократична партия за социални реформи. Те се опитват да сведат работническото движение до буржоазно-либерален реформизъм.
Всичко това наложи, в своята книга В. И. Ленин да разработи всестранно най-важните идеологически и организационни проблеми, които вълнуват през този период умовете на руската социалдемокрация: за съзнателния и стихийния елемент на работническото движение; за ролята на теорията; за значението на политическата борба на пролетариата; за ръководната роля на РСДРП в революционната борба; за организационните форми, пътища и методи за създаване на боева революционна пролетарска партия и др.
1
Въпрос, който според думите на Ленин има „грамадно" значение за развитието на социалдемокрацията, е изясняване ролята на теорията и съзнателността в революционното движение на пролетариата.
Тезата на икономистите е — отричане необходимостта от теория, преклонение пред стихийността на масите, принизяване ролята на съзнателния ръководител — социалдемокрацията, в ръководството на революционните борби.
В. И. Ленин показва пълната несъстоятелност на тези опортюнистически виждания, посочва тяхната пагубна роля за развитието на работническото движение. Вярно е, че работническата класа се стреми към социализма. Но е необходима последователна революционна теория. Без такава теория стихийното развитие на работническото движение води към стихийно подчинение на буржоазната идеология.
Наред със политическата борба Ленин поставя и теоретическата. Той посочва, че „роля на преден борец може да бъде изпълнена само от партия, ръководена от напредничава теория". Подценяването на теорията, преклонението пред стихийността на работническото движение, омаловажаването на ролята на съзнателния елемент — всичко това означава само по себе си засилване влиянието на буржоазната идеология сред работниците, отклоняване от истинския път на борбата.
Бернщайнианските идеи здраво са вкоренени и в българското общоделство. Опирайки се на „Какво да се прави?", Димитър Благоев разобличава неговия опортюнистически лик, обосновава необходимостта от непрекъснато развитие на теорията и издигане теоретическото равнище на всички партийни членове. „Нашите „широки" — подчертава Д. Благоев в статията си „Опортюнизъм или социализъм" — най-много се страхуват от теоретическите разисквания в Партията, на конгресите й, в органите й. Опортюнизмът и демагогията на опортюнистите могат да намерят място само в такава социалистическа партия, в която теоретическата подготовка на членовете й отсъства или е слаба." В този смисъл книгата на Ленин помогна на борбата против общоделството в България, за непрекъснато издигане теоретическото равнище на партийните членове.
В буржоазното общество, разкъсвано от класови противоречия, разяснява Ленин, никога не може да има извънкласова или надкласова идеология. „ …Въпросът стои само така: буржоазна или социалистическа идеология. Средно положение тук няма“. Работническата класа има влечение към социализма; това влечение произтича от нейното обществено положение, от самите условия на нейния живот. От цялото си битие тя е най-добре подготвена за възприемане на социалистическата идеология. Ленин пише: „работническата класа стихийно се стреми към социализма. Това е съвършено вярно в тоя смисъл, че социалистическата теория най-дълбоко и най-вярно определя причините за бедствията на работническата класа и затова именно работниците я усвояват тъй лесно.. ." А буржоазията като господстваща класа, притежаваща огромен апарат за духовно поробване на масите, се стреми с всички средства, с които разполага, да разпространи своята идеология и да я внедри сред пролетариата. Ето защо „всяко преклонение пред стихийността на работническото движение, всяко омаловажаване на ролята на „съзнателния елемент", ролята на социалдемокрацията означава само по себе си — съвършено независимо от това, дали омаловажаващият желае това или не — засилване влиянието на буржоазната идеология сред работниците". За да бъде предпазена работническата класа от влиянието на буржоазните идеи и за да се внедрят в нейното съзнание социалистическите идеи, необходимо е да се води енергична борба против буржоазната идеология.
Ленин прави извода, че социалдемократите трябва да се заемат активно за политическото възпитание на работническата класа, трябва „да се възползват от ония проблясъци на политическо съзнание, които е предизвикала у работниците икономическата борба, за да издигнат работниците до социалдемократическото политическо съзнание". Не е достатъчно да се пропагандира идеята за враждебността на работническата класа към самодържавието, идеята за противоположността на интересите на работниците и интересите на господарите, а трябва да се разобличават всевъзможните видове самодържавно-полицейско потисничество, което се проявява в най-различните области на живота и дейността— и в професионалната, и в общогражданската, и в личната, и в семейната, и в религиозната, и в научната и т. н.
„Идеал на социалдемократа — пише Ленин — трябва да бъде не секретар на трейдюнион, а народен трибун, който умее да се откликва на всички възможни прояви на произвол и гнет, където и да съществуват те, който слой или класа да засягат, трибун, който умее да обобщава всички тези прояви в една картина на полицейското насилие и на капиталистическата експлоатация, който умее да се ползува от всяка дреболия, за да излага пред всички своите социалистически убеждения и своите демократически искания, за да разяснява на всички и на всеки световноисторическото значение на освободителната борба на пролетариата."
Ленинските разработки за значението на теоретическата борба против опортюнизма са мощно оръжие в борбата против идеологическия плурализъм и в по-ново време. „Не е необходимо да имаме някаква официална философия — посочва ревизионистът Роже Гароди. — В основата на нашата философия не трябва да залягат нито идеалистически, нито материалистически, нито религиозни, нито атеистични принципи." Несъмнено такива опортюнистически постановки водят към ликвидиране ролята на марксистката партия в революционните борби, до изтръгване на нейното революционно жило.
Непрекъснатото развитие на теорията, свързването й с работническото движение, издигане ролята на съзнателния фактор в революционните борби — това са най-главните задачи за Партията на пролетариата. В този смисъл работата на първичните организации за издигане равнището на съзнателността на трудещите се е сърцевината на дейността й. С особена сила звучат сега Лениновите думи, че колкото по-голям е подемът на масите, колкото по-широко става движението, толкоз по-несравнимо бързо нараства необходимостта от съзнателност и в теоретическата, и в политическата, и в организационната дейност на революционерите и съзнателните борци.
2
В книгата „Какво да се прави" Ленин разобличава опортюнистическата същност на лозунга за „свобода на критиката“. Критиката, която отправят опортюнистите срещу Партията, е „свободна" от всякаква цялостна и обмислена теория и затова е еклектична и безпринципна. Тя отхвърля основни положения в изграждането на дейността на социалдемократическите партии и в крайна сметка води до ликвидиране на работническото движение.
Лозунгът за „свобода на критиката" има своите привърженици в лицето на световния опортюнизъм с всички негови разновидности от ляво и от дясно. Думите на Ленин сега звучат с нова сила — критика, която е насочена против Партията, против нейните марксистко-ленински основи и роля в обществото, по своето съдържание и същност, колкото и умело да е завоалирана, е насочена пряко срещу световния революционен процес.
Истинската критика в Партията се основава на теорията, на партийните принципи, на истинските интереси на движението, на беззаветната преданост на идеите на социализма от страна на хора, свободно избрали трудния път на борбата. Именно такава критика се превръща в необходимо и ефикасно средство за своевременно откриване на назряващите проблеми, за преодоляване на остаряващите форми и механизма в обществения живот, за борба с отклоненията от социалистическите норми.
3
Преклонението пред стихийността от страна на опортюнистите намира най-ярък израз в обстоятелството, че те поставят икономическата борба на преден план и подценяват значението на политическите действия на пролетариата.
Ленин посочи ограничените възможности на икономическата борба, показа, че само с нея никога няма да бъде смъкнато самодържавието, че е необходимо да се прилага на практика материалистическият анализ, материалистическата оценка на всички страни от дейността и живота на всички класи, слоеве и групи от населението. В противоположност на опортюнистическата линия, Ленин издига и обосновава най-важното положение на марксизма-ленинизма за първостепенното значение на политическата борба в развитието на обществото, в пролетарската борба за социализъм: „. . . Най-съществените, «решаващите» интереси на класите могат да бъдат задоволени само с коренни политически преобразования изобщо; по-специално основният икономически интерес на пролетариата може да бъде задоволен само чрез политическа революция, която да замени диктатурата на буржоазията с диктатура на пролетариата“.
Социалдемократът наблюдава всички прояви на умствения, нравствения и политическия живот, отзовава се на всички и всякакви случаи на произвол и подтисничество, на насилие и злоупотреба. Първи навсякъде и във всичко, което е свързано с революционната борба, без да пропускат нито едно явление от обществено-политическия живот — така Ленин рисува социалдемократите. По този и само по този начин Партията може да се издигне като авангард на всички революционни сили, да завоюва правото да се нарича авангард. „Не е достатъчно да се наречем „авангард", челен отряд — подчертава Ленин, — трябва и да действаме така, че всички останали отреди да виждат й да са принудени да признаят, че ние вървим най-отпред."
Необходимостта от постоянно самоусъвършенстване, от упорита работа за повишаване па съзнателността, инициативността и енергията на социалдемократите, от умело използване на всички форми на борба, е закономерна, вътрешноприсъща на социалдемократическото движение и именно това, а не самоволното закачване на етикета „авангард“ върху теорията и практиката на ариергарда е гаранция за развитието на социалдемокрацията като ръководител на всички революционни сили в обществото.
С неугасваща сила звучат тези Ленинови мисли и сега. Съвременните реформисти се обявяват против широката политическа борба с всички средства, против организацията на всенародни изобличения на буржоазната действителност. Според тях необходимо е не разясняване на причините за трудностите, а успокоение, избягване на сериозни сблъсъци. Може да бъде поддържана само тази стачка, с която са съгласни купените профсъюзни лидери, всякакви други, макар и организирани действия са нежелателни.
Последователните социалистически и прогресивните работнически партии твърдо стоят на ленинските позиции. Наред с ръководството на икономическата борба, революционерите провеждат целенасочена политическа борба, ясно съзнавайки нейната решаваща роля за победата над буржоазията, нейното първенство пред икономическата борба. Умелото използване на целия арсенал от различни форми и средства за организация на политическата борба, от листовката и политическия плакат до изборната победа и политическото ръководство на пролетарската революция, умението във всеки момент да се окаже на висотата на решаваните задачи, на висотата на активността на революционните сили — тези ленински изисквания към пролетарската партия са непреходни и отразяват съдържанието на самия революционен процес.
Разработвайки по-нататък и в други свои произведения тези въпроси, Ленин обоснова тезата за първенството на политиката пред икономиката в условията на социализма, за последователно прилагане на политически подход при решаването на стопанските задачи.
4
В „Какво да се прави?" Ленин развива последователно революционното схващане за решаването на основните организационни задачи. Без здрава организация от революционери никога стихийната борба на пролетариата не може да се издигне до равнището на истинската класова борба!
Задачите на пролетарската партия са широки и разностранни: да ръководи политическата борба, като осигурява нейната устойчивост, енергия и приемственост; да направлява стихийния подем на масите; да води борбата с буржоазията по всички правила на изкуството; да бъде обществена сила, в която да намират опора всички угнетени и борци против самодържавието; заедно с решаването на демократичните задачи непрекъснато да засилва борбата за постигането на крайната цел — завладяването на политическата власт и установяване на диктатурата на пролетариата.
Тези задачи могат да бъдат изпълнени само от особен тип организация. Затова в книгата „Какво да се прави?" Ленин разработва основите на учението за Партията от нов тип.
За първа и най-важна задача на руските социалдемократи Ленин смята създаването на общоруска централизирана организация от революционери, т. е. на политическа партия, неразривно свързана с масите, способна да ръководи революционната борба на работническата класа. Съгласно Лениновия план партията трябва да се състои от две части: от тесен кръг ръководни дейци, главно професионални революционери, и от широка мрежа местни партийни организации, ползуващи се със интерес и подкрепа на трудещите се маси.
Как да се пристъпи към създаването на такъв вид организация, какъв път да се избере — Ленин показва още в статията «С какво да се почне?», отпечатана през май 1901 г. във вестник «Искра», бр. 4, и подробно обосновава в книгата «Какво да се прави?».
Партията е преден и съзнателен отряд на работническата класа — посочва Ленин, — затова е безсмислено и вредно тя да бъде смесвана с цялата класа, с цялата маса други организации. Между Партията и работническите организации съществува голяма разлика. Организацията на работниците е професионална, по-широка, по-малко конспиративна. Социалдемократическата партия неизбежно се състои от професионални революционери, тя е не много широка, но много по-конспиративна. В условията на самодържавието единственият организационен принцип трябва да бъде: най-строга конспирация, най-строг подбор па членовете. Само здрава и централизирана бойна организация, която издържано провежда социалдемократическа политика и задоволява всички революционни интереси и стремежи, е в състояние да предпази движението от необмислена атака.
Разглеждайки отношението между Партията и масите, Ленин разкри редица закономерности на революционното движение: нито едно революционно движение не може да бъде здраво без организация от ръководители; колкото по-широка е масата, участваща в стихийната борба и съставляваща базата на движението, толкова по-здрава трябва да бъде организацията, стояща начело на движението; в една самодържавна страна колкото повече е стеснен съставът на членовете на такава организация, така че да членуват само професионални революционери, толкова по-успешно ще бъде нейното ръководство, толкова по-трудно ще бъде тя „да се излови" и в същото време толкова по-широк ще бъде съставът на лицата и от работническата класа, и от другите класи, които под ръководството на Партията ще имат възможност да участват в движението и активно да работят в него.
Организационните основи на Партията от нов тип, разработени от Ленин, винаги са били и не могат да не бъдат фундаментът, върху който Партията на пролетариата изгражда своята организация и насочва практическата си дейност.
Именно те (организационните основи) са обект на най-ожесточени нападки от страна на съвременния опортюнизъм. „Ние сме против всякаква организация, за пълна свобода на действията — заявяват съвременните анархисти. — Необходима е широка демокрация, позволяваща всеки свободно да защитава и отстоява своите виждания против партийното ръководство, за свобода на фракциите и групировките в Партията" — това е кредото на съвременния ревизионизъм. Но същността е една (подробно анализирана и показана от Ленин) борба против изграждането на Партията като единно бойно ядро, като здрава организация на съзнателния пролетариат, като негов ръководител в борбата против буржоазията и в строителството на социалистическото общество.
Всяка сериозна революционна партия е длъжна да отделя особено внимание на развитието и обогатяването на организационните основи, на строгото и последователното прилагане на ленинските принципи и норми на партиен живот.
* * *
Книгата „Какво да се прави?" представлява действително съкровищница, към която трябва често да се обръщаме за теоретическо обогатяване и за по-успешно решаване на сложните задачи. За това спомага както революционният дух на произведението, така и голямата практическа насоченост и актуалност на Лениновите разработки.
Библиография:
- „Какво да се прави“ - в том 6 от пълните събрани съчинения на Ленин;
- В.И. Ленин – биография, изд. БКП, София, 1960 г.;
- История на КПСС, Партиздат, София, 1974 г.;
- Статия на Константин Дилчев, сп. „Партиен живот“, кн. 5, 1974 г.
Свързана публикация:
„Писмо до другар за нашите организационни задачи“ – основни постановки
https://nvkovachev.blogspot.com/2020/03/blog-post_11.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар