Владимир Илич Ленин изигра важна роля в историята на света. Той имаше огромно влияние върху хода на събитията на ХХ век и остана в спомените на хората като един от най-последователните и талантливи борци за интересите на трудещите се, човек - интелектуалец и хуманист с висока духовна и нравствена култура, блестящ политик и практик- новатор, убедителен оратор и творец с остро перо. Но в историята на човечеството той си остава преди всичко като лидер на световния пролетариат, създател на болшевишката партия и основател на първата социалистическа държава, организатор на победите на младата съветска република.
Още от постъпването си в гимназия Владимир Илич особено се интересува от обществени науки, чете много, добре познава произведенията на великите руски писатели, проявява и голям интерес към произведенията на революционтите демократи – Белински, Херцен, Чернишевски, Добролюбов и Писарев. Неговият съученик от 11 клас А.Наумов пише в мемоарите си, че Владимир Илич „имаше изключителни способности и огромна памет, отличаваше се с ненаситна научна наблюдателност и необичайна работоспособност…Наистина, той беше ходеща енциклопедия, полезен справочник за приятелите си и всеобща гордост за учителите”.
В Самара младият Ленин пише първата своя научна разработка „Новите икономически тенденции на село”. Годините прекарани в Самара имат голямо значение за по-нататъшната му дейност. Това е период на натрупване сили за излизане на широкия път на революционната борба. Тук окончателно се формират инеговите комунистически убеждения.
В края на 1893 г. Ленин се сдобива с признанието за лидер на петербургските марксисти със своите дълбоки познания, организаторския си талант и способността си да прилага марксизма към руските условия.
През март и юни 1894 г. Владимир Илич пише известният си труд "Кои са "приятелите на народа" и как те се борят срещу социалдемократите ?" В нея той показа, че народничеството се преражда от революционно в либерално, защото вече предлага програма за малки реформи и напълно изоставя революционната борба срещу царския режим. Ленин ги разобличава като фалшиви приятели на народа, които на дело изразяват интересите на богатите селяни. Наред с това в произведението си, като показва значението на марксисткото учение за революционното преобразуване на Русия.
Владимир Илич е първият руски марксист който дълбоко обосновава историческата роля на руската работническа класа като водеща революционна сила в обществото. В същото време той издига идеята за съюз на работническата класа и селяните, като условието за победата на демократическата и социалистическата революции.
След излизането на тази книга, която се разпространява тайно в различни градове, Ленин става още по-популярен и признат авторитет сред руските марксисти.
В началото на 90-те години на XIX век. Владимир Илич трябва да води борба не само с народняците, но и с "легалните марксисти", които приспособявайки се към буржоазията отнемат революционното съдържание на марксизма - учението за класовата борба, за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата. Ленин подлага на остра критика тези възгледи и разкрива либерално-буржоазната им природата.
За важна задача по това време Ленин счита установяването на връзка между различните руски социал-демократически организации в страната и чужбина. Започва да се обсъжда въпросът за преход от пропаганда на марксизма в различни кръжоци към масова политическа агитация и издаване популярна литература за работниците. През есента на 1895 г. от обединението на няколко кръжока се ражда „Съюз за борба за освобождаването на работническата класа”, като първи зачатък на революционна марксистка партия за съединяване на идейте на научния социализъм с работническото движение.
След арестуването, Ленин пише в затвора популярната брошура”За стачките” и пристъпва към подготовка на книгата „Развитието на капитализма в Русия”. От началото на 1897 г. Владимир Илич е преместен на заточение в село Шушенское, Енисейска губерния, където внимателно изучава живота и положението на селското население, получава чрез другарите си необходимата му литература и задгранични списания по въпросите на работническото движение.
Отношението си към марксизма, Ленин ясно изразява в статията си "Нашата програма” (1899) . Според него, теорията на Маркс за първи път превръща социализма от утопия в наука, залагайки здравите и основи. При това изразява убеждението си, че социалистите трябва да развият тази наука във всички посоки, ако искат да бъдат в крак с живота. Марксизмът – не е набор неизменни правила и инструкции, а боево ръководство за действие – на този принцип Владимир Илич остава верен в продължение на цялата си многостранна дейност.
По време на заточението, Ленин подготвя повече от тридесет творби. Особено място сред тях заема голямият научен труд "Развитието на капитализма в Русия" (1899). В нея Ленин показа, че капитализмът в Русия се развива не само в индустрията, но и в селското стопанство. В тази книга за първи път подробно е изследвано положението на руското селячество в условията на капитализма и е дадена дълбоко икономически обоснована идеята за съюза на работниците и селяните. Тази разработка е важен принос към теорията, програмата и тактиката на пролетарската партия.
По време на заточението Ленин набелязва план за създаване на общоруски вестник като ядро на нова революционна партия, който да бъде не само пропагандатор и агитатор, но и колективен организатор. Това е съвършенно поглед, именно вестникът трябва да сплоти в единна организация различните съществуващи комитети и групи, да започне подготовка за свикване на II конгрес на РСДРП, да съдейства за изработване на единна програма и устав.
Първият брой на вестник „Искра” е подготвен през декември 1900 г., когато Ленин заминава за Германия в първата си емиграция. Статиите на Владимир Илич звучат като боен призив за борба, помагат да се мобилизират силите за създаване на партия от нов тип. Благодарение на настойчивостта му, редакцията съумява да направи разработка на революционна партийна програма, в която точно и ясно е показана крайната цел на работническото движение - изграждането на ново социалистическо общество и пътя към тази цел - социалистическата революция.
Наред с вестник „Искра”, голямо значение за създаване на революционна партия изигра книгата на Ленин "Какво да се прави?" издадена през 1902 година. В нея подробно е изложен и обоснован планът за изграждане на партията, която включва както неголям кръг от професионални революционери, така и широка мрежа от партийни организации с голям брой членове.
Значително място в "Какво да се прави ?" Владимир Илич отделя на критиката на "икономизмът" - опортюнистическото течение в руската социалдемокрацията. Неговите представители твърдят, че социално-икономическите отношения в Русия ще се променят от само себе си, спонтанно, че най-важното - това е борба на работниците за техните насъщни потребности: по-високи заплати, по-малко часове, по-добри условия на труд, установяването на осигурителните фондове и синдикати. Политическата борба, според "икономистите" има за работниците по-второстепенно значение. Политически искания ще бъдат решени по пътя, постепенно, тъй като "политиката винаги послушно следва икономиката." Ленин убедително показва, че руския "икономизмът" не е оригинален и е разновидност на международния опортюнизъм, и че "основните икономически интереси на пролетариата може да бъдат изпълнени само от политическа революция."
II конгрес на РСДРП, започнал своята работа през юли 1903 г. в Брюксел и пренесен в Лондон, става повратна точка за руското работническо движение. Ленин и неговите последователи успяват да защитят революционната програма, включително постановките за диктатурата на пролетариата, за съюз на работническата класа и селяните, правото на народите на самоопределение и пролетарския интернационализъм. Резки разногласия на конгреса настъпват при обсъждане на проекта за устав и формирането на централните ръководните органи на партията. Изборът на Централен комитет и на редколегията на вестник "Искра" довежда до разкол, след който последователите на Ленин, съставляващи партийното болшенство, започват да се наричат болшевики.
След II конгрес на РСДРП, Ленин е принуден да води упорита идеологическа борба с меншевиките, които вземат в свои ръце редакцията на вестник "Искра". На критиките на меншевиките Владимир Илич отговаря с известния си труд "Крачка напред, две назад", публикувана май 1904. В книгата си той показва, че меншевиките са на практика против партията, като организирана сила на работническото движение, а за болшевиките тя се явява преден, съзнателен отряд на работническата класа. Само когато нейните членове бъдат обединени от единство на волята, действията и дисциплина е възможно партията да води успешно борбите на работническата класа.
В "Крачка напред, две назад" Ленин формулира твърди норми на партиен живот и принципите на партийното ръководство. Те включват: най-строго спазване от всички членове на партията на изискванията на устава, единството на партийната дисциплина, подчинение на малцинството на мнозинството, изпълнение линията на ръководството, изборност на партийните органи и тяхната отчетност, стимулиране активността и инициативата на партийните маси, развитие на критиката и самокритиката.
На 9 януари 1905 г. в Русия започва първата в историята на страната революция. Извънредната обстановка изисква срочни действия. В такава обстановка в Лондон е свикан III конгрес на РСДРП. Меншевиките се отказват от участие и свикват своя конференция в Женева. Настъпва явен разкол. Два конгреса – две партии – така Ленин характеризира положението. Болшевишкият конгрес разглежда всички основни въпроси на нарастващата революция и формулира основната задача на партията за организация на въоръжено въстание.
Резултатите от работата на III конгрес на РСДРП Ленин обобщава в статията "Двете тактики на социалдемокрацията в демократическата революция" (юли 1905). В изследването си, Ленин показа, че руската революция от 1905 г. е буржоазно-демократична революция. Нейната основна задача - да се премахнат остатъците от крепостничеството, да се свали царското правителство и да се извоюват демократични свободи. За първи път в историята на марксизма Ленин разработва въпроса за особеностите на буржоазно-демократичната революция в епохата на империализма, нейните движещи сили и перспективи. Той показва, че пролетариатът е заинересован от пълната победа на буржоазната революция, защото тя приближава и улеснява борбата за социализъм.
Владимир Илич формулира постановката за прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа. Според тази теория, работническата класа на първия демократичен етап действа в съюз със всички селяни, а на втория етап - в съюз с бедните селяни и полупролетариата от градовете и селата. Буржоазно-демократичната и социалистическата революция Ленин разглежда като две звена на една и съща верига, като единен революционен процес, извършвани при хегемонията на пролетариата. Лениновата теория за прерастване на буржоазно-демократичната революция в социалистическа бе убедително потвърдена през 1917 г. Тя преобърна битуващата до този момент в социалдемокрацията догма, че след буржоазната революция ще настъпи дълъг период на капиталистическо господство.
През есента на 1905 г. революционното движение в Русия достига небивал размах. През октомври избухва всеобща политическа стачка – нова форма на борба на пролетариата, непозната до тогава. Изплашеното правителство тръгва на отстъпки и на 17 октомври царят издава манифест, в който обещава отстъпки по отношение свободата на словото, на печата, на събранията и други граждански права.
На 8 ноември 1905 г. Ленин се връща в Петербург и се потапя в кипящата дейност по ръководството на Централния и Петербергския партийни комитети, по управлението на болшевишката фракция в Петербургския съвет на работническите депутати, в редакцията на вестник „Нов живот”, която става централен печатен орган на болшевиките.
В хода на Първата руска революция болшевиките под ръководството на Владимир Илич извъшват гигантска работа по организационно укрепване и идейно сплотяване на своите редове. Особено ярко се проявява талантът на Ленин като теоретик и изключителен организатор.
След поражението на революцията царското правителство предприема жестоки отмъщения и терор. Положението за партията става изключително тежко и тя е принудена да премине в дълбока нелегалност. Ленин отново напуска Русия и през януари 1908 г. се отправя за Женева.
Основният резултат от събитията през 1905-1907 г., Ленин вижда в обстоятелството, че пролетариатът е спечелил ролята на лидер в демократичната революция и потиснатите класи са се научили на масова революционна борба. Според него: "Без такава" генерална репетиция " през 1905 г., революцията през 1917 г. както буржоазната през февруари, така и пролетарската през октомври, щяха да са невъзможни."
Поражението на революцията през 1905 г. и настъплението на царската реакция поставят пред болшевиките редица въпроси: как в условията на тотално подтискане на правата и свободите да съхранят революционната партия ? Как да осъществяват и укрепват връзките си с масите ? Какви форми на борба да използват ?
Ленин смята, че в условията на реакцията болшевиките трябва умело съчетават нелегалните с легалните форми на работа. Владимир Илич учи партията да проявява гъвкавост в тактиката и да може да отстъпва, ако е необходимо с оглед на обстоятелствата. Той призовава поддръжниците си в името на революцията да извършват всякаква, даже и незначителна работа, използвайки всяка възможност за открита изява в Държавната дума, в легалните профсъюзи, в кооперациите, клубовете на работниците. По такъв начин ленинската тактика позволява да се съхрани партията, да не прекъсват връзките с масите и да продължи подготовката за нова революция.
Намирайки се в емиграция от 1908 до 1917 г. Владимир Илич продължава активната си партийна работа в дейността на ЦК на РСДРП и нейното Задгранично бюро, в Комитета на задграничните организации, поддържа контакти с II Интернационал и Международното социалистическо бюро. Неотменима част от работата му е редакционната и публицистична дейност в няколко издания, сътрудничеството практически във всички болшевишки вестници и списания, издавани в Русия и в чужбина, както легално, така и нелегално.
Научно-теоретичната си дейност Ленин продължава във всички направления - марксистката философия, политическата икономия и научния социализъм. Според него, събитията на границата между XIX-XX век, когато се изострят противоречията на социалното развитие могат да бъдат правилно разбрани само от гледна точка на марксистката философия. Под перото му излизат философския труд "Материализъм и емпириокритицизъм ", "Философски тетрадки" и няколко други. Централно място в философско наследство на Ленин заема развитието на материалистическата диалектиката като наука за най-общите закономерности в развитието на обществото и отражението в съзнанието на хората. От гледна точка на Ленин, диалектиката - учението за всестранното и пълно с противоречия историческо развитие е "душата на марксизма", тя пронизва всички негови теоретични конструкции, както в областта на философията, така и в политическата икономия.
Голямо внимание Ленин отделя на историческия материализъм - науката за най-общите закони на общественото развитие. Потвърждавайки определящата ролята на общественото битие по отношение на общественото съзнание, Ленин в същото време показва огромната роля на субективния фактор в историческия процес, ролята на целенасочена дейност на масите, класите и политическите партии.
Крупен е приносът на Владимир Илич в марксистката политическа икономия. Той подлага на задълбочен анализ на капиталистическото развитие на Русия, показва икономическата база на класовата борба и разположението на класовите сили в навечерието на буржоазната-демократична революция. Процесът на формиране на вътрешния пазар, етапите и формите на развитието на индустриалния капитализъм, капиталистическото възпроизводство и кризите - тези и други въпроси са предмет на внимателно проучване от Ленин.
Едно от най-големите постижения на Ленин е задълбоченото изследване на империализма, анализът на световното капиталистическо стопанство в началото на ХХ век и навечерието на Първата световна война. В книгата си "Империализмът като най-висок стадий на капитализма", той представя подробен анализ на неговата икономическа и политическа същност.
Дефинираното от Ленин определение е : „Империализмът е капитализъм на този стадий от развитието си, когато възниква господство на монополите и на финансовия капитал, износът на капитал придобива най-голямо значение, започва разделението на света от международните тръстове, завършена е подялбата на цялата територия на Земята между най-големите капиталистически страни.”
"Империализмът, или епохата на финансовия капитал - пише Ленин – това е толкова силно развитие на капиталистическата икономика, когато монополистическите съюзи на капиталистите - синдикати, картели, тръстове – получават решаващо значение, банковият капитал с грамадната си концентрация се слива с промишления, износът на капитали към чуждите страни придобива много големи мащаби, целият свят вече е поделен териториално между най-богатите страни и започва икономическата подялба на света от международните тръстове.”
Ленин подчертава, че епохата на империализма е ерата на зрелия капитализъм. Достатъчно зрял, за да даде път на социализма. Към такъв неизбежен преход води цялото развитие на монополистическия капитализъм, в това число и срастването на монополите с буржоазния държавен апарат. Държавно-монополистическия капитализъм, пише Ленин, води до пълната материална подготовка за социализма.
Лидерът на болшевизма разкри същността на световната империалистическа система. Неговите новаторски идеи позволяват научно да се обоснове мястото на царска Русия като най-слабото звено във веригата на империалистическите държави. Правилността на тази позиция бе потвърдена от живота. Именно Руската империя, поради особените исторически условия се пропука, позволявайки да се пробие световната реакция.
В творбите си Ленин отделя съществено внимание на въпроса земя. Въз основа на проучването на аграрните отношения в много страни, той създаде стройна програма за реформи в селското стопанство. Борба на селяните за премахване на почешчическото земевладелие и остатъците на крепостничеството, както посочи Ленин, е част от общия революционен процес. Селячеството, по силата на положението си, се превръща в съюзник на работническата класа. Само социалистическото преустройство на селското стопанство предвижда радикално решение на аграрния въпрос.
Изключително голям е приносът на Ленин в теорията на социалистическата революция. Едно от най-важните постижения в тази област е изводът му за победата на социализма първоначално в не много или дори само в една държава. Този извод се основава на анализ на новата историческа обстановка в епохата на империализма и е резултат от творческото развитие на теорията на социалистическата революция.
В условията на започналата през 1914 г. Първата световна война особено значение в Русия и света придобива националния въпрос. Правителствата на воюващите държави разпалват националните вражди, стремейки се да всеят разкол сред работническата класа. Ленин поставя пред болшевиките задачата да отстояват интернационалното единство на работническото движение като основно условие за неговата сила. В статиите „Критически бележки по националния въпрос” и „За правото на нациите на самоопределение” Ленин разви и обоснова болшевишката програма по този въпрос. Нейните основни изисквания са: пълно равноправие на народите, право на нациите на самоопределение, силен съюз на работниците от всички националности в единни пролетарски организации. При това само социализмът, обяснява Ленин може да създаде условия за равноправно сътрудничеството между народите.
На 3 април 1917 г., след почти десет години в емиграция, Ленин се завръща в революционна Русия. На 4 април на събрание на болшевиките, той излезе с тезиси за задачите на революционния пролетариат - известните "Априлски тезиси". Идеите на тази разработка изиграха ключова роля в изработване на партийната линия в новата обстановка. Ленин очертава плана за борба за прехода от буржоазно-демократическата към социалистическата революция, който предвижда серия от социални и икономическа преобразования. В икономическата сфера - конфискация на помешчическите владения и национализацията на цялата земя, установяване работнически контрол във фабриките и заводите, над цялото обществено производство и разпределение на продуктите. Планът предвижда всички банки в страната да се слеят в единна национална банка, под контрола на Съвета на работническите и войнишки депутати.
През април 1917 г. Ленин възглавява Централния комитет на партията и вестник "Правда". Под негово ръководство са проведени Петроградската и VII (априлска) Всеруска конференция на РСДРП (б), където Владимир Илич разяснява програмата за действие, начертана в „Априлските тезиси”. Същевременно той разобличава позициите на Каменев, Риков и техните поддръжници повтарящи меншевишките твърдения, че Русия още не е узряла за социалистическа революция и че победата в една, отделно взета страна не е възможна. В тази обстановка партията подкрепя и застава зад Ленин, одобрява неговия план за революцията и го поставя в основата на своята практическа дейност, отхвърляйки позицията на опортюнистите.
Съчетавайки идейната твърдостта с мъдра и гъвкава тактиката, болшевиките осигурават победата на Великата октомврийска социалистическа революция, на която рганизатор и вдъхновител е Владимир Илич Ленин. На него се падна да застане начело в изграждането на първата в света държава на работниците и селяните.
Следва да се отбележи, че Ленин е принуден да работи в най-трудните години от живота на младата съветска република. Гражданската война, чуждата военна интервенция, безпрецедентната икономическа разруха, остърия недостиг на специалисти - всичко това изисква невероятни усилия, внимание към всекидневните подробности, без които не могат да се решават основните обществени проблеми. И Ленин за няколко години извършва необятна практическа работа в качеството си на ръководител на страната в характерния си стил на работа – яснота, старание, непоносимост към бюрокрацията и ненужните спорове.
Като голям визионер, Ленин никога не се отделя от почвата на реалността. Неговият анализ точно отчита всички обрати на икономическия и политическия живот. Опитите за замазване на положението са съвсем чужди за него. Основателят на болшевизма предупреждава срещу прояви на самонадеяност, насочва към упорита работа, за да се изгради едно ново общество.
В страната е създаден нов държавен апарат, призван да гарантира коренни социално-икономически преобразования. Ленин придава изключително значение този апарат да бъде малък, подвижен, висококултурен, бързо да откликва на нуждите и потребностите на населението. Към държавният апарат, подчертава Владимир Илич, трябва да се предявяват тези изисквания, които е необходимо да се предявяват в страна, поставила си за задача изграждането на социализма.
Ленинската целеустременост и деловитост се съчетава с умението му да гледа далеч напред. С цялата си сила тези качества се проявяват в определяне на целите и задачите за развитие на икономиката. Важна роля за засилване на икономическия живот на страната играе НЕП. Показателна става разработката по инициатива на Ленин на плана ГОЕЛРО за електрификация на страната. Този план дава възможност да се формира конкретна програма за икономическо развитие на основните икономически региони на страната.
Като истински стратег, Ленин внимателно наблюдава и изследва полето за създаване на нов обществен строй, като призовава да се съедини роденият от революцията ентусиазъм на масите с делова и целенасочена работа. Той е този, който обосновава необходимостта от индустриализацията, кооперирането на селското стопанство и културната революция. Ленинската национална политика застава в основата на приятелство и братство между народите на обширната страна, тяхната сплотеност в нова многонационална общност - съветския народ.
Намирайки се начело на съветската държава и на болшевишката партия, В.И. Ленин изцяло съдейства развитието на световното комунистическо движение. С прякото му участие е създаден III Комунистическия интернационал, започва процесът на настъпление на труда против капитала в световен мащаб през 20 век. Съветският съюз стана пример и символ на борбата на хората за техните основни интереси.
Силата на съветската система издържа изпитанията на Великата отечествена война. Именно Съветския съюз пое върху себе си цялата мощ на хитлеровата военна машина, издържа, изправи се и счупи гръбнака на фашисткия звяр. Най-важният резултат от Великата победа беше създаването на цяла система от социалистическите страни. Успехите на националноосвободителната борба доведе до премахването на колониализма.
Лениновото учение е безсмъртно, защото бе проверено от живота, защото то не е създадено за задоволяване на нечии лични амбиции. То е построено в системата, които дава вярна посока на вектора на движението в бъдеще. Днес, това се потвърждава например от Китай и Виетнам, където начело са комунистически партии. Тези страни успяват да увеличат темповете на производство, дори и днес, в контекста на световната икономическа криза. И обратно, очевиден фактът е до какво доведе контрареволюцията и връщането в лоното на капитализма на бившите социалистически страни.
Образът на Ленин - бореца, Ленин - мислителя, Ленин – човека доби планетарни мащаби. Той е скъп за всички разумни трудови хора, мечтаещи за честен, достоен и щастлив живот. Ленинските идеи продължават да звучат на всички езици по света, а делото му не може да се забрави. Неговото име ще остане завинаги в Пантеона на човешката памет.
След временните спадове и неуспехи Лениновите мечти отново ще започнат своя освежаващ поход по страни и континенти, направлявайки борбата, вдъхвайки самочувствие и заставяйки наново да се побеждава по волята на народите.
Най-добрият паметник за Ленин остава внимателното проучване и усвояване, активното популяризиране неговото наследство, творческото му развитие в новите условия за претворяване в живота идеалите за социализъм.
Със съкращения !
Материал на ЦК КПРФ за 140-та годишнина от рождението на В.И. Ленин, 2010-04-01
Няма коментари:
Публикуване на коментар