През 1847 г. в центъра на вниманието на Маркс и Енгелс се намираше въпросът за заздравяване на Съюза на комунистите. Енгелс посвещаваше много време и сили на реорганизирането на парижките общини. Сред членовете на Съюза на комунистите в Париж царяха разногласия. Няколко дни преди пристигането на Енгелс от съюза бе изключена цяла община, която под влияние на Грюн се обявила против комунизма. Други две общини въпреки решението на първия конгрес на Съюза на комунистите възобновиха връзките си с привържениците на Вайтлинг.
В тази сложна обстановка отново ярко се проявиха, енергията и организаторският талант на Енгелс. Веднага след пристигането си в Париж той бе избран в окръжния комитет, в който се зае с воденето на кореспонденцията и организирането на пропагандата. Въпреки всички трудности той скоро постигна първите успехи. Половината от членовете на изключената община окончателно загубиха вярата си в Грюн и се върнаха в съюза. «Ние сега сме само 30 души — пише Енгелс на Маркс от Париж на 25—26-октомври 1847 г. — Веднага организирах пропагандистка община, тичам страшно насам-натам и поучавам…. Предложени са 20— 30 кандидати за приемане. Скоро ще бъдем пак по-силни.»
Влиянието на Енгелс от ден на ден се засилваше, растеше неговият авторитет сред активните членове на парижките общини, на Съюза на комунистите, особено сред членовете на Окръжния комитет. И той като Маркс поддържаше тясна връзка с Централния комитет на съюза в Лондон. В «Обръщение на Централния комитет до съюза» (тримесечен отчет) от 14 септември 1847 г. особено се подчертаваха успехите на Съюза в Белгия, както и голямото значение на борбата, която водеха членовете на Съюза в Париж против вайтлингианците и привържениците на Грюн.
Главният въпрос на предстоящия конгрес на Съюза на комунистите трябваше да бъде обсъждането на програмата. През лятото на 1847 г. лондонският Централен комитет изпрати до всички окръзи проект на «Комунистическо верую», а през август и септември в много организации на Съюза на комунистите вече се разгоря оживена дискусия. Този документ разпалено се обсъждаше и в парижките общини на съюза. «Истинският социалист» М. Хес представи в парижкия окръжен комитет свой вариант на този проект, който Енгелс рязко разкритикува на заседание на комитета, като разкри неговата несъстоятелност. Тогава комитетът намери за нужно да възложи на Енгелс съставянето на нова проектопрограма. При създалото се положение Енгелс трябваше да състави такъв програмен документ, който по форма да бъде близък до лондонското «Верую». Енгелс пише на Маркс за своя проект, че се надява да го прокара така, че «с изключение на някои незначителни дреболии, . . .в него да няма нищо, което да противоречи на нашите възгледи».
Създадената от Енгелс нова проектопрограма — «Принципите на комунизма» — беше по-нататъшно развитие и допълнение на одобрения от първия конгрес проект на «Верую». Макар че броят на въпросите и отговорите и в двата документа е приблизително еднакъв (във «Верую» — 22, в «Принципите на комунизма» — 25) и много отговори от първия документ с по-големи или по-малки редакционни изменения влязоха във втория, а някои други бяха използвани частично, «Принципите на комунизма» представляват всъщност нов документ. Дори по обем те четири пъти превишават проекта на «Верую.» «Принципите на комунизма» на Енгелс фактически представлява предварителен проект на «Манифест на комунистическата партия».
Съобщавайки на Маркс за работата си върху програмата, на 23—24 ноември 1847 г. Енгелс пише следното: «Помисли по Веруюто. Струва ми се, че ще бъде най-добре, ако изоставим формата на катехизис и го озаглавим: «Комунистически манифест». Тъй като в него ще трябва повече или по-малко да се разказва история, досегашната форма съвсем не отговаря. Вземам със себе си тукашното, написано от мене. Изложено е просто, но е лошо, много набързо редактирано. Започвам: Що е комунизъм? След това веднага пролетариатът — история на възникването му, различие от предишните работници, развитие на противоположността между пролетариата и буржоазията, кризи, изводи. „Между това — различни второстепенни неща и накрая партийната политика на комунистите, доколкото е за пред публика».
Това писмо, подчертава В. И. Ленин, «показва нагледно, че с право имената на Маркс и Енгелс се поставят едно до друго като имена на основоположниците на съвременния социализъм».
Както вече отбелязахме, «Принципите на комунизма» се състоят от 25 въпроса и отговора. В първия отговор е дадено определение на комунизма като учение за освобождението на пролетариата. По-нататък се дава определение на пролетариата, на неговия произход, положението му в класовото буржоазно общество, изясняват се условията за продажбата на труда — стоката, с която разполага пролетариатът и която той продава на буржоазията; след това се изясняват специфичните отлики на пролетариата от роба, от крепостния селянин, от занаятчията и манифактурния работник.
Голямо място заема анализът на непосредствените и по-далечните последици от промишлената революция, преди всичко в Англия.
Отбелязва се по-специално, че промишлената революция изцяло разруши предишната система на промишлеността, основана върху ръчния труд. Едрата машинна индустрия изтласка ръчната манифактура. Заедно с това се увеличи богатството и могъществото на буржоазията, тя стана «първа класа в обществото», която унищожи не само общественото могъщество на аристокрацията, дворянството и цеховото бюргерство, но и тяхната политическа власт.
Същевременно промишлената революция допринесе за развитието на пролетариата. «Колкото по-богата ставаше буржоазията, толкова по-многобройни ставаха пролетариите.» С развитието на едрата промишленост положението на пролетариата става все по-непоносимо, работната заплата на наемните работници се снижава до минимум и това неизбежно води до нарастване на недоволството и сплотяване на пролетариата. Следователно промишлената революция подготвя социалната революция, която ще бъде извършена от пролетариата.
Съвременната промишленост произведе средства, които дават възможност да се увеличава промишленото производство в огромни размери и бързо. Но възможностите на производството влязоха в противоречие с възможностите на пазара, свободната конкуренция придоби изключително остър характер, най-сетне, започнаха да възникват редовно повтарящи се търговски кризи, по време на които фабриките спират, фабрикантите банкрутират, а работниците се лишават от къшея хляб.
От тези кризи следва, че едрата промишленост вече е надраснала свободната конкуренция, че конкуренцията и частната собственост върху средствата за производство са се превърнали в окови за едрата промишленост, които трябва да бъдат и ще бъдат разбити. Съвременното развитие на едрата промишленост, неговите крещящи противоречия правят «съвсем необходимо създаването на съвсем нова организация на обществото, при която ръководството на промишленото производство ще се осъществява не от отделни, конкуриращи се помежду си фабриканти, а от цялото общество, въз основа на твърдо установен план и съответно на потребностите на всички членове на обществото».
В редица отговори се разглеждат особеностите на комунистическото общество, пътищата и средствата за неговото създаване, етапите на революцията и главните мероприятия на пролетарската държава за преобразуване на старото общество.
Енгелс с изключителна научна проницателност говори за отличителните черти на бъдещото, безкласово общество. На мястото на конкуренцията новият обществен строй ще постави асоциацията, икономическа основа на която ще бъде обществената собственост върху средствата за производство и върху продуктите на производството. «. . .Комунистите напълно правилно издигат като главно свое искане унищожаването на частната собственост».
Всички отрасли на производството ще се развиват в интерес на обществото, при обществен план и с участието на всички членове на обществото. Производството ще бъде толкова широка развито, че ще може да задоволи потребностите на всички труженици. С това класовото деление на обществото ще стане излишно. «Съществуването на класи е предизвикано от разделението на труда, а разделението на труда в неговия сегашен вид ще изчезне съвсем. . .» Енгелс доказва, че промишлеността, която се ръководи общо и планомерно от цялото общество, «предполага хора с всестранно развити способности, хора, способни да се ориентират в цялата система на производството». Заедно със старото разделение на труда ще изчезне противоположността между града и селото, както и между умствения и физическия труд. Енгелс разглежда въпроса, какво ще бъде влиянието на комунистическия обществен строй върху развитието на формите на семейството и върху взаимоотношенията между нациите.
В «Принципите на комунизма» голям теоретичен интерес представлява отговорът на 16-и въпрос: «Възможно ли е унищожаването на частната собственост по мирен начин?». Енгелс подчертава, че комунистите ще бъдат последните, които биха възразили против мирното осъществяване на задачите на социалната революция. «Комунистите твърде добре знаят, че всички заговори са не само безполезни, но дори и вредни. Те твърде добре знаят, че революции не се правят предумишлено и произволно и че революциите винаги и навсякъде са били необходима последица от обстоятелствата, които съвсем не са зависели от волята и ръководството на отделни партии и на цели класи. Но заедно с това те виждат, че почти във всички цивилизовани страни развитието на пролетариата насилствено се потиска и че с това самите противници на комунистите с всички сили работят за революцията. Ако в края на краищата всичко това подтикне угнетения пролетариат към революция — ние, комунистите, ще защищаваме тогава каузата на пролетариата с дела, и то не по-зле, отколкото сега с думи.»
В «Принципите на комунизма» Енгелс прокарва изразената още в «Немската идеология» идея, че пролетарската революция не може да победи в една отделно взета страна, а трябва да се извърши повече или по-малко едновременно в редица развити капиталистически страни. При това Енгелс изхожда от положението, че «едрата промишленост дотам изравни общественото развитие във всички цивилизовани страни, че навсякъде буржоазията и пролетариатът станаха двете решаващи класи на обществото, а борбата между тях — главната борба на нашето време. Затова комунистическата революция ще бъде не само национална, но ще стане едновременно във всички цивилизовани страни, т. е. поне в Англия, Америка, Франция и Германия». Енгелс донякъде уточни това положение в следващите произведения и писма, особено през 70-те —90-те години, в смисъл, че революцията ще обхване цял исторически период.
Започнала в една страна, тя ще даде тласък на революцията в другите страни, но окончателно ще възтържествува едва с победата в основните големи капиталистически държави. В началото на XX в. с преминаването към империализма картината на икономическия и политическия живот рязко се измени. Неравномерното развитие, присъщо изобщо на капитализма, при империализма взе особено остър характер. При тези условия В. И. Ленин, изхождайки от закона за неравномерното, скокообразно развитие на капитализма през епохата на империализма, доказа, че е възможно социализмът първоначално да победи в няколко и дори само в една отделна капиталистическа страна, че е невъзможна едновременната победа на социализма във всички развити страни. Това теоретическо положение, което е един от многобройните примери за творческия подход на Ленин към марксистката теория, блестящо се потвърди от победата на пролетарската революция в Русия.
«Принципите на комунизма» на Енгелс са изключително важен теоретически документ на пролетарската партия. Те бяха одобрени от парижкия окръжен комитет и представени от името на окръга на втория конгрес на Съюза на комунистите в Лондон.
Немските комунисти в Париж отново избраха Енгелс за свой делегат на конгреса, като и този път за него гласува огромното мнозинство от членовете на парижките общини на Съюза на комунистите. Маркс беше избран за делегат на този конгрес от Брюкселския окръг.
Тъй като Маркс и Енгелс трябваше да се споразумеят по общия план за действие на конгреса, те се разбраха да се срещнат по пътя за Лондон — в Остенде. На срещата, състояла се на 27 ноември 1847 г., двамата приятели обсъдиха своята позиция по въпроса за програмата и по другите въпроси, които предстоеше да се решат на конгреса. В навечерието на конгреса Маркс и Енгелс пристигнаха в Лондон.
Вторият конгрес на Съюза на комунистите, който беше открит на 29 ноември 1847 г., изигра огромна роля в историята на международното комунистическо и работническо движение. Маркс и Енгелс го охарактеризираха като «първия международен конгрес на пролетариата». На него бяха представени членовете на Съюза на комунистите от Германия, Швейцария, Франция, Белгия, Англия, Полша и редица други страни. Не са се запазили точни данни за състава на конгреса, но има основания да се предполага, че там са присъствували и членове на Съюза на комунистите от Швеция и Холандия. За председател на конгреса е бил избран Шапер, а за секретар — Енгелс.
Работата на конгреса продължи около десет дни. На 8 Декември 1847 г. окончателно бе приет уставът. Това означаваше победа на плана за реорганизация на съюза, защищаван от Маркс, Енгелс и техните привърженици.
След първия конгрес на съюза в редица негови организации (Хамбург, Лайпциг, Майнц, Берн, Париж) се раздадоха гласове на протест срещу преименуването на Съюза на справедливите в Съюз на комунистите, срещу изключването на вайтлингианците и грюнианците. Ето защо на втория конгрес се наложи отново да се разгледат тези въпроси. Този път окончателно бе утвърдено новото название на организацията — Съюз на комунистите. Благодарение на Маркс и Енгелс, които се стремяха към по-ясно определяне на направлението на съюза, освободено от влиянието, на утопичния и дребнобуржоазния социализъм, бе променен член I от устава, приет на първия конгрес. Преди това той гласеше: «Съюзът си поставя за цел освобождаването на човека по пътя на разпространяването на теорията за общността на имуществото и колкото може по-бързото й практическо осъществяване». Приетата нова редакция на този член гласете: «Целта на съюза е: събаряне на буржоазията, господство на пролетариата, унищожаване на старото, основано върху класовия антагонизъм буржоазно общество и създаване на ново общество, без класи и без частна собственост».
Значителни изменения претърпя и член 2 на устава, определящ условията за членуване в съюза. Мъглявите морализаторски фрази бяха заменени с ясно формулирани положения: признаване на комунизма, начин на живот и дейност, съответствуващи на тези убеждения, революционна енергия и активно участие в пропагандата, никакво участие в каквото и да било антикомунистическо дружество и т. н.
В проектоустава бяха внесени и други съществени изменения: премахната беше точката, според която решенията на конгреса трябваше да се утвърждават от местните организации, вместо седемте раздела на проектоустава в приетия на втория конгрес устав имаше десет раздела. Значителни редакционни промени бяха направени в раздела, посветен на реда за приемане на членове в съюза: пропуснати бяха редица подробни въпроси, поставяни на приемания в съюза, както и изискването за полагане на клетва за вярност на съюза.
Благодарение на Маркс и Енгелс конгресът взе решение Съюзът на комунистите от този момент да излезе открито пред целия свят като комунистическа партия и публично да провъзгласи своите теоретически принципи. Това изключително важно решение означаваше окончателно скъсване със заговорническото минало на съюза, когато се скриваше самото му съществуване и неговите цели. То беше реализирано от Маркс и Енгелс в «Манифест на Комунистическата партия».
Въпросът за програмата на съюза беше главната точка в дневния ред на конгреса. Освен проекта на «Веруюто» и «Принципите на комунизма» на конгреса изглежда са били представени и редица други проекти за програма. След продължителното обсъждане възтържествували идеите на научния комунизъм. «Най-сетне — пише Енгелс — бяха ликвидирани всички разногласия и съмнения, новите принципи бяха единодушно приети. Маркс и аз бяхме натоварени да изработим манифеста.» На тях им бяха предоставени всички проекти на програмата, за да ги използват при написването на «Манифест на Комунистическата партия».
Така беше поставено началото на формирането на революционна партия на пролетариата, основана върху разработените от Маркс и Енгелс принципи на научния комунизъм.
Седалище на Централния комитет, както и преди, си оставаше Лондон. След завършването на конгреса новият ръководен орган състави и разпрати в окръзите циркуляно писмо, в което се правеше преглед на извършената от конгреса работа.
Ярките изказвания на Маркс и Енгелс пред конгреса се намираха в центъра на вниманието на делегатите и членовете на местните общини на Съюза на комунистите. Един от немските комунисти в Лондон, Фридрих Леснер, който тогава за пръв път се срещнал с Маркс и Енгелс, разказва в спомените си: «Пристигането на Маркс, Енгелс, В. Волф и други в Лондон направи огромно впечатление както на членовете на Комунистическото просветно работническо дружество, така и на членовете на Съюза на комунистите. На този конгрес се възлагаха големи надежди и тези надежди не само че не бяха излъгани, но в действителност бяха далеч надминати. Нагледно потвърждение за това е появяването на «Комунистическия манифест», който беше изключително важен резултат на този исторически конгрес.»
Източник: Фридрих Енгелс. Биография. Подготвена от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Издателство на БКП, София, 1972 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар