Търсене в този блог

15.08.2015 г.

Георги Кирков - строител на основите на партията на българските социалисти

 

 

 

 

В началото на ХХ век в средите на българското социалистическо движение, на лявата българска интелигенция, наред с всеобщото уважение и почит пред апостола на социализма на Балканите и в България – Димитър Благоев, наричан – Дядото, се нарежда и името на Георги Кирков – Майстора. И вече повече от век Георги Кирков остава завинаги за голяма част от българите – Майстора. За да го нарекат съвременниците му Майстора, това действително е огромно, искрено, дълбоко човешко признание на личността, на качествата, на морала, на идеите, които отстоява. Но същевременно това е и доказателство за майсторството на неповторимото му перо, на възпламеняващото му слово, на таланта му на творец, на политик, на организатор. Това е и майсторството като политик, да не бъде като другите политици, за повечето от които главното е келепирът, личното себеуреждане.

Освен всичко, той притежава и ум, обаяние, нравственост, душевна чистота, култура и идеализъм, които са неотделими за високото призвание и признание – Майстора. Но той е и голям българин, роден и възпитан от възрожденския идеал, с европейско образование и европейска култура. Не случайно Георги Кирков – Майстора е наричан “човек с универсална духовна култура”. И освен заслугите му към българското социалистическо движение, Майстора има вече повече от столетие неоспоримо място сред най-значимите български интелектуалци, сред най-светлите имена на българските творци. Макар и забравян или премълчаван, историята отдавна е отредила мястото му в този български пантеон.

 

В края на ХІХ век, когато марксизмът е духът на епохата, на времето, Георги Кирков – Майстора заедно с Димитър Благоев – Дядото изграждат партията на българските социалисти, на трудовите хора, на унижените и оскърбените в наскоро освободена България. Димитър Благоев е убеден, че в лицето на Георги Кирков той е открил до себе си “пламенен ентусиаст, трибун, борец и съратник, който неотстъпно върви с него”. Изискванията към тези хора са изключителни, но и те остават верни до края и отчитат това, което очакват от тях времето, трудовите хора и бъдещето на България. Те трябва да бъдат категоричният антипод на политическата безпринципност, корупция, алчност, на байганьовско поведение и нисък морал. Затова те наред с всичко останало формират и ценностната система, нравствената скала на своята партия, на нейните ръководни дейци и членове .

Тази нравственост, този висок морал, който те – първите апостоли на социалистическия идеал в България, отстояват, се превръща в тяхно лично качество и достойнство, което във времето така пълноценно, заслужено и цялостно е техен приоритет и се превръща в своеобразна “запазена марка”. Защото как можеш да убеждаваш,  да привличаш, да пленяваш, да печелиш привърженици, ако не си безукорно честен, безкористен, социално чувствителен, последователен, принципен, всеотдаен, състрадателен и човечен.

Георги Кирков несъмнено е цялостна личност, надарена с оригинален творчески ум, която не само отстоява непоколебимо и безкористно социалистическия идеал, интересите на трудовите хора, моралните и нравствените ценности, за които стана дума, но той заедно с Димитър Благоев е и законодателят на всичко това, образец за подражание и възхита.

Още в началото на своята политическа кариера през 1896 г. от страниците на вестник “Социалист” Майстора призовава: “Нека всекой от нас забрави себе си: удобствата, спокойствието, нека пожертвува времето си, положението си, даже себе си, ако стане нужда. Тази жертва е свещена; жертва, доброволно сложена пред олтара на бъдещето на работническия народ, в името на унизените и оскърбените, в името на злочестата и беззащитна сиромашия!”

 

 Избрал категорично своето жизнено поприще, ръководен от своята съвест, от социалистическите идеи и идеали, с голямото си лично обаяние и вътрешна сила, Кирков се превръща в притегателен център. Неговите съвременници си спомнят: “У Кирков имаше убеждение, имаше идея. У Кирков имаше велики социалистически мотиви, у него имаше пламенен ентусиазъм, искрени чувства. У Кирков всичко беше чисто, светло и затова неговите слова звучаха като слово на апостол, който зовеше масите... Съобразно със своята аудитория Кирков с цветист, ясен, популярен език картинно говореше и умееше да излага своите идеи ясно и убедително... Той можеше да изложи най-заплетените политически проблеми с една ненадмината ясност и простота, достъпна за най-необразования и неграмотен слушател”.

 

Кирков остава образец със своята апостолска работа по изграждането на БРСДП и отстояването на идейните й основи. Заедно с Димитър Благоев и Гаврил Георгиев разработва логично в една стройна система основните проблеми на организационното изграждане на партията.

Огромни са  заслугите на Майстора за полагане на основите и укрепване на редица местни партийни организации във всички райони на страната. Често пътува сред своите привърженици, където разяснява, убеждава, печели съмишленици, остава в сърцата на трудовите хора. Превръща се в народен трибун, слушан и обичан навсякъде. И това е така, защото той живее заедно с хората, познава техните нужди и болки, бди и защитава техните интереси.

Изключителна е способността на Кирков да открива и привлича най-подходящите, най-стойностните хора за избраното дело, но същевременно да им помага за тяхното развитие. Всепризнат е неговият “особен усет да цени хора, да открива тяхната духовна същност“, наред с това той е и “майстор на човешките души, преобразяващи ги по свой образ и подобие”. Под неговото непосредствено ръководство и въздействие израства и се възпитава цяло поколение кадри, които съхраняват духа и традицията на първите апостоли на социализма.

 

 Артистичен, духовит, обаятелен, Кирков веднага се нарежда до първооснователите на партията. Лидерските претенции са му чужди, но естественият ход на борбата го изтласква в първите редици. Партията има в неговия живот някакво съдбовно предопределение. Той я поставя винаги на първо място, по-високо от всякакви лични привързаности и пристрастия.

 

В своето творчество, в речите си и в постоянната си работа и срещи с хората Георги Кирков непрестанно призовава за издигане на политическото и духовното равнище на народа, на самосъзнанието и обществената му зрелост, което е непреходна задача и важи особено за днешния ден.

 

Георги Кирков вложи всичко от себе си в строежа и укрепването на нашата партия. Той вложи словото си, таланта си, разума си, чувствата си. На нея и нейната кауза той посвети живота си. Можем само да се надяваме, че значенията, които влагаме в личността, живота и делото на Георги Кирков днес, ще се окажат достатъчно устойчиви в хаотично променящия се свят и ще ни послужат при собственото ни идентифициране и осмисляне.

 

 

Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар