Търсене в този блог

14.06.2016 г.

ДЯДОТО

 

 

 

/Кратки бележки за неговия и за нашия живот/

Димитър ГЕНЧЕВ


Днес ние, българските социалисти, отново честваме рождения ден на първооснователя, теоретика и стратега на българския социализъм Димитър Благоев. Над сто хиляди българи - млади и стари, бащи, синове и внуци отново ще си спомним "Интернационалът" и „ Ален мак“ - любимите песни на Дядото.  Днес ще кажем на България с неговите думи: "Нека бъде благословен часът, в който нашите социалисти са почнали съзнателно да работят за разпространението идеите на научния социализъм у нас.. да бъдат благословени тия възбудители, тия съвременници на бъдещето... "

Е, всички няма да ни се зарадват, но това няма нито да ни трогне, нито да ни уплаши. Трудно е било да бъдеш социалист през 1891 г. Трябвало е, по думите на Благоев, човек да има здрави нерви и дълбока вяра в социализма. Трудно е да бъдем социалисти днес, но ние не сме сами. Зад нас е 125 – годишна история. Цели пет поколения българи вплетоха живота си в борбата за достоен, справедлив и солидарен социалистически свят. Не сме сами защото и днес както на първия ни конгрес на Бузлуджа през 1891 година можем съвсем законно да повторим думите на Дядото „ ... ние сме част от всесветската социална демокрация“. И не само сме членове ва партията на европейските социалисти, ами излъчихме и лидера й от нашите редове.

Но да се върнем в миналото – да разберем настоящето и да се опитаме да прозрем бъдещето:

В нашето недавно - 125 годишно, партийно минало славно, има нещо библейско и евангелическо. В началото беше словото – на Дядото. В „ Журнал съвременний показател“, списанията „Ден „ и „Ново време“, във вестниците „работник“ и „ Работнически вестник“. Статите му, брошурите, книгите и преводите се четат като евангелие. Като „блага вест“ за освобождението от робството на новия буржоазен свят, нахлул на върха на руските щикове в освободена България. За беднотията той се явява като месия, а първите му последователи ,които разнасят словото му, самият той наричаше апостоли.. Сигурен съм , че тази малко приповдигната патетика ще раздразни някои хора – вътре и извън партията. Известно е ,че за някои наши социалисти – прагматици - заниманията с историята си е чиста загуба на време. А за някои „ по-успели „ другари в нашите редове, загубата на време в партийната работа е загуба на пари. Тя е мухъл за онези , които се самооблъщават , че историята на БСП започва и завършва с тях. И все пак аз лично вярвам, че ис­то­ри­я­та на българския социализъм е покрита с  бла­го­род­на ис­то­ри­чес­ка па­ти­на. Тя е ве­че дос­та­тъч­но от­да­ле­че­на във вре­ме­то и то­ва да­ва въз­мож­ност на ис­то­ри­ка – „то­зи шеп­нещ зак­ли­на­тел на ми­на­ло­то“ – по ду­ми­те на То­мас Ман, – не са­мо да раз­че­те за­ми­съ­ла на българския социализъм, но и да ка­же някои истини за днешния му ден. За днешния ни ден. Говоря за „колективния“ историк, не лично за себе си.

Днес, от дис­тан­ци­я­та на из­ми­на­ли­те сто двадесет и пет о­ди­ни е пределно ясно, че ис­то­ри­я­та от­ре­ди на Ди­ми­тър Бла­го­ев ро­ля­та на един от най-зна­чи­ми­те съ­зи­да­те­ли на бъл­гар­с­ка­та дър­жав­ност. Не­го­ва­та ми­сия бе в син­х­рон с на­род­ни­те стре­ме­жи за ев­ро­пейс­ка­та ин­тег­ра­ция на Бъл­га­рия, за ней­на­та ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция и мо­дер­ни­за­ция, за бърз ду­хо­вен и ико­но­ми­чес­ки прос­пе­ри­тет. Пар­ти­я­та му тряб­ва­ше да ста­не не­от­ме­ни­ма част от бъл­гар­с­кия по­ли­ти­чес­ки ме­ха­ни­зъм, за да мо­же да осъ­щес­т­ви сво­я­та ци­ви­ли­за­тор­с­ка ро­ля за при­об­ща­ва­не на Бъл­га­рия към най-ви­со­ки­те ев­ро­пейс­ки и ду­хов­ни стан­дар­ти. И то­ва не са ни­то го­ле­ми, ни­то праз­ни юби­лей­ни при­каз­ки – Ди­ми­тър Бла­го­ев и не­го­ви­те съ­рат­ни­ци от ста­ра­та гвар­дия на бъл­гар­с­кия со­ци­а­ли­зъм съз­на­ва­ха сво­и­те ис­то­ри­чес­ки длъж­нос­ти.

Впро­чем, как­то е из­вес­т­но, го­ле­ми­те об­щес­т­ве­ни за­да­чи изис­к­ват на­ли­чи­е­то на го­ле­ми об­щес­т­ве­ни лич­нос­ти. Ня­как стран­но ни из­г­леж­да днес за­вър­ше­ност­та на Бла­го­е­вия по­ли­ти­чес­ки де­бют. Той за­поч­ва по­ли­ти­чес­ка­та си дей­ност ка­то за­вър­шен мар­к­сист. И та­къв ос­та­ва до края на жи­во­та си – пос­ле­до­ва­те­лен, без­ком­п­ро­ми­сен и мо­но­ли­тен. „Мо­гъ­що­то оръ­жие, ко­е­то Бла­го­ев при­до­би в уче­ни­е­то на мар­к­сиз­ма, му поз­во­ли да нап­ра­ви ед­но ве­ли­ко от­к­ри­тие: да от­к­рие ра­бот­ни­чес­ка­та кла­са в Бъл­га­рия, с то­ва да да­де тла­сък на на­уч­на­та ми­съл и да под­по­мог­не съз­да­ва­не­то на но­ва­та об­щес­т­ве­на си­ла, ко­я­то един ден, още при не­го­вия жи­вот, ще ста­не цен­т­рал­на­та ос на бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия“ – те­зи ду­ми при­над­ле­жат на рев­ни­во­то пе­ро на Геор­ги Ба­ка­лов, кой­то и бли­зо до Дя­до­то, и да­ле­че от не­го, във враж­да и по­ми­ре­ние ви­на­ги се стре­ми да бъ­де обек­ти­вен. „ Голяма работа... прочел Маркс и открил , че в България има пролетариат...“ – ще каже някои от днешните демитологизатори на българския социализъм. Голяма работа е било да откриеш движещата сила на историята в края на българския деветнасети век. След много години Янко Сакъзов, бащата на широкия социлизъм ще напише в кратък спомен как още през 1885 г. Двамата с Благоев срещат група пътуващи железари в София и тогава Благоев казва „ ...гледай Янко това са бъдещите пролетарии.“. „ А бе, какви пролетарии са тези – отговорил Сакъзов – нали ги виждаш : те гледат само за хляба“. Бла­го­ев го до­пъл­ва в сво­и­те ав­то­би­ог­ра­фич­ни бе­леж­ки: „Те (про­тив­ни­ци­те на со­ци­а­лиз­ма – б. м.) ни опис­ва­ха с най-чер­ни крас­ки, пред­с­тав­ля­ва­ха ни ка­то чер­ни дя­во­ли, злоб­ни, мрач­ни чо­ве­ко­не­на­вис­т­ни­ци, ко­и­то не оби­чат и не по­чи­тат ни­ко­го… Тряб­ва­ше чо­век да има здра­ви нер­ви и дъл­бо­ка вя­ра в на­уч­ност­та на со­ци­а­лиз­ма, за да из­дър­жи всич­ко то­ва.“ Бла­го­ев има и здра­ви нер­ви, и здра­ва вя­ра – то­га­ва, през 1891 го­ди­на – за раз­ли­ка от Са­къ­зов, кой­то про­дъл­жа­ва да се съм­ня­ва в ежед­нев­ни­те те­о­ре­ти­чес­ки дис­ку­сии меж­ду два­ма­та: „От­г­де вие с Габ­ров­с­ки зна­е­те, че Бъл­га­рия ще се раз­вие спо­ред Мар­к­со­ва­та те­о­рия. Бъл­га­рия мо­же да се раз­вие по друг път, а не по он­зи, по кой­то са се раз­ви­ли нап­ред­на­ли­те на­ро­ди, за раз­ви­ти­е­то на ко­и­то се от­на­ся Мар­к­со­ва­та те­о­рия?“ Съ­щес­т­вен, ос­но­ва­те­лен и по­ле­зен въп­рос – за­що­то от от­го­во­ра му за­ви­си по-на­та­тъш­но­то идей­но-те­о­ре­тич­но и ор­га­ни­за­ци­он­но раз­ви­тие на ран­но­то со­ци­а­лис­ти­чес­ко дви­же­ние в Бъл­га­рия.

И до­ка­то в ръ­ко­пи­са на зна­ме­ни­та­та си кни­га „Що е со­ци­а­ли­зъм и има ли той поч­ва у нас?“ Ди­ми­тър Бла­го­ев за­поч­ва да до­каз­ва с фак­ти от об­щес­т­ве­но-ико­но­ми­чес­кия жи­вот, че ста­ри­те ос­но­ви на сто­пан­с­кия жи­вот се раз­ла­гат и в съ­що­то вре­ме се съз­да­ват ус­ло­ви­я­та за ка­пи­та­лис­ти­чес­ко раз­ви­тие и сле­до­ва­тел­но за по­я­вя­ва­не на ра­бот­ни­чес­ка кла­са – поч­ва­та на со­ци­а­лиз­ма, Ян­ко Са­къ­зов тър­си от­го­во­ра в Бер­лин от ре­дак­то­ра на те­о­ре­тич­ния ор­ган на гер­ман­с­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция „Ди но­йе цайт“ Карл Ка­уц­ки. В пър­во­то си от об­що пет­де­сет пис­ма, за­па­зе­ни в лич­ния ар­хив на Ка­уц­ки, Са­къ­зов за­да­ва съ­щия въп­рос, ка­то опис­ва съм­не­ни­я­та си – об­щин­ни­те фор­ми на зе­мев­ла­де­ние, тра­ди­ци­он­ни­те ро­до­ви фор­ми на ико­но­ми­чес­ки вза­и­мо­от­но­ше­ния, лип­са­та на фаб­ри­чен про­ле­та­ри­ат, убийс­т­ве­но бав­ни­те тем­по­ве на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие в Ори­ен­та и – не­що мно­го лю­бо­пит­но – не­въз­мож­ност­та да се внед­ри тех­ни­чес­ки­ят прог­рес в Бъл­га­рия. Са­къ­зов опис­ва под­роб­но за­пус­те­ли­те бъл­гар­с­ки ни­ви, вър­ху ко­и­то по­доб­но на ске­ле­ти на пра­ис­то­ри­чес­ки жи­вот­ни се вър­га­лят раз­ва­ле­ни вър­шач­ки, трак­то­ри и дру­ги зе­ме­дел­с­ки ма­ши­ни по­ра­ди скъ­по­ти­я­та и лип­са­та на ре­зер­в­ни час­ти.

За съ­жа­ле­ние от­го­во­рът на Ка­уц­ки не е за­па­зен в лич­ния ар­хив на Ян­ко Са­къ­зов. Из­вес­т­на е оба­че ре­ак­ци­я­та на Са­къ­зов към от­го­во­ра на Ди­ми­тър Бла­го­ев: „Бро­шу­ра­та „Що е со­ци­а­ли­зъм и има ли той поч­ва у нас?“ би­де пос­рещ­на­та от ня­кои ин­те­ли­ген­ти ка­то от­к­ро­ве­ние. Ав­то­рът ú – пи­ше Ди­ми­тър Бла­го­ев в „При­но­сът“ – ня­кол­ко ме­се­ца след из­ли­за­не­то ú би­де из­не­на­дан в Шу­мен от Ян­ко Са­къ­зов със след­ни­те бук­вал­но ду­ми: „Де бе­ше по-ра­но да из­ле­зеш с та­зи бро­шу­ра! Аз тол­ко­ва си бъх­тих гла­ва­та да си обяс­ня що е прог­рес: че­тох и Бок­ля, и Спен­се­ра, и „Что та­кое прог­ресс“ от Ми­хай­лов­с­ки и не мо­жах да си обяс­ня! Чак се­га ми ста­на яс­но.“

Привеждам този любопитен епизод като реакция към едно от последните откровения на Велислава Дърева „ Колкото повече се отдалечаваме от времето на Благоев, толкова по-близка ни стават неговата личност и дело .  Парадоксално е, но е факт – отдалечавайки се, се приближаваме към корените. След сто години по спиралата на историята, след поредната врътка нагоре отново се отзовахме в ситуацията на първоснователите : капитализъм има – пролетариат няма. Нямаме индустрията, която да събира хиляди работници на едно място, да ги организира, да ги тласка към солидарна икономическа борба в защита на непосредствените си икономически интереси. Борба,която по необходимост да се превърне в съзнателна политическа борба. Беднотия има – към 90 % от народа, включително „работещи бедни“. Класовоосъзнат пролетариат няма. И партията ни не е „авангардия на работническата класа“. Оттук и въпросите : къде бъркаме, защо дори когато изразяваме верно и радикално - политически българската беднотия, тя не ни подкрепя масово, а разпилява доверието си към поредния популист, поредния националист, поредния псевдореформатор. И дали вината е само в нас , поредното политическо ръководство – заради олигархически обвързаности, малодушно преклонение пред икономически групировки, влияние на чуждестранни посолства, задкулистсни далавери и комисионни, или има нещо сбъркано в идеите, ценностите, програмата, парламентарната ни практика? Дали не сме наказани заради отстъплението от марксизма като приехме ценностите на социалната демокрация и загърбихме марксовата теория за класовата борба и диктатурата на пролетарията? Но пък как да бъдем за диктатура без пролетариат? Трябва, непременно трябва да намерим отговорите, мобилизирайки огромния интелектуален потенциал на най-образованата, най-иновативната и най-творческата партия в България днес – БСП. Да не се подвеждаме по вредни внушения отпреди последния конгрес – цитирам : , че на БСП вече не й трябват „някакви много умни хора, които разсъждават за историята и пишат глупави декларации, особено последните, и се занимават с идеология”. И още : „ … На нас ни трябват хора за които политиката е днес и днес трябва да се реши еди кой си проблем”. Ние трябва да се занимаваме с наука, философия , социология, да следим програмното и идейното развитие на световното социалистическо семейство и новата европейска левица. Да търсим националната специфика на българската политика и да намираме адекватни и оргинални политически решения, обвити с цветовете на националния трибагреник. Защото само така ще открием но­ва­та об­щес­т­ве­на си­ла, ко­я­то един ден, ще ста­не цен­т­рал­на­та ос на бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия“ – да повторя думите на Георги Бакалов.

Лидерът, той е затова е лидер, трябва да намери пътя, да проправи пъртината, да поведе своите последователи по този път и да достигне спасителния бряг. Дядото намери своя верен отговор, нашия път към победата. Само, че преди това трябваше да отхвърли теоретическите и политическите клишета на своите предшественици и съвременници. Да отхвърли оловната тежест на световните социалистически авторитети. Да се сблъска в пряка полемика с теоретичните наследници на Маркс – Карл Кауцки, Едуард Бернщайн, Жан Жорес, Георги Валентинович Плеханов, Ленин, Троцки, Хюисманс, Раковски. Да не говорим за мъчителната му раздяла с безкрайно близки хора, някои от които между първоснователите и първоапостолите на българския социализъм – Никола Габровски, Евтим Дабев, Константин Бозвелиев, Янко Сакъзов, Николай Харлаков, Георги Бакалов, Никола Сакаров. В тази раздяла няма нищо лично, свадата е теоретическа, ерго политическа и няма нищо общо с вечната борба на всички партии - кой да води бащината дружина. Малко след първото разцепление на партията през 1903 година Благоев отново препрочита първия том на „Капиталът“ и понеже не му харесва превода от руски се захваща и го превежда от немски. Един къс ракав за несведующите : Дядото, чете,, пише и превежда от немски, френски, руски, английски и сбодно се изразява на турски, гръцки и сръбски. Та ето какво пише Дядото в своя предговор :

: „… ония, ко­и­то по­вър­х­нос­т­но са за­поз­на­ти с Мар­к­со­во­то уче­ние, мис­лят, че то да­ва ед­ни об­щи за всич­ки епо­хи за­ко­ни на раз­ви­ти­е­то. То­ва е твър­де пог­реш­но мис­ле­не. Нап­ро­тив, Мар­к­со­ва­та те­о­рия учи, че във вся­ка епо­ха от ико­но­ми­чес­ко­то и со­ци­ал­но­то раз­ви­тие, пос­лед­но­то ста­ва по свои соб­с­т­ве­ни за­ко­ни, в ос­но­ва­та на ко­и­то ле­жи раз­ви­ти­е­то на про­из­во­ди­тел­ни­те си­ли на об­щес­т­во­то. Но вед­нъж об­щес­т­во­то встъ­пи­ло в ед­на ико­но­ми­чес­ка епо­ха, то­га­ва то се раз­ви­ва по не­от­ра­зи­ми­те за­ко­ни, при­съ­щи на та­зи епо­ха… на та­ки­ва „мар­к­сис­ти“ , които го следват сляпо и безалтернативно ,Маркс иро­нич­но е от­го­ва­рял - като ви слушам разбирам, че: „Аз не съм мар­к­сист“.

Сега, не мога да устоя на изкушението да цитирам едно от най-несъстоятелните обвинения срещу Димитър Благоев от времето на прехода:“ Димитър Благоев не е някакъв изключителен, голям теоретик. Даже трябва да кажем, че той има по-скоро догматично отношение към марксистката теория.“ - Твърдението е на бившия председател на БСП и два мандата президент Георги Първанов пред юбилейна конференция в Благоевград, посветена на 150 – годишнината на Димитър Благоев. Но да продължа още малко с цитата :“ ... При Благоев и при неговите съратници по-скоро се наблюдава едно откъсване на теорията от практиката. Но това е повече за полза отколкото за вреда. Благоев не от онези, които абсолютизират теорията. Всъщност до края на живота си той остава по-скоро един носител на прагматичното начало в българската политика.“ Няма да коментирам казаното от бившия ми колега от Института по история на БКП при ЦК на БКП. Днес сме в различни партии. Аз заложих на Майстора, той предпочете Калфин. Този избор обяснява всичко.

............. ................. ..................

Впрочем, Дядото , той – първооснователят, първоапостолът, патриархът на социалистическата партия ни беше програмирал да не вярваме на баналните очевидности и да търсим изхода в безиходността. Защото няма безизходни ситуации, има безизходни партии, които умират и изчезват от политическата сцена.

Бла­го­ев е един от мал­ци­на­та бъл­гар­с­ки ен­цик­ло­пе­дис­ти от края на XIX век – фи­ло­соф, ико­но­мист, ис­то­рик, ос­но­во­по­лож­ник на бъл­гар­с­ка­та со­ци­о­ло­гия, на мар­к­сис­т­ка­та ети­ка, ес­те­ти­ка и ли­те­ра­тур­на кри­ти­ка. Ин­те­лек­ту­ал­ни­ят ръст на Бла­го­ев ряз­ко се из­ви­ся­ва сред пле­я­да­та на блес­тя­щи­те мар­к­сис­т­ки мис­ли­те­ли и ли­де­ри на ев­ро­пейс­ка­та со­ци­ал­де­мок­ра­ция. Той е ре­дом с Пле­ха­нов, Грам­ши, Лаб­ри­о­ла, бли­зо до Жул Гед и Ав­густ Бе­бел.

РАЗЦЕПЛЕНИЕТО

Никакви доводи за запазването на някакво си „ единство“ и „ цялост“ в партията, които фактически вече не съществуват, защото не могат да съществуват, не трябва да ни занимават и смущават, когато пред нас стои жизненият въпрос, как да спасим най – добрите и най-преданите сили на партията, които се давят и задъхват в една тълпа от неустановени елементи и озлобени сърца, а заедно с това и чрез това да спасим самата партия от пропаст и .погинване.“ / Христо Кабакчиев цитира Георги Кирков малко преди разцеплението през 1903 г.

Благоев : „ Или ще бъдем социалистическа партия, или ще бъдем дребнобуржоазна опортюнистическа партия и съгласно с това ще се уреждаме, управляваме и действаме“. ТОВА Е ВЪПРОСЪТ!

Както е известно, разцеплението на партията започва с парламентарната група /май 1903/ : трима „тесни“ и четирима „широки“ депутати. Причината – „ широките“ влизат в кулоарни догорки с десницата и се подписват без общопартиино решение под манифестите на буржоазната опозиция в парламента. Първи и най-решителни пловдивските социалсти : през октомври 1901 пловдивските организация изключва 11 свои членове заради грубо нарушение на партийната дисциплина и морал.

В София през февруари 1903, 53 привърженици на Дядото напускат партията в знак на протест срещу ръководството на софийската партийна организация, уличено в безпринципни политически спекули и финансови далавери и основават нова партийна организация.

През март Благоев , Кирков и политическия секретар Николайм Харлаков се обръщат с допитване към партиините организации на БРСДП - класова политическа борба или общоделско взаимодействие с буржоазните партии и съобразно отговора да предприемат организационни решения.

............. ................... .....................

О г­ром­на е ро­ля­та на Ди­ми­тър Бла­го­ев в съз­да­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на бъл­гар­с­ко­то син­ди­кал­но дви­же­ние. На­ци­о­нал­ни­те ана­ли па­зят блес­тя­щи­те му ре­чи в пар­ла­мен­та и Сто­лич­на­та об­щи­на, те­о­ре­тич­ни­те му тру­до­ве, ре­ша­ва­ща­та му ро­ля за идей­но­то пре­о­ри­ен­ти­ра­не на пар­ти­я­та в но­ва­та ре­во­лю­ци­он­на епо­ха след края на Пър­ва­та све­тов­на вой­на ка­то Бъл­гар­с­ка ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия (тес­ни со­ци­а­лис­ти), не­го­вия не­под­п­ра­вен и ис­к­рен пат­ри­о­ти­зъм.

ЗА ЛИДЕРСТВОТО МУ

Какво да отнесем със себе си днешното от духа на това свято място?

Да бъдем умни , откровенни и честни с народа. Да не позволим на псевдореформатори да ни попречат в пътя към едно ново начало, на спекуланти, ко­и­то се опит­ват да мо­дер­ни­зи­рат пар­ти­я­та ка­то я на­бу­тат в ста­рия иде­о­ло­ги­чес­ки ка­лъп на агонизиращия неолиберализъм.Нека да се вслушаме в Дядото „И пар­тий­на­та кри­ти­ка, и но­ви­те мне­ния, ко­и­то имат да из­не­сат ръ­ко­во­ди­те­ли­те пред пар­ти­я­та, тряб­ва да го нап­ра­вят по пар­ти­ен на­чин, за да бъ­дат в пол­за на пар­ти­я­та... наш дълг е да смък­ва­ме мас­ки­те на тар­тю­фи­те, ви­зан­тий­ци­те и лъж­ци­те.

Така ще тръгнем начисто. Ще върнем доверието на народа И ще започнем да побеждаваме.

 

 


 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар