Гаврил Георгиев – образецът

 

 

 

3наменитата „тройка" — Димитър Благоев, Гаврил Георгиев и Георги Кирков — изигра решаваща роля в изграждането и развитието на работническото движение в България. Тя бе съчетала в себе си качествата, присъщи на всички водачи на едно оформящо се-- революционно движение, насочено по пътя на непримиримата революционна класова борба. И тримата ясно съзнаваха своята огромна отговорност за прогресивното развитие на една неразвита икономически страна, за бъдещето на българското работническо движение. Те положиха неговите научни основи и посочиха неговия правилен път.

Благоев, Кирков и Гаврил Георгиев изнесоха борбата както против открития враг на работническата класа — буржоазията, — така и против враговете в самата партия — опортюнистите. Борбата против опортюнистите изискваше целеустременост на волята, голяма интелектуална енергия и последователност в усилията за запазване единството на работническото движение на базата на неговите класови позиции. Тази трудна задача се заеха да разрешат тримата колоси на българското работническо движение.

Гаврил Георгиев има големи заслуги към социализма в България, за изграждането на работническата социалдемократическа партия върху основите на Марксовия революционен социализъм. Един от най-надарените пионери в редовете на партията, талантлив и блестящ публицист, той разви преди повече от половин век своите идеи за организационните основи на партията като преден, съзнателен отряд на работническата класа, за единството на волята и действието в партията. Със своите статии в „Работник", „Социалист", „Работнически вестник", „Ново време", и др. Гаврил Георгиев теоретически изясни взаимоотношенията между политическата и другите организации на работническата класа и трудещите се маси.

Гаврил Георгиев е роден на 8 ноември 1870 г. в гр. Измаил (Бесарабия). Баща му Георги Божилов е българин, роден в Болград, а майка му Анастасия Тимофеевна Матвеева е рускиня. Към 80-те години на миналия век, т. е. след освобождението на България, родителите на Гаврил Георгиев се завръщат в свободното отечество, където баща му заема служба като съдия, с което осигурява добри материални условия за цялото семейство. Георги Божилов проявява голям интерес към науката и литературата и притежава богата библиотека. В такава среда расте и се развива малкият Гаврил, който наследява от баща си страстта към книгите и жаждата към знания. Още от малък изучава с любов чужди езици — френски, латински, старогръцки, немски, руски и др.,-—което му дава възможност да разширява постоянно своите знания.

Отначало Гаврил Георгиев учи във Видин, но поради това, че там нямало пълна гимназия, през 1887 г. постъпва в Габровската Априловска гимназия, където и завършва средното си образование.

Гаврил Георгиев, който прекарвал ваканциите във Видин, попада под влиянието на Димитър Благоев, който от 1887 до 1890 г. е бил директор на Скобелевската общинска гимназия в града. Между тях се създава тясна връзка. Благоев е имал определено мнение за Гаврил като за подготвен марксист, а Гаврил системно е изучавал цялата марксическа литература, издавана тогава у нас.

За оформянето на Гаврил Георгиев като марксист има значение и неговият престой в Габрово — един от малкото интелектуални центрове тогава, където марксическите идеи си пробиват път. Известно е, че през юли 1886 г. в Габрово се издава седмичният вестник „Росица", в който се печата за пръв път брошурата на Карл Маркс „Наемен труд и капитал", а като отделно издание „Развитие на научния социализъм" от Енгелс. В Габрово през това време възникват първите социалистически дружинки, които са основата на бъдещата социалдемократическа партия. Така още като ученик Гаврил Георгиев изучава социалистическото учение, усвоява социалистическите възгледи и по думите на Благоев бил социалист още тогава.

През 1890 г., след завършването на Габровската гимназия, Гаврил Георгиев постъпва в Историко-филологическото отделение на Висшето училище в София, където учи история, психология, латински, старогръцки и френски. Във Висшето училище той се записва под името Георгиев, за да не попречи на кариерата на баща си със своите убеждения, които не мислел да крие. Той взема дейно участие в студентските акции през 1892 г., насочени срещу Стамболовия режим, за което е изключен.

Оттук нататък Гаврил Георгиев се отдава изцяло на социалистическа дейност. Старателно изучава книгите на Димитър Благоев „Що е социализъм и има ли почва у нас"(1891), „Социализмът и задачите на българската работническа класа" и др. Поддържа лични връзки с Димитър Благоев и става дописник на в. „Работник", като изпраща материали, в които разглежда социално-икономическите изменения във Видин — пропадането на занаятите и проникването на социалистическите идеи. В началото на 1893 г. Гаврил Георгиев установява редовни връзки с Общия съвет на Българската социалдемократическа партия. Той се чувства вече напълно свързан със социалистическото движение, решил е да се отдаде изцяло на литературно-обществена дейност и затова моли Димитър Благоев, ако има някаква възможност, да бъде приет на работа във в. „Работник", започнал да излиза през 1893 г. в Търново. Димитър Благоев, който вижда в събудения младеж бъдещ свой способен сътрудник, му обяснява в какво се състои работата и описва живота на хората, отдали се изцяло на социалистическа дейност, като предоставя на него сам да направи своя избор.

През пролетта на 1893 г. Гаврил Георгиев пристига в Търново. В редакцията на в. „Работник" той проявява своите дарби на литературно-публицистичното поприще: с прилежание и упоритост участва и в „черната" работа — набира материала, печата и експедира броевете и пр. Тук се определя и неговата бъдеща съдба на революционер — той завинаги свързва живота си с великото освободително дело на българската работническа класа и й служи вярно и всеотдайно до последен дъх.

След установяването си в Търново Гаврил Георгиев се отдава изцяло на партийната работа. Очертавайки се като отличен пропагандист и агитатор, той е избран за председател на работническия клуб в града, в който изнася редица сказки и беседи върху въпроси, засягащи непосредствено интересите на трудещите се: „Нуждите на хората и тяхното удовлетворение", „Борбата на трудещите се", „Държавата като организация на класово господство на буржоазията" и др..

Произведенията на Маркс и Енгелс „Капиталът", „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт", „Произход на семейството, частната собственост и държавата" и др., които Гаврил Георгиев изучава с интерес, му помагат да разяснява аргументирано марксическите идеи за социалистическата държава като диктатура на пролетариата, която той противопоставя на буржоазната потисническа държава. Особено бележити са неговите речи и статии, в които разобличава политиката на Стамболов, като разкрива истинския характер на буржоазната опозиция против нея („Новите преследвания против социалистите", „Свободата на печата" и др.). Заради тази своя дейност Гаврил Георгиев е изпратен в Търновския затвор и подложен на жестоко малтретиране в полицията.

Като делегат на Видинската дружинка Гаврил Георгиев взема дейно участие в Третия конгрес на партията, състоял се през юли 1893 г. в Търново. Едни от важните въпроси, с които се занимава конгресът, е за организационния устав на партията, за участието в изборите за Народно събрание, за участието в международни конгреси и др. На конгреса Гаврил Георгиев решително отхвърля тактиката на компромиси с буржоазните партии и се изказва върху организирането на борса на труда. Избирането му за член на Общия съвет на БСДП и особено за негов секретар убедително говори, че той е вече изтъкнат партиен деятел, заслужено спечелил доверието на партията. . .

Гаврил Георгиев заема ръководно място в партията в един момент, когато трябва да се отстоява правото й на законно съществуване като политическа организация на българската работническа класа. Заедно с Димитър Благоев и Георги Кирков въз основа на марксическата теория на научния социализъм на българска почва той изяснява целите и задачите на партията, нейния характер и същност, средствата й за борба и перспективите й за развитие. Това е времето, когато се полагат огромни усилия за пробуждането на класовото съзнание на българските работници и за организирането на тяхната борба по правилен път чрез съчетаване на икономическата борба с политическата. В тази борба челно място заема високообразованият и талантлив организатор и пропагандист, блестящият публицист Гаврил Георгиев. С неповторима яснота, логика и страстна полемичност и преданост на марксизма той напълно изявява своята политическа култура на пролетарски революционер-марксист. Той е секретар на Централния комитет на партията, когато тя преживява най-големи трудности в своето развитие. Особено остра е борбата на партията под ръководството на Димитър Благоев против опортюнистите в България. Именно в полемиката си с органа на съюзистите в. „Другар" Гаврил Георгиев обосновава в редица статии (Съюзът признава ли политическа деятелност", „Какво ни пречи", „Класовото съзнание на нашите работници" и др.) задачите на политическата и икономическата борба, като определя ясно взаимоотношенията и сферите на действие, като отхвърля решително твърдението, че кла-сово-политическа борба следва да се разгръща само при по-висшия етап от развитието на работническото движение. Той посочва, че работниците трябва да използват в своята борба с капитализма всички средства, които законите на страната предоставят. Съчетаването на политическата с икономическата борба е единственият път, по който социалдемокрацията трябва да върви последователно и неизменно. Гаврил Георгиев разобличава възгледите на съюзистите, които с „теорията" за икономическа организация на работническата класа стават неминуемо съюзници на буржоазията.

Заслугата за организационното укрепване на партията се дължи до голяма степен на Гаврил Георгиев. Той е един от теоретиците на нейното организационно строителство. . .

Борбата със съюзистите е особено трудна за партията и за нейните ръководители, тъй като следва да се изяснят някои основни въпроси, като например има ли почва за социализъм в България, кой е основният носител на социалистическото движение, необходимо ли е да се създава социалистическа партия, когато работническата класа още не е организирана в свое професионално движение, и др.

Гаврил Георгиев е напълно убеден в неизбежното развитие на капитализма в България, неминуемо свързано с пропадането на дребните съществувания, а оттук и със създаването на работническа класа, чиито интереси са коренно противоположни на интересите на буржоазията: той ясно вижда, че не може да има абсолютно никакво „примирение" между тях. В ред статии („Изборите и нашите работници", „Самостоятелният и наемен производител") Гаврил Георгиев доказва развитието на работническата класа и подчертава грамадното значение на политическата борба, чрез която трябва да се вземе властта.

В своята книга „Що е социализъм, има ли той почва у нас?" (1891) Благоев дава теоретическо осветление и мощно оръжие в ръцете на българската работническа класа и предвижда неизбежността от развитието на работническото движение при неразвития още капитализъм в изостанала страна, току-що освободила се от феодалния гнет. Гаврил Георгиев се включва най-активно в борбата за изясняване, че икономическото развитие на обществото неизбежно създава благоприятна почва за развитието на социализма и че аргументите на буржоазията нямат научна основа. Той доказва, че капиталът се натрупва изключително от незаплатения труд на работниците. Особено яростно се нахвърля Гаврил Георгиев срещу опитите на буржоазията да се обоснове, че социализмът погубва свободата на личността. По този повод в статията си „Интелигенция и авторитети" той пише буквално: „Каква свобода съществува за предмета, който се купува и продава, и с какво равенство пред законите се ползува наемният работник, който е поставен в пълна зависимост от купувачите на труда?"

По решение на Централния комитет през 1894 г. редакцията на в. „Работник" се пренася от Търново в София и за негов редактор се определя Гаврил Георгиев. Режимът на Стамболов е вече паднал и партията полага неимоверни усилия за амнистиране на всички политически затворници и за премахване на всички ограничителни закони. Димитър Благоев и Гаврил Георгиев извършват огромна работа за осветляване политическото положение в страната и за определяне тактиката на партията като независима, самостоятелна организация, без всякакво сътрудничество с буржоазията. Те предпазват работническата класа от илюзията, че новият режим ще създаде благоприятни условия за работниците. В статията си „Народната партия" Гаврил Георгиев прави конкретен анализ на противоречивите интереси на работническата и буржоазната класа. Преценявайки извършената от Гаврил Георгиев работа като редактор на в. „Работник", Димитър Благоев пише: „Като чете човек днес този вестник, правят му впечатление яснотата на възгледите, които прокарваше Гаврил Георгиев, енергията и ентусиазмът, дълбокото проникване от вярата в научността на социализма и неговото неизбежно тържество, които бликат от редовете на всяка статия, на всеки позив и манифест, с които партията се обръщаше към работниците."

В скоро време партията се убеждава, че не е в състояние да поддържа три печатни органа — в. „Работник", в. „Другар" и сп. „Ден" – и спира двата вестника, като започва издаването на в. „Социалист". Негов редактор става Гаврил Георгиев. Освен това той отговаря и за вътрешния отдел на сп. „Ден". Публикуваните в тези два органа статии на Гаврил Георгиев дават задълбочен анализ на буржоазните партии като „разбойническа акумулация на капитала" и се разглежда двояката роля на капитализма, който, от една страна, разрушава старите обществени отношения и с това е революционен, а, от друга" страна, е нова форма на робство за работниците. Гаврил Георгиев особено много се грижи за привличането в редакцията на добре подготвени марксисти, които правилно да осветляват както вътрешните, така и външните събития. . .

Освен като талантлив и страстен публицист Гаврил Георгиев се проявява през този период и като голям организатор, пропагандист и агитатор. На него особено му са скъпи партийните членове, у които се стреми да събуди интерес към сериозно изучаване на марксизма, за да осъзнаят необходимостта от истинската социалистическа дисциплина и да бъдат готови винаги да жертват личните си интереси пред общопартийните. Той страда от това, че не се разбира правилно ролята на партийната група за цялостната работа на партията, и подчертава, че вниманието на всички партийни членове трябва да бъде насочено към тяхното политическо самообразование. Особено се тревожи Гаврил Георгиев от неправилното отношение към организацията на партията, като изтъква, че най-висшето учреждение на партията са нейните конгреси, на които трябва да е подчинена цялата й дейност, тъй като там се обсъждат всички основни въпроси. Партията не може да съществува без своята организация и само организацията дава материален израз на партията. Партийната организация не се създава от конгреса, а конгресът се опира на организацията При това положение особено важни са участието на делегатите в конгреса и техният подбор. Всеки делегат трябва да стои близо до нуждите на партията, да бъде основно запознат с цялостната партийна работа, да бъде представител единствено на работническата класа, като познава добре тежкото й положение, нуждите и интересите на работниците. В статията „Нашите длъжности" Гаврил Георгиев заявява, че партийният член следва да бъде активен деец на партията, при това подготвен теоретически, за да привлича колкото се може повече работници в редовете й. Тази дейност на Гаврил Георгиев има решаващо влияние за изграждането на действени партийни групи.

На следващия Четвърти конгрес (1897 г.), който по думите на Димитър Благоев е един действителен конгрес, тъй като делегатите представляват партийните групи, се решава издаването на „Работнически вестник", който да бъде изцяло посветен на интересите на работническата класа. Редактор на вестника става Георги Кирков, а за негов сътрудник е избран Гаврил Георгиев. Поради недоразумения с Янко Сакъзов, който е избран за секретар на партията, Гаврил Георгиев напуска редакцията на вестника.

Принуден да напусне партийната работа, Гаврил Георгиев остава верен на своите убеждения като марксист и търси ново поприще, за да служи всеотдайно на партията. Той мечтае да се заеме с издаването на марксическа литература в България. По този повод в началото на 1898 г. се обръща с писмо към издателството на Стефан Георгиев и сие във Варна, един от собствениците на което е Георги Бакалов, на когото по същество предлага създаването на едно социалистическо издателство, каквото за съжаление не е могло да бъде осъществено при тогавашните условия. Гаврил Георгиев е принуден да се обърне пак към Димитър Благоев, и да го помоли да го приеме на временна работа в сп. „Ново време", в администрацията на което постъпва през юни 1898 г. Пламенният журналист и талантлив публицист, спечелил уважението на партията, много скоро става редовен сътрудник на списанието, чийто отдел „Вътрешен преглед" от 6-а до 12-а книжка на 1898 г. е изключително негово дело. В прегледа той дава вярна марксическа характеристика на буржоазната власт, на монархията и на народняшката партия. Освен в списанието Гаврил Георгиев участва активно в живота на партията, като дейно се бори на Петия й конгрес срещу нездравите изказвания на случайно попаднали делегати. Той се обявява решително против избирането за членове на Централния комитет на лица, нежелаещи открито да действат от името на партията.

В края на 1898 г. Гаврил Георгиев заминава за Варна, където е поканен от Георги Бакалов да вземе участие в работата на издателството. Основната дейност, с която той се залавя, е превеждането на известни марксически произведения, както и популярна литература за широките народни маси. След като Георги Бакалов заминава за чужбина, за да се запознае непосредствено с издателствата за марксическа литература. Гаврил Георгиев поема изцяло работата в издателството. Лелеял цял живот мечтата да извършва такава работа, той разгръща гъвкава и широка инициатива. Води богата кореспонденция, р която излага принципите за издателската дейност винаги от гледището на интересите на работническата класа. Тук той проявява своя талант на прекрасен преводач от руски, румънски, френски и немски език. Негов е преводът на брошурите „Карл Маркс" от Вилхелм Либкнехт, „Тъкачите" от Хауптман, „Попрището на нихилиста" от Степняк, „Социализмът и социалистическото движение в XIX век" от Зомбарт, „Произход и развитие на семейството и собствеността" от Максим Ковалевски и др.

Гаврил Георгиев предлага да се отпечатат оригинални политически произведения, особено необходими в момента на партията. Нещо повече, той се заема заедно с Георги Бакалов да издава библиотека „Народно четиво", чийто трети номер излиза под заглавие „Майска читанка". Тя се състои от популярни оригинални и преводни разкази, малки статийки, очерци, в които е изложено социалистическото учение на достъпен за работника език „8-часов работен ден", „Защо празнуваме деветнадесети април" (т. е. 1 май), „Положението на българските работници едно време и сега" и други. Димитър Благоев помества в сп. „Ново време" през 1899 г. много ласкава рецензия за тази читанка и препоръчва да бъде разпространена между работниците.

Гаврил Георгиев напуска Варна и се завръща в София в началото на 1900 г., във времето, когато световната икономическа криза обхваща почти всички европейски страни. Кризата разтърсва стопанския и обществено-политическия живот и на слабо развитата в икономическо отношение България. Сега възниква масово земеделско движение, активизират се учителското движение и освободителните борби на българите от Македония и Тракия. На всички въпроси, които се поставят във връзка с това, партията трябва да отговори, да намери правилно разрешение, като особено укрепи своя вътрешен организационен живот. Седмият конгрес, свикан през 1900 г., взема решение издаването на „Работнически вестник" да се прехвърли в София. За негов редактор заедно с Георги Кирков е избран и Гаврил Георгиев. Той приема това решение с най-голямо желание особено при перспективата, че ще работи с другар и съратник като Георги Кирков. Оглавяването на партийния орган от двамата великани на перото дава основание на Димитър Благов да пише на Георги Кирков: „Не може да има съмнение, че ти с Гавраила ще можете да работите прекрасно, аз се радвам много, че той е пак при тебе във вестника и че той бе повърнат на партията и по такъв начин справедливо удовлетворен, пък и партията удовлетворена." И по-нататък: „Вестникът изведнъж измени своя вид, всичкото внимание на редакцията се съсредоточава върху работническото движение и партийния живот, върху пропагандата и агитацията сред работниците за повдигане на класовото им съзнание и за социалистическа просвета."

В София Гаврил Георгиев живее при скромни условия, при вечни лишения и несгоди, които тогава са постоянни спътници на партийните ръководители. Неговият живот не се променя и след женитбата му през 1901 г. с учителката Рада Христова. Той влага неизчерпаема енергия, всички свои сили за издигане ролята на партийните органи и дейно участва в работата на низовите партийни организации. Особени усилия полага за укрепването на партията, за израстването й като революционна сила, за борба против опортюнистическите течения в нея. Именно в тази борба Гаврил Георгиев проявява изключителна зрелост и организаторски талант.

Осмият конгрес (1901 г.) го преизбира в редакцията на „Работнически вестник" и го включва в състава на Централния комитет. Това му дава нов подтик за работа. С редица статии против опортюнистите, поместени в „Работнически вестник", Гаврил Георгиев активно съдейства за укрепването на социалистическото съзнание на работниците. Говори на редица събрания, на които разяснява жизнено важните интереси на работниците и разобличава позицията на опортюнистите, които искат да превърнат партията в дребнобуржоазна организация, търсеща сътрудничество с буржоазията и бореща се само за икономически права. Неговото влияние сред софийското работничество е толкова голямо, че през 1902 г., по време на изборите за

народни представители, партията го издига за свой кандидат. На Деветия конгрес през 1902 г. се води особено ожесточена борба между двете течения в партията — революционното и опортюнистическото — по въпросите за правото на участие в конгреса. Гаврил Георгиев застъпва гледището, че не могат да се утвърждават за делегати случайно изпратени лица, че те трябва да бъдат избирани в партийните организации и ясно формулира гледището на революционния социализъм. На този конгрес за съжаление опортюнистите вземат връх и поемат в свои ръце главни функции в Централния комитет. След конгреса борбата по основните тактически принципи на партията се разгаря още повече. Здравото ядро на партията е принудено да вземе сериозни мерки, да отстои на формалното болшинство, да засили работническия елемент в нея и да стегне партийната дисциплина. Това е време, когато се решава въпросът за организационното и идейното укрепване на революционната партия, за нейната идейна чистота.

Работата на Гаврил Георгиев в редакцията на „Работнически вестник", заниманията му с изучаването на международното работническо движение, Лениновата „Искра" и особено излязлата по това време книга на Ленин „Какво да се прави" обогатяват още повече концепциите му върху тактическите и организационните въпроси по изграждането на една действително революционна партия. В своите статии той става изразител на марксическите възгледи за характера на партийните организации, за техния състав и задачи и особено за отношението им към буржоазните и дребнобуржоазните партии. Особено много се грижи за сериозната марксическа подготовка на партийните членове, от които изисква не само да признават програмата на партията и да усвояват марксическите принципи, но и да ги разпространяват активно: „Ние влизаме в партията не защото й съчувстваме или признаваме нейната програма, а за да работим за нейния успех" — казва той. В статиите „По нашата деятелност" и „Един забравен ден" посочва, че силата на партията се заключава не в нейното количество, а в качествената подготовка на членовете й, които съставляват нейната морална сила. До победата се идва не чрез печелене на мандати, а чрез пробуждането на класовото съзнание на работниците. Той се противопоставя на опортюнистическото становище, че работникът по положение и инстинкт си е социалист. „Готови социалисти нийде няма, те не дохождат от невидяло, тях трябва да ги подготвяме."

В статиите „Спорът в партията", „Задачите на социалдемократическата партия", „Социализъм или демокрация" и др. Гаврил Георгиев застъпва напълно Лениновото становище, че когато всички средства за спасяване на партията от израждане са изчерпани, тогава остава само разцеплението, чрез което се запазва нейният революционен характер. И това средство трябва да се използва най-широко, за да бъде обезвреден опортюнизмът в партията. За да може да се изпълни това важно условие, нужно е да се концентрира цялото внимание на партията върху организационните въпроси. Без да е укрепнала и без да е организирана добре, партията не е в състояние да развива широка политическа дейност, тъй като една партийна организация не е едно обикновено дружество на съмишленици или на самообразоващи се, а е организация за борба и за разпространение на социалистически идеи. Нещо повече, Гаврил Георгиев предлага кандидатите за членове на партията да излагат в декларативна форма мотивите за желанието си да станат нейни членове, като поемат и задължението да участват най-активно в целокупната дейност на организацията. На каква голяма висота поставя Гаврил Георгиев членуването в партията, личи и от предложенията, които прави, а именно: всеки работник, желаещ да стане член на партията, да има поне една година организационен стаж в своя синдикат или да е посещавал една година вечерно работническо училище при организацията. За целта Гаврил Георгиев предлага към всяка партийна организация да се създаде специална просветна комисия, която да организира социалистическата пропаганда. По негово предложение се откриват вечерни партийни училища в София, Пловдив, Габрово, Казанлък и др. Дружеството на софийските работници „Класово съзнание" е създадено през 1903 г. В него Гаврил Георгиев взема дейно участие и се стреми да го направи школа за подготовка на пропагандатори и агитатори, като всеки негов член взема участие както в разискванията, така и в изнасянето на кратки беседи.

Когато разцеплението на софийската партийна организация става факт и се отделят 52 от членовете й, в това число и младият печатарски работник Георги Димитров, започва прочистването на партията от опортюнистите. Десетият конгрес през юли 1903 г. санкционира извършеното разцепление. Очистена от опортюнизма, партията поема своята важна и отговорна задача за изграждането на монолитна политическа организация като преден и съзнателен отряд на работническата класа. Основните принципи на партийното строителство, разработени теоретически от Димитър Благоев, Георги Кирков и Гаврил Георгиев и почиващи на последователен демократически централизъм и строга дисциплина, изиграха решаваща роля за превръщането на партията в действително боева организация, близка до болшевишката партия. Очистена от своите вътрешни врагове, тя тръгна решително по пътя на класовата борба, което засили и нейното влияние сред фабричния пролетариат. Буржоазията, която дотогава отричаше възможностите за развитие на социализма в България, срещу които се бореше с лъжи и клевети, сега вече чрез статии в печата започна определено да признава силата на работническата класа и да се мъчи да отклони работническото движение от неговата партия.

За изясняване на новата тактика на класовия враг Гаврил Георгиев в редица свои трудове блестящо анализира префинената демагогия на буржоазните режими. Според него тази промяна е последица от страха от социализма, следствие на което е и стремлението да се откъснат работниците от своята класова борба и да се тласнат по пътя на „общото дело" с буржоазията. Гаврил Георгиев насочва перото си и срещу други реакционни сили — против духовенството, нахвърлило се остро срещу учителите-социалисти, които искат да се премахне предметът „Закон божи" от учебната програма на основните училища. За да се осуети създаването на движение срещу партията на пролетариата, както и сътрудничеството на буржоазията с всички реакционни сили против социализма, Гаврил Георгиев предлага да се вземат най-бързи мерки.

Гаврил Георгиев проявява особено дейно своя творчески талант на виден партиен работник по време на бурните вълнения в нашата страна във връзка с първата руска революция през 1905 г. Това събитие раздрусва политическия живот на цяла Европа. Българският пролетариат изявява своята пълна солидарност с руския пролетариат. Българската работническа социалдемократическа партия — тесни социалисти — изразява на събрания, митинги и манифестации своята гореща обич и преданост към руския пролетариат. В статиите си „Руската революция и българските реакционери", „Агентите на царизма" и „Руската революция" . Гаврил Георгиев говори с възторг за безпримерния подвиг на руския пролетариат и заклеймява мракобесието на царизма, на европейската и българската реакция. Избухват организираните стачки на железничарите, на миньорите. Българският пролетариат, ръководен от БРСДП (т. с.) показва силата на своята сплотеност и единство. Гаврил Георгиев е в своята стихия. В много статии изяснява редица политически въпроси, свързани с новото време: „В пътя на капитализма", „Държавата и дребната буржоазия", „Нашите противници", „Дворцовите режими", „Монархизмът и буржоазията". Тези и още редица други негови статии са образец на теоретически анализ на пътя, по който българската буржоазия преминава своето развитие, и на нейната тактика за задушаване на вече буйно изявилото се работническо движение, което има не само своя партия като ръководител, но и свой общ работнически синдикален съюз като своя масова организационна единица. Гаврил Георгиев предупреждава, че буржоазията от предложения за реформи ще тръгне към пълно унищожаване на придобитите с кървава битка права на работниците, и доказва котерийния характер на буржоазните партии.

Гаврил Георгиев не остава настрана и при осветляването на въпросите, свързани с войната, които особено силно назряват в първото десетилетие на нашия век. Македонският въпрос е в центъра на балканската политика. Той е използван от българската буржоазия и монархизма, за да оправдаят пред българския народ завоевателната си политика. Гаврил Георгиев в статии, поместени в „Работнически вестник" („Против войната", „Освободителното дело на буржоазията", „Война и мир"), осветлява красноречиво истинските причини на войнствената политика на буржоазията, нямаща нищо общо с интересите на българския народ. Единствено Българската работническа социалдемократическа партия начело със своите ръководители последователно се бори против войната, за мир и народно добруване.

Преценявайки цялата обществено-политическа и журналистическа дейност на Гаврил Георгиев, трябва да се отчете, че той споделяше изцяло общите гледища на партията по всички въпроси и неизбежно защитаваше позиции, по които БРСДП (т. с.) се отличаваше от болшевишката партия. Пред него, както и пред цялата партия не стояха въпросът за империализма като най-висша фаза на капитализма и произтичащата от това задача за завземането на властта. Той беше далеч от непосредствената подготовка на едно въстание и споделяше грешките на партията по редица неправилни, неболшевишки постановки.

Гаврил Георгиев, както и цялата партия, бе чужд на дребно-буржоазните люшкания и колебания. Той се бореше с пълно съзнание за историческата неизбежност на социализма, като същевременно считаше, че този процес трябва да бъде подхранван от активното участие на едно съзнателно и правилно насочвано движение на работническата класа.

Гаврил Георгиев изгоря в борбата за изграждане на революционната партия, за нейното освобождение от общоделците и анархолибералите. През 1909 г. поради тежко заболяване напусна активната партийна и политическа дейност, но доживя избухването на Февруарската революция през 1917 г., която вля жизнени сили у него и укрепи вярата му в окончателната победа на световния пролетариат. Но на 20 април 1917 г. той склопи завинаги очи. На погребението му се стекоха масово софийските работници, а на гроба му говори Димитър Благоев. Той изтъкна неговите огромни заслуги за делото на партията, като особено подчерта беззаветната му преданост и изключителните му способности, които му отреждат заслужено място в пантеона на дейците на освободителното революционно движение на българския пролетариат.

Днес дейността на този талантлив, скромен и всеотдаен деец на българското социалистическо движение е символ на беззаветна преданост и вярност на социалистическите идеали, които служат за пример и поука на победилата българска работническа класа под ръководството на нейния авангард Българската комунистическа партия.

 

 

Елена Савова

Източник: Поредица „Бележити българи“, том IV, Държавно военно издателство, 1971 г.