Георги Кирков е избиран и работи като общински съветник в Софийския общински съвет (1911 – 1915 г.) и депутат в българския парламент (1901, 1913– 1918 г.). И като общински съветник, и като депутат, той и днес е пример за гражданска и политическа позиция и поведение, за последователност и непреклонност на идеите, на които е посветен, за защита на българската национална кауза и идеали.
При първите стъпки на българското социалистическо движение неговите авторитетни ръководители разработват програмните документи за участие в парламентарните и общинските избори и се заемат с подготовката на общинската политика. Общинската програма представлява платформа за демократични реформи чрез средствата и в рамките на общините. Те набелязват изключително в интерес на трудещите се редица социални, благоустройствени, просветни и други мерки в програмата, които не засягат устоите на буржоазното общество, но тя пък е насочена към постигане на различни придобивки и за отстояване на редица демократични принципи.
БРСДП всъщност се стреми, целта й е, да превърне общините в институции за защита на непосредствените интереси на трудовите хора на България. В периода до войните се оформят общинските възгледи и общинската дейност се определя като борба за социални реформи, за защита на непосредствените нужди, интереси и стремежи на трудовите хора. По този повод Георги Кирков пише: “Ако нашата общинска дейност допринася за ръста на работническите организации, за издигане на тяхното социалистическо съзнание, тогава и само тогава тя е и ще бъде един нов фактор в нашата освободителна борба“. Същевременно той гледа на общините и като на трибуна, откъдето се разобличават съществуващият ред и условията в България.
Народната мизерия по това време, трудните условия за живот, общественият антагонизъм формират и конкретните искания и принципи, които Георги Кирков отстоява в Софийския общински съвет – той е безкомпромисен към корупцията, нехайството и политическата демагогия на управляващите. Последователно и всеотдайно работи за отстояване на най-важните потребности на трудовите хора (проблеми, които и днес стоят остро и актуално): здравеопазване, безработица, глад, студ, грижата за намиране на работа на безработните и създаване на бюро и фонд за безработни, за приложение на работническото законодателство, за въвеждане на публичност на общинските заседания; за регламент върху цените и откриване на общински магазини, отпускане и раздаване на помощи за нуждаещите се; за право на референдум и законодателна инициатива на гражданите; за даване избирателни права на жените; за издирване и връщане на всички заграбени общински имоти; за ревизия на миналите общински съвети; въвеждане на осемчасов работен ден; издирване на всички подлежащи на задължително обучение деца; строг медицински надзор над всички ученици и преподаватели; безплатни ученически трапезарии, безплатни дрехи, обувки и лекуване на всички бедни деца, създаване на детски градини, летни лагери за бедните деца; откриване на вечерни училища и библиотеки за работниците; борба с проституцията.
Той заявява в Софийския общински съвет: “Работниците не искат милостинята на любвеобилните сърца, те искат законното, искат общината да поеме своята върховна социална задача“.
Общинските съветници Георги Кирков и Димитър Благоев твърдо се противопоставят на отдаването на търг на предприемачи за извършването на общински строежи – водоснабдяване, прокарване на водопроводи, канализация, павиране на улици, строителството на общински сгради и други. Неведнъж Майстора изяснява, че по този начин буржоазните съветници осъществяват своите сделки и гешефти. Като настояват всички тези подобни общински дейности да се поемат пряко от общината.
Дейността на Георги Кирков като общински съветник е прекрасен пример за достойно изпълнен граждански и партиен дълг. Няма въпрос, поставен за разглеждане в общинския съвет, по който Майстора да не участва в дебата и да не изразява становището на своята партия, на своите избиратели и то убедително, аргументирано и ярко.
През март 1912 г. в София се свиква Първата конференция социалдемократическите общински съвети. На нея Г. Кирков изнася доклад на тема: “Социалдемокрацията в общините и окръжните съвети. Принципи и тактика”. И в нея той развива следните основни тези, които съответстват на тогавашното административно законодателство и на правомощията на общините:
“ – В общината се сблъскват същите интереси и обществени класи, които ние намираме и в държавата. Разликата е само в това, че в общината борбата на класите се извършва в по-тясна плоскост.
– В общината ние искаме да се грижим също тъй за социални реформи, за покровителство на труда, но общината е поставена да се движи в известни определени граници, за да очакваме големи практически резултати от общинската ни политика.
– Нашата задача в общините ще бъде да упражняваме критика върху политиката и действията на буржоазните партии, да използваме общинската трибуна за широка агитация сред работническата класа“.
Всъщност критиката, за която говори Майстора, е критика от човек с кристално чиста съвест, от общински съветник (за когото дори е кощунствено да се мисли), около когото няма дори слухове за “афери”, “далавери”, “комисиони” и прочие корупционни практики.
Другата изключително силна страна от политическата дейност на Георги Кирков и от личностното му присъствие е парламентарната. Там, в парламента, той разгръща своята ораторска стихия, чрез която аргументира, доказва и отстоява политическите, държавническите позиции на своята партия, на голямата кауза на социализма; страстно отстоява националните интереси; социалните права на трудовите хора на България; разобличава политическите, икономическите и националните престъпления на управляващите и на монарха Фердинанд. С достойнство заявява, че идва в Народното събрание, за да донесе “ентусиазма на една млада партия, която вярва в бъдещето на своето Отечество”.
Веднага след първата национална катастрофа, в годините на Първата световна война Майстора отново е депутат в ХVІ и ХVІІ Обикновено НС. Тогава той е още по-непримирим към вътрешната и външната политика, която тласка страната към втората национална катастрофа. Безпощаден е в критиката си към военните бюджети, към глада и мизерията в страната, към вземаните заеми за военни цели и продължаващото участие на България във войната, точно предвижда бъдещето на Европа след Първата световна война. Речите му в парламента са образец на политическа, национална, патриотична, социална позиция и идейна яснота.
Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил
Няма коментари:
Публикуване на коментар