Търсене в този блог

28.11.2015 г.

Историко-философска мозайка от XIX век - Емилия Минева

 

 

Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева

Издателство: Проектория, 2015 година     

 

Сборникът „Историко-философска мозайка от XIX век“ представя своеобразна равносметка на дългогодишен академичен опит. Доц. д-р Емилия Минева, специалист по история на философията на XIX век, е позната като основен преподавател в този отрязък на историко-философското знание за много випускници от специалност Философия на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

В книгата са подбрани десет статии и студии. Текстовете са подредени хронологично, в реда на първоначалното им публикуване. Така, на втори план „мозайката“ обхваща близо двадесет години изследователска работа и освен прецизност в анализирането на философски понятия и позиции, сборникът позволява да се проследи и  разгръщането на авторовата гледна точка.

Първият текст, Живот озарен от светъл оптимизъм, тематизира историческия оптимизъм, откриваем в работата на Фридрих Енгелс. Статията е издадена за първи път през 1980 г., по повод 160-годишнината от рождената дата на Енгелс. 

Маркс и младежта (1983 г., тук се публикува със съкращения) и През „Огнения поток“ (1988, частично преработена уводна студия към Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия на Фр. Енгелс) са заглавията на следващите текстове. Първият аргументира мястото и значението на генерационния анализ в трудовете на Маркс. Втората студия представя прехода от домарксистката философия през Фойербаховата, разгледан като преход (в който Фойербах „слага край“ не само на класическата немска, но „чистата“ философия изобщо) в посока критика на социалната практика, към пословичното осъществяване на революционната теория в практиката. 

В борба за автентичност на марксизма (1989, преработена уводна студия към Писма за историческия материализъм. на Фр. Енгелс) представя проблема за методологичния смисъл на диалектикоматериалистическия възглед за историята, както е поставен от Енгелс.

Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи е преработен вариант на уводната студия към българския превод на Философия на светогледите от 1998 г.

Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота (или за връзката на етиката с метафизиката и религията в системата на положителното всеединство) е текст, публикуван за първи път в сп. „Философски алтернативи“ през 1998 г.

За рецепциите на марксизма в България (статията е публикувана за пръв път на английски език, в сп. Studies in East European Thought, 53/2001) представя някои особености на теоретическите, практическите и „масовите“ нива в реципирането на марксизма в България от края на XIX до края на XX век.

Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция е статия, публикувана за първи път през 2001 г. в сборник със същото заглавие. Текстът представя религиозно-философския и синтетичен характер на философемата за положителното всеединство.

Свръхчовек и/или богочовечество – Фридрих Ницше и Владимир Соловьов след 100 години е преработен вариант на текст със същото заглавие от сборника Ницше и изтокът, публикуван през 2002 г.

Opus Ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия е уводната студия към изданието Парерга и паралипомена от 2009 г. В студията се изследва шопенхауеровата перспектива към ирационализма и ахуманизма на своето време: картина на безличен свят, на промишлена и културна конфекция. В тази доминирана от песимизъм картина, настоява доц. Минева, всъщност е доловима критика на егоизма и конфронтацията. Тя е своеобразно предупреждение срещу човешките рационални илюзии, предизвестие за криза на модерната култура, залагаща главно на промишленото производство, на материалното богатство, на печалбата, но не и на духовното възвисяване.

 

 



 

Няма коментари:

Публикуване на коментар