Маркс: хетерогенни прочити от XX век - сборник

 Съставители: Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов

Виж съдържанието тук: http://www.anarresbooks.org/books/marx/Marx_Online_Edition_Indexed.pdf

Уводни думи - Хараламби Паницидис

Последните десетилетия на ХХ, а и първото на ХХI в. показаха, въпреки всички прогнози, че теоретичните проблеми, свързани с името на Карл Маркс, остават актуални. Ще спомена само някои от тях: проблема за съотношението между цивилизационния и формационен подход към развитието на обществото, проблема за отчуждението на човека в различните общества и култури, проблема за съотношението на правата на човека (индивида) и приоритетите на обществото (колектива), проблема за бюрокрацията, проблема за насилието, проблемите на неравенството, на собствеността, печалбата и нейното разпределение. По същество с наследството на Маркс са свързани проблеми, които могат да бъдат отнесени към всяка област на философията: било то онтологията, социалната философия, философията на културата, философската антропология, история на философията и др. От каквито и да било позиции да се подхожда към тези проблеми, важно е да се оцени продуктивни или непродуктивни са Марксовите предметни и методологични подходи при изследването на съвременните реалии и как те се съотнасят с други подходи.

Самите прочити на теоретичното наследство на К. Маркс и през ХХ в., и в наши дни, са твърде разногласни. Едни свързват драматичните страници от миналото с класическия марксизъм и го оценяват като учение, опровергано от времето. Други виждат източника на всички беди в отстъплението или отклонението от заветите на Маркс и предлагат „връщане назад” - към „автентичния марксизъм”. На тях можем да припомним написаното от Франц Меринг в неговата книга Карл Маркс. История на неговия живот: „Не е марксист този, който със сляпо благоговение повтаря казаното от Маркс и „с пантофите на Маркс” в ръка се влачи по проправения от него път”. Трети посочват, че да се търси някаква историческа отговорност от определена социална теория е неправомерно, доколкото извън конкретната мяра на истинност и прогностична мощ на теорията степента на нейното практическо въздействие върху конкретния ход на историята е твърде ограничено (зависи от много фактори - както от детайлното познаване на теорията, така и от мащабното, но и конкретно изследване на всяка конкретна ситуация). Необходимо е не само познаване на Марксовото теоретично наследство, но и неговото конкретно и критично прилагане. В тази връзка Енгелс още през 1859 г. пише до Вернер Зомбарт, че „целият светоглед на Маркс е не доктрина, а метод. Той дава не готови догми, а опорни точки за по-нататъшно изследване и метода за това изследване”.

Историята действително потвърди неточността на редица прогнози и изводи на Маркс, известна едностранчивост на общоисторическата и най-вече на политическата концепция на класическия марксизъм.

При все това да се „зачеркне” политическата икономия, социологията и особено философията на историята на К. Маркс от съвременния интелектуален процес е невъзможно. Въпреки столетието на перманентна критика, влиянието на философията на Маркс през ХХ в. (още по-забележимо и в началото на ХХI в.) не само не е намаляло, но по парадоксален начин нараства. Несъмнено, значителна роля за това има публикуването през 1932 г. на ранните текстове на Маркс (известни под общото заглавие Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.), както и през 1939-1941 г. на ръкописите към Капиталът. Тяхното публикуване предизвиква в кръговете на философската и хуманитарна интелигенция истинска буря, чийто отглас може да бъде доловен и днес. Твърде голям е броят на философите и интелектуалците, които неведнъж са подчертавали огромното влияние на Марксовата философия върху формирането на техните оригинални концепции. В днешно време, в рамките на „неокантианството”, „позитивизма”, „неореализма”, „феноменологията”, „екологията”, както и на много други направления на философската и социална мисъл, съществуват течения, които се идентифицират с марксизма. Случайно ли е това? Защо, въпреки своята естествена историческа ограниченост, класическият марксизъм продължава да е неотделима част от контекста и актуалната динамика на съвременната европейска, а и световна култура? Дали не най-вече заради своята хуманистична ориентация и убедителна критика на основополагащите механизми и ценности на техногенната цивилизация, чието глобално вкореняване в „тялото” на съвременната култура блокира изхода на човечеството към принципно ново бъдеще. Универсализирането, глобализирането на капитализма се превръща в най-важния социален, икономически и политически проблем на нашия век, а Маркс е теоретик, за когото обществената система на капитализма крие малко изненади, поради това книгите му заслужават да бъдат четени, колкото издържи капитализмът.

Настоящият сборник Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век включва текстове на автори, в които от определена гледна точка и в контекста на конкретна теоретична позиция и историческа ситуация се интерпретират възлови моменти от теоретичното наследство на Карл Маркс. Задачата, която си поставиха нейните съставители и издатели при подбора на авторите и текстовете, бе изцяло прагматична, а именно: от една страна, да се представи пред българската публика една достатъчно представителна, макар и непълна, картина на многообразието от рецепции на Маркс през този ХХ в., и от друга да улесни достъпа до тях на преподаватели и студенти, чиито изследователски интереси са насочени към проблемите на социалната философия, философия на историята, политическа икономия и т.н.

Макар и далеч от съвършенството (давам си ясна сметка за това) - краткото време и ограничените средства не са за подценяване, но добре е, че все пак ги имаше и двете, - този сборник от текстове не би бил възможен без съвършено безкористните усилия на колегите, които преведоха, редактираха и издирваха отделни текстове. Не мога да не ги спомена и се надявам да не съм пропуснал нито едно име: Емилия Минева, Станимир Панайотов, Николай Велев, Димитър Божков, Александра Арабаджиева, Димитър Мирчев, Емил Григоров, Паула Ангелова, Мария Иванчева, Атанас Игов, Любен Каравелов, Николай Кърков, Надежда Московска, Стефан Петров, Габриела Цанкова, Филип Панчев. На всички тях сърдечни благодарности, като оставам при надеждата, че съвместната ни работа дотук няма да се окаже единственото ни сътрудничество.