Ленин в спомените на съвременниците си

 

 

Да се говори за живота на  Ленин - е същото като да говори за живота и движението на руския пролетариат. Така тясно са преплетени целия личен живот на Владимир Илич  със съдбата на руското работническо движение.  

Ленин още отрано показва  данни за лидер на световния пролетариат. Още в началото на своята младост той е пропит с идеите, за които отдава целия си живот.

Има интересни спомени от Maрия Илична, че когато  е бил екзекутиран по-голям брат на Ленин, тази фаталната новина го разтърсва. И не защото става дума за  по-големия му брат. Той вижда грешките в дейността на народоволците - партията, на която е принадлежал брат му. Но тази смърт не може да не се отрази на изработката на мирозрението на Ленин.  След получаване на тази новината, той каза: "Не, ние няма да тръгнем  по този път. Не по такъв път трябва да се върви. "

Още по това време, той очертава новите методи за борба на пролетариата. 

Предвестник на пролетарската революция 

 Още тогава, пътя и изхода от борбата за него са ясни –  той казва, че това е път, който само чрез завземане на властта от революционния пролетариат може да започне преустройството в човешкото общество на нови, комунистически начала. Но тогава още никой не мисли така и когато се появяват първите произведения на Ленин за мнозина става ясно ,че в бъдещата си дейност той ще разгърне цялата сила на огромния си ум.

 Още от това време Ленин започва да набира силни позиция в ръководството на революционната среда. Защото се проявява като гений на мисълта и волята. И по своя път върви не така „просто”. В оценките за обкръжаващите го е бил безпощадно откровен. И така постепенно прераства в лидер не само на своята партия, но и на световния пролетариат.  И има огромно доверие от революционните дейци.

Маркс и Ленин

Ленин познава всички произведения на Маркс. Той винаги и неизменно  се връща към великото му учение и от  него  черпи сили и откровения,  защото е голям почитател и  последовател на Маркс.

Цяла епоха разделя един от друг тези хора. При Маркс току що се заражда борбата срещу капитала.  Ленин  живя  във времето, когато на революционния пролетариат вече се превръща  в  класа. Ленин придвижва  учението на Маркс още по-напред.   

Планински орел

Той не само е ръководител на болшевишката партия, той  фактически е неин създател, тъй като единствен разбира вътрешната същност и неотложните нужди на партията. Когато го сравняват с останалите ръководители на партията в първите години става ясно, че съратниците на Ленин – Плеханов, Мартов, Акселрод и другите – стоят с цяла глава по-ниско от Ленин, че Ленин в сравнение с тях не е просто един от ръководителите, а ръководител от най-висок тип, планински орел, който не знае страх в борбата и който смело води партията напред по непознатите пътища на руското революционно движение.  

Способността му да предвижда, огромната енергия и настойчивост в непримиримата борба против опортюнизма  му дава възможност да организира великата руска партия на болшевиките.   И съумява да и създаде огромен авторитет.

Скромен

Простотата и скромността на Ленин, този стремеж да остане незабелязан, или, във всеки случай, да не бие в очи и да не подчертава своето високо положение – тази черта е една от най-силните страни на Ленин като нов вожд на народните маси от най-дълбоките низини на народа.

Силата на логиката

Необикновената сила на убеждението, простотата и яснотата на аргументацията, кратките и понятни за всички фрази, липсата на превземане, липсата на замайващи жестове и ефектни фрази, целещи да произведат впечатление – всичко това отличава речите на Ленин от речите на обикновените „парламентарни" оратори. Само Ленин умее да пише за най-забърканите неща така просто и ясно, сбито и смело – когато всяка фраза не говори, а стреля. 
 Пленителна е оная непреодолима сила на логиката в речите на Ленин, която малко сухо, но затова пък силно завладява аудиторията, постепенно я наелектризира и след това я пленява, както казват, без остатък.
Мнозина от съратниците споделят: „Логиката в речите на Ленин – това са някакви всесилни пипалца, които те обхващат от всички страни като с клещи и от обятията на които си безсилен да се изтръгнеш: или трябва да се предадеш, или да се обречеш на пълен провал."
И тази особеност в речите на Ленин е най-силната страна на неговото ораторско изкуство.

 Без хленчене

На Стокхолмския конгрес на партията в 1906 г.  болшевиките остават в малцинство, претърпяват поражение. За пръв път тогава  Ленин е в ролята на победен. Но той нито на йота не прилича на ония водачи, които хленчат и падат духом след поражение. Наопаки, поражението извиква у  Ленин нова енергия, която вдъхновява неговите привърженици към нови боеве, към бъдеща победа. Но какво поражение е това? Трябва да се погледнат противниците на Ленин, победителите на Стокхолмския конгрес – Плеханов, Акселрод, Мартов и другите: те много малко приличат на истински победители, тъй като Ленин в безпощадната си критика на меншевизма не оставя върху тях, както се казва, здраво място.  А делегатите-болшевики, събрани на куп, гледат  Ленин, като искат  от него съвет. В думите на някои делегати проличава умора, униние.  Ленин в отговор на такива думи заявява: „Не хленчете, другари, ние непременно ще победим, тъй като ние сме прави." Ненавист към хленчещите интелигенти, вяра в своите сили, вяра в победата – ето за какво говори  Ленин тогава. Чувства, че поражението на болшевиките е временно, че болшевиките трябва да победят в най-близко бъдеще.
„Да не се хленчи при поражение" – това е същата оная особеност в дейността на Ленин, която му помага да сплотява около себе си преданата докрай и вярваща в своите сили армия.

 Без възгордяване

 На следващия  конгрес в 1907 г. в Лондон болшевиките излизат победители.  Обикновено победата замайва главата на други водачи, прави ги горделиви и надменни. Най-често в такива случаи започват да празнуват победата, да почиват върху лаврите. Но Ленин нито на йота не прилича на такива водачи. Наопаки, тъкмо след победата той става особено бдителен.  Ленин настойчиво внушаваше тогава на делегатите: първото нещо е да не се увличаме от победата и да не се възгордяваме; второто нещо е да закрепим победата; третото е да победим окончателно противника, тъй като той сега е само бит. Той язвително осмива ония делегати, които лекомислено твърдят, че „отсега-нататък с меншевиките е вече свършено". За него не е трудно да докаже, че меншевиките все още имат корени в работническото движение, че с тях трябва да се води умела борба, като се избягва по всякакъв начин надценяването на собствените силите  и особено подценяването силите на противника.
„Да не се възгордява от победата" – това е същата оная особеност в характера на Ленин, която му помага да измерва трезво силите на противника и да застрахова партията от възможни изненади.

 Принципност

Водачите на партията не могат да не ценят мнението на мнозинството на партията си. Мнозинството – това е сила, за която водачът не може да не държи сметка. Ленин разбира това не по-лошо от всеки друг ръководител на партията. Но Ленин никога не става пленник на мнозинството, особено когато това мнозинство не почива на принципна основа. Има моменти, когато мнението на мнозинството или минутните интереси на партията влизат  в конфликт с основните интереси на пролетариата. В такива случаи Ленин без колебание застава решително на страната на принципността против партийното мнозинство. Нещо повече – в такива случаи той не се притеснява  да излезе буквално един против всички, разчитайки – както той често казва за това, – че: „принципната политика е единствено правилната политика".

Особено характерни са в това отношение следните два факта.

Първи факт. Периодът 1909-1911 г., когато партията, разбита от контрареволюцията, преживява пълно разложение. Това е период на безверие в партията, период на всеобщо бягство от партията не само на интелигенти, но отчасти и на работници, период на отричане нелегалната работа, период на ликвидаторство и разложение. Известно е, че именно в този период възниква идеята за пълното ликвидиране на нелегалната работа и организиране на работниците в легална, либерална столипинска партия. Ленин тогава е единственият, който не се поддава на общото настроение и високо държи знамето на партийността, като събира с удивително търпение и с нечувана упоритост разпокъсаните и разбити сили на партията, воювайки против всички и всякакви противопартийни течения в работническото движение и защитава с извънредно мъжество и с невиждана настойчивост партийността.
Известно е, че в този спор за партийността Ленин после излезе победител.

Втори факт. Първата световна  война силно повлиява  на възгледите на Ленин.  Периодът 1914-1917 г., период на разгара на империалистическата война, когато всички, или почти всички, социалдемократически и социалистически партии, се поддават на общото патриотарско опиянение и преминават  в служба на своя отечествен империализъм. Това е период, когато II Интернационал сваля своите знамена пред капитала, когато пред шовинистичната вълна не устояват даже такива хора като Плеханов, Кауцки, Гед и други. Ленин  тогава остава единственият, или почти единственият, който повежда  решителна борба против социал-шовинизма и социал-пацифизма, разобличава измяната и клейми  половинчатостта на умствено ограничените „революционери".  Той категорично заявява, че капитализмът иска да удави в кръв революционното работническо движение в Европа. Никой като Ленин не разобличава тази война.  И  той заявява, че светът ще загине, ако щиковете не се обърнат срещу потисническата класа.

   Ленин разбира, че има зад себе си незначително малцинство, но това няма за него решаващо значение, тъй като знае, че единствената вярна политика, която има бъдеще, е политиката на последователния интернационализъм. И в Цимервал вече  той намира привърженици.  Известно е, че и в този спор за новия Интернационал Ленин излиза победител.
„Принципната политика е единствено правилната политика" – това е същата оная формула, с помощта на която Ленин превзема с щурм нови „непристъпни" позиции, като привлича  за революционния марксизъм най-добрите елементи на пролетариата.

Силата на аргументацията

Ленин не само не е използвал авторитета на властта, но дори и властта на авторитета си. Впрочем по-добре да чуем какво е казал по този повод наркомът на външните работи Георгий Василиевич Чичерин:
„Той никога не действаше с гол авторитет, а само с аргументи и убеждения и никога не пускаше в ход факта на своето безпримерно влияние, за да преодолее съпротивата на мислещите другояче, а винаги аргументираше, убеждаваше и не се успокояваше, докато не убеди другите. Аз получавах от него по няколко последователни записки с нови аргументи, когато той се стараеше да ме убеди в нещо. Помня неговия спор по един болезнен личен вътрешнопартиен въпрос с много виден другар. След като изложи своите аргументи, Владимир Илич каза: «Убеден съм, че пред всяко партийно събрание ще докажа, че вие не сте прав и не всяко партийно събрание ще се съгласи с това». Той изобщо не си представяше иначе победата над мислещите другояче освен като победа на своята аргументация в пределите на организацията. Нека подрастващата младеж се учи от неговия жив пример. В лицето на Владимир Илич ние имаме действително неподражаем образец на представител на пролетарската култура,култура, основана върху точността на знанията, върху рационалността на цялата човешка работа—с една дума, върху господството на разума над природата и на обществено – регулираното производство—над сляпата стихия”.
Тези думи са казани на 3 февруари 1924 година.

Вяра в масите 

 Теоретиците и партийните водачи, които познават историята на народите, които са проучили историята на революциите отначало докрай, биват прихващани понякога от една неприлична болест. Тази болест се нарича страх от масите, неверие в творческите способности на масите. На тази почва възниква понякога известен аристократизъм на водачите спрямо масите, които не познават историята на революциите, но са призвани да рушат старото и строят новото. Страхът, че стихията може да се разбушува, че масите могат „да разрушат повече отколкото е нужно", желанието да играят ролята на гувернантка, която се старае да учи масите по книжки, но която не иска да се учи от масите – такава е основата на този род аристократизъм.
Ленин е пълна противоположност на такива водачи.  Няма друг революционер, който така дълбоко да вярва в творческите сили на пролетариата и в революционната целесъобразност на неговия класов инстинкт, както Ленин. Няма друг революционер, който да умее така безпощадно да бичува самодоволните критици на „хаоса на революцията" и на „вакханалията на самоволните действия на масите", както Ленин. По време на една беседа, в отговор на бележката на един от съратниците, че „след революцията трябва да се установи нормален ред", Ленин саркастично забеляза: „Беда е, ако хората, които искат да бъдат революционери, забравят, че най-нормалният ред в историята е редът на революцията".
Оттук е пренебрежителното отношение на Ленин към всички ония, които се стараят отвисоко да гледат на масите и да ги учат по книжки. Оттук е неуморната проповед на Ленин да се учим от масите, да осмисляме техните действия, грижливо да изучаваме практическия опит от борбите на масите.
Вярата в творческите сили на масите – това е същата оная особеност в дейността на Ленин, която му дава  възможност да осмисли стихията и да насочи движението й в руслото на пролетарската революция.

Теоретик и практик                          

Когато Ленин започва да ръководи  милионната руски страна, където преобладава селско население, той се опира на своя практицизъм.  Комбинацията при него от голям теоретик и  не по-малко голям  практик  го прави огромен, извънредно значим революционер, какъвто още не беше виждал света.

Ленин отлично познава етапите на развитие на капитализма в Русия. Още през 1905 г., по времето на буржоазната революция в Русия  Ленин ясно поставя въпроса за селяните и  необходимостта от държава на работниците и селяните.  На този етап Ленин не се съмнява нито за минута,  че истинските носители на социализма могат да бъдат само работниците, но заедно с това достига до извода, че пролетариатът не може сам да извърши революцията, и  за това е необходим съюз със селяните.   

С цялата си дейност Ленин  продължава  творчески развитието на марксистката революционна теория във всичките и части, съобразно условията на новата историческа епоха – епохата на империализма и пролетарските революции, епохата на преминаване на човечеството към социалистически преобразования.

Гений на революцията

 Ленин е роден за революцията. Той е наистина гений на революционните взривове и един от най-великите майстори на революционното ръководство. Никога той не се е чувствал така свободно и радостно, както в епохата на революционните сътресения. Това не означава, че Ленин еднакво одобрява всяко революционно сътресение и че той всякога и при всякакви условия е за революционните взривове. Ни най-малко. Това означава, че никога гениалната прозорливост на Ленин не се е проявявала така пълно и ясно, както във време на революционни взривове. В дни на революционни поврати той буквално разцъфтява, става ясновидец, предугажда движението на класите и вероятните зигзаги на революцията, виждайки ги като на длан. Не напразно се говори в  партийни кръгове по това време, че „Илич умее да плава във вълните на революцията като риба във вода". Оттук е „поразителната" ясност на тактическите лозунги и „замайващата" смелост на Лениновите революционни замисли.
Има  особено характерен факт, които отбелязват тази особеност на Ленин.
Периодът пред Октомврийския преврат.  Какво значи да вдигнеш въстание в такъв момент? Да вдигнеш въстание в такава обстановка – това значи да поставиш всичко на карта. Но Ленин не се бои да рискува, защото той знае, вижда със своя проницателен поглед, че въстанието е неизбежно, че въстанието ще победи, че въстанието в Русия ще подготви края на империалистическата война, че въстанието в Русия ще превърне империалистическата война в гражданска война, че от въстанието ще се роди Републиката на Съветите, че Републиката на Съветите ще стане опора на революционното движение в целия свят.
Известно е, че впоследствие това революционно предвиждане на Ленин се сбъдва с невиждана точност.
Гениална прозорливост, способност бързо да схваща и отгатва вътрешния смисъл на приближаващите се събития, това е същото онова качество на Ленин, което му помага да набелязва правилна стратегия и ясна линия на поведение при завоите на революционното движение.

Мислител, мечтател, реалист

Ленин се изправя пред нас като мислител, съумял да проникне с поглед в глъбината на десетилетията. Неговите мечти и замисли са били толкова грандиозни, толкова необхватни и дръзки, че понякога не им вярвали не само фантастите, но и неговите близки приятели и съратници.
Ленин е бил велик мечтател. Но както пише един публицист през 20-те години, Ленин никога не се е люлял на люлката на мечтите си. Той винаги твърдо е стоял на земята. И във фантазиите, в мечтите си винаги е бил реалист. Това е още един белег на Лениновата диалектика.
В  тридесет и пети том от Събраните съчинения четем:
«Социализмът не се създава с укази отгоре. На неговия дух е чужд казионно-бюрократичният автоматизъм; живият, творческият социализъм е създание на самите народни маси…»
«Ще победи и ще задържи властта онзи, който вярва в народа, който се потопи в извора на живото народно творчество».
Тези думи са казани на 17  ноември 1917 година. На заседание на ВЦИК. Съветската власт е само на десетина дни. И «земята» на съветската власт е твърде несигурна, твърде колеблива. А каква увереност, каква убеденост звучи в думите на Ленин!
Но откъде идва тази увереност ? Това е целият Ленин. В обикновените житейски разговори той черпи мъдрост от извора на живото народно творчество. И неговите мечти, замисли се базират върху познаването на най-разнообразните нужди, грижи, копнежи на народните маси. И тези интереси, нужди, грижи—обикновени, житейски, непретенциозни—се връщат  стократно при народа дълбоко обмислени, обобщени, отшлифовани от диалектическото мислене, мъдростта на учения, претеглени и усъвършенствани от острия ум на политика. Тази уникална способност на Ленин - мислителя, Ленин - реалиста е отбелязана навремето от Николай Иванович Бухарин. В речта си на траурното заседание, посветено на петгодишнината от смъртта на Ленин, той казва:
«Ленин развиваше тези най-главни въпроси на политиката не от гледна точка на моменталната и бързо променяща се конюнктура: той ги поставяше от гледна точка на «голямата политика», на най-широките перспективи, генералните направления, централния път на нашето развитие. Неговият анализ не е педантичен анализ на малък участък, а грамадно платно, върху което с необикновена мощ, най-убедителна простота и изразителност е изобразен тежкият вървеж на историческия процес. От този анализ Ленин прави грамадни изводи, но на същия този анализ той съподчинява и сравнително второстепенните организационни детайли».

 Човек и другар

 Хората, които са контактували с Ленин, както и неговите другари истински му се възхищават. Те разказват за неговата сърдечност  и голямото му човешко сърце. Той намира ключ към всеки, може да разговаря с всеки. Винаги проявява достъпност и общителност. Особено добре познава  кръга на своите другари, с възможностите им и особеностите на техните характери. Той винаги е на разположение и е  общителен. С работниците и селяните, той може да говори дълго време за най-малките неща.  Никой не познава така процесите като него и с това донякъде може да се обясни революционната му смелост.

А ето какво казва поетът, публицистът и революционерът Пол Вайян-Кутюрие:
«Ленин-интелигентът умееше да мисли като работник. Ленин-ораторът говореше без празни фрази и шумотевица. Човекът, разтърсил целия свят, в чието съзнание непрекъснато се асимилираше всичко, с което живееше и дишаше този свят, този човек до края на съзнателния си живот запази удивителната си способност да чувства и мисли като китайски кули, като негър-носач. Потиснатият  анамит, индусът бяха също така понятни за него, бяха същата отворена книга, както петроградският металист, както парижкият текстилец, както миньорът от Нова Вирджиния. Ленин—това е нов човек от завършен тип; той беше за нас първообраз на бъдещето. Такъв се изправи пред мен Владимир Илич от първите дни на срещата ми с него».

Като човек Владимир Илич е бил безкрайно обаяте­лен. Неговите съвременници, които са имали щастието да познават отблизко Ленин, с право изтъкват, че чертите на неговата личност ни дават прототипа на човека на бъдещото. В него са се съчетавали огромна прозорливост и мъдрост — и ог­ромна простота и скромност; суровост и непримиримост към класовите врагове — и трогателното внимание към другарите, обич към хората, обич към децата, по­стоянни грижи за благото на народа, гореща преданост към делото на партията, към делото на работническата класа, огромна убеденост в правотата и справедливост­та на това дело. „Прост като правдата" — така са каз­вали за него работниците.  

 По спомените на Сергей Киров, Н.Крупская, М.Илична, Й.Сталин,  Пол Вайян-Кутюрие, Чичерин, Бухарин, Кржижановски, Клара Цеткин, Бонч-Бруевич  и  други.