Пътят към Манифеста

 

 

Етапи в изработване научната програма на международния пролетариат

От историята  знаем, че първата  среща между Маркс и Енгелс става през 1842 г. Тогава Карл Маркс е на 24 год., а Фридрих Енгелс е две години по-млад, тоест на 22 г. Това е началото на една велика и трогателна дружба, посветена на най-потиснатата класа. При втората им среща в края на август 1844 г. в продължение на десет дни по думите на Енгелс  „ние констатирахме нашето пълно единодушие във всички области на теорията и оттогава датира нашата задружна работа“.

Става съюз между тези велики умове, които въоръжават работническата класа с научна революционна теория и полагат основите на стратегията и тактиката на пролетарската  партия. Началният плод на това творческо съдружие е съвместния им труд „Светото семейство“, излязъл  през февруари 1845 г. Тук двамата формулират едно от основните положения на историческия материализъм, а именно , че не отделните „герои“, а народните маси са истинският творец на историята. В това произведение е вече оформилият се възглед  на Маркс и Енгелс за световноисторическата мисия на пролетариата, защото по силата на своето положение в капиталистическото общество може и трябва да осъществи революционно преобразуване на света.

Първият документ, съдържащ според определението на Енгелс „гениалния зародиш на новия мироглед“ са прочутите „Тезиси за Фойербах“,които Маркс  пише през 1845 г. и дава принципната отлика от цялата предишна философия: „ Философите само по различен  са обяснявали света, но задачата се състои в това, той да бъде изменен.“

От 12 юли до 21 август 1845 г. Маркс  и Енгелс предприемат пътуване до Англия, запознават се с работническото движение там, срещат се с левите водачи на чартистите и помагат за заздравяване на връзките между тях и ръководителите на Съюза на справедливите. Общо е разбирането, че е необходимо да се основе международна революционна организация.

В съвместния двутомник „Немската идеология“, завършен през 1846 г., Маркс и Енгелс обосновават най-важното положение на историческия материализъм за определящата роля на материалното производство в живота на обществото и в неговата история. Там са заложени основите на учението за обществено-икономическите формации и за класовата борба, като движеща сила на развитието в антагонистичното общество, водеща до обективната неизбежност от смяната на капитализма. В "Немската идеология" Маркс и Енгелс пишат: „Комунизмът  за нас не състояние, което трябва да бъде установено, не е идеал, с който трябва да се съобразява действителността. Ние наричаме комунизъм действителното движение, което унищожава сегашното състояние.“

Разглеждайки своето учение като оръдие за революционно преобразяване на света , Маркс и Енгелс  смятат, че най-важното условие за победата на работническата класа е да се създаде пролетарска партия, която да бъде носител на революционната теория, организатор и ръководител на класовите борби. Затова установяват връзки със съмишленици от различни страни. Организиращ  център за прогресивните елементи на пролетарското движение е създаденият от Маркс и Енгелс през януари 1846 г. в Брюксел Комунистически кореспондентски комитет.  Задачата на този комитет е установяване връзки и редовна кореспонденция със  социалисти и комунисти от различни страни, за да ги сплоти чрез размяна на мнения и критика на погрешните възгледи около една научна програма и подготви условията за създаване на партия. Към средата на 1846 г. Брюкселският комитет вече е успял да установи връзка с английските чартисти, с лондонските ръководители на Съюза на справедливите, с парижките общини на този съюз,а също така с отделни комунистически групи в Германия.

Теоретично и организационно единство на прогресивните елементи на пролетарското движение  може да бъде постигнато само в борба срещу различните дребнобуржоазни, сектантски и утопични възгледи, разпространявани тогава не само в изостанала Германия, но и в по-развитите капиталистически страни – Англия и Франция. Такава борба против погрешните  възгледи се налага да се води срещу примитивния, уравниловъчен комунизъм на Вайтлинг , които смята, че революцията е необходима, но нейна движеща сила ще бъде лумпенпролетариатът. Продължава борбата  срещу тъй наричащите се“истински социалисти“ – К. Грюн, Х. Криге и М. Хес, които подменят истинската класова борба със сладникави проповеди за любов и братство между всички хора  и по този начин служат на реакцията. По-сериозен противник се оказва Пиер Прудон, които изразява отрицателното си отношение към идеята за революционни преобразования на обществото. Отговорът на Маркс е светкавичен в книгата му „Нищета на философията“, излязла през юли 1947 г., където се разкрива колко несъстоятелни са икономическите възгледи на Прудон, които проповядва дребнобуржоазната идея за мирно и постепенно  преобразуване на капитализма чрез премахване на неговите „лоши“  страни  и  запазване на „добрите“. Както свидетелства самият Маркс, творбата „Нищета на философията“  „съдържа зародишите на онова, което след  двадесетгодишен труд се превърна в теорията, развита в „Капиталът“. В своя труд Маркс прави нова значителна крачка напред в разработване на теорията на класовата борба. Разкривайки утопичния и реакционен характер на схващанията на Прудон, той доказва, че всички опити да се изгладят съществуващите в капиталистическото общество противоречия и да се премахне класовата борба са несъстоятелни и вредни. Маркс вижда в икономическата борба на работниците не само средство да се защитят техните интереси, но и необходимо условие за съзряване на пролетариата като класа, за издигане на организираността  и съзнателността. Велика  заслуга на Маркс е, че тук той за пръв път свързва икономическата и политическата борба в едно цяло, което прави трудът „Нищета на философията“ в едно от най-важните произведения на марксизма, своеобразна програма на зараждащата се партия.

Борбата на Маркс и Енгелс срещу различните утопични,сектантски и дребнобуржоазни възгледи дава своите плодове. В края на януари 1847 г. Лондонското ръководство на Съюза на справедливите кани двамата да влязат в съюза, да помогнат за коренната му реорганизация и за изработване на неговата програма. Независимо от идейната незрялост и организационната слабост на Съюза, Маркс и Енгелс дават съгласието си, като се надяват да превърнат тази вече съществуваща работническа организация  с опорни точки в различни страни, в ядро за формиране на въоръжена с научна програма пролетарска партия.

На конгресът на Съюза на справедливите, който се провежда в Лондон през юни 1847 г., Маркс не успява да замине поради материални затруднения. Енгелс е делегат от парижките общини, а Вилхелм Волф  е изпратен за  делегат от общността на Брюксел. Енгелс и Волф оказват огромно влияние върху хода на конгреса, който фактически слага началото на съвсем нова организация – Съюза на комунистите. Конгресът по същество има учредителен характер, на който организацията приема  нови идейни принципи и нова структура. В хода на работата, при непосредственото участие на Енгелс и Волф е изработен новият устав, който след обсъждане по места подлежи на утвърждаване от следващия конгрес. Обаче Енгелс и Волф успяват да внесат важни програмни положения в устава, в първата точка на който целите на съюза са формулирани в духа на научния комунизъм. Тази точка гласи: „Целта на съюза е събаряне на буржоазията, господство на пролетариата, унищожаване на старото, основано на антагонизма на класите буржоазно общество и основаване на ново общество без класи и без частна собственост."  Предишният абстрактно-хуманистичен девиз „Всички хора са братя“ е сменен с  революционен  лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се !”, който изразява класовия и интернационален характер на работническото движение. Наред с проектоустава се обсъжда и въпроса за програма на Съюза. В резултат на това е приет „Проект на комунистическото верую” под формата на въпроси и отговори (катехезис). Под този документ, написан собственоръчно от Енгелс, стоят подписите на Карл Шил (съюзното име на Карл Шапер) и на секретаря на конгреса Хайде (съюзното име на Вилхелм Волф). Основаването на Съюза на комунистите — първата международна работническа организация, провъзгласила научния комунизъм за свое идейно знаме — е бележито събитие в историята на освободителната борба на пролетариата. То слага началото на съединяване на марксизма с работническото движение, става предвестник на разпространението на марксисткия мироглед, на идеите на интернационалната пролетарска солидарност.

 

 

 След първия конгрес  усилията се насочват към идейното и организационното укрепване на Съюза на комунистите. Комунистическите кореспондентски комитети и групи се вливат в него.   Ролята на Брюкселския окръжен комитет, основан на 5 август 1847 г. и възглавяван от Маркс, става ръководен център на целия Съюз на комунистите. Централният комитет в Лондон по всички важни въпроси се обръща най-напред към Брюкселския окръжен комитет.

 Най-близка цел на Съюза на комунистите е организиране на пропагандата на комунистическите идеи. Около нелегалните, сравнително тесни организации на съюза трябва  да израсне мрежа от легални работнически дружества, подобни на Лондонското просветно дружество на германските работници. Съюзът се заема да установи контакт с вече съществуващите просветни дружества и  да създава нови. Към тях се организират библиотеки, курсове за лекции, певчески кръжоци и т.н.  В края на август 1847 г. в Брюксел е основано Германско работническо дружество, което обединява  главно германските работници емигранти. Ръководна роля в него играят  членовете на Съюза на комунистите.  То води широка пропагандна и просветна работа, организира всяка сряда дебати върху работнически въпроси и всяка неделя политическа дискусия(жените също могат да участват).  Дружеството на немските работници влиза във връзка с фламандски  и валонски работнически общества и подбира най-активните си и политически мотивирани членове за  Брюкселската комуна на Съюза на комунистите.

През декември 1847 г. Маркс изнася редица лекции по политическа икономия в Брюкселското  дружество на германските работници, които по-късно ще бъдат публикувани под заглавие „Наемен труд и капитал“ и където централен проблем е същността на икономическите отношения между капиталистите – собственици на средствата за производство , и наемните работници. Тук Маркс доказва икономическата основа на непримиримите, антагонистични противоречия между двете основни класи на буржоазното общество.

В условията на назряващите буржоазнодемократични  революции в Европа за създаване на единни национални държави, особено остро се чувства липсата на печатен орган, но  средства за собствен такъв няма. Затова  Маркс и съратниците му решават да използват съществуващия „Deutsche Brusseler Zeitung” („Немски брюкселски вестник”), като се надяват да го поставят под свое влияние. И тази надежда се оправдава. Към края на 1847 г. вестникът  фактически, макар и неофициално , става орган на формиращата се пролетарска партия – Съюза на комунистите.  Кореспондентското бюро на "Немски брюкселски вестник"  снабдява германските вестници с новини от Франция, Англия и Белгия. 

Теоретичната и политическата подготовка на членовете на Съюза за бъдещите битки Маркс и Енгелс смятат за изключително важна задача. Огромна роля в това отношение е трябвало да изиграе Вторият конгрес на Съюза.

Въпросът за съставяне на програма във форма на катехизис (във вид на въпроси и отговори) се обсъжда още преди първия конгрес, на който Съюзът на справедливите е реорганизиран и преименуван в Съюз на комунистите (юни 1847 г.). През септември 1847 г. лондонският Централен комитет на Съюза на комунистите (Шапер, Бауер, Мол) разпраща  един проект за катехизис  до окръзите и общините на Съюза. Този документ, който носи следи от влиянието на утопичния социализъм, не задоволил Маркс и Енгелс, както и „поправеният" проект, съставен в Париж от „истинския социалист" М. Хес. На 22 октомври на заседанието на Окръжния комитет на Съюза на комунистите в Париж Енгелс подлага на рязка критика проекта на Хес и той е отхвърлен. На Енгелс е възложено да състави нов проект.  В резултат на това, съобщава той на Маркс, „ми беше възложено да съставя нов катехизис“  и „мисля, че с изключение на някои съвсем незначителни дреболии ще го прокарам така, че поне да няма в него нищо, което да противоречи на нашите възгледи.“

Проектопрограмата „Принципи на комунизма“, която Енгелс съставя, е четири пъти по–голяма по обем от проекта на „Веруюто“.  Смятайки, че е необходимо предварително да обсъди проекта с Маркс, на 23 ноември 1847 г. Енгелс му пише: „Помисли малко по веруюто. Аз смятам, че ще бъде най-добре, ако изоставим формата на катехезис  и го озаглавим „Комунистически манифест“.  При написването на „Манифест на Комунистическата партия" основоположниците на марксизма използват редица положения, изложени именно в „Принципи на комунизма", като предварителен документ.

Заседанията на Втория конгрес се провеждат от 29 ноември до 8 декември 1847 г. в Лондон. Окончателно е утвърдено името  „Съюз на комунистите“ и са направени съществени изменения в редица параграфи от устава. Много важно значение има новата, предложена от Маркс и Енгелс  формулировка  на първа точка от устава: „Целта на съюза е: събаряне на буржоазията, господство на пролетариата, унищожаване на старото, основано върху антагонизма на класите буржоазно общество и основаване на ново  общество без класи и без частна собственост.“

Обсъждането на програмата продължава няколко дни. Маркс и Енгелс решително защитават принципите на своята революционна теория. „Най-сетне бяха ликвидирани – спомня си Енгелс – всички разногласия и съмнения, новите принципи бяха единодушно приети. Маркс и аз бяхме натоварени да изработим манифеста.“ Това е изключително важна теоретическа и политическа победа на Маркс и Енгелс,  чието значение може да се оцени напълно едва в светлината на съдържанието, значението и цялата следваща история на „Манифеста“.

На 13 декември 1847 г. Марк се връща в Брюксел и затъва до гуша в работа – редактира вестника, ръководи местните организации на Съюза, чете лекции по политическа икономия в Дружеството на германските работници и т.н. Но през цялото това време главното му внимание е насочено към „Манифест на Комунистическата партия“. Маркс и Енгелс започват да работят над него още докато са в Лондон, а по-късно в Брюксел, до заминаването на Енгелс за Париж в края на декември. След това Маркс продължава да работи сам, оформяйки  не само съдържанието, но и литературната форма на това велико произведение с класически характер. В края на януари работата над „Манифеста“ е завършена и ръкописът е изпратен в Лондон за отпечатване в малка печатница, собственост на члена на Съюза на комунистите Бургхард. Произведението се поява непосредствено преди Февруарската революция във Франция и малко преди Мартенската революция в Германия. Така тръгва да шества по света и става научна теория за революционното преобразуване на обществото. Този текст, дело на ненавършил тридесет години немски философ, изгнаник в Брюксел, ще се превърне в най-разпространявания до днес нерелигиозен текст.

 

 

 В предговора  към немското издание в 1890 г.  Ф. Енгелс уточнява:  „ …по времето на неговата поява ние не можехме да го наречем социалистически манифест. В 1847 г. социалисти наричаха два вида хора. От една страна, привържениците на разните утопични системи, особено оуенистите в Англия и фуриеристите във Франция; и двете тези течения още тогава се бяха изродили просто в постепенно  измиращи секти. От друга страна — всевъзможни социални шарлатани, които с различни вселечебни  средства и с всевъзможни кърпежи искаха да премахнат обществените недъзи, без да причинят ни най-малка вреда на капитала и печалбата. И в двата случая това бяха хора, които стояха вън от работническото движение и търсеха подкрепа по-скоро от „образованите" класи. Напротив, онези работници, които се бяха убедили в недостатъчността на чисто политическите преврати и искаха коренно преустройство на обществото, тези работници тогава се наричаха комунисти. ……. В 1847 г. социализъм означаваше буржоазно движение, а комунизъм — работническо движение. Социализмът, поне на континента, имаше достъп в салоните; с комунизма беше тъкмо обратното. И тъй като ние още тогава много решително бяхме на мнение, че „освобождението на работниците трябва да бъде дело на самата работническа класа“, ние нито за миг не се поколебахме кое от двете имена да изберем. И оттогава никога не ни е минавало през ума да се откажем от него.“

В предговора към английското издание от 1888 г. Ф.  Енгелс отбелязва:  „Макар  че „Манифестът“ беше наша обща работа, аз все пак считам за свой дълг да изтъкна, че основната мисъл, която образува неговата ядка, принадлежи на Маркс. Тази мисъл се състои в това, че във всяка историческа епоха господстващия начин на икономическо производство и размяна и необходимо обуславяното от него обществено устройство образуват основата, върху която се изгражда политическата и интелектуалната история на дадена епоха, и че само изхождайки от тази основа, може да бъде обяснена и самата епоха, че съобразно с това цялата история на човечеството е история на класовата борба.“

„Манифестът“ е първата действително научна програма на международния пролетариат. С устата на своя авангард, тогава все още малоброен, пролетариатът възвестява на света своите цели и намерения, открито заявява, че ще се стреме към събаряне на съществуващия обществен строй  и установяване на нови, справедливи обществени порядки.

 

 

През юни 2013 год. «Манифест на комунистическата партия» и първи том на «Капиталът» на Карл Маркс са поставени в списъка «Паметта на света » – Програма ЮНЕСКО за защита паметниците на световното документално наследство. Това става по съвместно предложение от Германия и Холандия . В обосновката се подчертава, че тези произведения оказват огромно влияние на социалните движения в целия свят от времето на тяхното създаване. По този начин, двете основни работи на научния социализъм са приети  за едни от най-важните световни исторически документи.