Пред мене са тринадесет тома на библиотека „Социални идеи”, посветени на българската левица, социалдемократи, леви и десни, комунисти и земеделци. Всеки том е посветен на един от видните водачи на българската левица. Нека ги изброя. Том 1 „Димитър Благоев. Философски съчинения,” том 2 ”Никола Габровски. Избрани произведения”, том 3 ”Георги Кирков. Публицистика”, том 4 ”Янко Сакъзов. Социалната демокрация”, том 5 „Георги Бакалов. Избрани произведения”, том 6 „Васил Коларов. Комунизъм и революция”, том 7 ”Георги Димитров. Единният фронт”, том 8 „Александър Стамболийски.Да се пробудим”, том 9 ”Атанас Москов .Социални паралели", том 10 „Вълко Червенков. Към социализъм”, том 11 „Тодор Живков. Реалният социализъм”, том 12 „Петър Дертлиев. Моето верую –социалдемокрацията” и том 13 ”Сборник. Социалистическа България” - той е логически завършек на поредицата, посветен на реализацията на политическите и социални идей на хората, които са посветили живота си за развитието на социална България.Само за две години 13 тома съдържащи близо 6300 страници,колосално дело!. По един том на всеки един от историческите ръководители на левицата в най-широкия смисъл на понятието, така са засегнати не само най-крупните личности, но и най-важните периоди от развитието на лявата политическа, теоретическа и публицистична мисъл в България. Поредицата е издание на фондация Арете-Фол и Университетското издателство „Св Климент Охридски”
Ако може да има някакви препоръки да се продължи тази библиотека, която е най-силната проява на изпълнен исторически и морален и научен дълг на днешното поколение леви дейци към миналото, това е да се пожелаят още няколко тома като продължение, том за Христо Кабакчиев, том за Тодор Луканов, том за Кръстьо Раковски, том за Петър Искров и левите сектанти и том за Трайчо Костов, които ще внесат нови щрихи не само към тези личности, но и към важни периоди от българската история. Но и без тях това крупно издателско дело е една задълбочена подготовка за написване на нова, съвременна история на борбите и идеите на българското ляво пространство, което ще даде основа за обобщения и изводи за почти едновековната съвременна българска история на левицата. Веднага бързам да посоча автора, организатора и осъществителя на това крупно издателско дело – проф. Димитър Иванов, историк и публицист от добра класа. Той извърши нещо, което едва ли е по силите на един научен институт. Събра редакционен съвет на библиотеката и го ръководи, набелязва темите на всеки том, потърси съставители, крупни учени и специалисти изследвали тези личности и периоди, организира подготовката на всеки ръкопис, заангажира видни учени в това издателско дело – академик Георги Марков, акад. Кирил Василев, проф. Александър Фол, ст. научен сътрудник Милен Куманов, Крум Василев, д-р Емилия Лазарова, д-р Бенжамен Варон, д-р Димитър Генчев и др. Предговора на тома за Петър Дертлиев е написан от Сергей Станишев. Само в съставянето на том 13 „Сборник Социалистическа България” участват близо 40 академици, професори, доктори на науките, министри, генерали, народни представители, видни общественици.
Някой от тези издания са уникални, появяват се за първи път. Например има много издания на трудове на Димитър Благоев, но за първи път излиза том написан от Атанас Москов и от близо половин век нищо крупно не е печатано от и за Янко Сакъзов и Петър Дертлиев, а сборника „Социалистическа България” е уникален за последните 20 години, той разкрива успехите и трудностите на модернизацията на България. Така че издаването на тези томове има приносен характер от научна и обществена гледна точка. Авторският том на Атанас Москов все още не е оценен от нашата научна и политическа общественост. Той представя в нова светлина не само автора и българската и европейската социалдемокрация, но и дава интересна, макар и дискусионна гледна точка за оценка на Ленин и ленинизма, Октомврийската революция, съветския социализъм и българския социалистически експеримент и съдържа интересна интерпретация на близката и далечна история на България. Освен това с печатането на този том се изпълнява едно завещание на Москов, да се издаде книгата след смъртта му.
Може да се направят някои изводи от издадените томове за живота и дейността на лидерите на широкия спектър на различните леви движения в България.
Българската социалдемокрация е резултат на един световен процес и национална реплика на едно европейско движение. И тесните социалисти на Димитър Благоев и Георги Кирков и широките социалисти на Янко Сакъзов отразяват един световен, европейски социален процес на развитие на работническата класа и нейното политическо и идейно съзряване, възникването и и развитието и борбите помежду теченията във Втория Интернационал, представлявани от Карл Кауцки, Плеханов и Бернщайн и по късно Ленин. Съвсем другояче се поставя въпроса със създаването на Българския земеделски съюз, това е българско оригинално политическо движение, може би първото в Европа и света, политическо движение на селяните което се домогва до своя партия и програма, парламентарно представяне и съставяне на правителство и реална правителствена, реформаторска дейност. Съвършено български характер има и оформянето на лявото социалдемократическо крило на тесните социалисти на Димитър Благоев. То е възникнало преди ленинското крило на болшевиките, които се разделят окончателно с меншевиките през 1912 г. не се отъждествява с него и на международната сцена заема самостоятелни позиции в рамките на Втория Интернационал. На Международния конгрес на Социнтерна в Копенхаген, българската делегация в която влиза за пръв път Благоев, чрез Васил Коларов се аргументира и гласува против предложената чрез Роза Люксембург резолюция на Ленин за вдигане на пролетарска революция против империалистическата война, аргументирайки се с тезата, че избухването на социалистическа революция в условия на война и в неразвита страна ще компрометира бъдещия социализъм. По-късно от издадения том за Георги Димитров става ясно, че Българската комунистическа партия има свое оригинално виждане за българския социализъм, който не трябва да копира съветския и трябва да се развива като народна демокрация, а не като съветска власт. Макар тези постановки да не са представени от Георги Димитров, като антитези смисълът на неговите възгледи е такъв.
Издадените томове от поредицата „Социални идеи” разкриват други общи черти на българските политически дейци. Те са високообразовани и автори на самостоятелни тези, владеещи чужди езици, школувани на Запад и в Русия, носители на висока култура и са на равнището на съвременната обществена европейска мисъл. В Русия са учили Димитър Благоев, Янко Сакъзов, Никола Габровски, работили и завършили школи или ръководили научни институти като Васил Коларов, Георги Димитров, Вълко Червенков, а в Западна Европа Георги Кирков, Васил Коларов, Никола Габровски, Георги Бакалов, Александър Стамболийски, Янко Сакъзов, Атанас Москов, дълги години в Европа е работил и Георги Димитров. Всички те владеят много добре руски език и по един, два и три западни езика. Янко Сакъзов, Васил Коларов са полиглоти - владеят руски, френски, немски, английски. Единствен от тези лидери без образование и без владеене на чужд език е Тодор Живков и това му личеше и оказа влияние на неговата политика. Въпреки това издадения том го показва като самостоятелен и оригинален политик. Повечето тези български лидери бяха блестящи публицисти, занимаваха се с разработката на теоретични проблеми, сами си пишеха и редактираха трудовете, статиите и речите. Бяха неразривно свързани с печата и публицистиката, владееха ораторското изкуство.
Политическата, обществена, парламентарната и публицистичната дейност на тези лидери е свързана органично с българската действителност, с интересите на широките народни маси. Това не са елитарни политици, а дейци дълбоко свързани с народа с неговите трудови, бедни и средни слоеве. Това не са дейци, служили на едрия български и чуждестранен капитал. Те са патриоти, не са чужди на националните идеали, тези от по-старото поколение като Благоев, Габровски, Сакъзов и отчасти Кирков, пряко свързват борбите за социалния прогрес с националноосвободителните идеи, а Благоев, Коларов, Сакъзов изразяват патриотичните разбирания за българския характер на земите на Балканския полуостров населени с българи. Кирков и Коларов са офицери и се бият по време на балканската война .
Тези политици са водили спорове, борби и често са били в противоположни политически лагери. Както по времето на монархията – борбите между земеделци и комунисти, така и по време на народната власт след Девети септември, жестоките борби на комунистите срещу социалдемократите. Това е отразено в издадените томове. Те не са стерилни, лъхат на българска страст, омраза, в тях личат и чужди зависимости на комунистическите водачи от Москва, на социалдемократическите от западните столици. Такова е било времето. Чест прави на издателите че не са лишили томовете от аромата на времето, макар в някой години той да е кървав. Но такова е и историческото време, то обхваща световни и балкански воини, въстания, гражданска война, годините на фашизма, антифашистката борба, революцията, студената война, изграждане на социализма и накрая неговото рухване в европейския континент. Съвременните леви течения, партии и личности могат да направят сериозни изводи за съвременните социални борби и преди всичко извода, докъде води междуособната и междуличностна борба в левицата и преди всичко, какви са последиците от слугуване на чужди не български интереси, както и какъв е резултатът от поставяне на догмата над изискванията на живота и интересите на народните маси, какви пакости нанасят илюзиите, когато идеите се превърнат в такива.
Много от издадените томове възстановяват историческата правда. Така е с томовете за Габровски и Бакалов които бяха подценявани в годните на социализма от обществената мисъл и издателства, отчасти така е и с Васил Коларов. Изданията са направо откривателски с томовете за Янко Сакъзов, Атанас Москов, и Петър Дертлиев, а защо не и за Вълко Червенков, който беше остракиран през цели 40 години и практически забравен от обществеността. В това отношение делото на проф. Димитър Иванов който е издател и съставител на поредицата е пионерско, самопожертвователно и нашата общественост трябва да го оцени достойно. Един научен, морален, политически и обществен жест от негова страна, в едно все още нетолерантно общество в което нападките и хулите се ценят повече от диалога и добрата дума.
Личността и делото на Димитър Благоев са поставени в редицата на първенците на европейския социализъм редом с Лафарг, Бебел, Кауцки, Плеханов, Меринг, младият и старият Либкнехт, Роза Люксембург, а като социалдемократ в Русия той предхожда с дейността си Ленин и създава преди Плеханов социалдемократическа партия в Русия. Отчетливо е посочена самостоятелността в неговите политически и теоретически позиции. Той не се оглежда да види какви позиции ще заемат другите, а сам изказва определени становища от теоретичен и политически характер. В тома за Васил Коларов директно е развита тезата за това, че той не идва с готова инструкция да вдига въстание в България, че изпраща от Варна специално писмо до Коминтерна, в което посочва плюсовете и минусите от едно въстание, разглежда възможните последици от успех или поражение на въстанието, разкрива, че не са изчерпани възможностите за легална дейност на партията и посочва опасността от външна реакция на съседните страни и международните действия на великите сили. Поредицата „Социални идеи” разкрива оригиналната мисъл на Георги Димитров за неизбежността от империалистическа война против Съветския Съюз, готвена от Хитлер, за невъзможността да се намерят допирни точки с нацисткия режим, които да избегнат или отложат войната. Той влиза в тежки спорове със Сталин по въпроса за социалдемокрацията и борбата с фашизма ,дали да се прави съюз с масите социалдемократи или с тях и ръководствата им както предлага Димитров. В тома на Петър Дертлиев са разкрити острите позиции на социалдемократите против тенденциите за налагане на тоталитаризъм в България, а в разработките на Атанас Москов са разкрити в дълбочина генетичните дефекти на ленинския, сталинския съветски тип социализъм пренесен и в България.
Издателят поднася на младите поколения на България и на всички хора със социално мислене нов подбор на автентични и издържали изпитанията на времето трудове на основоположниците и най-ярките осъществители и разпространители на левите идеи в България. Тези трудове имат дълга и страшна история. Това са откъси от книги и статии, които навремето са вдигали десетки хиляди хора на крак, на борба, организирали са стачки, демонстрации, предизвиквали са стълкновения, бунтове въстания, били са аргументи на съдебни заседания, причина за смъртни наказания или подли убийства, изселвания или затвор. И това през един век на парламентарна демокрация. Нека сега младите хора в България да видят какво означава саможертва и посвещаване на обществена дейност. Нито един от представяните автори не е писал за пари, не е смятал, че с публикациите си ще спечели пост, служба, напротив всичко написано е водело до крамоли, лични терзания и неразбиране, всеки ред е бил начало на дълга борба, до разваляне на лични връзки и приятелства, изразява дълбоки убеждения. За това, което са писали говорили и правили Димитър Благоев е уволняван като учител, Георги Кирков е уволняван, Георги Димитров е затварян в Черната джамия, Стамболийски е лежал в затвора , а после заклан, Атанас Москов и Петър Дертлиев са минали през ада на затвори и лагери.
Теоретичното дело на лидерите на левицата не е еднакво. Мисловната задълбоченост на Димитър Благоев се различава от литературния и публицистичен патос на Георги Кирков. Личи си оригиналната мисъл на Георги Димитров и сталинската школовка на Вълко Червенков, който има безспорен публицистичен талант и склонност към аналитично мислене, няма я у Петър Дертлиев философско историческата дълбочина на Атанас Москов. Но всички те са различни цветове в палитрата на левите идеи.
В ръцете на всички леви партии, клубове, на разположение на историци, професорски катедри, на читалища и библиотеки се намира едно истинско богатство. То трябва да бъде оползотворено, да стигне до читателите, да бъде разпространено и осмислено. Би трябвало това да бъде важна задача на БСП, но за съжаление тези книги, които се намират в библиотеките на партийни клубове и комитети, стоят на лавиците и прашястват, защото БСП няма вкус към идейната работа и още повече към собствената си история и миналото на борбите на левицата във всичките и разновидности. Дано бъдещето ме опровергае.
Може да има противници на левите идеи и политики, това е друг въпрос, всеки има право на избор. Но не може да се отрече че левите в България са част от българската действителност и политическа и идейна практика по вече от един век и продължават да играят важна роля в българското общество. Издадените трудове ще допринесат за по аргументираните идейни спорове, за изясняване на важна част от българската история. Разбира се ще има и такива, които ще се отнесат вулгарно към издаването на тези томове, но това ще е за тяхна сметка. Нетолерантността и простотията са синоними.
Източник: в-к "Земя", 10.03.2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар