За произведението на Енгелс «Революцията и контрареволюцията в Германия»

 

Извънредно ярък пример за единството на идейните възгледи и за дружбата между Маркс и Енгелс е дългогодишното им сътрудничество в американския прогресивен вестник «New-York Daily Tribune». Един от редакторите на този вестник — Чарлз Дана, който известно време се намираше под влияние на идеите на утопичния социализъм, през време на революцията от 1848 г. посети Кьолн и се запозна с Маркс. През лятото на 1851 г. Дана предложи на Маркс да сътрудничи в неговия вестник като постоянен кореспондент в Лондон. При крайната материална нужда това предложение беше добре дошло за Маркс. При това в Съединените щати живееха много немски революционни емигранти, сред които вестникът се ползваше с голяма популярност. Той беше известен и в страните на Западна Европа, в нейните прогресивни кръгове. За сътрудник във вестника Маркс привлече и Енгелс, който през следващите години написа за него значителен брой статии по военни и други въпроси.

По молба на Маркс от август 1851 г. до септември 1852 г. Енгелс написа за «New-York Daily Tribune» серията статии «Революцията и контрареволюцията в Германия», която се печаташе във вестника с подписа на нейния официален кореспондент Карл Маркс. Всяка статия (а те бяха деветнадесет), преди да се изпрати в Ню Йорк, се преглеждаше от Маркс.

Произведението на Енгелс «Революцията и контрареволюцията в Германия» е първото систематизирано марксистко изследване върху историята на германската революция от 1848 — 1849 г. То представлява научно обобщение на опита от борбата на класите и партиите през един от решаващите периоди в историята на Германия, прекрасен пример за конкретизиране и по-нататъшно развитие на основните концепции на материалистическото разбиране на историята. В него са разработени такива кардинални проблеми като взаимоотношението между икономическата база на обществото и политическите форми на класова борба, влиянието на материалните интереси на различните класи върху тяхната позиция в революцията, класовата борба и нейното въздействие върху духовното развитие на обществото, закономерностите на назряването и развитието на революцията.

Както Маркс в произведението «Класовата борба във Франция», така и Енгелс в «Революцията и контрареволюцията в Германия» обоснова мисълта, че революциите са «локомотивите на историята». «Именно това бързо и бурно развитие на класовия антагонизъм — пише Енгелс — в старите и сложни обществени организми прави революцията такъв могъщ фактор на обществения и политическия прогрес; именно това непрекъснато възникване и бърз подем на новите партии. . . карат нацията в епохи на подобни насилствени сътресения да измине за пет години по-голям път, отколкото при нормални условия тя би изминала за сто години.»

В това произведение е обобщен богатият и ярък материал, изобилстващ в бойния «Neue Rheinische Zeitung. Politisch-okonomische Revue», който ден след ден осветляваше на страниците си развоя на революционната борба. Течението на този вестник стана основен източник за Енгелс. Като анализира опита от двегодишната революция, Енгелс убедително доказа правилността на политическата позиция, на която застанаха пролетарските революционери през 1848 — 1849 г.

Изводите на Енгелс имат огромно значение за обосноваването на марксистката стратегия и тактика на класовата борба на пролетариата. Енгелс развива тук извънредно важното положение, което той и Маркс отстояваха през цялото време на революцията, а именно, че германската либерална буржоазия вече не е способна да бъде ръководител на буржоазна революция, че в процеса на борбата тя все повече се смъква на контрареволюционни позиции. Той анализира социалните и политическите причини, обусловили нейната контрареволюционност. Този анализ имаше неоценимо значение за цялата по-нататъшна революционна борба не само в Германия, но и в други страни. Той стана един от теоретическите източници на Лениновото учение за хегемонията на пролетариата в буржоазнодемократическата революция.

Енгелс изказа редица бележити мисли за тактиката на революционната борба. Тук особено силно се прояви огромният му талант на стратег, майстор на революционното действие и познавач на военното изкуство.

Спирайки се на условията за победа на революцията, Енгелс пише: «. . .В революцията, както и на война, винаги е необходимо врагът да се посреща смело, лице с лице, и нападащият винаги се намира в по-изгодно положение; в революцията, както и на война, е безусловно необходимо в решителния момент всичко да се постави на карта, каквито и да са шансовете. Историята не познава нито една успешна революция, която да не е потвърждавала правилността на тези истини».

Благороден риск и беззаветна храброст — такива са необходимите черти на всеки истински революционер. «Във всяка борба е съвсем естествено — пише Енгелс —този, който вдига ръкавицата, да носи риска да бъде победен, но нима това е основание още от самото начало да се признаеш за победен и да се подчиниш на ярема, без да си изтеглил меча?

В революцията този, който заема решаваща позиция и я предаде, вместо да принуди врага да се осмели да предприема атака, заслужава да се отнесат към него като към изменник.» В такива решаващи моменти предаването на позициите в ръцете на врага демобилизира масите много повече, отколкото самото поражение в борбата. «Поражение след упорит бой е факт от не по-малко революционно значение, отколкото леко спечелена победа.»

Опитът от революцията даде възможност на Енгелс да формулира най-важните условия за победоносно въоръжено въстание. «Въстанието — казва той —е изкуство също както войната или което и да било друго изкуство. То е подчинено на известни правила, пренебрегването на които води към гибел партията, която не ги е спазила.» Енгелс ясно формулира тези правила: «Първо, никога не трябва да се играе на въстание, ако не съществува твърдо решение да се отиде докрай. . . Второ, веднъж въстанието започнало, трябва да се действа с най-голяма решителност и да се мине в настъпление. Отбраната означава смърт за всяко въоръжено въстание. . . Трябва да изненадаш противника, докато силите му са още разпръснати; трябва всеки ден да се стремиш към нови, макар и малки успехи; трябва да задържиш моралния превес, който ти е дал първият успех на въстанието; трябва да привлечеш на своя страна колебаещите се елементи, които всякога вървят след по-силния и всякога застават на по-надеждната страна; трябва да принудиш неприятеля да отстъпва, преди да успее да събере силите си против тебе; с една дума, необходимо е, както е казал Дантон, най-великият досега майстор на революционната тактика: de l‘ audace, de l‘ audace, de l‘ audace ! [Смелост, смелост и пак смелост! — Ред.]»

Учението на Енгелс за въоръженото въстание влезе в съкровищницата на марксистко-ленинската наука като съществена част от теорията за пролетарската революция.

В произведението «Революцията и контрареволюцията в Германия» Енгелс осветли и въпросите за развитието на националноосвободителното движение и неговото място в хода на германската революция. От позициите на пролетарския интернационализъм той заклейми политиката на национално потисничество и насъскване един народ срещу друг, провеждана от господстващите класи в Прусия и Австрия спрямо поляците, унгарците, италианците, чехите и другите потиснати нации. При това, разглеждайки националния въпрос от гледна точка на интересите на пролетариата, Енгелс се изказа в подкрепа само на тези национални движения, които са насочени против реакцията, и решително осъди движенията, играещи обективно ролята на оръдия на реакционните държави.

Произведението на Енгелс «Революцията и контрареволюцията в Германия» непосредствено се доближава до класическите произведения на Маркс: «Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.» и «Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт». В тези трудове е направена равносметка на европейските революции от 1848 — 1849 г. Опитът от класовата борба, придобит през годините на революцията, даде възможност на Маркс и Енгелс да развият основните идеи на своето учение — за революцията, държавата и диктатурата на пролетариата.

 

 

Източник:  Фридрих Енгелс. Биография. Подготвена от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Издателство на БКП, София, 1972 г.