Измеренията на Димитър Благоев във времето
Малко са личностите в света, предвидили промените в обществения живот. Чудя се какво не е преживял Димитър Благоев. Убедена съм, че това, което е трябвало, той го е преодолял.
Роден е на 14.06.1856 г. в с. Загоричене, Костурско, един беден български край. Заминава да учи при баща си в Цариград. През 1877 г. е ученик в гимназията в Габрово. Участва във военните действия при Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. Годините са сурови и неспокойни. През май 1880 г. Димитър Благоев е в Свищов. Губернатор на града е Найден Геров, руски поданик, завършил висше образование в Одеса. Той насочва младия Благоев към този град. Записва се в духовната семинария в Одеса. В началото на 1881 г. Д. Благоев е в Петербург. Записва се за студент във Физико-математическия факултет, но през септември 1883 г. се прехвърля в Юридическия факултет на същия университет. Запознава се с Виктория (Вела) Живкова, студентка по педагогика. Тя е родена във Велико Търново през 1858 г. Д. Благоев създава петербургската социалдемократическа група. В нея членуват 10 човека. Тя е известна като
Партия на руските социалдемократи
Благоев подготвя нейната програма. В руския вестник "Работник" са отпечатани две негови статии - "Какво не достига на руския народ" и "Какво ще спечели руският народ". В единична килия на "Литовския замък" е затворен нейният автор. Изгонен от Русия през юни 1885 г., той е в София. Сръбско-българската война е в разгара си. Д. Благоев е мобилизиран и служи за охрана на столицата.
Сключва брак с Вела Живкова. По-късно той пише, че без нея не би могъл да си представи своя живот. Имат двама сина и две дъщери. Димитър е убит през Първата световна война. Владимир е жертва на фашисткия терор от 1923 г. Наталия умира по време на Втората световна война в Съветския съюз. Стела е първият посланик на нашата страна след деветосептемврийската революция от 1944 г. Доживява до 1954 г.
Д. Благоев е изгонен от Русия от царската полиция. Той е арестуван, затворен и принуден да я напусне. За разлика от Стефан Стамболов, който след изгонването му от Русия става неин смъртен враг, Благоев не пренася обидата си от царизма към руския народ. Още през 1886 г. във в. "Работник" той посочва: "Всякакво враждебно отношение към Русия е предателство." Назначаване и уволняване в Шуменското мъжко училище, във Видинската Скобелева гимназия, в Лом, преместване във Велико Търново и оттам в Старозагорската девическа гимназия са само част от житейските му трудности.
Окончателното завръщане на Д. Благоев в България е свързано със създаването на 20 юли 1891 г. на Българската социалдемократическа партия на връх Бузлуджа. Той работи и защитава проекта за програма и устав на партията. Става дума за открито излизане на партията като политическа организация. През септември излиза от печат книгата му
"Що е социализъм и има ли той почва у нас"
под псевдоним Д. Братанов. С много факти, сведения и аргументи Д. Благоев за първи път доказва, че самото икономическо развитие у нас води до социализъм. Превежда част от книгата на Фридрих Енгелс "Произход на семейството, частната собственост и държавата". Наред с това участва в работата на БРСДП в Габрово, в празника на международната работническа солидарност 1 май във Велико Търново. Поема редакцията на сп. "Ден". Само за десетина дни през ноември 1893 г. той е арестуван в Пловдив, отведен в София, затварян и отново върнат в Пловдив. За изразената от него истина за княз Фердинанд е интерниран в Бяла Слатина по заповед на Стефан Стамболов. Освободен е след падането на Стамболовия режим.
На първия конгрес на БРСДП през 1894 г. е избран за член на ЦК и редактор на вестниците "Работник" и "Другар и сп. "Ново време". Бил е на 38 години. Съпругата му е уволнена като преподавател в Девическата гимназия в Пловдив заради социалистическите й възгледи. По настояване на Благоев през 1903 г. ЦК на БРСДП решава да се разграничи от ревизионистите.
За народен представител е избиран в Ямболска, Бургаска, Сливенска избирателна секция, в Софийска и Горноджумайска. Той е
вече безспорен авторитет
И днес някои смятат, че Димитър Благоев е социалдемократ, че той е едно минало. Това не е истина. "Борбата за социализъм - посочва той - става господстваща в света. Светът влиза в епохата на социалната революция, на тържеството на социализма." През 1906 г. е отпечатана книгата му "Принос към историята на социализма в България". Неслучайно преди тази книга той написва статията си "Pro domo sua". В нея критикува ревизионистическите възгледи на Янко Сакъзов, отразени в сп. "Общо дело". С помощта на Вела Благоева написва предговора към българското издание на преведения от него първи том на "Капитала" на Карл Маркс. Участва в стачката на работниците от кибритената фабрика в Костенец и първомайската манифестация в София. През 1909 г. Д. Благоев взима участие в първата балканска социалдемократическа конференция, където е избран за председател. В Германия е публикувана статията му "Работническо социалистическо движение в България". Благоев, Г. Кирков, В. Коларов и Хр. Кабакчиев участват в работата на Международния социалистически конгрес в Копенхаген като делегати. Там Благоев изнася доклад за опортюнизма. Ползвал е руски и немски език. На конгреса са Р. Люксембург, Г.С. Плеханов, В.И. Ленин и др. Благоев посочва разпадането на Втория интернационал и необходимостта от Трети интернационал. В статията си "Империализъм и войната" и в писмо до В.И. Ленин в Берн той поставя въпроса за
нов Интернационал без Бернщайн и Кауцки
"Вторият интернационал се руши - думата ни е за революционния, за Марксовия социализъм. Той не е пропаднал, както твърдят буржоазните политици и идеолози. След разпадането на Първия и Втория интернационал той доби много по-голям ръст и революционният социализъм ще добие нова сила. Провален е оня "социализъм", който наричаха опортюнизъм и т.нар. у нас "широк социализъм."
Д. Благоев подкрепя ВОСР и посочва, че от 1917 г. руската революция "се поведе по нов и строго определен път". Президиумът на Петроградския съвет на работническите, селските и червеноармейските депутати избира Д. Благоев за свой почетен член и му изпраща делегатска карта. Един факт на особена признателност. В Народното събрание той е член на Комисията по бюджета и по просветата. Води смела атака по повод огромните военни разходи и търсене на отговорност на виновниците от войните. Категорично е против въвеждането на омразния данък "десятък". Подкрепя Декрета за мир на съветското правителство от 1918 г. Пледира за единство между работници и селяни. Защитава онази интелигенция, която е свързана със социалистическото бъдеще на страната. Обосновава необходимостта от средно образование. Подкрепя отделянето на църквата от държавата.
Д. Благоев е бил достатъчно скромен и лишен от гордост
и дори от средства. Художникът Христо Лозев е нарисувал единствения портрет на Благоев по натура. Н.х. проф. Найден Петков, К. Буюклийски и П. Петров, н.х. Никола Мирчев намират неговия образ достоен за живописните си платна. Н.х. Христо Нейков ни оставя графиката "Арестът". По време на Септемврийското въстание 1923 г. Благоев е арестуван и поставен под домашен арест. Възмутен от клеветите по негов адрес, свързани с позицията му за въстанието, той изпраща до в. "Зора" следното: "Въстанието беше масово, революционно, но не особено широко и народно, както се говори в този пункт. Не бяха засегнати всички села и което е по-важно - градовете. Да, партията трябва да вземе въстанието под своя закрила, като провокирането от властта да изведе поуки от него." До ЦК на партията той изпраща две препоръки: преименуване на БРСДП в комунистическа (т.с.) и да не се организира масова партия. Бил е наясно за настъпващия фашистки терор. Въпреки несъгласието и протеста на много депутати, Народното събрание гласува на 4.01.1924 г. противонародния Закон за защита на държавата.
7 май 1924 г. е последният ден от живота на 68-годишния съзидател. Три дни продължава поклонението. Пред неговия саркофаг застават арестуваните членове на ЦК Христо Кабакчиев, Антон Иванов и Никола Пенев. Под рубриката "Народната скръб за Дядото" във в. "Звезда" са публикувани телеграми от всички възрасти и всички краища на страната. В некролога на ЦК на партията четем: "...той умря в тежките дни на борбата на работническата класа, но не в дни на отчаяние и безпътица. Дядото склопи очи убеден, че делото му е на прав път и че тая победа ще бъде наша."
"Едно голямо сърце, един велик ум, една стоманена воля останаха погребани под грамадата цветя и пръст...", се посочва във в. "Звезда".
Източник: вестник ДУМА, 14 октомври 2015 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар