„Тази малка книжка струва цели томове: с нейния дух живее и се бори досега целият организиран и борещ се пролетариат на цивилизования свят" (Ленин)
„Манифест на Комунистическата партия" за пръв път e обнародван от Просветното дружество на немските работниците в Лондон през февруари 1848 г. на немски, като отделно анонимно издание на 23 страници с тъмно зелена обложка. За точната дата на издаването съществуват различия – в едни източници се посочва 21 февруари, а в други 24 февруари 1848 година. Отпечатването става в малка печатница, собственост на члена на Съюза на комунистите Дж. Бургхард [JE Burghard 46, Liverpool Street, Bishopsgate ("Bu23", Green Envelope) (Лондон 1848]. Брошурата е допечатвана три пъти в кратък срок. Произведението се поява непосредствено преди Февруарската революция във Франция и малко преди Мартенската революция в Германия.
Към 20 март 1848 г. около хиляда копия от „Манифеста“ достигнат до Париж, а оттам до Германия в началото на април. През април – май 1848 г. в Лондон излиза още едно издание на немски език. През март—юли 1848 г. „Манифест на Комунистическата партия" e отпечатан в демократическия орган на немските емигранти „Deutsche Londoner Zeitung" („Немски лондонски вестник“). Веднага произведението е преведено, макар и с известни произволни отклонения от оригинала,на шведски език от социалиста-утопист Йетрек, който го издава под заглавие „Гласът на комунизма. Декларация на Комунистическата партия“.
През същата 1848 г. е отпечатан в Лондон немският текст във вид на отделна брошура от 30 страници, като са поправени някои печатни грешки от първото издание и подобрена пунктуацията. По-късно този текст е вложен от Маркс и Енгелс в основата на последвалите авторизирани издания.
В „Манифеста" се посочва, че той „се обнародва на английски, френски, немски, италиански, фламандски и датски език“, но френското, италианското и фламандското издание от 1848 г. не са открити. През 1848 г. той излиза на датски благодарение на усилията на датските членове на дружество „Братски демократи“. В края на същата година излиза полското издание.
В изданията от 1848 г. имената на авторите на „Манифеста" не се споменават; те са за пръв път споменати в печата през 1850 г. при обнародването на първия английски превод на Елен Макфарлин в чартисткия орган „Red Republican" („Червен републиканец") в предговора, написан от редактора на това списание Дж. Харни.
През 1872 г. е пуснато ново немско издание на „Манифеста" с малки авторски поправки и с предговор от Маркс и Енгелс. Това издание, както и последвалите немски издания от 1883 и 1890 г., излиза под заглавието „Комунистически манифест".
Първото руско издание на „Манифест на Комунистическата партия", излиза през 1869 г. в Женева в превод на Бакунин, който на редица места изопачава съдържанието «а „Манифеста". Недостатъците на първото издание били отстранени в изданието, излязло през 1882 г. в Женева като превод на Г. Плеханов. Плехановият превод поставя начало на широко разпространение на идеите на „Манифеста" в Русия. Придавайки огромно значение на пропагандата на марксизма в Русия, Маркс и Енгелс пишат специален предговор с дата 21 януари 1882 г. към това издание.
След смъртта на Маркс излизат редица издания на „Манифеста", които са прегледани от Енгелс: през 1883 г. излиза немско издание с предговор от Енгелс; през 1888 г. — английско издание в превод на С. Мур, редактирано от Енгелс и снабдено от него с предговор и бележки; през 1890 г. — немско издание с нов предговор от Енгелс. Към последното издание Енгелс също пише няколко бележки. През 1885 г. е обнародван във вестник „Socialiste" („Социалист") един френски превод на „Манифеста", направен от дъщерята на Маркс Лаура Маркс - Лафарг и прегледан от Енгелс. Енгелс пише предговор към полското издание на „Манифеста" от 1892 г. и към италианското издание от 1893 г.
Този пръв програмен документ на научния комунизъм става известен на българската прогресивна общественост наскоро след Освобождението. От него се вдъхновяват в пионерската си работа първите наши социалисти. Те ползват главно руския превод от 1882 г. През 1891 г. няколко месеца преди Търновската сбирка и Бузлуджанския конгрес, „Манифест на Комунистическата партия" се появява за пръв път на български език. Преводът е извършен от социалиста д-р Иван Кутев по руското издание от 1882 г. Въпреки някои недостатъци на превода, отбелязани по-късно от Георги Бакалов, появата на „Манифеста“ на български език във внушителния за онова време тираж от три хиляди екземпляра е събитие от огромно значение. Знаменателен е преди всичко фактът, че това събитие съвпада по време с момента, в който се полагат основите на Благоевската партия. Великото идейно богатство на тази неголяма по обем книга става верен компас в дейността на нашите първи революционни марксисти.
През 1900 г. се появява ново издание на „Манифеста" в един по-прецизен превод, извършен от ветерана на нашето социалистическо книгоиздаване Георги Бакалов. Книгата е издадена във Варна от книжаря-социалист Стефан Георгиев. По-късно Бакаловият превод претърпява още четири издания — две през 1905 и 1919 г. и две през 1944 г. Новото в тези издания е, че те са придружени с предговора на К. Маркс и Ф. Енгелс към немското издание от 24 юни 1872 г. и предговорите на Ф. Енгелс към немските издания от 1883 и 1890 г.
Партийната социалистическа книжарница и печатница в София, която има големи заслуги за разпространяването на идеите на основоположниците на научния комунизъм, два пъти — през 1915 и 1918 г. — издава „Манифеста" в превод на Васил Коларов. Същият превод е стереотипно преиздаден от българската емиграция в Съединените американски щати (щата Илинойс) през 1918 г.
След Деветоюнския фашистки преврат през 1923 г., когато издателите, разпространителите и читателите на марксистко-ленинската книга са подложени на жестоки полицейски преследвания, цялостни преводи на „Манифеста" у нас не са правени.
Далеч зад пределите на страната, в столицата на СССР, през 1939 г. Московското издателство за чужди езици издава „Манифеста" в тираж 15000 екземпляра в превод на български език, извършен от Антон Иванов. По нелегални пътища това издание се разпространява у нас през годините на Втората световна война.
След 9 септември 1944 г. в България започва масово издаване на произведенията на К. Маркс и Ф. Енгелс. Още през октомври 1944 г. излизат едновременно две издания на „Манифест на Комунистическата партия" в общ тираж 80000 екземпляра, които буквално се разграбват от жадните за марксистко-ленинска просвета читатели. Оттогава са издадени над петнадесет издания в масови тиражи.
Наред с отделните издания „Манифестът" е отпечатан и в том първи от Избрани произведения в два тома и в том 4 от Съчиненията на К. Маркс и Ф. Енгелс. Отделни части от него са поместени в различни тематични сборници от произведения на основоположниците на научния комунизъм.
Много десетилетия изминаха от паметната 1891 г., когато за пръв път се появи на български език „Манифест на Комунистическата партия. Преминало през пламъците на революционните класови битки, това, според думите на Димитър Благоев, „ .. . малко по обем ... велико по съдържание" произведение винаги, неизменно и вярно е сочило и продължава да сочи пътя към нашата цел .
Безсмъртното произведение на Карл Маркс и Фридрих Енгелс „Манифест на Комунистическата партия" е оказвало и продължава да оказва грамадно влияние върху съзнанието и обществената дейност на милиони хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар