В дъното на големия, потънал в зеленина двор, е скрита ниска постройка. През 1905 г. в нея се настанява шестчленното семейство на Димитър Благоев, основателя и идеолога на Българската социалдемократическа партия. През 1913 г. многолюдната фамилия се мести под наем в съседната къща близо до външната порта. По-късно партийната организация събира средства и закупува къщата на ул. “Дебър” № 34, сега “Лайош Кошут”, за да има къде да живее вече болният Благоев. Днес двете сгради в двора кореспондират помежду си чрез ресторанта “При дядото”, където стои изложен файтонът на стареца. Въпреки че през целия си живот той се придвижва пеша или с трамвай, през последните години от живота си е трудно подвижен. Управителният съвет на кооперация “Освобождение”, основана по негова идея, му предоставя файтон с един кон. С него партийният вожд пътува до Народния дом на Лъвов мост - където е редакцията на сп. “Ново време”. Покрай псевдонима “Senex”, с който подписва статиите си, той е наричан от съмишлениците си Дядото, много години преди косите му да посребреят.
През 1953 г. къщата е превърната в музей. Тесни дървени стълби отвеждат до горния етаж, вдигнат в средата на 20-те години. Във входното антре под закачалката се намира скривалището, в което при полицейски обиски се крият Стела и Владимир, наследниците на Вела и Димитър Благоеви. Сред архивите на Дядото са запазени експонати на издаваното от него сп. “Съвременний показатель”, както и единственият оригинален препис на програмата и устава на партията, приети на Бузлуджанския конгрес през 1891 г. Част от документите разказват за дейността му като депутат, общински съветник и училищен настоятел. Сред тях са и депутатската карта от петроградския съвет, връчена му през 1922 г. за заслуги към руското революционно движение, снимка на членовете на създадената от него през 1885 г. социалдемократическа група в Петербург, факсимилета от проектопрограмата, от в. “Рабочий”, печатния партиен орган. В работния кабинет може да се види леглото му, подарък от група дърводелски работници. В същата стая през 1922 г., седнала на стол до главата на баща си, Стела Благоева записва разказите му. Диктовките са по молба от ЦК на партията, молба, която за Дядото има силата на заповед. След като ги изчита, собственоръчно пише предговора и заключението към автобиографията си. На писалищната маса и днес стои стъклена мастилница, подарък от ЦК на партията през 1911 г. по повод 25-годишнината от обществената му дейност. Мастилницата е внесена тайно в работния му кабинет на Лъвов мост заедно с другите му подаръци. Другарите му предприемат
“конспиративната” акция в негово отсъствие
Всички знаят, че Дядото отказва подаръци. “Никакво честване, никакво тържество!”, казва ядосан Благоев, след като разбира каква изненада му готвят. Нервира ли се, не повишава глас. Само брадата започва да подскача на гърдите му. На следващата сутрин след тържеството Дядото вижда кабинета си преобразен - нов килим, нова писалищна маса, върху нея стъклена мастилница и ваза с цветя.
До масата - красиво кресло. Чак след като му казват, че промяната е по партийно нареждане, спира да протестира. С този довод го убеждават и да позира за портрет и скулптура. В една от стаите в музея и днес стои пианото, на което Стела е преподавала уроци. Над него е портретът на Благоев, нарисуван от ръката на Евгения Георгиева през 1921 г. Дядото е вече наистина старец. Съвременниците му го описват като нисък на ръст. Враговете му го наричат “арнаутин” и “инат”, но съмишлениците му виждат скрита мъдрост в мълчанието му. Заговори ли, всички млъкват, въпреки че не е факир на словото като приятеля си Георги Кирков. Сказките му обаче завладяват със своята убедителност. Злоупотребява с три неща - с цигарите, с кафето и с работата. Но пък с другари често
засяда на чаша бира в кафе - ресторанта “Златният елен”
- който се намира на гърба на двореца. В кръчмата си има запазено място. В компанията му обикновено е и духовитият Георги Кирков.
Не обича да ходи нито на кино, нито на театър, тъй като смята тези удоволствия за загуба на ценно време, но пък не пропуска работническа вечеринка. Познава само пътя от редакцията до жилището си и до Народното събрание. Из останалите улици минава само на първомайските манифестации. Често поставя партийните дела над семейството си. Постоянните му полемики с противниците на социализма го увличат и го оставят неведнъж без препитание. Заради партийните му пристрастия го гонят от длъжността на чиновник в Министерството на финансите, уволняват го като учител. Многобройното му семейство преживява с учителската заплата на жена му Вела и благодарение на щедростта на партийни другари.
Вела Благоева, чието моминско име е Виктория Живкова, е призната за първата българска журналистка и първата жена марксистка. От брака им се раждат четири деца - Стела, Наталия, Владимир и Димитър. Най-малкият син Митко оставя името си, записано в историята на родния спорт. Той е един от съоснователите на футболния клуб “Славия”.
Митко загива в края на Първата световна война при отстъпление на нашите войски. Благоев е съкрушен, но крие от всички скръбта си. Месеци наред мълчи, пуши цигара след цигара, разхожда се из кабинета замислен. Приятелят му Георги Кирков е единственият, пред който дава воля на чувствата си. “Пръв път видях този сдържан, с желязна воля човек със сълзи на очите. Но той бързо се съвзе и каза: “И това ще преживеем”, разказва Георги Кирков пред съпругата си Тина.
След края на Първата световна война ударите за семейството следват един след друг. Вела Благоева умира през 1921 г. През 1923 г. Дядото изживява тежко поражението на Септемврийското въстание и умира през месец май 1924 г.
Нито едно от четирите му деца не оставя наследници
След атентата в църквата “Света Неделя” през 1925 г. Владимир е арестуван и убит в полицията. Стела, първото дете в семейството, завършва музикалната академия в Прага и история в Софийския университет. Преподава в III мъжка гимназия, но след атентата в църквата е уволнена. Двете заедно с Наталия са арестувани и отведени на разпит. Стела престоява няколко месеца в Централния софийски затвор. Там я застига вестта за смъртта на съпруга є Коста Янков, съветник по военните въпроси на ЦК на партията. Убит е заедно с още няколко свои съмишленици в дома на полковник Коджейков. По решение на ЦК на партията през 1926 г. Стела и Наталия емигрират в Съветския съюз. Наталия умира в Москва през 1943 г. Стела надживява двамата си братя и сестра.
Малката вила в Банкя с огромен двор, която до 1992 г. също функционира като къща-музей на Димитър Благоев, всъщност е закупена от Коста Янков, зетя на Дядото. Приживе той препродава имота на съпругата си Стела. През 1947 г. дъщерята на Благоев завещава вилата и огромния є двор на БРП(к).
В нея често е отсядал през лятото боледуващият от задух Благоев. След като музеят затваря врати, години наред в партийния имот живеят бездомници.
“Когато влязохме в къщата преди две години, всичките є прозорци бяха изпочупени, а дървената дограма - унищожена. Ремонтирахме я с дарения и много собствен труд”, разказва Александър Тончев, секретар на 8-а партийна организация в Банкя. Той продава вестници в едно от помещенията є и поддържа сградата. От време на време избърсва прахта от портрета на Дядото, под който стои надпис:
“Когато си мисля за бъдещето, ми иде наум, че всяка епоха ражда своята съвест.”
Източник: списание Тема
Няма коментари:
Публикуване на коментар