Написано през лятото на 1850 г. Публикувано за първи път в: «Neue Rheinische Zeitung. Политико-икономическо ревю», пети и шести брой, май до октомври 1850 г.
Енгелс си поставя за задача да обобщи опита на преминалата германска революция. По-късно, в предговора към второто издание, Енгелс пише: «Паралелът между германската революция от 1525 г. и революцията от 1848—1849 г. твърде много се хвърляше в очи, за да можех тогава да се откажа напълно от него». Този паралел помогна на Енгелс да разясни причините за поражението на революцията през 1848—1849 г. – икономическата и политическата изостаналост на Германия, явната измяна на буржоазията спрямо делото на демокрацията, слабостта на прогресивните елементи, разпокъсаността на движението, локалният характер на въстанията, който даде възможност на контрареволюцията да потушава въстанията едно след друго.
«Селската война в Германия» е ярък пример на прилагане на историческия материализъм при анализа на важен период в развитието на Германия. За това произведение е характерно съчетанието на задълбочени теоретически обобщения и политически заострени изводи. Въз основа на строгото диалектико-материалистическо изследване на фактическия материал, почерпен главно от книгата на прогресивния немски историк В. Цимерман, Енгелс направи принципно нови изводи. Противоположно на немските "буржоазни историци-идеалисти, които в събитията от 1525 г. виждаха «само яростни богословски престрелки», той пръв в историческата литература разкри социално-икономическите, класовите корени на Реформацията и Селската война в Германия. Теологическата форма на идеологическата и политическата борба, доказваше Енгелс, е съответствувала на тогавашното равнище на развитие на обществените отношения.
Енгелс анализира причините за неуспеха на Селската война през XVI в. За главна между тях той смяташе предателската позиция на немското бюргерство. Той разглеждаше бюргерството като буржоазия в ранния стадий на нейното формиране, а Реформацията и Селската война като ранна буржоазна революция, като «революция № 1 на буржоазията». Именно това му даваше основание да прави паралел между събитията от първата половина на XVI в. и германската революция от 1848—1849 г.
Основна движеща сила на ранната буржоазна революция беше не бюргерството, а селяните и присъединилите се към тях революционни плебейски елементи от градовете, предшествениците на съвременния пролетариат. Обективно буржоазният характер на Селската война се определяше не толкова от позицията, която заемаше в нея бюргерството, колкото от съдържанието на антифеодалните искания, издигнати от въстаналите селяни. Но «нито бюргерите, нито селяните, нито плебеите не се оказали способни за обединено общонационално действие», — отбелязва Енгелс.
Като една от причините за поражението на Селската война, подчертава В. И. Ленин, Енгелс считаше «разпокъсаността на акциите, липсата на централизация в угнетените маси, свързана с тяхното дребнобуржоазно жизнено положение». Въпреки това цялото съдържание на произведението доказва, че селяните имат значителни революционни възможности, че техният съюз с пролетариата има решаващо значение за успеха на революцията.
Енгелс не само осветли общия ход на Селската война. Той анализира възловите проблеми в историята на Германия и Европа през късното средновековие, даде обстойна характеристика на епохата на разлагане на феодализма и зараждане на буржоазните отношения, разкри социалните, политическите и идеологическите корени на религиозната борба и показа историческата роля на антифеодалните движения.
Енгелс разкри и особеностите на историческото развитие на Германия след Селската война, която сложи отпечатък върху по-нататъшната й история.
«Селската война в Германия» е дълбоко партийно произведение, в което историческото изследване е неразривно свързано с поставянето на актуални въпроси на демократическото движение, на класовата борба на пролетариата. Самият избор на темата на изследването беше продиктуван от новите условия на революционната дейност. В обстановката на известно затишие, което настъпи в Германия след двегодишните революционни схватки, в атмосферата на умора и разочарование Енгелс смяташе за необходимо да покаже изцяло непреходно значение на борбата на селяните и плебейската опозиция против феодализма, да подчертае нейните революционни тенденции, нейната противоположност на бюргерско-княжеската опозиция, която предаде революция. Той се стремеше да съживи в паметта на народа такива могъщи фигури на революционната Селска война като Михаел Гайсмайер, такива водачи на плебейското крило като Томас Мюнцер. Мъжествените борци за свобода, вдигнали знамето на въстанието срещу феодалния гнет, бяха за Енгелс въплъщение на най-хубавите революционни традиции на германския народ.
Източник: Фридрих Енгелс. Биография. Подготвена от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Издателство на БКП, София, 1972 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар