Търсене в този блог

24.03.2018 г.

За произведението "Немската идеология"

 

 

Обзор върху съвместният труд  на Карл Маркс и Фридрих Енгелс «Немска идеология. Критика на най-новата немска философия в лицето на нейните представители Фойербах, Б. Бауер и Щирнер и на немския социализъм в лицето на неговите различни пророци».

 

 

През есента на 1845 г. Енгелс и Маркс заедно пристъпват към осъществяване на своя общ план — да излязат в печата с критика на следхегеловата философия. През ноември същата година те започват заедно да пишат голямо философско произведение, наречено от тях «Немската идеология».

Конкретният план се оформи у Маркс и Енгелс, след като през лятото и есента на 1845 г. се появиха статията на Фойербах, в която той се обяви за «комунист», както и редица произведения на «истинските комунисти», статии на Б. Бауер и М. Щирнер.

Произведението имаше в пълния смисъл на думата колективен характер. За разлика от «Светото семейство», в което всеки пишеше своята част, «Немската идеология» е плод на неразривното творческо единство на Маркс и Енгелс.

Първият том на «Немската идеология» се състои от три глави, от които най-важна в теоретическо отношение е първата, уводната глава («Фойербах. Противоположност на материалистическия и идеалистическия възглед»). Втората и третата глава са посветени на критика на младохегелианската философия («Свети Бруно», «Свети Макс»), Вторият том на книгата представлява критика на възгледите на редица представители на «истинския социализъм».

Основно съдържание на «Немската идеология», което определя непреходното теоретическо значение на това произведение, е всестранната разработка, направена за пръв път тук от Маркс и Енгелс, на материалистическото разбиране на историята (историческия материализъм) като философска основа на научния комунизъм. Главната заслуга за създаването на цялостна концепция на материалистическото разбиране на историята принадлежи на Маркс. По думите на Енгелс това беше едно от двете велики открития на Маркс, които обусловиха превръщането на социализма от утопия в наука (второто беше създаването на теорията за принадената стойност).

В «Немската идеология» Маркс и Енгелс за пръв път посочиха предпоставките, от които изхождаха при изграждането на новия мироглед: хората, тяхната дейност и материалните условия за нея. Като отбелязват, че дейността на хората има две страни: производство (отношение на хората към природата) и общуване (отношение на хората един към друг), авторите на «Немската идеология» всестранно развиват най-важното положение на историческия материализъм за определящата роля на материалното производство в живота на обществото. Определеният начин на производство обуславя и определен начин на живот на хората. Материалните условия на производството определят и обществените, и политическите отношения, в които хората влизат помежду си.

Решаващо значение за разбиране на законите за развитие на обществото имаше обстоятелството, че в «Немската идеология» беше разяснена диалектиката на производителните сили и производствените отношения (в този труд обикновено се говори за производителни сили и форма на общуване). Основните положения на това откритие, което даде ключ за разбиране на целия исторически процес, са следните: производителните сили определят формата на общуване, обществените отношения. С развитието на производителните сили предишната форма на общуване престава да им съответствува и се превръща в окови за тях. Това противоречие се разрешава чрез социална революция, която създава нови обществени отношения, съответствуващи на по-развитите производителни сили.        

Изясняването на диалектиката на производителните сили и производствените отношения даде възможност да се види приемствената връзка между последователните степени на историческото развитие.

Маркс и Енгелс доказват, че всяка нова степен в развитието на материалното производство поражда нови форми на разделение на труда и нови форми на собственост. Всяка форма на собственост на свой ред поражда съответни обществени и политически отношения.

Тези за пръв път формулирани идеи на Маркс и Енгелс залегнаха в основата на учението за обществено-икономическите формации, което те разработиха по-подробно през следващите години.

Като създадоха учението за обществено-икономическите формации, Маркс и Енгелс смъкнаха мистическото було от историята на човечеството, за пръв път превърнаха историята в истинска наука, сложиха началото на нейната научна периодизация. «Хаосът и произволът, които царяха дотогава във възгледите върху историята и върху политиката — пише В. И. Ленин, — се смениха с поразително цялостна и стройна научна теория, която показва как от един строй на обществения живот се развива, вследствие разрастването на производителните сили, друг, по-висш. . .»

В «Немската идеология» се проследява развитието на докапиталистическите отношения, анализира се буржоазното общество и частната собственост. Маркс и Енгелс показват как присъщите на това общество обществени отношения, играли по-рано прогресивна роля, се превръщат в окови за по-нататъшното развитие. На определено стъпало «частната собственост се превърна също така в окови, както цеховата организация за манифактурата, а дребната селска промишленост — за развиващите се занаяти. При господството на частната собственост тези производителни сили получават само едностранчиво развитие, като стават за повечето хора разрушителни сили, а много от тези производителни сили изобщо не могат да си намерят приложение. . . »

Маркс и Енгелс доказват, че на всяка антагонистична форма на собственост съответства особен класов строеж на обществото. Те развенчават всички илюзии за независимост на държавата и доказват, че буржоазната държава «не е нищо друго освен форма на организация, която буржоата неизбежно трябва да приемат, за да могат — както вън от страната, така и в нея — взаимно да гарантират своята собственост и своите интереси».

Материалното производство, обществените отношения и класовата борба пораждат определени форми на общественото съзнание — религията, философията, морала и т. н. В разрез с идеалистическия възглед за съзнанието като изходна точка, определяща цялото обществено развитие, Маркс и Енгелс формулират изключително важната материалистическа теза, че «не съзнанието определя живота, а животът определя съзнанието». Съзнанието, казват те, е обществен продукт, продукт на обществените отношения.

Разкривайки класовия характер на общественото съзнание, Маркс и Енгелс стигат до извода, че «мислите на господствуващата класа през всяка епоха са господствуващи мисли. Това означава, че класата, която представлява господствуващата материална сила на обществото, е същевременно и господствуваща духовна сила». Господствуващите мисли изразяват господстващите материални отношения. А когато в обществото, противоположно на мислите на господстващата класа, възникват революционни мисли, това вече предполага съществуването на революционна класа.

Извънредно важен извод от развитата в «Немската идеология» историко-материалистическа концепция е изводът за историческата необходимост и неизбежност на пролетарската революция. В буржоазното общество, пишат Маркс и Енгелс, «възниква една класа, която е принудена да носи на гърба си цялото бреме на обществото, без да се ползва от неговите облаги. . . и от нея изхожда съзнанието за необходимостта от коренна революция, комунистическото съзнание». Нито една от предишните революции не премахна класите и класовото господство, докато «комунистическата революция. . . унищожава господството на каквито и да било класи заедно със самите класи». Революцията е нужна не само като единствен път към събарянето на господстващата класа, но и като средство за изменение на самите хора. В хода на самата революция трудещите се ще се освобождават от влиянието на идеите, традициите и предразсъдъците на старото общество. «... Събарящата класа само в революцията може да смъкне от себе си цялата стара мерзост и да стане способна да създаде нова основа на обществото».

За да построи комунистическото общество, пролетариатът трябва да извоюва политическата власт, да стане господстваща класа. «. . . Всяка класа, която се стреми към господство — отбелязват Маркс и Енгелс, — дори ако нейното господство се обуславя, както е при пролетариата, от унищожаването на цялата стара обществена форма и изобщо на господството, — трябва преди всичко да си извоюва политическата власт. . .» Тук се съдържа зародишът на идеята за диктатурата на пролетариата — «една от най-забележителните и най-важни идеи на марксизма по въпроса за държавата».

Маркс и Енгелс подчертават, че комунистическото движение е практическо движение на революционните пролетарии, които се стремят към твърде конкретни практически цели и към осъществяването им чрез определени революционни действия.

По този начин комунизмът от утопичен идеал на предишните социалисти у Маркс и Енгелс се превръща в научнообоснована теория на прогресивната революционна класа. «Комунизмът за нас — пишат Маркс и Енгелс — не е състояние, което трябва да бъде установено, не е идеал, с който трябва да се съобразява  действителността.  Ние  наричаме комунизъм действителното движение, което унищожава сегашното състояние».

В «Немската идеология» Маркс и Енгелес определиха в общи черти особеностите на бъдещото комунистическо общество. Преходът към комунизма означава коренен преврат в производствените отношения. Стихийното развитие на обществения живот, присъщо на буржоазното общество, ще бъде заметено от господството на хората върху техните обществени отношения, от съзнателното им, планомерно регулиране. В комунистическото общество ще изчезнат класите, ще бъде премахнато поробващото хората класово разделение на труда и следователно – противоположността между града и селото, между умствения и физическия труд. Новият обществен строй ще открие невиждан простор за всички сили и творчески способности на хората, ще им предостави всички условия за всестранно развитие.

Маркс и Енгелс  изложиха в «Немската идеология» концепцията за материалистическото разбиране на историята и същевременно развенчаха възгледите на младохегелианците, които по това време окончателно бяха загубили всички постижения на Хегеловата философия и бяха задълбочили нейните недостатъци. Словесната, при това крайно високопарна критика на съществуващото, която правеха тези и подобни на тях «немски идеолози», всъщност не беше борба със самата действителност, а фактически признаване на тази действителност, стремеж само да й се даде друго тълкуване. В разрез с всички представители на «немската идеология» Маркс и Енгелс доказаха, че не е достатъчно само да се критикува, а трябваправилно да се обясни и главното да се измени светът.

Голям теоритически и практически интерес представлява по-специално, твърде обстойната и извънредно остроумна критика на Маркс и Енгелс срещу идеалистическите възгледи на Щирнер, още повече че тези възгледи оказаха значително влияние върху формирането на идеологията на немската дребнобуржоазна демокрация, както и на анархистичните теории на Бакунин и други.

Макс Щирнер със «съкрушаващи фрази» громеше правото, държавата, морала, като ги обявяваше за идеологически призраци, поробващи съзнанието. Той призоваваше да бъдат разрушени тези призраци и по този начин да се освободят хората от всички сковаващи ги окови. На мястото на «низвергнатите светини» Щирнер поставяше индивида с неговия неограничен егоизъм, индивида, за когото не съществуват никакви прегради. Но  като типичен дребен буржоа Щирнер запазваше за индивида правото на частна собственост и по този начин неговият индивид си оставаше фактически в рамките на буржоазните отношения. Но ако остава в сила частната собственост, тази основа на буржоазното общество, тогава запазват силата си и буржоазното право, държава и морал. Критиката на съзнанието, с която Щирнер вдигна толкова шум, изобщо не засягаше материалните и политическите условия на съществуване на буржоазното общество. Неговата външно ултрарадикална теория беше само мистифицирано, идеалистически-мъгляво отражение на буржоазните отношения.

В «Немската идеология» саркастично се иронизират нелепостта на Щирнеровите фрази за това, че при комунизма отделната личност става роб на обществото, че комунистите, отменяйки частната собственост, фактически били унищожавали личността. Частната собственост, разясняват Маркс и Енгелс, е основа на буржоазната индивидуалност, а мнозинството от хората, които нямат собственост, тя лишава от индивидуалност. Работниците, напротив, придобиват своя индивидуалност само в борбата против капиталистическия строй.

На буржоазно-идеалистическото разбиране за свободата като свобода на духа, автономия на духа, пълна независимост на личността от обществото, т. е. на мнимата свобода, Маркс и Енгелс противопоставят материалистическото разбиране за свободата, определяйки я като власт, като господство над обстоятелствата и отношенията, в които живее и се труди човекът. Действителната свобода на човека се състои не във въображаемата свобода на духа от материалните обществени отношения, както я тълкуват идеалистите, а в познаването на тези отношения и в господството над тях. Авторите на «Немската идеология» защитават историзма в подхода към понятието свобода, като подчертават, че през всяка историческа епоха човечеството се издига само на известно стъпало в постигането на свободата, в господството над  външните природни сили и над обществените отношения. Само във висшия стадий на развитие на обществените отношения — при комунизма — човечеството е способно да осъществи пълна социална и духовна свобода.

В «Немската идеология» бяха рязко разкритикувани претенциозните представи на Щирнер за особената, изключителна роля на интелигенцията, на индивидуалния творчески труд. Щирнер иронизираше по повод на това, че комунистите искали всеки човек да изпълнява труда на Рафаел. В действителност обаче комунистите се стремят всеки, в когото се крие Рафаел, да има възможност свободно да развива таланта си. Художникът, склупторът  според Щирнер създава произведенията си независимо от обществото, от историческите условия, от съществуващото обществено разделение на труда. Творческият труд, твърдеше той, носи върху себе си печата на «единствеността». Опровергавайки този идеалистичен възглед, Маркс и Енгелс доказваха, че изкуството на великите художници е свързано с конкретните общественоисторически условия на епохата, през която творят те. «Рафаел, както и всеки друг художник — пишат те, — е бил обусловен от постигнатите преди него технически успехи в изкуството, от организацията на обществото и разделението на труда в неговия край и, най-после, от разделението на труда във всички страни, с които неговият край е имал връзки.» Потискането на художествения талант в широките маси е резултат от господството на частната собственост, от уродливото капиталистическо разделение на труда, при което научното и художественото творчество е достъпно само на сравнително тесен кръг от хора, а на огромното мнозинство от човечеството е отреден тежкият, безнадежден и затъпяващ труд.

Целият втори том на «Немската идеология», както бе отбелязано по-горе, е посветен на критика на «истинския социализъм», на неговите абстрактно-идеалистически принципи, критика на това, че той подменя класовия подход и революционната борба с абстрактен хуманизъм, със сантиментални фрази за всеобща любов към хората.

По този начин Маркс и Енгелс произнасят окончателната историческа присъда над «истинския социализъм»: «От само себе си се разбира, че от момента на възникването на действителната комунистическа партия в Германия «истинските социалисти» ще бъдат принудени все повече да се ограничават в кръга на дребните буржоа — като своя публика, и в кръга на импотентните и пропаднали литератори — като представители на тази публика».

В първата глава на «Немската идеология» Маркс и Енгелс, признавайки заслугите на Фойербах за защитата на материализма, същевременно открито се обявиха против слабите страни на неговата философия. Те показаха непоследователността на неговия материализъм, който обхваща само разбирането за природата. По въпросите за развитието на човешкото общество Фойербах си оставаше идеалист. «Доколкото Фойербах е материалист, историята лежи вън от неговото зрително поле, а доколкото разглежда историята — той съвсем не е материалист. У него материализъм и история са напълно откъснати едно от друго. . . »

Фойербах разглежда природата, обкръжаващия ни сетавен свят като нещо дадено веднъж завинаги, а хората: — извън тяхната конкретна обществена връзка и активна дейност, извън историята, абстрактно. Всъщност, подчертават Маркс и Енгелс, околният сетивен свят е «исторически продукт, резултат на дейността на цяла редица поколения, всяко от които е стояло на плещите на предидущото, продължило е да развива неговата промишленост и неговия начин на общуване и е видоизменяло съобразно с изменилите се потребности неговия социален строй».

Революционната същност на този пролетарски мироглед беше чужд на Фойербах, макар че той се провъзгласи за комунист. Той остана на страна от революционната борба на пролетариата. Комунизмът — отбелязват Маркс и Енгелс — у него се свеждаше до признаването на това, че «хората се нуждаят и винаги са се нуждаели един от друг». Маркс и Енгелс, като критикуват пасивно-съзерцателния характер на философията на Фойербах, подчертават, че «за практическите материалисти, т. е. за комунистите, целият въпрос се заключава в това, да революционизират съществуващия свят, да се опълчат практически срещу съществуващото положение на нещата и да го изменят». Следователно критиката срещу Фойербах, съдържаща се едва в зародиш в «Светото семейство», придобива системен и разгърнат характер в «Немската идеология».

«Немската идеология» не беше публикувана, докато бяха живи нейните автори. Оказа се, че е невъзможно да се намери издател за тази книга.

Само една глава от втория том — за книгата на «истинския социалист» Карл Грюн — беше напечата през 1847 г. в списание «Das Westphalische Dampfboot».  «Немската идеология» изцяло бе издадена за пръв път в СССР през 1932 г. в оригинал, а през 1933 г. в превод на руски език.

При все че «Немската идеология» остана неиздадена, Маркс и Енгелс не смятаха, че трудът им е отишъл напразно. «Ние толкова по-охотно предоставихме ръкописа на гризящата критика на мишките — пише Маркс през 1859 г., — тъй като бяхме постигнали нашата главна цел — изяснение на въпросите за самите нас.» Това произведение изигра твърде важна роля в процеса на формиране на марксистката теория. Изложените в него теоретически изводи и обобщения станаха основа на революционно-практическата дейност на Маркс и Енгелс.

«Ние — пише по-късно Енгелс — ни най-малко не смятахме да съобщим изключително на «учения» свят за новите научни резултати, като ги изложим в дебели книги. Напротив, ние двамата вече дълбоко навлязохме в политическото движение, имахме известни привърженици сред интелигенцията, особено в Западна Германия, и значителни връзки с организирания пролетариат. Ние бяхме длъжни научно да обосновем нашите възгледи, но за нас беше също така важно да убедим в правилността на нашите възгледи европейския и преди всички германския пролетариат. И щом, самите ние си изяснихме всичко, пристъпихме към работа.»

 


Материалът е от  „Фридрих Енгелс – биография“. Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС – 1970. Издателство на БКП, София, 1972 г., превод от руски.

 


Бележки:

1 «Немска идеология. Критика на най-новата немска философия в лицето на нейните представители Фойербах, Б. Бауер и Щирнер и на немския социализъм в лицето на неговите различни пророци» — съвместно произведение на К. Маркс и Ф. Енгелс, над което те работят през 1845—1846 г.

През пролетта на 1845 г. Маркс и Енгелс решили да напишат заедно тази книга и от септември 1845 г. пристъпили непосредствено към работа. Ръкописът, с обем около 50 печатни коли, се състоял от два тома, първият от които съдържал главно разработка на основните принципи на историческия материализъм и критика на философските възгледи на Л. Фойербах, Б. Бауер и М. Щирнер, а вторият — критика на възгледите на различни представители на «истинския социализъм».

Работата над «Немска идеология» в общи линии била завършена към лятото на 1846 г. По това време била готова по-голямата част от I том — главите, посветени на критиката на възгледите на Б. Бауер и М. Щирнер («Лайпцигският църковен събор»), — а също и по-голямата част от II том. Над първия раздел на I том (критика на възгледите на Л. Фойербах) работата продължила и през втората половина на 1846 г., но така си и останала незавършена.

През май 1846 г. основната част от ръкописа на I том била пренесена от Й. Вайдемайер от Врюксел във Вестфалия, където възнамерявали да я издадат местни капиталисти — «истинските социалисти» Ю. Майер и Р. Ремпел. Обаче през юли 1846 г., след като във Вестфалия била препратена по-голямата част от ръкописа на II том, тези издатели се отказали да публикуват «Немска идеология». През 1846—1847 г. Маркс и Енгелс правили неколкократни опити да намерят в Германия издател за произведението си. Обаче поради спънки от страна на полицията, както и вследствие отказа на издателите, които били заинтересовани представители на теченията, срещу които се борили Маркс и Енгелс, тези опити останали безрезултатни. Приживе на Маркс и Енгелс била публикувана само една, IV глава от II том — в списание «Das Westphalische Dampfboot» от август и септември 1847 г. «Немска идеология» е  издадена за пръв път в 1932 г. от института Маркс—Енгелс—Ленин в Москва.

Първа глава от I том на книгата, макар и останала незавършена, е най-важната част от «Немска идеология».  В нея се излага относително в завършен вид материалистическото разбиране на историята. Най-значителните нови познания са откритието на категорията производствени отношения, доказването на закономерната взаимна зависимост между производителни сили и производствени отношения и започналата да се изработва категория обществена формация. Маркс и Енгелс за пръв път откриват необходимостта от завоюване на политическото господство от работническата класа и развиват научно обосновано идеята за комунистическото общество. Тяхното учение за историческата мисия на работническата класа получава по този начин качествено нова аргументация. Те доказват зависимостта на общественото съзнание от общественото битие и посочват необходимостта и действеността на революционното съзнание. За пръв път тук са разкрити социално-икономическите корени на идеалистическата философия.

Някои пасажи от стигналия до нас ръкопис са пострадали от «гризещата критика на мишките» и са възстановявани въз основа на оцелелите части от фрази.

 2. Изводът за възможността пролетарската революция да победи само едновременно в напредналите капиталистически страни и следователно за невъзможността революцията да победи в една страна, който беше най-завършено формулиран в произведението на Енгелс «Принципите на комунизма» (1847), е бил верен за периода на домонополистичния капитализъм. При новите исторически условия, през периода на монополистичния капитализъм, В. И. Ленин, изхождайки от открития от него закон за неравномерното икономическо и политическо развитие на капитализма в епохата на империализма, стигна до нов извод — за възможността социалистическата революция да победи първоначално в няколко и дори в една отделно взета страна и за невъзможността революцията да победи едновременно във всички страни или в повечето страни. Формулировката на този нов извод е дадена за пръв път в статията на В. И. Ленин «За лозунга «Европейски съединени щати»» (1915).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар