Георги Кирков - Майстора е изтъкнат организатор на социалните борби на пролетарската класа, непримирим борец срещу оскверняване на човешкото достойнство.
В края на 19 и началото на 20 век, работниците се раздвижват за образуване на професионални дружества и синдикалните организации. Както и в другите европейски страни, появата им е свързана с конфликта между труда и капитала. Начело вървят работниците печатари в София и Пловдив, след тях шивачите. Но както отбелязва Д. Благоев в „Принос към историята на социализма в България” – Вторият партиен конгрес 1895 г. се отнася към работническото движение „сухо, отрицателно” .
С оглед познанията и опита му от синдикалната дейност в Австрия, Георги Кирков се заема с тази дейност, полага много усилия в събранията и срещите си с работниците за образуване на професионални и смесени синдикати. На Деветия конгрес на БРСДП през 1902 г. в Търново той докладва за образувани общо „ 40 разни работнически дружества с 1800 членове.
Този интерес на Г. Кирков към синдикалното организиране на работниците завинаги остава в центъра на неговата дейност. Той знае много добре, че не може да се изгради партия на пролетариата, не може да се изградят здрави класови професионални организации, не може да се водят успешно стачни и други борби, ако не се пробуди, не се издигне и не се овладее класовото съзнание на работниците. Работникът, еснафски мислещият още работник трябва да се пробуди, да почувства нуждата от работническа солидарност, да разбере кое ще го спаси от експлоатацията. Всичко това може да стане само с класова просвета, ръководена организирано от партията.
Организация и социалистическа просвета – това е бойният лозунг, който години наред Д.Благоев, Г. Кирков и последователите им разнасят навред .
През 1904 г. с прякото участие на БРСДП(т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) - първият неказионен профсъюз в България. В програмата си се застъпва за пролетарски интернационализъм и работническа солидарност. При основаването му Георги Кирков е един от най-активните организатори и е избран за негов секретар. Той го възглавява до 1909 г., след което е поет от Г. Димитров. Наред с отстояване на професионалните права на работниците, ОРСС взема дейно участие и в политическия живот на страната като едно от поделенията на БРСДП (т.с.).
Кирков учи синдикатите да свикват организационни събрания със сказки, да устройват специални просветни беседи. Като добър агитатор и пропагандатор той набляга особено на идеологическата работа сред синдикатите. Той смята задълбочената марксистка просвета много необходима за предпазване на работниците от зловредното влияние на господарите, на друбнобуржоазните партии и особено от общоделската партия, след като вижда борбата на широките социалисти в софийските синдикати. Тогава в „ Работнически вестник” Кирков пише, че между синдикалния съюз и партията на тесните социалисти трябва да съществуват тесни организационни връзки, за да се предпазят младите синдикати от опортюнистити, които заблуждават работниците, особено по време на стачки. Той подчертава това и по време на споровете с либералите и прогресистите. Но никога не забравя резолюцията на Единадесетия конгрес на партията от 1904 г.- да се спазва винаги вътрешната организационна автономия на синдикатите.
Провалът на Втория интернационал и на Синдикалния интернационал в 1914 г. още веднъж потвърждават гледището на Кирков, че синдикалното движение трябва да върви още по-близо до партията в предстоящите големи революционни и стачни борби.
През първите години на синдикалното движение съществуват неимоверни пречки, силите са слаби, липсват подготвени кадри, дребнобуржоазните условия тормозят младото, нововъзникващо синдикално движение. Голяма грижа за Кирков, Благоев, а по-късно и за Георги Димитров е подбирането на кадри за Синдикалния комитет и за ръководствата на отделните професионални съюзи. Кирков възпитава работниците и особено по-издигнатите, които ръководят синдикати и по-късно професионални съюзи да не допускат грешки, а когато има такива реагира навреме, строго и авторитетно.
През 1906 г. Кирков одобрява предложението да се започне обединението на отделните синдикати от някои професии в професионални съюзи.
Тъй като смята професионалния печат за помощник на партийния печат в агитацията и пропагандата сред работничеството, Кирков оказва съдействие, дава съвети и насърчава издаването на „Телеграфопощенски вестник” – 1903 г., вестник „Железничар”-1905 г. и по-нататък в-к „Служещ”, „Учителска искра”, „Печатарски работник”, „Текстилен работник” в Сливен, „Кожаро- обущар” и „Тютюноработник” в Пловдив, „Металоработник” и „Шивашки работник” в София. Кирков отблизо следи как върви списването и разпространението на вестниците и настоява да се засягат най-важните въпроси, които интересуват работниците и служителите, да разпространяват издържана класова работническа просвета, да протестират срещу неправдите над трудещи се, да се борят за прилагане Закона за женския и детския труд, да помагат работниците да се нареждат под знамето на партията.
Георги Кирков прави задълбочени изводи за стачните борби, анализира как върви дадена стачка, какви грешки се допускат, обяснява причините, които движат работниците да стачкуват и отражението за пробуждането, каляването и подготовката им за следващите битки.
Като партиен организатор, като секретар на ЦК на партията, като редактор на „Работнически вестник” Кирков винаги навреме се озовава на мястото на стачните борби, съветва стачниците, говори на събранията, обсъжда различни въпроси със стачните комитети. Естествено. Ръководител не е оня, който ръководи от канцеларията и по телефона, а който непосредствено е между самите работници-борци. В заседанията на Общия работнически съвет Кирков винаги полага усилия за по- конкретно оперативно ръководство на стачките.
Така е и при стачката на трамвайните работници в 1901 г., когато той говори на многохиляден митинг и зове стачниците към издръжливост и неподдаване на провокации, зове ги към дисциплина и организация.
Така е и при масовата стачка през 1906г. в Перник, в която участват повече от 900 рудничари. За непосредствен ръководител партията определя Георги Димитров.
В речта си пред стачниците „Що е социализъм и има ли той почва у нас?" Георги Кирков заявява, че „рудничарите се борят за солидарност за своето съзнание и организации".Стачката завършва с частичен успех, но най- важният успех е, миньорите, разбират че силата им е в организацията.
Същата година се учредява за първи път в България Рудничарска синдикална организация. Всъщност ръководството и активистите на синдикалния съюз стават учредители на партийната организация в Перник.
Така е и в стачните борби през 1908 г. , така е и при четиримесечната стачка през 1909 г. в кибритената фабрика на гара Костенец, така е и през 2010 г при стачката в мина „Плакалница” и т.н.
Простотата в държанието на Г. Кирков в общуването с работниците, пък и с всички, е негова отличителна черта. Всеки може да общува с него, да го запита за каквото и да било, без да се страхува, че ще му се присмее или че ще сметне въпроса за глупав и неуместен. Затова те го обичат и уважават, прави им впечатление неговата скромност и човещина, безкористие и пожертвувателност.
Организацията и борбите на работниците – това е смисълът в живота на големия синдикален и партиен деец Георги Кирков. Неговият безспорен политически и организационен талант го превръща в ярък образец за пример на много поколения личности, поели по пътя на неговото велико и хуманно дело.
Материал от честване 145 г. от рождението на Георги Кирков – Майстора, проведено на 16 август 2012 г. в Кюстендил
Няма коментари:
Публикуване на коментар