„Писмо до другар за нашите организационни задачи“ – основни постановки

 

„Писмо до другар за нашите организационни задачи“ е отговор на Ленин на писмото на петербургския социалдемократ А. А. Шнеерсон (Ерема), който критикува организацията на социалдемократическата работа в Петербург.

След декември 1895 г. ръководството на петербургския „Съюз за борба за освобождение на работническата класа“ постепенно преминава към „икономистите“. В противоположност на революционните марксисти, борещи се за създаването на строго конспиративна, централизирана революционна организация, „икономистите“, омаловажавайки значението на политическата борба, се обявяват за създаването на широка работническа организация, изградена върху изборно начало, първостепенна задача на която да бъде непосредствената защита на икономическите интереси на работниците, създаването на взаимоспомагателни каси и т. н. Продължителното господство на „икономистите“ в „Съюза за борба“ слага отпечатък и върху организационната му структура, тя повече е приспособена за професионална дейност, а не за ръководене на масовата революционна борба на работниците против самодържавието и буржоазията. За преустройството на петербургския „Съюз за борба“ в духа на организационните  принципи на вестник „Искра“ се подема решителна борба. С подкрепата на работниците, през лятото на 1902 г. петербургската организация успява да удържи позициите си.  В бр. 30 на „Искра“ от 15 декември 1902 г. се съобщава:  „. .През месец юни на едно извънградско събрание в Петербург, на което присъстваха работници представители на всичките пет района на Работническата организация (представляващи висшата инстанция на тогавашната Работническа организация) — бяха поставени два въпроса: 1) за двете направления в руската социалдемокрация, за старото (икономическото), което господстваше дотогава в Петербург, и за революционното, което е представено от „Искра“ и „Заря“, и 2) за принципите на организацията (така нар. демократизъм или „организацията на революционерите“. И по двата въпроса всички работници единодушно се изказаха против „икономизма“ и „демократизма“ и за направлението на „Искра“.“

Опирайки се на дълбокото познаване на условията, при които протича местната работа, в „Писмо до другар“ Ленин развива и конкретизира разработения в „Какво да се прави?“ план за организацията на партията, подробно разработва въпросите за общия тип и структурата на социалдемократическите организации, за функциите на местните партийни комитети, за създаването и насоката на работата на заводските организации като основно звено на социалдемократическото движение, за задачите на районните групи, за работата на партийните пропагандисти, за взаимоотношенията на местните организации с ЦК и централния партиен орган – вестник „Искра“.

„Писмо до другар“, се получава в Петербург в разгара на борбата против „икономистите“. В 1902 г. то се разпространява от ръка на ръка чрез отпечатване на хектограф.  През януари 1904 г. Централният комитет на РСДРП издава „Писмо до другар“ в отделна брошура и широко го  разпространява като изложение на искристките организационни възгледи сред социалдемократическите организации в различни градове. То изиграва голяма роля в борбата на революционните марксисти против примитивизма, насаждан от „икономистите“, за укрепването на искристките организационни принципи.

„Писмо до другар за нашите организационни задачи“ (септември 1902 г.) по същество е първият проект на устава на партията, който утвърждава принципа на демократичния централизъм, а в условията на нелегалност - принципа на строг централизъм и дисциплина. Това е развитие и конкретизация на  плана, който Ленин разработва в труда си „Какво да се прави?“ и в редица статии, отпечатани в „Искра“.

В „Писмо до другар за нашите организационни задачи ” изходната постановка се състои в изграждане не само на революционна партия по замисъл и програма, а на партия като политическия авангард на работническата класа, насочена към преки революционни действия, способна да осъществи на дело революция. В качеството на елитно ядро, партията трябва да бъде строго централизирана, конспиративна организация на професионални революционери, която да се  допълва от мрежа от местни партийни организации, обединяваща хора идеологически подготвени и реално участващи в революционна работа. Партията в тези години трябва да компенсира своята малочисленост и относителна незрялост на работническата класа на Русия като субект на съзнателна революционна борба. Затова, според Ленин, е необходимо да се внесе в пролетарските среди „външно съзнание“, светоглед и идеология, което в крайна сметка ще ръководи работническата класа, а желателно и всички „трудещи си и експлоатирани“ в борбата. В комбинацията „работническа класа - партия“, ролята на водещия субект, определящ основните параметри на революционната борба, Ленин винаги отдава на партията, а в самата партия - на професионални революционери.

Най-важните принципи, от които изхожда този план, са централизмът и необходимостта да се създадат два съгласувано действащи партийни центъра — Централен орган - вестник „Искра“ и Централен комитет, необходимост, произтичаща от специфичните условия на руското работническо движение. Първият ръководи идеологически, а вторият практически. Тези принципи по-късно залягат в основата на партийния устав, приет от II конгрес на РСДРП. Подчертава се, че водещият център на партията е вестник "Искра". „…вестникът може и трябва да бъде идеен ръководител на партията, да развива теоретичните истини, тактическите положения, общите организационни идеи, общите задачи на цялата партия в един или друг момент.“

Практическото ръководство на партията осъществява Централният комитет. „ А непосредствен практически ръководител на движението може да бъде само една специална централна група (да я наречем Централен комитет), която поддържа лично връзка с всички комитети, включва всички най-добри революционни сили на всички руски социалдемократи и се разпорежда с всички общопартийни работи като: разпределяне на литературата, издаване на позиви, разпределяне на силите, назначаване на лица и групи за ръководене на специални мероприятия, подготовка на общоруски демонстрации и въстание и т. н.“

Местните комитети трябва да бъдат управляващи в местните организации и общности. „В комитета/местния/ трябва да влизат по възможност всички главни водачи на работническото движение измежду самите работници, комитетът трябва да ръководи всички страни на местното движение и да завежда всички местни органи, сили и средства на партията.  Трябва да се стараем да включим в комитета работници-революционери, които имат най-големи връзки и най-добро «име» сред работническата маса“.  Те трябва да се опитат да обхванат повече работници. Числеността на комитетите не трябва да бъде твърде голяма, но достатъчна за решаване на въпросите и ръководството да се осъществява от способни хора. „Комитетът трябва да се старае по възможност по-пълно да прилага разделението на труда, помнейки, че за различните страни на революционната дейност са нужни различни способности, че понякога някой, съвсем негоден за организатор, ще бъде незаменим агитатор, или някой, неспособен да спазва крайно строга конспиративност, ще бъде отличен пропагандист и т. н.“ И по-нататък: „За да може центърът да работи добре, местните комитети местните комитети трябва да се преустроят, да се превърнат в специализирани „делови“ организации, постигащи истинско „съвършенство“ в една или друга практическа функция. За да може центърът не само да съветва, да убеждава, да спори (както се правеше досега), а действително да дирижира оркестъра, необходимо е да се знае точно кой, къде и каква цигулка свири, къде, как и на какъв инструмент се е обучавал и се обучава, кой, къде и защо свири фалшиво (когато музиката започва да дразни ухото) и кой, как и къде трябва да се премести, за да се премахне дисонансът, и т. н“. „Ако всеки член посвети …. време за подробен и обмислен отчет по своята си специална  функция пред цялата партия, делото стократно би спечелило.“

В „Писмо до другар за нашите организационни задачи“ Ленин  предлага следната схема за изграждане на местните организации на РСДРП: във всеки град трябва да има един партиен комитет, който да стои начело на местното движение. Необходимо е да се ликвидира ненормалното и вредно разделяне на местните организации на два комитета, на две части — на работническа и интелигентска, както практикуваха „икономистите". Вътре в организацията всички членове са равни. Членовете трябва да носят отговорност пред по-висшите партийни органи за нарушения.

На комитетите са подчинени два вида организации. Първо,  районните групи и заводските подкомитети(разбирай - заводските комитети се определят за основно структурно звено на производствен принцип) свързват комитета с работническите маси. „Заводският подкомитет трябва да се стреми да обхване целия завод, колкото се може по-голяма част от работниците посредством мрежа от най-различни кръжоци (или функционери). С изобилието на такива кръжоци, с възможността пътуващият пропагандатор да проникне в тях, а главно с правилно организираната редовна работа по разпространението на литературата и получаването на сведения и дописки трябва да се измерва успехът на подкомитетската дейност.“

 „По-нататък, що се отнася до районните групи, относно тях аз съм напълно съгласен с вас, че една от най-важните им задачи е правилното организиране на разпределянето на литературата. Мисля, че районните групи трябва да бъдат главно посредници между комитетите и заводите, посредници и дори предимно разпространители. Тяхната главна задача трябва да бъде конспиративното организиране на правилното разпределяне на получената от комитета литература. И тази задача е извънредно важна, защото ако се осигурят редовни връзки на специалната районна група разносвачи с всички заводи в района, с колкото се може повече работнически квартири в района, това ще има огромно значение и за демонстрациите, и за въстанието. Да се уреди, да се организира бързото и правилно предаване на литературата, позивите, прокламациите и пр., да се приучи на това цялата мрежа от агенти — това значи да се извърши по-голямата половина от работата по подготовката на бъдещите демонстрации или бъдещото въстание“. „Ако няма вестник, това може и трябва да се прави с позиви, но в никакъв случай да не се позволява на този апарат от разпространители да бездейства. Трябва да се стремим толкова да усъвършенстваме този апарат, че за една нощ цялото работническо население на С.-Петербург да бъде известено и, тъй да се каже, мобилизирано. И това съвсем не е утопична задача..“

Второ, групи при самия комитет, обслужващи различните нужди на партията: пропагандистки, транспортни и печатарски групи, групите на студентската и гимназиалната младеж, групи за уреждането на конспиративни квартири, за осигуряване на финанси, за следенето на шпиони, младежки групи, групи от чиновници, съдействащи на партията, и т. н. Едни от тези групи влизат в партийната организация, други са свързани с нея, намират се под нейното влияние. „Цялото изкуство на конспиративната организация трябва да се състои в използването на всички и всичко, «в даването работа на всички и на всеки», като същевременно се запазва ръководството па цялото движение, запазва се, разбира се, не по силата на властта, а по силата на авторитета, по силата на енергията, на по-голямата опитност, на по-голямата разностранност, на по-голямата талантливост“. „ И за всяка такава група партийният център трябва винаги да има пред себе си не само точни данни за дейността им, но също и колкото се може по-пълни данни за състава им. Ние трябва да централизираме ръководството на движението“.  

Следователно, всяка местна партийна организация трябва да се състои от ръководни кадри, предимно професионални революционери, и от широка мрежа от периферни кръжоци и групи. Такава структура на организацията  осигурява централизъм, дисциплина, тясна връзка с масите, маневреност и гъвкавост. Така, Лениновият план чертае преустройството на социалдемократическите организации.

Всеки местен комитет трябва да получава индивидуални задачи от Централния комитет. Ако всичко това се наблюдава перфектно, тогава партията ще да спечели много време.  По този повод трябва да се направят съответните промени в устава. Промените в работата са несъмнено необходими в приемливи количества. Но в по-голямата си част от случаите същността на нашата борба трябва да се  проявява не в документи, а в партийната дейност и гласност. Писма до редакторите вестник „Искра“ трябва да могат да пращат всички желаещи.

Освен комитетите трябва да има първични организации, които организират кръжоци, дискусионни събирания, печатница и агитация. В тези организации трябва да се провеждат срещи и съвещания. Но тези срещи трябва да се организират много внимателно, за да не попаднат в полезрението на царската полиция. Друга задача на тези организации е разпространението на партийната литература, особено по време на избухване на народно недоволство, за да бъдат проводник между партията и народа. За предпочитане е във всеки район да има такива групи. Те трябва да бъдат разделени според различни признаци (ученици отделно, гимназисти отделно, агитатори, групи за проследяване на шпиони, военни групи, групи за снабдяване с оръжие и т.н.). Трябва да има разделение на труда, всеки трябва да бъде ангажиран в съответствие със своите способности.

Една част от писмото е посветена на значението и огромната важност, което отдава Ленин на партийната пропаганда и хората, които трябва да се занимават с нея. Сериозен проблем е липсата на необходимото обучение и революционно образование сред работниците. Затова той предупреждава, че не всеки има необходимата подготовка и може да се занимава с тази отговорна работа. Неподготвените хора по-скоро могат да снижат нивото, като нанесат вреда на делото. И отчита: „ Наистина, принципно издържаните и способни пропагандисти са много малко (и за да станат такива, трябва доста да се поучат и да понаберат опит) и такива хора трябва да се специализират, да се заангажират изцяло и извънредно много да се пазят“. Трябва да се организират общи обиколки на различни градове, но само от квалифицирани пропагандисти. „Пропагандата трябва да се води в един общ дух от целия комитет и тя трябва строго да се централизира“.

Фабричните кръжоци играят специфична роля, защото се фокусират върху работническата класа. „..заводските кръжоци. Те са особено важни за нас. Та нали цялата главна сила на движението е в организираността на работниците в големите заводи, защото големите заводи (и фабрики) включват не само преобладаващата по численост, но още повече преобладаващата по влияние, развитие и способност за борба част от цялата работническа класа. Всеки завод трябва да бъде наша крепост. А за тази цел «заводската» работническа организация трябва да бъде също тъй конспиративна отвътре, също тъй «разклонена» навън, т. е. във външните си връзки, също тъй далеч да простира, и то в най-различни посоки своите пипала, както и всяка революционна организация.“ Дейността им трябва да се води внимателно, за да не стане известна на жандармите. Начинаещите младежи трябва да бъдат заети повече с  практически дейности. Нужна е конспирация и строга дисциплина, особено за агитационните групи и пропагандистите. За такива групи строго се изисква членство в партията, а за групи, занимаващи се с изучаване на пропагандна литература за самообразование, не се изисква такова членство. Членовете на партията обаче трябва да контролират дейността на такива кръжоци, централизацията трябва да се спазва.

В „Писмо до другар за нашите организационни задачи“ Ленин изтъкна като една от задачите на партията, борбата срещу политическата полиция и нейните агенти, подчертавайки „ ... трябва да се стремим да създадем организация, способна да неутрализира шпионите, като ги разкрива и преследва“. „Борбата с политическата полиция изисква специални качества, изисква революционери по професия“. Това трябва да се организира „според всички правила на изкуството ". Фактически, тук е продължена темата от „Какво да се прави“, където Ленин предупреждава, че „... правителството скоро се адаптира към новите условия на нашата борба“, ще внесе изменения в своя подход, ще пусне свои отряди на провокатори, шпиони и жандарми, на които партията трябва да се противопостави с ясна организация, конспирация и борба с провокациите. Така още в първите години В. И. Ленин дава важни теоретични постановки за организиране на борбата на революционерите срещу тайната полиция и нейните агенти въз основа на анализ на тактиката на класовия противник, настоявайки за избор на ефективни форми за борба срещу полицейските провокации и учейки пролетариата на бдителност.    

Ленин разработва и отстоява организационните принципи на изграждането на партията по това време също в непримирима борба с национализма и сепаратизма на бундовците, които се стремят партията да се изгради по федеративния принцип и по този начин спомагат за разединяване силите на руския пролетариат. Като критикува остро техните възгледи, Ленин пише: «. . .по въпросите на борбата със самодържавието, на борбата с буржоазията в цяла Русия ние трябва да действаме като единна, централизирана, боева организация, трябва да се опираме на целия пролетариат, без разлика на език и националност, сплотен чрез съвместното постоянно решаване на теоретичните и практическите, на тактическите и организационните въпроси. . .»

През 1902 -1903 г. наред с разработването на организационни принципи за изграждане на партията Ленин продължава да работи по теоретичното обосноваване на най-важните тези, формулирани в проекто-програмата на вестник „Искра“.

 

 

*   Всички цитати са по том 7 от Пълни събрани съчинения на В.И. Ленин, Партиздат, София, 1980 г.

 

Свързана публикация: „Какво да се прави“ – произведение с неугасваща сила

https://nvkovachev.blogspot.com/2020/03/blog-post.html