В многостранните и изключително активни изяви на Георги Кирков на общественото поприще се вписва и неговата ангажираност с движението за правата на жените в България. Известно е и неведнъж е подчертавано, че още в Бузлуджанската си програма от 1891 г. БСДП включва искането за граждански и политически права на жените сред своите основни политически цели.
За съпричастността на Георги Кирков към тази проблематика допринасят главно три фактора.
Първо, Кирков се формира като личност, интелектуалец, общественик и политик в продължение на близо 10 години извън патриархалните порядки на българския бит. Несъмнено още по-силно влияние върху формирането на неговата личност и особено на надхвърлящото общоприетите за тогава стандарти отношение към женската еманципация има пребиваването му във Виена, където следва картография. Кирков попада в средите на ляво мислещи младежи, които открито и последователно отстоява искането за даване права на жените в социалната и политическата сфера.
Второ, хармоничният съпружески живот с Тина Киркова– една от най-ярките представителки на женското движение в България, също оказва силно въздействие върху формирането на напредничави възгледи у Георги Кирков по равнопоставеността на половете.
Трето, и това е определящото, Георги Кирков до края на живота си е обвързан с партията, предлагаща нов социален проект за развитието на следосвобожденска България, в който жените са включени като равноправни граждани.
Какво е конкретното измерение на съпричастността на Георги Кирков към принципа за женската равнопоставеност ?
По силата на програмните изисквания и ръководейки се от своите вътрешни убеждения, Майстора посвещава немалко усилия на страниците на “Работнически вестник” в разясняване на искането за “всеобщо и пряко избирателно право за всички граждани… без разлика на пол” и за “ премахване на всички закони и обичаи, които правят жената робиня на мъжа”.
В специална статия в партийния печат Кирков аргументирано и достъпно за читателя разяснява необходимостта от въвеждането на избирателни права за жените. Той разглежда това искане като част от човешките права и съществен елемент на демократическата политическа култура, към която се стреми “по природата си” работническата партия. Съпоставяйки условията у нас с тези в други по-напреднали страни, Кирков търси причините за безправното положение на жените в съществуващата обществено-политическа уредба на буржоазното общество тогава.
Заедно с другите ръководни дейци на БРСДП (т.с.) Кирков е ревностен привърженик на приемането на специален закон за закрила на женския и детския труд. Неведнъж от трибуната на Народното събрание социалдемократическият депутат привежда доводи в защита на жените и децата, заети в производството. Той твърдо застава зад внесения от лявата партия законопроект за закрила на женския и детския труд, като един от основните социални закони. И когато през 1905 г. българското правителство приема такъв закон, отново Кирков е сред най-активните тесносоциалистически лидери, които го разясняват и особено наблягат на контрола при неговото прилагане, както и настояват за разширяване на обсега на неговото действие.
Георги Кирков има определени заслуги към организирането на лявото женско движение в България. Изпълнявайки поръчение на ЦК на БРСДП (т.с.), но и с дълбока вътрешна убеденост, той оказва ценно съдействие при подготовката и провеждането на първа конференция на жените-социалдемократки в България. Верен на социалистическите идеи, той насърчава включването на жените-пролетарки в партията и изтъква значението на тяхното спечелване за бъдещата революция.
Първата конференция на българските жени с лява идейна ориентация се провежда на 7 август 1905 г., непосредствено след закриването на ХІІ партиен конгрес. Приема се решение за създаване на женски просветни кръжоци към партийните организации. Излъчена е и комисия, за разработване на конкретен план за работата на кръжоците. Кирков има пряко участие като лектор и организатор на различни прояви на женските социалдемократически кръжоци.
Съвсем логично следствие от цялостната дотогавашна активност на Георги Кирков е неговото лично участие в работата на Учредителната конференция на Българската женска социалдемократическа организация през 1914 година.
Действително 1914 и 1915 години са особено бурни в развитието на женското ляво движение в България – жените-социалдемократки участват масово в кампаниите на международните организации в защита на мира и на политическите права на жените. Те използват всеки повод, за да поставят своите искания: против въвличането на България в световната война, за ангажименти на правителството към работническото законодателство и за намаляване на безработицата, за даване на граждански, социални и политически права на българските жени.
От позициите на тесния социализъм Георги Кирков оценява успехите на българските жени като твърде показателни и големи както в сравнение с развитието на женското движение на Запад, така и с оглед на предизвикателствата във вътрешен план – семейните традиции, спецификата на политическите борби и т.н. “Пролетариатът у нас мъчно се освобождава от възгледите на буржоазията за жената”… констатира Кирков. Същевременно той изразява оптимизма на другарите си от ЦК на БРСДП ( т.с.), че вече е направена “една крачка напред” във вярната посока на развитие на прогресивното женско движение.
Краткият анализ на тази страна от дейността на Георги Кирков - Майстора е още едно доказателство за изключително важното му място в историческото развитие не само на левицата, но и в организираното женско движение.
Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил
Няма коментари:
Публикуване на коментар