Търсене в този блог

18.06.2016 г.

Времето е поставило Георги Димитров в историята, независимо дали това се харесва на някого или не - Янчо Таков

 

 

Слово, изнесено по повод тържественото отбелязване на 134-тата годишнина от рождението на Георги Димитров

 

Изминалите 26 години ще се помнят като време на погром над България и всичко българско. Нищо значимо, нищо смислено не остана в живота ни, което да не е било оспорено, преиначено и осквернено.

 

 

 

 

 

Повечето от нас мълчаха пред разрушаването и разграбването на бившата Народна Република България /вероятно и заради участието на „наши” в този погром/. Вмениха ни вина, че сме живели по времето на социализма /впрочем време, в което България беше между първите 30 най-развити държави/. Обявиха това време за престъпно. Освен всички други квоти, за това какво е позволено на България да произвежда и какво не, определиха и квота за броя на българите – около 4 милиона. Даже ни накараха да се чувстваме виновни, че живеем тук – в тяхната „нова” България. На въпрос кои са ТЕ – отговорът е лесен – това са новите „успели българи” – „демократи”, ренегати, реститути и най-откровен криминален контингент.Днес властници говорят с гордост за „успелите българи”- милион и половина, повечето от които напуснаха България, за да мият чиниите на стара Европа и да сменят памперси – това управляващите наричат „свободно движение на хора и идеи”. Но някак небрежно пропускат онази малка хищна група, която те и предишните властници създадоха и с чиято помощ откраднаха половинвековния труд на три поколения.Осъдиха мнозинството българи на унизителна бедност. Тази малка група „успели българи” и техните идеолози успяха /и не без наша помощ/ да подменят историята, да убият още много пъти големите примери на България. Започнаха с Левски и Ботев и стигнаха до Георги Димитров. Създадоха и наложиха със закон лъжите, че до 9 септември 1944 г. България била най-демократичната, най-напредналата. Че убийствата от 1923 – 1944 са комунистическа измислица, че не е имало фашизъм, че Съпротивата била тероризъм. Не е имало Закон за защита на Държавата и по-късно антисемитски Закон за Защита на Нацията. Че тази „демократична” монархия не е убивала хора без съд, срещу заплащане – 50 хиляди лева за отрязана глава. 1400 глави струват 60 милиона царски лева, както безмилостно пише в полицейските архиви. Какъв фашизъм, какво приятелство с нацистките водачи? Та цар Борис III е патриот – присъединява България към хитлеристката коалиция, само за да осъществи изконния български идеал. Хилядите избити участници в Съпротивата, отрязаните глави по мегданите, изгорените 11 343 човешки души в пещите на Треблинка са банални подробности в сравнение с високите постижения – Южна Добруджа, Македония и Беломорска Тракия /но където още помнят с омраза българската царската войска и администрация/.

Днес, когато говорим за историческа личност с мащабите на Георги Димитров, не бива да забравяме случилото се през последните 26 години. Отричането на ролята на цялата българска левица, особено след нейното управление 1946-1990 г., достигна и най-ярката фигура, каквато безспорно е Георги Димитров. Непосредствено след 1990 г. започнаха опити за пренаписване на биографията му. Изопачаване на факти от живота, обидни прозвища и откровени лъжи трябваше да превърнат Георги Димитров в комунистически “образ на злото“. В едно свое изследване за Димитров  Искра Баева пише, че в повечето бивши източноевропейски социалистически страни разграничаването от комунистическите лидери, съвременници на Сталин: Клемент Готвалд, Болеслав Бйерут, Матиаш Ракоши, Георги Георгиу-Деж, Валтер Улбрихт, Енвер Ходжа е станало много по-рано от България, не само защото Георги Димитров е по-мащабна фигура от изброените по-горе комунистически дейци, но и защото има несравнимо по-широка международна известност и признание. Резултатът беше практическото изчезване на Георги Димитров от учебниците по история. С политическата задача да бъде изтрита паметта за него, беше разрушен мавзолеят, който със самото си присъствие в центъра на София напомняше за Димитров. Ясно, защо – името и високият международен авторитет, моралната опора на левите хора у нас плашеше и до ден днешен тревожи съня на новите “демократи“. След тази поредна вандалщина, днес в масовото историческо съзнание не е трудно да открием една напълно изопачена и подигравателна представа за Георги Димитров, като послушна пионка на Сталин в България. Представа, налагана днес и от титулувани по времето на социализма “учени“, които добиваха титли и многохилядни тиражи от Партиздат за възторжените си писания за същия Георги Димитров и социализма. Само на мен ли ми се стори, че тогава ръководството на БСП бързо и с облекчение подкрепи желанието на семейството на Георги Димитров тялото му да бъде извадено от мавзолея и погребано в софийските гробища. Но на 23 юли 1990 г. тялото беше изпратено с огромно шествие, което ясно показа кой е Георги Димитров за левите хора на България.

Ние знаем истинската биография на Георги Димитров. Затова ще отбележа само два момента, които го превръщат в една от значимите исторически личности на XX век.С края на Първата световна война за Европа и света започва епохата на голямото идеологическо противопоставяне между новата държава и общество, родени от Октомврийската революция от 1917 година и старата система. Идеологически противопоставянето е между социализма и капитализма. В това противопоставяне се оформя и международното комунистическо движение под ръководството на Третия интернационал. И точно в тази епоха Георги Димитров се превръща от национална фигура в световна.

Именно в Германия Георги Димитров достига своя най-висок връх. По пътя към установяване на пълна нацистка диктатура, Хитлер организира подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 г. Арестуването и опитът да се осъди в показен процес Георги Димитров се оказва грешка. Защото единствен сред обвинените Димитров не се примирява с обвиненията и не се опитва да се защити, а превръща процеса в първото противопоставяне срещу националсоциализма и то в самата Германия. Единственият, който съумява да превърне този процес в световно осъждане на фашизма и нацизма.

За Лайпцигския процес е написано и казано достатъчно, но днес той трябва да се припомня, защото почти изчезна от съзнанието на българите. Този процес предизвиква световно движение в защита на несправедливо обвинените, създаде и Лондонския контрапроцес. Именно Лайпцигският процес определя високото място на Георги Димитров в историята на кървавия XX век.

Вторият момент, на който искам да обърна внимание, са неговите нови позиции, резултат от германския опит и които намират израз в решенията на последния VII конгрес на Коминтерна от лятото на 1935 г. В доклада пред конгреса Димитров защитава идеята за отказ от борбата за пълна идейна чистота. По-широко обществено съдействие, изграждане на широки леви коалиции, заедно с всички политически и обществени движения, които са против фашизма в световен мащаб. Тази идея за антифашистките народни фронтове всъщност променя сталинската тактика за борба срещу всички с димитровската - за търсене на съюзници навсякъде, с изключение на крайната десница. Това е тактиката, донесла най-големите успехи на международното комунистическо движение в годините на Втората световна война и в следвоенния свят.

В края на тази война България за пореден път се озовава на страната на победените. Но за пръв път тя се оказва в непозната до този момент историческа ситуация - макар да е в съюз с хитлеристка Германия, в България е организирана антифашистка съпротива. Тя няма мащабите на съпротивата в окупирани страни като Югославия, Полша или Франция, но с партизанското движение и бойните групи по градовете, България категорично се отличава от всички останали съюзници на Тристранния пакт. Въпреки че последните години упорито се налага тезата за "терористичния" характер на Съпротивата, няма никакво съмнение, че то е неотменима част от европейската съпротива и че е един от малкото плюсове, на които българската делегация може да разчита на Парижката мирна конференция от 1946 г. За тази българска уникалност основна заслуга отново има Георги Димитров. Той оглавява задграничното ръководство на българските комунисти, той съдейства за създаването на българския антифашистки блок - Отечествения фронт през 1942 година.

Една справедлива оценка на личността и делото на Георги Димитров ще очертае голяма и безспорна историческа фигура. Той е един от революционерите, дали облика на XX в., от политиците, убедени че бъдещето може и трябва да се променя. Обективната оценка не може да бъде само положителна, тъй като в дейността му и в дейността на много от съмишлениците му е имало грешки и грешни решения, довели до насилие, до смъртта на хора. Но не може да се отрече, че Георги Димитров е един от българите, които не са скланяли глава пред неправдите на своето време, а са се борили и често умирали в името на светли идеали. Времето е поставило Георги Димитров в историята и той е там, независимо дали това се харесва на някой, или не.

Благодаря, че ме чухте!

Виждам тук Александър Симов – нов член на изпълнителното бюро на БСП и от това място искам да попитам, и от ваше име ръководството на БСП, дали някъде по коридорите и фоайетата на “Позитано“ има бюст, или поне портрет на Георги Димитров, или вече няма място от многобройните портрети на предишни и настоящи лидери на БСП? За зала, носеща неговото име, не питам. Още един въпрос - не трябваше ли изнесените заседания на председателството да започнат от Ковачевци, а не от Правец? Очаквам отговор.

Източник: Поглед. инфо

 

 

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар