146 години от рождението на В.И.Ленин (22.04.1870 г. - 21.01.1924 г.)
Съвременните буржоазни историци обикновено представят Ленин като човек на насилието, репресиите и елитарното презрение към способностите и правата на обикновените хора. В действителност той беше активист на движението за демокрация, понасящ арести, затвор, заточение и изгнание за своите усилия за да се установи политическа свобода в царска Русия, една от най-репресивните държави в света по онова времe. Ленин посвети живота си и заслужи своето място в историята като борец против войната, призоваващ и неуморно работещ за слагането на край на безсмислената бруталност на Първата световна война.
Ленин не беше просто привърженик на идеята за мир, любов и разбирателство между народите. Той беше марксист и това определяше неговата ненавист към потисничеството и войната, както и вярата му в работническата класа. И макар да го представят като символ на презрителния политически елитаризъм, в действителност мирогледът му се базираше на непоклатимата му убеденост, че обикновените хора могат не само да променят света, но и да го ръководят. В известен смисъл управляващите от онова време имаха основание да го преследват. Царете, кайзерите и генералите винаги са разбирали, както това разбираше и той самият, че прекратяването на войните и на политическите репресии ще бъде резултат от победата на човечеството като означава и край на тяхната власт. Ето защо те го преследваха докато беше жив и продължиха да го хулят след смъртта му. Ето защо е толкова важно век по-късно да разбираме правилно значението на неговия живот и дело.
БОРЕЦ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ
Царска Русия от времето на младия Ленин беше една кошмарна действителност, в която за престъпление официално бяха провъзгласени стачките, профсъюзите, издаването на вестници без предварително разрешение на властите. Провинилите се селяни ги налагаха с камшици, а непокорните работници ги разстрелваха. Активистите ги биеха, изтезаваха, бесеха или изпращаха в заточение и изгнание. Случваше се евреите и други малцинства да стават обект на брутални кръвопролития. Често възникваше масов глад сред бедното население. Правото да гласуваш почти не съществуваше. Тази империя на репресиите беше опасана от гъста, добре финансирана мрежа от тайна полиция, шпиони, изнудвачи и мъчители.
Това беше системата, която Ленин провъзгласи за свой враг. Едва 17 годишен, той организира протест с искане за предоставяне на политическа свобода на студентите. За наказание беше изключен от университета и изпратен на заточение. Така започна животът му като организатор на борбата за свобода – живот, в който той беше подложен на сурови репресии и гонения. Но от това неговата преданост на каузата само се засилваше, а разработваните от него стратегии ставаха все по-задълбочени и обмислени.
Няколко години след студентския протест Ленин беше вече марксист.Той се опитваше да организира работниците в групи от революционни активисти, сигурен, че работническата класа държи ключа към социалната промяна.Тази дейност се извършваше в условията на постоянно полицейско наблюдение и репресии като Ленин беше хвърлен в затвора, а после прогонен от Русия. Но и в изгнание той организираше продемократичното работическо движение като се радваше на всеки признак за това, че отслабва диктатурата в Русия и че наближава „истинската открита борба за свобода”.
През 1905г. в навечерието на първата руска революция Ленин писа, че искането на разбунтувалите се работници в Санкт Петербург за свикване на Учредително събрание на базата на универсално, пряко, равно и тайно гласоподаване трябва да се превърне в искане на всички стачкуващи работници. Ленин жадуваше за победа на демокрацията, но готовността му да организира хората и да се бори за нея означаваше, че на него, както и на много други борци за демокрация преди него и след него, ще му се наложи да прекара време в затвора, да се укрива и да бъде прогонен от отечеството си. При все това преследванията , репресиите и насилието на държавната система, против която Ленин се бореше, само засилваха решимостта му и решимостта на социалистическата организация, която той ръководеше, да извоюват политическата и икономическата свобода в Русия.
БОРЕЦ ПРОТИВ ВОЙНАТА
Първата световна война представлява едно от най-големите варварства, извършени някога срещу човечеството. В продължение на четири години голяма част от света потъна в отровен газ, беше опасана от окопи и бодлива тел, разтърсваха я картечен огън и артилерийски бомбардировки. Десетки милиони хора бяха убити и осакатени. Безсмисленият стремеж на капитализма към огромно насилие погълна цели континенти.
Управляващата класа в различните държави, включително и в т.н. демокрации, засилваше и насилието в своите страни, хвърляше в затвора участниците в антивоенните протести, обвиняваше в държавна измяна и бунт всеки, който дръзнеше да говори против войната.
Първата световна война остана в историята като едно безсмислено и катастрофално бедствие. Повече от всичко друго дотогава тя разкри цялото варварство на европейската цивилизация. Но по онова време войната беше аплодирана от почти всеки уважаван политик, включително и от страна на т.н. „умерени” социалисти, които се стремяха да заемат изгодно за себе си място сред висшето общество. Изразяването от гражданите на позиция против това масово клане, каквото беше войната, в много случаи се преследваше като противозаконно деяние.
В тази обстановка Ленин поведе битка не само против войната, но и против капиталистическата система, която прави войните неизбежни. Той призоваваше към метежи и въстания против антидемократичния военен режим в Русия като същевременно работеше за тяхното организиране и осъществяване . Същевременно Ленин посочваше необходимостта войниците да насочат оръжието си не срещу своите братя, наемните роби от противниковите въоръжени сили, а срещу правителствата и партиите на всички воюващи страни. Когато през войната войници от вражески армии започнаха да се „побратимяват” – говореха си, разменяха подаръци и играеха футбол сред окопите – командирите обявиха това за предателство и когато можеха, хвърляха в затвора нарушителите. Ленин писа с голямо вълнение за тези бунтове против омразното, недемократично насилие на войната. Той считаше, че побратимяването е път към мира – път, който не преминава през съюзяването с капиталистическите правителства, а е насочен против тях. По този начин се разбива омразната дисциплина на подобните на затвори казарми, както и сляпото подчинение на войника спрямо офицерите и генералите, а също спрямо „неговите” капиталисти, такова беше мнението на Ленин.
Ленин беше убеден в потенциала на работническата класа и тази убеденост го вдъхновяваше за борба за демокрация и против войната като същевременно той приветстваше съпротивата и бунта на народите против управляващите кръгове навсякъде, където възникваха революционни движения. Ръководейки се от своя марксизъм, през 1917 г. той застана начело на руската революция, в резултат от която временното правителство, привърженик на участието на Русия в Първата световна война, беше пометено от мощната вълна на организираната съпротива на работническата класа.
ЛЕНИН В НАШИ ДНИ
Век по-късно капитализмът все още не е победен, а ние и сега живеем в свят, в който войната и бруталността господстват зад фасадата на една фалшива "демокрация". Всяка година се отделят милиарди за самолети-изтребители, за затвори и за чудовищни лагери за бежанци. В САЩ гласоподавателите трябва да избират между фашизирания десен милиардер Тръмп и служещата на „Уолстрийт” дясна бюрократка Клинтън. Гражданското неподчинение и съпротивата, борбата против потисничеството и насилието, стремежът към истинска демокрация, вярата в силата и потенциала на работническата класа –всичко това се възприема от днешните управляващи като също такава огромна опасност както са ги възприемали кайзерите и царете по времето на Ленин. Ето защо и едните, и другите измамнически представят живота и делото на Ленин като някакъв страховит филм на ужасите. По същата причина този живот и това дело трябва да бъдат изучавани сериозно и задълбочено от всеки, който е решил да се бори против войната, репресиите и несправедливостта, господстващи в капиталистическото общество.
(По: Daniel Taylor, Unearthing the Real Lenin, Redflag, 04 March 2016)
Няма коментари:
Публикуване на коментар