Търсене в този блог

8.02.2018 г.

Върховата точка в политикономическите възгледи на Маркс – Нако Стефанов

 

 

 

Днес в навечерието на 200-годишнината от рождението(5 май 1818 г.) на великия мислител – философ, икономист, социолог, историк, политически теоретик, а заедно с това велик революционер, Карл Хайнрих Маркс, следва да отбележим не просто неговата роля в обяснението на света. Тук може да припомним думите му, че „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен“(Karl Marx „Thesen über Feuerbach” – These 11 “Die Philosophen haben die Welt nur vorschieden interpretiert, es kommt aber darauf an, sie zuverandern”).

Определено неговото дело - Марксовото учение действа като ключов идеен фактор за промяна на света от момента на неговото формиране до ден днешен. А без да сме големи прорицатели може да прогнозираме, че революционният дух на марксизма ще бъде и утре сред ключовите идейно-философски фактори за хуманистично преобразяване на човешкото общество на глобално равнище.

 

Създаденото от Карл Маркс учение значително се отличава от дотогавашните традиционни доктрини, концепции и идейни системи. Ключова разлика на марксизма в сравнение с последните е най-тясното съдържателно единство на философските идеи с политическите, социалните, а най-вече икономическите аспекти на марксизма. При това висшата цел на марксистките възгледи, каквото и да говорят тяхните идейни и прочее противници, клеветници и фалшификатори, е научно-теоретичното обосноваване на освобождението на човечеството от идеологически, политически, икономически и социални окови в смисъла на постигане на действен социален хуманизъм. Последният следва да се разбира като единство на социална справедливост, равенство, свобода (следва да се има предвид, че в марксизма свободата се разбира като „осъзната необходимост“). и солидарност, въплътени в идеята за комунизма. Комунизмът виждан като „асоциация, в която свободното развитие на всеки индивид е условието за свободното развитие на всички.“( Вж. „Манифест на комунистическата партия“, Изд. на Българската работническа партия(комунисти), София, 1948, с.19.(цит. по https://komunistibg.files.wordpress.com/2015/01/, последно влизане 28.01.2018).

Важна кулминационна точка на пресичане на това единство на философски, политически, социални и прочее аспекти на марксисткото учение е несъмнено „теорията за принадената стойност“, която най-определено може да квалифицираме като върхов момент в политико-икономическите възгледи на Маркс. Тук ще споменем, че макар политикономията да води своето начало от такива класици като Адам Смит, Дейвид Рикардо и други, именно Маркс я превръща в цялостна наука с единен системен подход. Ядрото на тази наука е теорията за принадената стойност.

Известно е, че трудовата теория за стойността или трудовата теория за ценността (англ. ез. „labor theory of value“/LTV/, нем. ез. „Arbeitswert theorie“, рус.ез. „трудовая теория стоимости“) е разработвана от основателите на класическата политическа икономия като Уилям Пети, Адам Смит, Дейвид Рикардо. Съгласно тази теория стоките се обменят помежду си в такива количества, че да се гарантира равнопоставеността на социално необходимото трудово участие. Това участие се разбира като времето необходимо за производството на стоките в дадени социално-икономически условия. Тези пропорции на обмен формират стойността на стоките, която се проявява в цената чрез сравнение с равностойна стока. Логично следствие от трудовата теория на стойността е признаването на труда като единствен източник на богатство.

Карл Маркс развива трудовата теория на стойността до ключовото разбиране, разгадаващо същността на капиталистическия начин на възпроизводство – теорията за принадената стойност (англ.ез „Surplus value theory”, нем.ез. “Mehrwerttheorie”, рус.ез. „теория прибавочной стоимости“). Според Маркс стоката притежава следните ключови характеристики:

1.Тя е в състояние да задоволи нуждите на хората, т.е. има „потребителна стойност“;

2.Тъй като стоката е предназначена за обмен тя е в състояние да се обменя за други стоки, т.е. тя притежава „разменна стойност“ или просто стойност;

3. В сърцевината на тази „двуединна стойност“ е виждането за двойствения характер на труда. В условията на стоковото производство трудът на производителите включва:

а) конкретен труд, създаващ потребителната стойност;

б) абстрактен труд, създаващ разменната стойност или просто стойност.

Трудът формиращ разменната стойност не е труд за себе си, а за обмен, за продажба на пазара.

4. В ядрото на разменната стойност на стоките е един основен източник – наемния труд, т.е. работника. Всички продукти са резултат на човешкия труд. Измерител на разменната стойност на стоките е работното време. Но не конкретното работно време, т.е. разходите за работно време при прякото им производство. Става дума за разходите за работно време за възпроизводство на подобни стоки при дадени господстващи условия.

5. Работникът получава за своята работа трудово възнаграждение. То покрива разходите, необходими за поддържането и възстановяването на физическите и моралните сили, за нормалното функциониране и живот на работника и неговите близки.

6.Трудовото възнаграждение не е заплащане за труд, а е заплащане за „работната сила“ като специфична стока. Ключова особеност на работната сила е тази, че тя има способността да създава продукт, стойността на който е над стойността на самата работна сила, т.е. на разходите, необходими за поддържането и възстановяването на физическите и моралните сили, за нормалното функциониране и живот на работника и неговите близки.

7. По този начин, като наема работник, капиталистът плаща за способността му да работи, като придобива правото да го накара да работи над времето, необходимо за работника да си осигури определен минимум жизнени средства.

По този начин се създава разлика между стойността на произведената от  работника стока и стойността на работна сила, т.е. трудовото възнаграждение  платено от капиталиста като "цена" на стоката работна сила. Тази разлика е принадената стойност - част от въплътения в стоката труд, безвъзмездно  присвоен от капиталиста, т.е. собственика на средствата за производство.

8."Тайната“ на капиталистическата експлоатация, според Маркс, се крие във факта, че работната сила, както и всяка друга стока, има две свойства: стойност и потребителна стойност. Принадената стойност не е "приспадане от труда на работника" (както смята Рикардо), а резултат от това, че работната сила се продава и купува на стойност, т.е. цена, която е по-ниска от цената на  създадения от нея продукт.

9. Теорията за принадената стойност е логическо следствие от вижданията за двете свойства на стоката – „потребителна стойност“ и стойност (разменна  стойност“ и двойнствения характер на труда, включващ „конкретен труд“, т.е. създаващ потребителната стойност и „абстрактен труд“, създаващ разменната стойност или просто стойност.

10. Принадената стойност е значима част от дохода на собствениците на капитал, (последният разбиран като стойност, която при експлоатация на наемен труд  носи принадена стойност) - тук става дума не само за предприемаческата печалба, но също така и за търговската печалба, както и за такава от лихви. При двете последни принадената стойност се пренася от тази, формирана в процеса  на производство.

Тук ще споменем и критиците на Маркс, и неговата теория за принадената стойност, които я коментират като вид теоретична конструкция, а именно:

(1) Теорията за принадената стойност се основава на трудовата теория за стойността, която ограничава източника на стойност само до труда на работника. Поради това наричат трудовата теория за стойността – еднофакторна теория. Тя, както отбелязват критиците, не взема под внимание, че предприемаческата дейност, управлението на дейността и организацията също са източник на стойност на стоките, и също създават доход. На тази база те отхвърлят теорията за принадената стойност или най-малко я ограничават, тъй като съществуват и други фактори като източник на стойност;

(2) Трудовата (еднофакторната) теория за стойността, която е в основата на теорията за принадената стойност не взема предвид, че трудът е хетерогенен и се различава не само във времето, но и в резултатите. Подобна ситуация също ограничава теорията за принадената стойност, тъй като нейният източник не е с постоянен и цялостен характер;

(3) Атакувани са и други моменти, свързани с теорията за принадената стойност като, в частност се отправя и т.нар. „филологическа“ критика. Т.е. използват се аргументи, че преводът на немската дума „Wert“, като "стойност", „филологически е неправилен и философски неграмотен и се основава на грешно разбиране на духа на езика". Това е така, защото терминът „стойност“ на немски език всъщност съответства на думата „Kostenpreis“. Посочва се, че "стойността“ изразява нещо, което политическата икономия и Маркс наричат „цена“, което се противопоставя на „ценност“, т.е. „Wert“ . Това важно противопоставяне се унищожава с използването на термина „стойност“, защото стойността е цената. Но абсурдността на превода достига своята крайност, когато стане дума за потребителна стойност: факта е, че голяма потребителна ценност може да няма никаква стойност. Въздухът и водата имат огромна стойност, но нищо не струват.“ (Вж. Вышеславцев Б.П. Философская нищета марксизма. М.: Раритет, 1995, с.263-267).

(4) Много други критики, включително такива с лична насоченост, като тази изразена от един от бащите на „икономикса“, т.е. формираната на Запад дисциплина, имаща за цел да „противостои на „политикономията“. Става дума за Пол Самюелсън, лауреат на Нобелова награда по икономика. Последният „хапе“ Маркс със забележката, че „от гледна точка на приноса в чисто икономическата теоретична наука Карл Маркс може да се разглежда като дребен икономист от пост-рикардианската школа.“(The American Economic Review, March 1962, pp. 12-15.).

В дадения материал няма да се занимаваме подробно с тези критики, тъй като не това е нашата цел. Но все пак ще коментираме накратко някои от тях. Нека да приемем, че, например, критиките (1) и (2) са верни. Т.е. че съществуват повече от един източници на приход, а не само трудът на работника. Но това премахва ли откритието на Маркс, разкриващо същността на капиталистическия начин на възпроизводство - експлоатацията на наемния труд, изразена в присвояването на принадената стойност от страна на капиталиста. В крайна сметка спорът може да бъде само в размера на присвояването и дела на това присвояване в общата сума на дохода. Но това не премахва самия факт на присвояване.

По същия начин следва да се коментира и критика (3), която въобще избягва съдържателната страна на въпроса – независимо как ще преведем един или друг термин, това не означава, че самото явление не съществува, а именно присвояването на чужд труд. Във връзка с (4) - критиката на П.Самюелсън, ще замълчим, тъй като няма нужда от коментар на заядливо мнение.

Навярно безчетните отрицания, критики, клевети и „ревизии“, засягащи такъв крайъгълен камък на марксизма като теорията за принадената стойност ще продължават и в бъдеще. Но както практиката досега показва никой не е успял да отхвърли теоретично по убедителен начин великото откритие на Маркс – механизмът на капиталистическата печалба. А „тайната“ на капиталистическата експлоатация се потвърждава постоянно от самия процес на капиталистическо възпроизводство във всички етапи и фази на развитие на тази формация. И това е вярно особено днес, когато размерите на социалното неравенство и дълбока обществена несправедливост на днешния глобален, неолиберален/неоконсервативен капитализъм достигат невиждани в цялата история на човечеството размери.

 

Източник:  Поглед.инфо 

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар