Търсене в този блог

9.02.2014 г.

Маркс е неизбежен / „Rollingstone“, САЩ

 

 

Пет удивителните предсказания на Карл Маркс


От  iPhone 5S до корпоративната глобализация – съвременният живот изобилства с доказателства за прозорливостта на Маркс

В последно време хората често си спомнят за Карл Маркс – от Раш Лимбо, който обвини римския Папа Франциск, че е „чист марксист“, до автора от Washington Times, който нарече кмета на Ню-Йорк Бил де Блазио „упорит марксист“. Но много, както и до сега, не съвсем разбират идеите на Маркс – най-острият критик на капитализма. Болшинството от нас някога са чували, че този радикален икономист предсказва неизбежната смяна на капитализма с комунизма, но ние често не разбираме защо Маркс е смятал, че това неизбежно ще се случи. В произведенията на  Карл Маркс (много от които той написал още преди Гражданската война в САЩ) се съдържат описания на някои аспекти от съвременния капитализъм – от Великата рецесия, започнала през 2008 г., до iPhone 5S, намиращ се джоба ни.

По-надолу предоставяме няколко факти  от живота ни през 2014 г., които Маркс предсказва, анализирайки капитализма преди повече от век.

1. Великата рецесия (хаотичната природа на капитализма)

Ключовият акпект в учението на Маркс е тъкмо хаотичната, склонна към кризи природа на капитализма. Маркс твърди, че неограниченият стремеж към печалба рано или късно ще застави компаниите да автоматизират работните места и да започнат все по-голямо и по-голямо производство на стоки, като едновременно с това занижават работната заплата, докато, в края на краищата, работниците не са в състояние да получат продукта от труда си. Без всякакво съмнение, в съвременната история, от Великата рецесия до икономическия балон на интернет-компаниите, можем да открием признаци  на това, което Маркс нарича „фиктивен капитализъм“, т.е. такива финансови инструменти, като облигациите или кредитно-дефолтните суапове. Ние произвеждаме и произвеждаме, докато не остане никой, който да може да купи продукцията ни. Развитието на този цикъл наблюдаваме и до момента: простичко казано, именно това и стана причина за краха на пазара на недвижимостта през 2008 г. Нарастващото през десетилетията неравенство доведе до съкращаване на доходите, което застави много от бедните американци още по-дълбоко да се гмурнат в дългове. Когато същите тези ипотечни длъжници масово престанаха да изпълняват задълженията си по изплащане на кредитите, фасадата на двореца рухна, както и предсказа Маркс.

2. iPhone 5S (мними потребности)

Маркс предупреждава, че склонността на капитализма да внушава, че стоките, които хората трябва да си закупят са особено ценни, а това по същество са ненужни стоки и услуги, с времето ще доведе до следното: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания“. Това е твърде яростна, но точна характеристика на съвременните американци, които, наслаждавайки се на невероятния разкош, постоянно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи. Да вземем за пример iPhone 5S, който си купихте. Нима той е наистина по-добър от iPhone 5, който си купихте  миналата година, или  от iPhone 4S, който си купихте по-миналата година? Помислете над това, каква е тази ваша потребност – истинска или мнима? В същото време, докато много китайци се разболяват от рак, заради електронните отпадъци, глобалните корпорации разгръщат мащабни реклани компании, призоваващи ни към унищожаване на напълно годните за употреба стоки без каквито и да са причини. Ако Маркс би видял всичко това, със сигурност би кимнал снизходително с глава и би се подсмихнал.

3. МВФ (глобалният капитализъм)

Размислите на Маркс за свръхпроизводството го довеждат до предсказване на явлението, което сега наричаме глобализация – разпространение на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност към разширяване на пазара, за да се продаде продукцията, принуждава буржоазията да плъзне по цялото земно кълбо, – пише Маркс. – Навсякъде тя е длъжна да се внедри, навсякъде се разполага, навсякъде прави връзки помежду си“. Макар днес тези идея да се струва очевидна истина, Маркс я изрича още през 1848 г., преди повече от 100 години преди началото на глобализацията. Маркс не само точно предсказва това, което ще се случи през 20 век, но той също обяснява и причините за явлението: непрестанното търсене на нови пазари и евтина работна сила, а също и постоянната потребност за придобиване на природни ресурси – това са чудовищата, които ние трябва непрекъснато да храним.

4. Walmart (монополите)

Класическата иконимическа теория твърди, че конкуренцията е естествена и е способна за самостоятелно съществуване. Но Маркс твърди, че цялата власт в края на краищата ще бъде съсредоточена в ръцете на няколко корпорации-монополи, които ще бъдат готови да се борят един с друг. Вероятно, в края на 19 век това е звучало твърде странно: както пише историкът Ричард Хофщадтер, „американците смятаха, че ще е налице саморазрушаване, ако имуществото е разпределено между всички, и ако икономическата и политическата власт са децентрализирани“. Но вече през 20 век тенденцията, посочена от Маркс, започна стремително да нараства и да се утвърждава. Семейните магазинчета започнаха да се изтласкват от хипермаркетите-монополисти, такива като Walmart, на мястото на местните малки банки дойдоха световните банки, такива като J.P. Morgan Chase, а малките фермерски стопанства изчезнаха под натиска на селскостопанските корпорации, такива като Archer Daniels Midland. Техническият свят също се превръща все повече и повече в напълно централизиран свят: крупните компании поглъщат дребните така бързо, че може свят да ти се завие. Политиците твърдят, че са останали само трохи от малкия бизнес, някои от тях продължават да приемат твърди антимонополни закони. Но всички разбираме, че големият бизнес ще остане редом до нас, при това по всяка вероятност завинаги.

5. Ниските заплати, високите доходи (резервната армия на промишления труд)

Маркс твърди, че изработената заплата постоянно ще намалява силата на „резервната армия на труда“, чието съществуване се обяснява с класическите икономически закони: капиталистът винаги ще иска да плаща за труда колкото се може по-малко, да произвежда колкото се може по-лесно, а за това му помагат значителноото количество никъде незаети работници. Тогава, според анализа на Маркс, можем да говорим, че след рецесията високото ниво на безработицата НЯМА да позволи нарастване на заплатите, независимо от резкия ръст на печалбата: хората ще бъдат така изплашени от безработицата, че просто няма да искат да напуснат работата си, независимо от ужасните условия на труд. Дори авторитетния  Wall Street Journal предупреждава: „В последно време в американската икономика се промъкват някои марксистки идеи. Корпоративната печалба стремително расте, ръстът на производителността позволява на компаниите да укрепват, но това не помага по никакъв начин за намаляване на гигантската армия от безработни“. Това се обяснява с факта, че работниците се страхуват да изгубят работните си места и затова не могат да диктуват условията си пред работодателите-капиталисти. Без съмнение, най-подходякото време за справедливия ръст ще настъпи само тогава, когато имаме „пълна заетост“, когато нивото на безработицата падне толкова, че работниците ще могат да заплашват работодателите с напускане на работното място и новата своя работа.

Заключение

Когато Карл Маркс в „Манифеста на Комунистическата партия“ апелира към прогресивно подоходно облагане, в света няма нито една държава, която би използвала това. Сега в света практически не останаха държави, в които не се прилага програсивно подоходно облагане, – то се превърна в един от инструментите, с помощта на който в САЩ се борят срещу неравенството на доходите. Така Маркс и неговата критика на моралните принципи на капитализма, а също и ярките прозрения за последствията от капитализма в исторически контекст са достатъчно актуални и днес, за да се върнем отново към него, или за да решим най-накрая да го прочетем.

Както пише Робърт Хайлброунер: „Ние се обръщаме към Маркс не защото той е непогрешим, а защото той е неизбежен“. Днес в света има главозамайващо богатство и безнадеждна нищета. В ръцете на 85-те най-богати хора на земята има повече пари, отколкото в ръцете на огромната 3 -милионна армия от бедняци.

Т.е. знаменитият лозунг „Пролетарий от всички страни, съединявайте се! Вие няма какво да изгубите, освен оковите си“ и до днес не е загубил актуалността си. 

 

 

 

Източник:   http://www.rollingstone.com/music/news/marx-was-right-five-surprising-ways-karl-marx-predicted-2014-20140130 

Получено чрез „Светът днес”

Няма коментари:

Публикуване на коментар