Когато тези прошения бъдат покрити с подписите на работниците от двата пола, от разни възрасти, от разни занаяти, от разни градове, от разни народности, от разни вероизповедания, в което ний не се съмняваме, и когато те бъдат поднесени на депутатите, за да кажат своето вето, тогава всичките защитници на работническото дело с радост ще поздравят нашите работници за новата стъпка, която те правят към своето класово пробуждане.
Вестник „Другар" отива по-нататък. Той казва, че тези прошения са първото общо проявление на работническото съзнание у нас. Ний бихме отминали тази мисъл на нашите другари, ако те искат да кажат, че самите прошения са първи по рода си, което само не е в ущърб на истината. Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работна класа, която според в. „Другар" току-що сега почва да проявява искри от класово съзнание, макар че се е водила усилена двегодишна социалистическа пропаганда.
Ний мислим, че нашите работници могат да се похвалят не само със сегашните си прошения; те има да отбележат и други случаи в своето младо движение, при които най-ясно са се изказвали против експлоатацията на своите господари, против наемничеството, против капиталистическите наредби.
Нима отпразнуването на тазгодишния 19-и април (т. е. 1 май) не беше общо проявление на работническото съзнание?
Но какво разбираме под общо проявление на работническото съзнание? Ако това означава, че работниците, без разлика на пол, възраст и знание, признават нуждата и искат общи реформи за подобрение на положението си, изказват се солидарни с работниците, които са в борба с капитала, то тазгодишният празник на труда ни е дал доказателства, че такова съзнание съществува между нашите работници.
В Пловдив, Разград, Търново, Хасково, Видин работниците на събранията си са се изказали солидарно с всичките работници по света, които се борят за осемчасов работен ден. В Пловдив те са се изказали даже за подаване на прошения до Народното събрание, с които да се иска узаконяване на необходимите реформи. Нещо повече: в речите, държани тоя ден, ние виждаме не само общо проявление на работническото съзнание, но съзнаване на необходимостта от работническата революция, от възтържествуването на социализма.
Така също под влияние на една обща мисъл за работническото освобождение нашите другари от разни градове се изказаха за изпращане на един делегат от партията на Цюрихския конгрес било за „да знаят и другите, че у нас съществува работническа партия", било за да се предложат въпроси, които се касаят до нашето социалистическо движение.
Не от по-малка важност е извънредният конгрес на партията, държан на 4-и юли т. г. в Търново. Както е известно, той беше свикан, за да вземат общи решения по такива важни въпроси, като за първото участие на партията в изборите, за изработване на градско-общинска програма, с които нашите съзнателни работници трябваше да излязат в градските избори, за изработване на организационния устав на партията, за уреждане борси на труда и т. н. Не беше ли това общо проявление на класово-политическо съзнание у работниците? Тук можеше да се види как най-обикновени работници бяха дошли, някои пешком, като си оставили работата, от разни отдалечени краища, за да се срещнат, да се поздравят братски и да обмислят какво трябва да направи тяхната партия, за да води по-успешна борба с нашия исторически враг. Нима това не показва, че една обща духовна жица свързва една част от притеснените и онеправданите при днешните наредби? Шестнадесет социалдемократически дружини бяха изпратили тук свои пратеници, за да узнаят как мислят и други върху поведението, което трябва да се държи в бъдеще било в изборите, било при организирането им.
Но всички тия случаи са слаби пред класово-политическото съзнание, проявено в последните законодателни и градско-общински избори от работниците в разни градове. Те излязоха с манифести, в които бяха поместени съответстващите работнически искания, и развиха усилена социалистическа пропаганда.
Очевидно е, че първото общо проявление на работническото съзнание у нас датира много по-рано от отварянето на сегашната сесия на Народното събрание. Много по-рано нашите работници се отзоваха на социалистическата пропаганда; много по-рано те проявиха своето класово съзнание и заявиха, че са решени да работят до деня на работническата победа. Това ни показва, че не след много време ний ще имаме една силна работническа партия, която ще принуди силом Народното събрание и държавните мъже да приемат това, което не искат да ни дадат сега, както белгийските работници принудиха своето Народно събрание да им даде избирателно право.
На въпроса: защо вестник „Другар" казва, че едвам сега се захваща у нас общото проявление на работническото съзнание, ний ще отговорим или че под гореприведеното му изражение той разбира не това, което ний разбираме, или пък той прокарва една своя скрита тенденция, че без икономически групи, без „деятелно" класово съзнание, без силно работническо движение не може да има класово-политическа борба на работниците. От друга страна, да вярваме, че подаването на прошения, в които са поместени исканията, изразени в социалдемократическата програма, е плод на една пропаганда, развивана на бърза ръка, плод на няколко възвания и обръщения към работниците, ще рече да сме в противоречие сами със себе си, щом не искаме да признаваме, че останалата двегодишна пропаганда не е била в състояние да даде нито едно „първо" общо проявление на работническото съзнание.
При все това всяко минало и сегашно проявление на класово-политическото съзнание се дължи на предварително развитие и подготвяне, под влиянието на усилена и продължителна социалистическа пропаганда и само нашето задружно работене по същата посока, само продължаването на почнатата класово-политическа борба най-успешно ще ни води към тържеството на социализма.
„Работник", бр. 3, 13 ноември 1893 г.
Подпис: Г. Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар