Търсене в този блог

5.01.2026 г.

Една петнадесетгодишнина – Димитър Благоев

 


                                                                  София, 30 декември 1911 г.

 

 

С тази книжка партийното списание навършва 15 години от своето непрекъснато съществуване. По повод на това считаме за не излишно да кажем няколко думи.

Целта на тия няколко реда по случай петнадесет годишнината на списанието не е да дадем една пълна оценка на неговата 15-годишна работа. В това отношение достатъчно е, мислим, да кажем само няколко думи.

Историята на 15-годкшния живот на партийното списание е най-тясно свързана с историята на социализма в България и изобщо на работническото социалистическо движение. Нещо повече, ако щете: тя е тясно свързана с историята на икономическото, социалното и политическо развитие на нашата страна през последното 15-тилетие.

Почнало да излиза в едно време, когато България представляваше една мътилка, когато тя преживяваше първоначалния период на икономическото и социално брожение, предвестник на новото социално развитие — на капиталистическото, когато социалното разчленяване в нашата страна още се извършваше дълбоко в стария социален строеж и поради това още се не виждаше ясно и когато тъкмо поради тоя процес на трансформиране на социалния строеж на нашата страна настъпваше грозна икономическа криза, — на партийното списание се падна тежката задача да обясни съдържанието на мътилката, смисъла на икономическия и социален процес и на свързаните с него социални и политически явления в живота на нашата страна. Благодарение на научната теория, която ръководеше и ръководи редакцията му, благодарение на вярната метода, която ни дава тази теория, теорията на научния социализъм, на марксизма, списанието с успех изпълни своята задача тогава, както и през целия свой непрекъсван живот. Това, което преди 15 години се виждаше не само на нашите тогавашни противници, но и на „социалисти" тогава чудно и невероятно в нашите обяснения на икономическия и социалния процес в нашата страна, днес то е не само факт, но е факт, който е несъмнен за всички наши противници. Нашата страна се разви и се развива тъкмо според нашия „калъп", според теорията на научния социализъм.

Задачата на партийното списание беше, няма съмнение, да внесе научно разбирание преди всичко в редовете на партията, в главите на партийните членове и по такъв начин да приготви почвата за едно здраво социалистическо работническо движение, за едно работническо движение — политическо и синдикално, — проникнато и прониквало със социалистически дух, с теорията на класовата борба. Но като вършеше своята задача, партийното списание в същото време даваше материал за мислене и на буржоазните идеолози, които издигаха икономическото и социално развитие на нашата страна. Нещо повече: няма да бъде никак преувеличено, ако кажем, че нашето партийно списание даде на нашата буржоазия ред случайно попаднали в социалистическото движение млади идеолози на капиталистическото развитие с малко или много  ясна идея за социалното развитие и за тяхната роля в него. За това ние няма защо да скърбим. Тези минали през социализма буржоазни оръдия бяха временни кантонисти, които не можаха да бъдат полезна на работническото движение. Те можаха да бъдат „социалисти" само при оная мътилка преди 15 години, както и след това доста дълго време, но рано или късно те трябваше един по един да си намерят мястото в буржоазията. Във всеки случай, ние считаме и този резултат като такъв на главната задача на списанието — очистването на работническото движение от чуждите за него елементи и от заблудите, които те внасяха всред него, и по такъв начин можеха само да пречат на неговото развитие.

И наистина, партийното списание почна като теоретичен орган на Работническата социалдемократическа партия. Но тогава партията беше такава само на име, а всъщност тя не беше нито работническа, нито социалдемократическа; тя беше по състав и по идеология една партия на дребнобуржоазния радикализъм или дребнобуржоазен социализъм. Обаче в нея имаше едно марксическо течение, представители на пролетарския социализъм. Това течение в тогавашната Работническа социалдемократическа партия беше слабо, но заедно с появяването и ръста на работническото движение марксическото течение в тогавашната партия се усилваше. Да даде сила на това течение, за да добие надмощие в Работническата социалдемократическа партия, и по такъв начин да направи последната наистина Работническа социалдемократическа партия, като я очисти от чуждите ней елементи — такава беше главната задача на партийното списание. Какви големи услуги в това отношение принесе партийното списание на работническото социалистическо движение, неговите редовни четци ги знаят. Тия, които не знаят това, изпращаме ги да четат книгата: „Принос към историята на социализма в България".

Животът на партийното списание може да се раздели на два главни периода, които съвпадат с двата главни периода от живота на Работническата социалдемократическа партия. А именно: първият период— от 1897 до 1904 година включително, и вторият—от 1905 г.  насам. Първият беше периодът на вътрешните борби между пролетарския социализъм и дребнобуржоазния радикализъм или дребно-буржоазния социализъм и анархизъм. През тоя период партийното  списание се считаше за теоретичен орган на партията, обаче неговото издаване беше оставено на частната инициатива. Този период беше  най-мъчният в живота на списанието. Бойкотирвано от недоволниците в партията, завличани средствата на редакцията му от същите, както и от мнозина уж „социалдемократи", партийното списание трябваше да води при тия условия и цялата теоретична борба против дребнобуржоазния радикализъм, социализъм и анархизъм в партията.

Но окончателното отделяне на пролетарския социализъм от  дребнобуржоазния съвсем измени и положението на партийното списание. От 1904 година Работническата социалдемократическа партия се закрепва като пролетарска партия и като такава тя веднага се загрижва за уреждането на своята пропаганда и на органите, които служат на нея. В 1905 г. партията чрез софийския партиен конгрес пое изданието на своя партиен теоретичен орган — Ново време, и оттогава, почва вторият период от неговия живот.

Откакто партията пое издаването на партийното списание, всяка година то дава чист, по-малък или по-голям приход. 15-та година то свършва с един чист приход по-голям от 1,500 лева. Този факт показва, че партийното списание влиза все в по-тясно единение с масата от членовете на партията и синдикалното движение. От друга страна, от 1905 год. насам партията все повече се стабилизира като пролетарска политическа организация, а в същото време оттогава бърже нараства пролетарското синдикално движение. Това нарастване на социалдемокрацията изобщо поставя все повече разнообразни практически задачи, които изискват теоретично осветляване и обосноваване. Партийното списание естествено длъжно е да отговаря и на тези нови теоретични нужди на движението, и да отговаря възможно по-бързо. За да задоволя тези нови нужди на нарастващото движение, софийският партиен конгрес в 1910 г. реши, щото партийното списание да се издава два пъти в месеца. През изтеклата 15-та година списанието излизаше два пъти в месеца и очакваните резултати от това наистина се получиха.

Очакваните резултати от двуседмичното излизане на списанието можеха без друго да бъдат по-големи. Обаче трябва да признаем, че редакцията на партийното списание, доколкото от нея завесят успехите на последното, се намери пред големи пречки.

Софийският конгрес, като решаваше двуседмичното излизане на списанието, предвидя и един помощник-редактор. Обаче редакцията през цялата година биде оставена без такъв; тя трябваше сама да се загрижи да си помогне в това. От друга страна, практическата дейност на партията става все по-широка и по-разнообразна. Тя все повече поглъща партийните литературни сили и в същото време в тази практическа дейност постоянно и дори все повече вмъкват и редактора. По такъв начин не само редакцията е поставена в същите, условия, както и когато списанието излизаше един път в месеца, но и все повече се натоварва с практическата дейност на партията. От друга страна, постоянното апелиране към партийните литературни сили за сътрудничество остава почти без всякакъв резултат.

Без да говорим за другите по-маловажни пречки, които среща редакцията на партийното списание в изпълнението на неговата задача, но като изтъкваме споменатите, обръщаме вниманието на партията и на отговорните й органи върху тях с надежда, че с приключването 15-годишината на партийното списание ще се употребят от всички ни усилия, за да се улесни редакцията в нейната задача, която естествено с постоянния ръст на социалдемокрацията става все по-сложна. Колкото повече расте социалдемокрацията, колкото по-широко става пролетарското движение, толкова по-голяма става и необходимостта за него от теоретичната работа, от социалистическата просвета. А един от органите на тази просвета през 15 години беше, както и остава за в бъдеще, партийното списание. Ако през най-тежките времена за него партийното списание можа да служи на тази задача, днес и в бъдеще то може и ще може да служи още по-добре на нея, но необходимо е да се отстранят пречките, които среща редакцията му при новото положение на списанието. Ние, впрочем, дълбоко вярваме, както винаги, в способността на партията да побеждава всички пречки.

 

„Сп. «Ново време“, год. XV,

кн. 24, 31 декември 1911 г.

Източник: Димитър Благоев,  Избрани исторически съчинения, том I,  изд. Наука и изкуство, 1985 г.

 


 

 

П.П.  Първите броеве на списанието от 1897 г. виж тук – 

https://drive.google.com/file/d/1cWShd3W6u4KmHNJIEa5VLqhoqJGfJaiG/view  

 

 

 

 

 

 

               

Няма коментари:

Публикуване на коментар