Първият исторически момент от живота на „Работнически вестник" е, няма съмнение, оня на създаването му. Това беше в 1897 година, в 4-ия конгрес (в Казанлък) на Работническата социалдемократическа партия. Делегатите на партийните групи, както тогава се наричаха партийните организации, всички се явиха в този конгрес с изричното искане да се създаде един работнически вестник със специални задачи — социалистическата пропаганда и агитация сред работниците, който да защитава по-отблизо интересите на последните и да ги осветлява от социалдемократическа гледна точка, както гласи резолюцията на конгреса.
Искането на делегатите да се създаде един работнически вестник и решението на конгреса се наложиха тогава от наченалото се работническо движение в нашата страна. Още от 1893—1894 г. се почва едно размърдване между работниците към организация и борба. Това размърдване през 1894, 1895, 1896 и до края на 1897 година все повече се усилва: изникват ред работнически синдикати и общи работнически дружества; от друга страна, през същия период стачната борба зачестява, като в някои големи градове и индустриални центрове като Сливен, Пловдив, София и др., се излива в големи масови стачки. Очевидно е, че това наченало се и засилващо се работническо движение трябваше да намери своя израз, своята подкрепа и своята просвета в наричаната Работническа социалдемократическа партия тогава. Конгресът й в 1897 г. не можеше вече да пренебрегва нуждите на работническото движение. Той трябваше да направи нещо за задоволяването им и той направи това със създаването на „Работнически вестник".
Създаването на „Работнически вестник" означаваше началото на новия период от историята на Работническата социалдемократическа партия. То означаваше началото на периода, в който последната трябваше да стане наистина една Работническа социалдемократическа партия, партия на съзнателната и бореща се работническа класа. Работническата социалдемократическа партия тогава беше само по име такава; всъщност тя беше по състав и следователно по идеология една дребнобуржоазна радикал-демократическа партия. Затова и не обръщаше внимание на работническото движение, толкова повече, че то беше още слабо. Задача на партията тогава не беше пропагандата, агитацията и организацията всред работниците. Нейна главна задача съставляваше да печели политически успехи чрез „народа", чрез „обществото" и интелигенцията. Но появяването на работническото движение и неговото засилване през периода 1892 г. до края на 1897 г. и създаването на „Работнически вестник" туриха началото на новия период от нейното развитие — на превръщането й наистина в работническа социалдемократическа партия. В това дело „Работнически вестник" помогна най-много.
Обаче делото, на което служеше „Работнически вестник" като партиен орган, можеше да успее само след дълги упорити борби. Създаден от един партиен конгрес като партиен вестник за пропаганда и агитация сред работниците, неговото издаване не пое самата партия; неговото издаване тя остави на частната инициатива. Това показваше, че партията тогава нито беше пролетарска социалдемократическа организация, нито служеше на социалистическото дело. Тя не само не пое издаването на „Работнически вестник", но и остави редакцията му в Казанлък и Стара Загора далеч от центровете на работническото движение. И ако „Работнически вестник" при тия условия не погина, особено през време на голямата икономическа криза след 1897 до 1900 год., ако той упорито продължаваше своето работническо социалистическо дело, трябва да се благодари на предаността и енергията на другарите редактори и особено на др. Георги Кирков в ония мъчни времена на социалистическото движение.
Втори исторически момент от живота на „Работнически вестник" съставлява оня момент, когато 7-ят конгрес (в Сливен) в 1900 год. реши, щото излизането му да се поеме от партията, и редакцията му пренесе в София, като привлече към нея бившия редактор на партийните органи, изпитания другар Гаврил Георгиев. Ако създаването му съставлява един много важен исторически момент от работническото движение на вашата страна, вече поемането на издаването му от самата партия съставлява решителен исторически момент в живота на „Работнически вестник" и в живота на Работническата социалдемократическа партия. Вестникът стана наистина партиен; цялата партия пое грижата не само за разпространяването му, но и за материалното му издържане. От друга страна, вестникът с пренасянето му в София, в центъра на политическия живот на страната, тогава и център на работническото движение, веднага се обърна в мощно оръжие за широка социалистическа пропаганда и агитация сред работниците.
След 1900 г. икономическата криза, която почна от 1897 г., се свърши и отново настъпи един разцвет на индустриалното развитие, а заедно с него и на работническото движение. „Работнически вестник" в тоя исторически момент на работническото движение се яви напълно в ролята си на работнически просветител и упътвач. Благодарение на неговата дейност работническото движение след 1900 г. все повече се оформява в класово, в социалистическо движение, работническият елемент в партията се увеличава и партията от една дребнобуржоазна интелигентска партия става действителна работническа социалдемократическа партия. Оттогава влиянието на „Работнически вестник" върху развитието на работническото движение изобщо и върху Работническата социалдемократическа партия стана неотразимо. Оттогава неговият живот и неговото развитие са най-тясно свързани с историята, с живота и борбата на партията и работническата класа. Тесните връзки между партията и професионалното работническо движение, които днес съществуват, се дължат най-много на „Работнически! вестник".
Друг един важен исторически момент от живота на „Работнически вестник" съставлява вече провъзгласяването му за орган и на Общия работнически синдикален съюз в 1904 год., на конгреса в Пловдив. По такъв начин „Работнически вестник" от 1904 год. става орган на целокупното работническо движение. Създадените от него тесни идейни връзки между партията и синдикалното движение намериха и тесен органически израз. Това даде нов тласък на развитието на партията и на синдикалното движение, а заедно с тях и за по-нататъшното развитие на самия вестник. От двуседмичен, какъвто той продължаваше да излиза от 1900 година, в 1908 год. става триседмичен. Това развитие на „Работнически вестник" беше предвестник на настъпването на новия исторически момент от живота му, на днешния момент от живота му, на днешния момент, който е началото на нов период от развитието на партията и синдикалното движение в нашата страна.
Днес „Работнически вестник" става всекидневен. Бързият ръст на работническото движение от три години насам, големите политически успехи на партията в същия период наложиха превръщането на „Работнически вестник" от триседмичен във всекидневен. Сам той, един от главните виновници за бързото развитие на работническото социалистическо движение, като триседмичен вече не може да задоволява нарасналите нужди на това движение. Това наложи превръщането му в ежедневник. Но това, от друга страна, показва голямото му значение за бъдещите успехи на работническото движение в нашата страна.
Днешният ден, в който излиза първият брой на „Работнически вестник" като ежедневник, е един паметен ден в историята на Работническата социалдемократическа партия и работническото движение: изобщо в България.
Днешният ден отдавна с нетърпение се очакваше от цялата партия, от всички съзнателни работници, от всеки съчувственик на пролетарското освободително дело. Днешният ден отдавна, с предчувствието на истинска пролетарска гордост, се очаква от тях като ден на велико събитие, ден на тържество, на един голям успех, на едно от най-важните дела на своята пролетарска организация и социалистическо съзнание. След 15 години тежки изпитания, тежки борби ние бяхме честити да дочакаме този тържествен ден, бяхме честити да видим „Работнически вестник" всекидневен орган на социалдемокрацията у нас. Ние живеем с дълбоката вяра, че ще дочакаме и великия ден на тържеството на освободителното дело, на което „Работнически вестник" през 15-годишния си живот служи предано и решително и на което има тъй също да служи той и отсега нататък.
Прочее, да живее „Работнически вестник" ! Да живее делото, на което той служи ! Да живее социализма и неговата носителка — революционната пролетарска социалдемокрация !
В. «Работнически вестник»,
год. XVI, бр. 1, 12 ноември 1911 г.
Подпис: Д. Благоев
Източник: Димитър Благоев, Избрани исторически съчинения, том I, издателство "Наука и изкуство", 1985 г.
П.П. Електронен архив на вестника от 1898 до 1903 г. виж тук:
https://libkazanlak.com/isdn-25.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар