Лениновото наследство
Разработването на стройно учение за партията Ленин започва още в първите години на своята революционна дейност. На страниците на в. „Искра" и в редица произведения, наред с програмните и тактическите въпроси, В. И. Ленин теоретически разработва и въпросите за организационното строителство на партията. Важен етап в развитието на организационните принципи на партията е неговата книга „Крачка напред, две крачки назад", написана в периода февруари—април 1904 г. и излязла от печат през май същата година в Женева.
Разработените от В. И. Ленин организационни принципи се превърнаха в основни принципи за изграждането на Болшевишката партия. Благодарение на това тя успешно застана начело на работническата класа, на всички трудещи се в борбата за диктатура на пролетариата и в строителството на новото общество.
*
Борбата за изграждане на марксистка партия в Русия съвпада с навлизането на капитализма в епохата на империализма. На преден, план излиза задачата за подготовка на работническата класа за непосредствен щурм срещу стария строй. Тази задача обаче не може да бъде разрешена от социалдемократическите партии от Втория интернационал, заразени от опортюнизма. Обективният ход на общественото развитие изискваше да се създаде нов тип партия на работническата класа, партия революционна и непримирима към опортюнизма. За пръв път такава партия бе създадена в Русия.
Руската социалдемократическа партия фактически бе създадена на нейния Втори конгрес, състоял се през 1903 г. Той бе свикан, след като мнозинството от социалдемократическите организации възприеха идейните и организационните принципи, разработени на страниците на вестник „Искра“. Но на, конгреса се разкриха сериозни разногласия.
Споровете при обсъждането на програмата бяха преодолени и тя беше приета почти единодушно. Не така стана обаче с приемането на устава на партията. С подкрепата на антимарксистите, конгресът записа в него формулировката на Мартов за член първи. Като условия за членуване в партията се изискваше да се признава нейната програма, да се плаща членски внос и да се оказва редовно съдействие на партията под контрола на една от нейните организации. Предложената от Ленин формулировка заменяше третото изискване на Мартов с лично участие в една от организациите на партията. Формулировката на Мартов не прокарваше ясна граница между партията и безпартийните и отваряше широко нейните врати за случайни, неустойчиви, дребнобуржоазни елементи. Ленинската формулировка ограничаваше влизането в партията на такива елементи. Резки различия се проявиха и при избора на централните органи на партията, където мартовци претърпяха пълно поражение.
Като прие програмата и устава въпреки разногласията, Вторият конгрес създаде условия за изграждането на единна и централизирана революционна партия. Това беше крачка напред в сравнение с идейната и организационната разпокъсаност в редовете на руските социалдемократи преди конгреса. Но меншевиките се обявиха против конгресните решения, не признаваха и устава на партията. Дисциплината и централизма те обявиха за „бюрократизъм“ и „самодържавие“ в партията. Меншевиките започнаха активна разколническа дейност. За да оправдаят тази си дейност, те създадоха цяла система от възгледи за организацията и изграждането на партията. Всичко това показваше, че разногласията, които разделят революционното и опортюнистическото крило в партията, „се свеждат главно не до програмата, и не до тактически, а само до организационни въпроси."
Със своите действия меншевиките тласкаха партията назад, към онова състояние, в което тя се намираше до II конгрес. За Руската социалдемократическа партия това означаваше две крачки назад в развитието й. Разобличаването на опортюнизма на меншевиките по организационните въпроси и защитата на организационните принципи на партията, тяхното запазване и укрепване беше основната, главната задача, която трябваше да решат революционните марксисти в Русия в този период. Това беше още по-необходимо, тъй като наближаваше революционна буря. Работническата класа трябваше да има свой класов, политически ръководител, без което не можеше да се разчита на победа.
В своето произведение „Крачка напред, две крачки назад" В. И. Ленин, като анализира конкретните прояви и действия на меншевиките на конгреса и след него, разкри докрай и безпощадно разобличи опортюнизма им. В края на книгата той обобщи характерните черти на опортюнизма по организационните въпроси: жирондизъм, опашкарство, господарски анархизъм, автономизъм и анархизъм — всичките взаимно свързани помежду си.
Жирондизмът се изразява в отрицателното отношение на опортюнистите към организацията и в стремежа им да осигурят място на радикалната интелигенция в партията. Отричането на организацията е отричане на социалистическата революция и на диктатурата на пролетариата.
Опашкарството се проявява преди всичко в подценяването на значението на организационните принципи и на организационните форми на работа. Съществено значение за неговите носители имаше само програмата на партията, съдържанието, а не формата на партийната работа. Според тях „жизнеспособността на организацията е правопропорционална на обема и значението на съдържанието, което тя ще внесе в движението“. А това фактически означаваше да се запази кръжоковщината и разпокъсаността на социалистическите организации. По такъв начин меншевиките връщаха партията към по-низши форми на организационна работа.
Страхът от дисциплина в партията, който е характерен за дребния буржоа Ленин нарича господарски анархизъм.
В неразделна връзка с него и с жирондизма е и четвъртата характерна особеност на опортюнизма по организационните въпроси — защитата на автономизма против централизма. Такава принципна оценка Ленин дава на крясъците против „бюрократизма“ и „самодържавието“ в партията, против безпрекословното подчинение на централните органи на партията. Меншевиките не се обявиха открито за автономизма поради това, че в продължение на три години „Искра“ го беше достатъчно разобличила, но действията им нарушаваха единството и централизма в партията.
Опортюнизмът на меншевиките в Русия не беше изолирано явление. Той беше свързан с опортюнизма в социалдемократическите партии в другите страни. Характерните черти на руския опортюнизъм по организационните въпроси, сочи В. И. Ленин, със съответни изменения са присъщи и на опортюнистите в социалдемократическите партии от Втория интернационал.
Социално-класовите корени на опортюнизма В. И. Ленин вижда в наличието на голям брой дребнобуржоазни елементи в социалдемократическите партии. Идейна основа на опортюнизма е разбирането за стихийното развитие на обществото. От това произтича и подценяването на субективния фактор в общественоисторическия процес, подценяването на ролята на организацията.
Разногласията по организационните въпроси в руската социалдемокрация намериха широк отзвук в Европа. Партиите на Втория интернационал, тъй като бяха вече под силното влияние на опортюнизма, заеха страната на меншевиките. Признатият лидер на Втория интернационал К. Кауцки заяви в печата, че руските меншевики са ортодоксални марксисти. Против болшевиките се изказаха и някои други, които не можаха да разберат, че с организационните принципи, които разработваше Ленин, се залагаха основите на революционна партия, поставила си за цел завоюването на властта чрез диктатура на пролетариата, коренно различна от пропитите от опортюнизма социалдемократически партии. Такава партия не можеше да се изгражда на основата на организационните принципи на партиите от Втория интернационал.
*
В книгата си „Крачка напред, две крачки назад" В. И. Ленин защити и доразви идеята на К. Маркс и Ф Енгелс за партията като преден отряд на работническата класа. В „Манифест на Комунистическата партия Маркс и Енгелс писаха, че комунистите са най-решителната, винаги тласкаща все напред част на работническата класа. Тази им роля се определя от това, че те разбират условията, хода и общите резултати на пролетарските движения.
Защо партията се изгражда като преден отред на работническата класа ?
В условията на капитализма само малка част от работническата класа може да разбере историческата мисия на пролетариата и ролята на марксистката революционна партия, да овладее най-общите положения на теорията на научния социализъм. Партията се създава чрез подбора на най-добрите, най-съзнателните, най-организираните, най-самоотвержените и предани на класата хора. Ето защо не бива в никакъв случай да се смесва партията с цялата работническа класа.
Разграничителната линия между партията и останалата част на работническата класа се определя от съществуващите различия в степента на съзнателност и степента на активност на работническата класа. Да се забравя неизбежната разлика между челния отряд на работническата класа и самата класа, това означава да се самозалъгваме, да си затваряме очите, пред огромната задача на партията — да бъде преден отряд на работническата класа, непрекъснато да повдига все повече и повече широките слоеве до своето равнище.
Тъкмо такова неразбиране на разликата между отряд на класата и класата като цяло представляваше защитаваната от Мартов и от другите опортюнисти формулировка, според която член на партията е всеки неин съчувственик, стачник и демонстрант. По такъв начин Мартов принизява званието член на партията.
Значително място в труда на В. И. Ленин „Крачка напред, две крачки назад" е отделено и на принципното положение за партията като организиран отряд на работническата класа. Правилно изградената организация създава условия за повишаване на съзнателността и организираността на влизащите в нейните редове. „За да бъде на дело съзнателна изразителка, партията – подчертава Ленин – трябва да умее да изработва такива организационни отношения, които биха осигурявали известно равнище на съзнателност и систематически биха повдигали това равнище.“ Благодарение на организацията се сплотяват и правилно се разпределят силите и средствата на партията и планомерно се насочват нейните действия.
Самата борба за революционно преобразуване на капиталистическото общество изисква партията да бъде високоорганизиран отряд на класата, да бъде система от организации, а не прост аритметически сбор. Това се постига, когато между членовете на партията и нейните организации, както и между отделните организации има строго установени връзки и зависимост. Понятието член на болшевишката партия изразява не само определена система от възгледи, но и определени организационни отношения.
Идеята за партията като организиран отряд е отразена в ленинското условие за членуване в партията, което изисква партийният член лично да участва в една от организациите на партията. То предполага той да се подчинява на нейните решения и на решенията на организацията, в която членува, да изпълнява задачите, които му се възлагат, и да носи отговорност за това пред нея.
Във връзка с разграничаването на партията от другите организации на работническата класа В. И. Ленин разглежда партията и като „висша форма на обединение на пролетариата“. Партията осъществява политическо ръководство на професионалните и на всички други съюзи и обединения на работническата класа. Неорганизираните елементи на работническата класа също трябва да се намират под ръководството на партията, особено в случаи на големи прояви на класовата борба.
Само партията може да изпълнява ролята на ръководител на работническата класа. Тя е съзнателният отред на класата, въоръжен с революционна теория, благодарение на която може правилно да се ориентира в обстановката, да вижда тенденциите на развитието и като ръководи при всички случаи от общокласови позиции, да изработва научно обоснована линия, която изразява коренните интереси на работническата класа, на трудещите се. Освен това партията е високоорганизиран отред на класата, който не само провъзгласява своята политика, но води и последователна борба за претворяването й в дела, внася организираност и дисциплина сред работническата класа.
В „Крачка напред, две крачки назад" Ленин обосновава и необходимостта от най-тесни връзки на партията с работническата класа, с трудещите се. „За да бъдем социалистическа партия — пише Ленин – трябва да се помъчим да получим поддръжката именно на класата. Не партията трябва да обгръща заговорническата организация както мислеше Мартов, а революционната класа, пролетариатът, трябва да обгръща партията." По-късно във връзка с „лявото" сектантство в новообразуваните комунистически партии в Западна Европа В. И. Ленин още веднъж подробно се спира на този въпрос и твърдо заявява: „Ако малцинството (партията — б. р.) не умее да ръководи масите, да се свърже с тях тясно — то не е партия и изобщо не струва, макар и да се нарича партия." Принципното положение за най-тесни връзки на партията с трудещите се маси се обуславя от решаващата роля на народните маси в историята. Само със силите на авангарда на работническата класа не може да се завоюва диктатурата на пролетариата, да се изгради новото общество.
Твърде важен организационен принцип В. И. Ленин вижда в единството на партията. Единството изключва съществуването на групи и фракции, които не са съгласни с партийната политика, нарушават устава и дисциплината в партията. Вътрешните борби разединяват партийните членове и организации, парализират дейността им и партията не може да се справя със задачите, не може да изпълнява своята ръководна роля. Единна и сплотена, партията може да внася единство и сред работническата класа, сред всички трудещи се, да засилва своето влияние. Работническата класа може да признае за свой ръководител само оная организация, която е единна и не проявява колебание, защото собственият и опит я учи, че за успеха в борбата против класовия враг е необходимо единство на действията в провеждането на определена линия.
Организираност и монолитно единство на цялата партия може да се осигури само когато нейните организации са изградени върху принципа на демократическия централизъм. Самото название „демократически централизъм“ в „Крачка напред, две крачки назад“ не се употребява. За пръв път въобще съчетанието на централизма и демократизма започва да се нарича демократически централизъм през 1906 г. В разглежданото произведение Ленин подчертава главно значението на централизма, който тогава е трябвало да се утвърди в изграждането и в дейността на Руската социалдемократическа партия, за да може от отделните марксистки групи, съюзи и кръжоци да се изгради една партия, с една програма, с един устав и със създаването на един властен орган в лицето на конгресите на партията и избраните от тях централни органи.
Обективната основа на централизма и на дисциплината в партията Ленин вижда в характера на труда във фабриката, който учи работниците на ред и дисциплина. „Именно фабриката, която на някого се струва само плашило — пише Ленин, — представлява оная висша форма на капиталистическа кооперация, която обедини, дисциплинира пролетариата, научи го на организация, постави го начело на всички останали слоеве от трудещото се и експлоатирано население. Именно марксизмът като идеология на обучения от капитализма пролетариат учеше и учи неустойчивите интелигенти да различават между експлоататорската страна на фабриката (дисциплина, основана на страха от гладна смърт) и нейната организираща страна (дисциплина, основана на съвместен труд, обединен от условията на високоразвитото технически производство)."
В.И. Ленин разобличава фалшивия демократизъм на меншевиките. С обвиненията в бюрократизъм те се опитваха да прикрият своята дезорганизаторска работа. „Отказът от подчиняване на ръководството на центровете — изтъква В. И. Ленин — се равнява на отказ да бъдеш в партията, равнява се на разрушаване на партията. Това не е средство за убеждаване, а средство за унищожаване.“
Защитата, която Ленин прави на избраните от конгреса органи, говори за голямото значение, което той придава на колективните органи на партията, на принципа на колективността. Цялата книга „Крачка напред, две крачки назад" е ярка защита на колективността, на неотстъпна борба против опитите вместо волята на избраните и отговорни пред партията колективни органи да се налага волята на отделни лица или на група лица.
В разглежданото произведение В. И. Ленин посочва и необходимостта от критиката и самокритиката, които са важни прояви на вътрешнопартийната демокрация. За Ленин „политическата партия не би заслужавала уважение, ако тя не смееше да нарече болестта си с истинското и име, да постави безпощадната диагноза и да открие средства за лечение.“ Спорове и борба на мнения са неизбежни и необходими в партията, докато те не водят към анархия и към разцепление, докато борбата се води в рамките на партийната програма. Като предупреждава за опасността от злоупотреба със свободата на критиката, той категорично сочи: „Никакви „призиви“, които нарушават единството на определени действия, не са допустими нито на широки събрания, нито на партийни събрания, нито в партийния печат."
Демократическият централизъм постоянно е предизвиквал ненавистта и нападките на явните и скритите врагове на социалистическото движение. Той е трън в очите им. Неговото нарушаване влече нарушаване и на другите организационни принципи, тъй като те са неразривно свързани с демократическия централизъм. Същността на различните варианти, насочени против демократическия централизъм, се свежда до отричане взаимната зависимост и обусловеност на централизма и демократизма в партията.
В „Крачка напред, две крачки назад" В. И. Ленин обосновава необходимостта и значението на устава на партията, в който са определени нормите на партийния живот. Уставът е необходим, за да се създадат строго определени взаимоотношения между отделните партийни организации, между организациите и членовете на партията, а също и за да се определят основните форми и методи на практическа работа. По такъв начин се осигурява взаимодействие в цялата партия.
Меншевиките, които не желаеха да се създаде единна и централизирана партия в Русия, се обявиха против писания устав. Затова те и не спазваха приетия от Втория конгрес устав на партията. Отношението на меншевиките към устава беше подчертана изява на страха им от задължения в Партията, характерен за интелигентите индивидуалисти.
Един от основните принципи за изграждането на революционна партия на пролетариата е принципът на пролетарския интернационализъм. В своята книга „Крачка напред, две крачки назад“ Ленин не разработва цялостно този принцип. Това той прави в други произведения. Но този принцип всякога дълбоко е пронизвал цялата му дейност. Този принцип Ленин защити и по време на Втория конгрес на РСДРП.
*
У нас Благоевската партия още от създаването си е преден организиран отред на работническата класа. Д. Благоев и другите нейни създатели бяха твърдо убедени, че партията трябва да бъде система от организации, изградена на основата на демократическия централизъм, а не безформен колектив, който се създава за подготовка и за провеждане на избори. В борбата против българските опортюнисти — общоделците — те аргументирано доказаха необходимостта от строг подбор на влизащите в партията. Те виждаха в демократическия централизъм условие да се запази партията като авангард на класата и да развива тя действителна социалистическа дейност.
Д. Благоев определи партията като „бойно тяло, единомислещо по основните партийни принципи и единодействующе". Като изброява организираните сили на буржоазията, Д. Благоев през 1893 г. пише: „Социалдемократическата партия няма такива готови организирани средства. Нейната сила е в собствената й организация и дисциплина". В практиката си тесносоциалистическата партия неотклонно се ръководеше от правилото да не бърза с образуването на нови организации. Централният комитет утвърждаваше новообразуваните партийни организации и разтуряше онези, които не проявяваха дейност или се отклоняваха от социалдемократическите си задължения.
За разлика от много партии във II Интернационал тесните социалисти отидоха докрай в последователното провеждане на демократическия централизъм. С твърда ръка те чистеха партията от недисциплинираните и от рушителите на нейното единство, не допускаха никакви групи и фракции в нея. По своята непримиримост към международния опортюнизъм партията на тесните социалисти в България стоеше най-близко от всички до болшевиките.
*
Разработените от Ленин в „Крачка напред, две крачки назад" основни организационни принципи за строителството на партията имат огромно, непреходно значение не само за болшевишката партия (после за КПСС), но и за всички пролетарски и работнически партии. Развитото от Ленин учение за партията издържа суровата проверка на времето. Опитът на КПСС и на всички действително пролетарски партии потвърди верността на принципите, разработени от Ленин, обогати ги и ги доразви. Строгото спазване на ленинските принципи на партийно строителство е необходимо условие за правилното провеждане на вътрешнопартийния живот. А това е гаранция и за правилното организиране на силите на работническата класа, на всички трудещи се както в борбата срещу капитализма, така и в строителството на социализма.
Материалът е с известни съкращения !
Автор: доц. к. ист. н. Кирил Иванов
Източник: списание „Политическа просвета“, 1986 г., кн. 2
*Книгата «Крачка напред, две крачки назад (Кризата в нашата партия)» В. И. Ленин подготвя за няколко месеца, като внимателно проучва издадените през януари 1904 г. протоколи от заседанията и резолюции на II конгрес на РСДРП, изказванията на всеки делегат, оформилите се на конгреса политически групировки, както и документите на ЦК и Партийния съвет. В том 8 /Пълни събрани съчинения на Ленин, Партиздат, София, 1980/, в раздела «Подготвителни материали», са поместени Ленинови документи («Скица на конспекта на протоколите от II конгрес на РСДРП», «Характеристика на делегатите по протоколите», «Групировки и видове гласуване на II конгрес на РСДРП» и др.), които показват каква голяма подготвителна и изследователска работа е извършил Ленин при създаването на книгата «Крачка напред, две крачки назад». През април 1904 г. настъпва последният стадий от работата над «Крачка напред, две крачки назад». През май 1904 г. книгата на Ленин излиза от печат в Женева.
Тя описва първия стадий на разцеплението между меншевиките и болшевиките, което започна на втория конгрес на РСДРП (1903 година). В това произведение Ленин нанася съкрушителен удар върху опортюнизма на меншевиките по организационните въпроси. Огромното историческо значение на книгата се състои преди всичко в това, че в нея Ленин, развивайки по-нататък марксисткото учение за партията, разработва организационните принципи на пролетарската революционна партия; за пръв път в историята на марксизма прави изчерпателна критика на организационния опортюнизъм, като показва, че омаловажаването на значението на организацията крие особена опасност за работническото движение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар