Търсене в този блог

17.06.2016 г.

Реплика по повод дискусиите предизвикани от една статия – доц. д-р Емилия Минева

 


 

Да припомня - Маркс в "18-ти брюмер на Луи Бонапарт" използва термина – „диктатура на пролетариата",  в "Критика на Готската програма" – „социализъм". Да бъдат кратковременни. Мисля си, че и двете не се случиха точно така. Имаше неуспешни опити, но си се получи една партийна диктатура, защото нямаше силно развита промишленост и пролетариат. Още по-малко - световна революция. Вярна е , че Маркс допуска в един момент и възможността за победа в една отделна страна, но също за кратко време. И всичко това, ако има условия за световна революция, или за такава във всички силно развити икономически страни. Още в Манифеста иде реч за световна икономика, световна търговия, световно изкуство и т.н. Е, неолибералният капитализъм с псевдоним демокрация почти го постигна. Анархистите първи алармираха, че не са против глобализацията, но са против нейното осъществяване като монополизация, като господство на САЩ над целия свят. Е, Русия и Китай им се опряха. Да видим какво, до кога и как ....
За неолибералният капитализъм (съвременната демокрация) е вярно, че е модернизация на класическия капитализъм. Не забравяйте наличието на страни с различно икономическо развитие, което им даде възможност за по-евтина работна ръка. В същото време не приемам като достоверни използваните в тази чисто неолиберална и пропагандистка статия термини и понятия като - "комунистически пророци" (а не изследователи и анализатори, които разкриват възможното при определени условия развитие ); "производителни сили", но липсва производствени отношения, „предопределен" - няма предопределеност, има закономерности, които зависят от съотношението между обективни и субективни фактори, историята не се развива по предопределено начертана права линия; "капитализмът се е появил по естествен начин вследствие на развитието на производителните сили (което признават и Маркс, и Енгелс)" - не разбирам пред кого и защо да го признават, кой ги е осъждал тогава, и що е това "естествен начин" и отново само "на производителните сили" - пак липсват производствените отношения, борби, войни за земя и ресурси, човешката история се различава от природната история, защото хората имат съзнание, а производителните сили се развиват благодарение развитието и приложението на научните достижения и открития; капитализмът не е "естествено явление", а резултат от историческо развитие на обществата; „капитализмът ще продължи да съществува с всички свои достойнства и недостатъци, защото замяната му е дело на фактори, които не са под контрола на хората, а са обусловени изцяло от естествено протичащите исторически процеси." - т.е. без човешко съзнателно участие-естествено протичащи"; "буржоазни отношения и капитализъм"..., а също така "буржоазно производство" - вижте етимологията на думата буржоа !!! "Видяхме, че комунизмът е само един ирационален, нежизнеспособен и импотентен мутант, който бе едно от най-уродливите явления на Новото време. " - ето това е неолибералният извод!  А Маркс не е писал за комунизъм, нито учебници по научен комунизъм. Правил е аналитико-критични и прогностични (вж. Блох) изследвания, прилагал е интердисциплинарен подход. Марксовото теоретично наследство и това на Енгелс - не са нито мутант, нито статика. Дано някой прочете кореспонденцията на Енгелс от последните му години, когато той критикува т.нар. последователи и пише какво е необходимо да се прави след тях, на основата на това, което те са успели да направят, защото историята се развива, но не като естествен процес, а като човешки исторически процес!!!. ИМА капитализъм и капиталистически тип производство, както и капиталистически тип обществени отношения, които са се развивали и все още успяват да го правят. Тези, които го постигат явно по-добре са разбрали теорията на Маркс и Енгелс от много техни последователи! Нека припомня, че първоначално "Капиталът" е изкупен и четен не от пролетариата и неговите тогавашни идеолози, а от тогавашните образовани и интелигентни капиталисти, най-близките сътрудници и последователи на Маркс дори са останали неприятно изненадани и неразбиращи за какво точно иде реч. Сравнително по-ясно го е разбрал някогашният съидейник на Маркс от времето на младохегелианството - Арнолд  Руге. Защо ли? Защото той е познавал и диалектиката на Хегел и така е разбрал кое е научното откритие на Маркс. Хайде стига за сега. Много отдавна бях преподавател, сега вече съм беден и болен пенсионер. А вие както разбирате - така живейте и работете.

П.П.  Всичко това написах на стената на Мартин Иванов, по повод течащите там дискусии и спорове във връзка със статията "Грешките на Маркс" ...

 

И още за Маркс и Енгелс
„Но целият светоглед на Маркс не е доктрина, а метод. Той дава не готови догми, а опорни точки за по-нататъшно изследване и метода за това изследване.” – Фр. Енгелс. В писмо до Вернер Зомарт от  11 март 1895 г.
Маркс  толкова категорично изразява недоволството си от догматичното тълкуване на своята теория, че веднъж в разговор с Пол Лафарг саркастично възкликва: „Ясно е, че аз не съм марксист.”  Енгелс изцяло споделя критичното отношение на Маркс към тези, които превръщат революционната теория в „закостеняла догма на правоверна секта”. По-късно той неведнъж им припомня саркастичната забележка на Маркс по повод тактиката на френските „марксисти”. Става дума за това, че в началото на 80-те години на 19-ти век като марксисти започнали да се самоопределят представителите на радикалното крило във Френската работническа партия начело с Жюл Гед … В борбата си с опортюнизма на посибилистите те допуснали ред тактически грешки именно поради догматичното тълкуване на теорията на Маркс и Енгелс.

Сега си помислете какво се случва и през 20-ти век.

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар