Търсене в този блог

9.10.2013 г.

Встъпление на журнала "Съвременний показател" - Димитър Благоев

 

 

      Да се препоръчваме и да обещаваме много няма нужда. Нека сякой от читателите сам съди по съдър­жанието за достойнствата и недостатъците на журнала „Съвременний показател”.

     Че на българския народ са нужни много неща — то е несъмнено. Но ний сме дълбоко убедени, че преди раз­пространението на каква и да е идея в България най- главното, най-полезното и най-разумното съставлява разпространението на общественото знание. И ето защо…..

      Щастието на народите зависи от истини, много про­сти по своята същност. Че обществото е по-силно, по- здраво и по-независимо, когато то представлява съюз само от производителни членове; че задружното владе­ние на земята, на производството и на оръдията състав­лява силата и щастието на обществото; че свободата е здравието на народите; че войната е пагубна; че държението на постоянната войска е тежък товар и не­щастие за обществото — това са много прости истини, но за съжаление трябва да признаем, че благодарение на невежеството человечеството е придобило много рабски предразсъдъци.

      Невежеството, казва Бокл (Buckle History of Civilisation), докарва на хората много по-големи бедствия, отколкото самите бедствия. Невежеството е разделило человечеството на два враждебни лагера — създаде обществената несправедливост, която се проявява в експлоатацията на едните спрямо другите и в първо­битната война „на всички против всекиго".

     Много стотини години до Р. Хр. знаменитий фило­соф Сократ каза: „Познай себе си." Аристотел захваща своето знаменито произведение „Политика" с думите: „Обществото е съюз от хора, които..." Следователно, познай естеството на обществения живот, който се на­рича „държава". Но невежеството йоще е дотолкова голямо, щото до днешний ден плиткоумните и повърх­ностните хора пренебрегват едни от най-съществените знания, от които зависи человеческото щастие — позна­нието на человеческата природа и естеството на обще­ствения живот. Обществената наука и до днес не занимава в обществения живот онова място, което наистина й прилича.

      Да дадем ред самостоятелни и преводни статии по обществознанието; да популяризираме  съвременните теории  на обществената наука; да запознаем читателите с изводите на нравствената философия относително  человеческата природа и целта на обществения живот; в същото време да развием икономическите, обществените и политическите условия, форми и средства, при които може да се въплъти в живота "общественото благо" — такваз е целта на журнала „Съвременний показател".

      Целта на журнала не може да се изменява по про­извола на редакторите. Тя се определя от момента на материалното, умственото и нравственото развитие на человечеството.

      В различни времена развитието на человечеството е било различно както в количествено, тъй и в каче­ствено отношение. Тъй според развитието си в различни епохи человечеството си е поставяло на разрешение разни  задачи. В настояще време великата задача на человечеството състои в уничтожението на обществената несправедливост и поставяние неговото развитие на  принципа на братството и икономическата свобода, както в XVIII век великата задача съставляваше унищо­жението на „божественото право", на феодалните приви­легии и провъзглашението на политическата „свобода".

      Никога человечеството не си поставя задачи за разрешение, за които не съществуват материални условия, казва един от най-дълбокомислещите съвременни политико-икономисти, Карл Маркс.

     Съсредоточението на собствеността в ръцете на меншинството, обръщанието на болшинството в пролета­риат, в армия на труда, лишена от всяка собственост, принудена да се труди задружно в полза на меншинството; политическото, общественото, умственото и нравствено съзнание на работната маса като едно цяло съсловие всичко това съставлява достатъчни материални условия за разрешение на великата задача, която си е поставило настоящето столетие.

     Задачите, които человечеството си поставя на разре­шение, са в същото време задължителни за всяко обще­ство, което желае да участвува във всемирния прогрес. И очевидно лъжат онези, които казват, че едно обще­ство, което в последнята четвърт на XIX век стъпва в кръга на общечеловеческия прогрес, трябва да мине през оня безсъзнателен, мрачен и мъчителен път, през който са минали другите народи в своето развитие. Историческият опит, умственото и нравственото съдър­жание на настоящата епоха съставляват общедостояние на всичките народи. И нравствено престъпление било би едно общество да не се възползува от историческия опит и не възприеме духовното съдържание на съвре­менната епоха.

     От друга страна, за осъществението на известни нравствени идеи изискват се и съответствени социално- икономически условия, а пък за тез последните — съ­ответствени политически и юридически форми. Човек, който казва: „народно благо", „народна полза", „сво­бода", „просвещение" и м. т. — и не знае нито усло­вията, нито формите, нито пък средствата, които е из­работил человеческият ум при помощта на науката, за осъществление в живота на тези прекрасни идеи — той казва голи фрази. В такъвзи случай жалък е в своите стремления даже и най-искреният човек. Той прилича на оногоз, който с едната ръка създава, а с другата безсъзнателно разваля.

     Моментът, от който се начева развитието на българ­ския народ, е същият, от който се отправя развитието на другите народи в настояще време. Идеалите, които в настояще време ръководят другите народи, трябва да бъдат тъй също и наши. Нравствена обязаност на всеки от нас съставлява разпространението на тези именно, а не на други идеали. В същото време за осъществление на каквото и да било съчувствието на народната  маса съставлява условие, без което напусто са нашите усилия. „Всичко за народа и всичко чрез него" в на­стояще време съставлява обязателно правило за всеки искрений обществений деятел. Заради това тяхна ве­лика нравствена обязаност в настояще време е да раз­пространяват между народната маса съвременните идеи, от които зависи разумният обществен прогрес.

     В това отношение у нас никой нищо не прави. По- голямата част от нашата интелигенция е апатична, ин­диферентна, егоистична и с ограничени идеали. Соб­ствено в истинския смисъл интелигенция ний нямаме. Има наистина тук-таме хора с добри стремления и искрени желания; но и те, за голяма жалост, от една страна, бъркат две съвършено различни работи —- на­родното дело с висшата политика. От друга — ограни­чават се е неопределени желания и стремления.

     Между тем човек живее в обществото и человечеството. Силата, богатствата, знанието и свободата, с които се ползува всеки от нас, са продукт не само на цялото общество, но и на цялото человечество. Всеки от нас се ражда, живее и умира длъжник на человечеството и на обществото. Человек, който казва: „Стига вече, поработих, заплатих своите дългове", той безсъз­нателно лъже. Человеческа и обществена обязаност съставлява за всекиго от нас — да отдаваме всичките си физически, умствени и нравствени сили на человечеството и обществото.

     Който не прави това, той живее безнравствено. Редакцията на журнала „Съвременний показател", като счита за своя нравствена обязаност да служи с всичките си физически, умствени и нравствени сили на българското общество, следователно и на человечеството, в същото време счита за съвременно и необходимо именно сега да пристъпи към издаванието на един журнал, ка­къвто е предлагаемият на българската публика. Ще ли редакцията успее да изпълни своята задача, то за­виси колкото от нейните средства и сили, толкова по­вече и от съдействието на онез, които съчувствуват на подобно дело.

      Да кажем, най-сетне, няколко думи за нашите отно­шения към вътрешните обществени, политически и ико­номически явления.

      Като не считаме Търновската конституция за идеал, ний поставяме за своя задача да указваме какви допълнения и разширения трябва да се направят в нея. Про­чее всяка конституция си е само конституция и нища повече. Тя определя само обществените отношения, правата на личностите и народа въобще. Тя е само от­ражение на съществующите социални отношения и в този случай тя нито изяснява, нито пък разрешава со­циално-икономическите въпроси, които има да възник­нат. Наистина тя ни дава възможност чрез народното представителство да определим волята на народа; но миналото недавна достатъчно наглядно ни показа, че волята на народа е нещо крайне неопределено и в мно­го случаи противоречи на идеята за неговото разумно и действително щастие. Миналото така също ни по­каза, че народът твърде силно се нуждае от социално, политическо и умствено развитие, в същото време от ръководители, които знаят и могат да го водят към ра­зумния прогрес. Но да се определи доколко таз или оназ обществена група е народна и прогресивна може само по социалните и икономически мерки и закони, които тя прокарва в живота. В това отношение наша работа ще бъде да се отнесем строго критически до­колко подобни мерки и закони съответствуват или несъответствуват на требванията на съзнателния прогрес и научно да укажем на действителния път, който непре­менно води към народното щастие. Разумява се, че ний няма да се съобразяваме при това с никакви правила  на висшата политика. Таз, последната, не е наша ра­бота. Това, разбира се, не значи, че ний се не занима­ваме и с политическите въпроси. Напротив, нашата ра­бота така също се състои в това, да указваме коя външ­на политика е истинно полезна за народа и в същото време да даваме прегледи по политическите движения в Европа, да обясняваме с фактове значението и целта на тези движения, без да обръщаме никакво внимание на официалните политически етикети.

     Журнал „Съвременний показател"   излиза един път в месец от 5—10 коли. Първий номер излиза много по­-малък от предполагаемите размери по причина, че средствата на редакцията не позволяват изведнаж да пристъпи към издаванието нашироко. Но с увеличе­нието на неговото разпространение ще се увеличава и неговият размер.

     Кореспонденции, писма, запитвания се пращат до редакцията по адреса: София, Витошка ул. д. № 11. Редактору журнала „Съвременний показател" В. Б. Железов. Подписка се приема в печатницата Кушлева от 12—3 ч.

     Статии и кореспонденции, които не могат да бъдат обнародвани, не се връщат назад. Тези, които се одо­брят от редакцията, незабавно ще се печатат в най- близкия номер. Особно предпочтение ще даваме на статии по българската история, по изследванията за формите на земевладението в България, по българско­то обично право, на повести и разкази из народния живот, по психологията и нравствените взглядове на на­рода; по народното образование и неговите рационални требвания, по възпитанието. Относително преводите и особно по белетристиката ще даваме предпочтение на онез, които запознават читателите с народния живот в европейските държави, с типовете на нравствените стремления и т. п.

 

София, 1885, Май 20.          От редакцията

 

 

Сп „Съвременний показател"  , год. I, кн. 1, юни 1885 г.

 

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар