Търсене в този блог

21.03.2018 г.

За "Светото семейство" - първият съвместен труд на Маркс и Енгелс

 

Обзор върху полемичното произведение на Маркс и Енгелс, бележещо началния етап във формирането на марксизма и обявяващо редица от изходните му положения.

 


Още преди срещата с Енгелс у Маркс се бе оформил замисъл на произведение против младохегелианците, които все повече се отдалечаваха от своя радикализъм и от предишните си демократически убеждения. Те високомерно противопоставяха «абсолютното самосъзнание», «критическата критика», изразители на "която се смятаха самите те, на «масата»; отричаха ролята на народните маси в общественото развитие; третираха пролетариата като «назадничава», груба материя, пречеща на «дейния дух». Еволюцията на възгледите на младохегелианците надясно намираше израз на страниците на месечното списание «Allgemeine Literatur Zeitung», издавано от Б. Бауер през 1843—1844 г. в Шарлотенбург. В осмата книжка на това издание беше напечатана статията на Б. Бауер «1842 година», в която авторът критикуваше «радикализма на 1842 г.» и неговия изразител — «Rheinische Zeitung». Спирането на вестника Бауер представяше като крах на идеите на революционните демократи при сблъсъка с инертността на масите.

Своите възгледи Б. Бауер излагаше и в писмата си. Така един от приятелите на Маркс в Кьолн — Г. Юнг — през юли 1844 г. му съобщава: «Бауер така се е вманиачил на тема критика, че неотдавна ми писа, че сега трябва да се критикува не само обществото, привилегированите собственици и т. н., но — за което още никой не е мислил — пролетариите. . ».  Юнг смяташе, че Маркс трябва да се обяви против позициите на Бауер.

Възгледите на Енгелс за младохегелианците напълно съвпадаха с отношението на Маркс към тях. Ето защо той на драго сърце прие предложението заедно да напишат брошура против братя Бауер и техните съмишленици. Малко по-късно, през април 1845 г., Енгелс характеризира по следния начин значението на тази книга: «. . . Обявена е война на ония германски философи, които отказват да направят практически изводи от своята чиста теория и които твърдят, че човек трябва да се предава само на спекулативни размишления по метафизическите проблеми. . . Бауер и Щирнер са изразители на най-крайните изводи на германската абстрактна философия, а следователно и единствено сериозните философски противници на социализма, или по-точно, на комунизма.

Отначало Маркс и Енгелс възнамеряваха да се ограничат с неголям сатиричен памфлет в размер от три до пет печатни коли. Още докато беше в Париж, Енгелс написа своите раздели в общ обем една и половина печатни коли. Работейки след заминаването на Енгелс върху своята част, Маркс далеч надхвърли предварително набелязания обем. Той използва много от подготвителните си работи и превърна полемичния труд против братя Бауер в обширно и обстойно изследване.

Първият съвместен труд на Маркс и Енгелс заема важно място в процеса на формирането на философските и социално-политическите възгледи на основоположниците на научния комунизъм.

Отначало Маркс и Енгелс нарекоха памфлета си «Критика на критическата критика. Против Бруно Бауер и Ко». Но след заминаването на Енгелс Маркс озаглави книгата «Светото семейство или Критика на критическата критика. Против Бруно Бауер и Компания». Когато говореше за групата на братя Бауер, която се ограничаваше с критика на религията и бягаше от «грешната» действителност в задоблачната сфера на абстрактната критика, Маркс използваше в своята среда израза «светото семейство», заимстван от евангелието.

Маркс и Енгелс задълбочено критикуват не само младохегелианците, но и философската система, от която израсна това направление — философията на Хегел. В предговора към произведението се посочва, че най-опасният враг на материализма в Германия е спекулативният идеализъм, представящ действителността в изопачен, преобърнат вид. По-нататък в книгата се доказва, че у Хегел духът произвежда природата, резултатът поражда своето начало, синът ражда баща си. Според Хегел и младохегелианците историята се превръща в някаква особена мистическа сила, съществуваща независимо от хората, а хората — в пасивно оръдие на трансцендентния дух.

За Хегел и неговите привърженици, както се казва в «Светото семейство», човекът с неговата конкретна материална дейност не е нищо повече от проява на безплътната идея. Целия човешки живот, а заедно с това и историческия процес хегелианците свеждат само до смяна на идеи, която при това получава у тях религиозно-мистичен характер. Но ако цялата история се развива единствено в света на идеите, тогава материалната действителност си остава абсолютно незасегната, неизменна.

Енгелс рязко критикува това откъсване от реалната действителност, което младохегелианците с тяхната «критика» наследиха от Хегел. «Критиката» не прави нищо друго — пише Енгелс за младохегелианците, освен че «си образува формули от категориите на съществуващото», именно от съществуващата Хегелова философия и съществуващите социални стремежи. Формули — нищо друго, освен формули. .. Тя е и си остава стара бабичка, повяхналата и овдовялата Хегелова философия, която гримира и нагиздя своето изсъхнало до най-отвратителна абстракция тяло и оглежда всички кътчета на Германия, търсейки си жених».

Като критикуват идеалистическата философия на Хегел, Маркс и Енгелс в «Светото семейство» оценяват правилно рационалното в неговата диалектика. Те не отъждествяват философските възгледи на младохегелианците с Хегеловата философия. Маркс и Енгелс посочват, че тези възгледи вече са станали карикатура на Хегеловата философия. Докато у Хегел абсолютният дух, творящ историята, все пак е принуден да прибягва до масата като до материал, който му е нужен, без който не се осъществява историческото действие, то братя Бауер и Ко «отстраниха» тази половинчатост на Хегел. На мястото на Хегеловия абсолютен дух те поставиха Фихтевото самосъзнание и по този начин придадоха на философските си възгледи субективно-идеалистичен смисъл. Разглеждайки масата като пасивен, инертен елемент на историята, младохегелианците приписваха активна роля само на шепа избраници, които били източник на всяко историческо действие. Следователно младохегелианците не само че не преодоляха идеализма на Хегеловата философия, но и се върнаха крачка назад.

Безплодната си «критика» младохегелианците обявиха за велико постижение, осигуряващо «духовно надмощие» на германския народ. В една от главите на «Светото семейство» Енгелс заклеймява това шовинистично високомерие на «критическата критика». Тя, пише Енгелс, доказва само, че «още до уши е затънала в калта на германския национализъм». На тази «критика» той противопоставя живата, действителната критика на съществуващото общество, която французите и англичаните развиха в своята социална и политическа дейност. За разлика от германската «критика», намираща се, по думите на Енгелс, извън човечеството, критиката от страна на французите и англичаните е «действителната човешка дейност на индивиди, които са активни членове на обществото, които като хора страдат, чувстват, мислят и действуват».

В «Светото семейство» Маркс и Енгелс се проявяват като убедени материалисти.

Тук вече се вижда непосредствено приближаване до основната идея на материалистическото разбиране за историята – идеята за решаващата роля на материалното производство в развитието на обществото.

Маркс и Енгелс издигнаха също така една от основните тези на историческия материализъм — че народът е действителният творец на историята. В историческия процес все повече расте ролята на народните маси като решаваща сила на обществения прогрес и като истински господари на съдбините на човечеството. И колкото по-широк и дълбок е обхватът на извършващия се в обществото преврат, толкова по-многобройни са масите, които извършват този преврат. «С обхвата на историческото действие ще расте следователно и обемът на масата, дело на която е то.»

На мисловното нищожество на затъналите в многословна и безсъдържателна «критика»  младохегелианци Маркс и Енгелс противопоставят светлия ум на немския материалист Лудвиг Фъйербах, отбелязват особено неговата критика срещу религията на Хегеловия идеализъм. Припомняйки си по-късно, че през този период той и Маркс са се намирали под влияние на философията на Фойербах, Енгелс пише « С какъв ентусиазъм Маркс поздрави новия възглед и колко много той – въпреки всички свои критични уговорки — бе повлиян от него, можете да си представите след като прочетете «Светото семейство.»

В тази книга бе развива по-нататък идеята за световноисторическата роля на пролетариата, обусловена от неговото положение в обществото. В жизнените условия за пролетариата съвременното общество достигна най-високата точка на безчовечност. Пролетариатът «не напразно минава суровата, но закаляваща школа на труда. Въпросът не е в това, в какво в даден момент «вижда своята цел един или друг пролетарий или дори целият пролетариат. Въпросът е в това, що е пролетариатът всъщност и какво той, съобразно с това свое битие, исторически ще бъде принуден да върши. Неговата цел и неговото историческо дело са предначертани по най-ясен и неотменим начин от собственото му жизнено положение, както и от цялата организация на съвременното буржоазно общество.»

Именно на този извънредно важен извод обърна специално внимание В. И. Ленин, когато говореше за «Светото семейство». «Господа Бауер — пише той — съдят отвисоко за пролетариата като за некритична маса. Маркс и Енгелс въстават решително против това глупаво и вредно направление. В името на действителната човешка личност — на работника, потискан от господстващите класи и от държавата — те искат не съзерцание, а борба за по-добро устройство на обществото. Сила, способна да води такава борба и заинтересована от нея, те виждат, разбира се, в пролетариата.»

В първия съвместен труд на Маркс и Енгелс бяха формулирани и някои важни тези на марксистката политическа икономия. По-специално тук Маркс обосновава обективната неизбежност на победата на комунизма с това, че частната собственост в своето икономическо движение сама се тласка към гибел.

«Светото семейство» е забележително произведение от периода на формирането на марксизма. Естествено, в този труд още не е преодоляно напълно влиянието на слабите страни на предшестващата материалистическа философия, особено на Фойербах. И макар че тук вече са направени съществени критични бележки по отношение на философските възгледи на Фойербах, това беше само начало на решителната критика срещу метафизическия и съзерцателния материализъм, която Маркс и Енгелс направиха малко по-късно.

Същото може да се каже и за терминологията. Така подобно на Фойербах авторите на «Светото семейство» още не определят философските си възгледи като материалистически. Те използват понякога термина «реален хуманизъм». Наистина този термин съдържа дълбоката мисъл за хуманистичното съдържание за новата материалистическа философия, която стана логическа основа на борбата за социализъм.

В «Светото семейство», което е твърде важен етап в историята на формирането на марксизма, са формулирани редица изходни положения на мирогледа на работническата класа. По думите на В. И. Ленин, Маркс и Енгелс в този труд поставиха основите на научния, «революционно-материалистическия социализъм».

 

Източник:  Фридрих Енгелс. Биография. Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Издателство на БКП, София, 1972 г.

 

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар